Решение по дело №26644/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10447
Дата: 18 юни 2023 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20211110126644
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 10447
гр. София, 18.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110126644 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на С. Й. И. срещу М. В. Т., с която са
предявени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати сума в размер на 23643,70 лева, представляваща ½ част от авансово
заплатена сума по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
30.03.2017 г., сума в размер на 4301,08 лева, представляваща ½ част от направените
разноски за прехвърляне на собствеността върху имотите, сумата в размер на 2422 лева,
представляваща ½ част от направените разходи за подобрения в недвижимия имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. ..., сума в размер на 4029,78 лева,
представляваща ½ част от направените разходи за консумативи за ползването на
недвижимите имоти и такси за етажната собственост.
Ищецът твърди, че е придобил в съсобственост с ответницата недвижими имоти,
находящи се в гр. София, общ. Столична, обл. София, а именно: апартамент в гр. ..., с площ
от 147,66 кв.м., състоящ се от антре, две бани, дневна с кухня и трапезария, четири спални,
лоджия и тераса, при съседи по архитектурен проект: апартамент 1.10.2, етажна площадка –
коридор, стълбищна клетка, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1504.2568.1.43 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012г. на ИД на
АГКК, заедно с паркомясто № ПМ – 139, находящо се в гр. София, район Искър, ж.к.
„Дружба“, бл. 291, вх. Е, ет. 2, в блок 6 по архитектурен проект на кота + 3,60 м с площ на
паркомястото от 18,73 кв.м., при съседи по архитектурен проект: паркомясто П -138,
пешеходна зона, маневрено пространство, заедно с 0,08 % идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 4,17 кв.м., както и 0,077 % идеални части от поземления имот с
идентификатор 68134.1504.2568, което паркомясто представлява 18,73/60,57 идеални части
1
от ГАРАЖ, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД – 18-27/03.04.2012г. на ИД на АГКК самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1504.2568.1.514 с площ от 60,57 кв.м., като самостоятелния обект се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1504.2568,
предназначение на обекта – гараж в сграда, брой етажи – 1, ведно с прилежащите паркомета
№ 138, 139 и 140, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – няма, под обекта –
68134.1504.2568.1.502, 68134.1504.2568.1.212, 68134.1504.2568.1.213, стар идентификатор –
няма, заедно със складово помещение, находящо се в гр. София, район Искър, ж.к.
„Дружба“, бл. 291, вх. А, ет. -1, на кота – 3,45 м., представляващо по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-27/03.04.2012г. на ИД на АГКК
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1504.2568.1.333 с площ от 3,88 кв.м., с
предназначение: за склад, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж –
68134.1504.2568.1.334, 68134.1504.2568.1.332, под обекта – няма, над обекта – няма и при
съседи по архитектурен проект: складово помещение № С.1 – 32, складово помещение №
С.1 – 34, коридор, заедно с 0,02 % идеални части от общите части на сградата с
идентификатор 68134.1504.2568.1, равняващи се на 0,86 кв.м., както и 0,016 % идеални
части от поземлен имот с идентифкатор 68134.1504.2568, като всеки съсобственик
притежава равен дял от съсобствеността.
Сочи, че при подписване на предварителния договор за покупко-продажба на
гореописаните недвижими имоти е заплатил авансово сума в размер на 47287,39 лева, което
е отразено след това и в окончателния договор за прехвърляне на имотите, а останалата част
от сумата в размер на 103710,63 евро била платена със средства от банков кредит, отпуснат
от „....“ АД на С. Й. И.. По силата на договора за банков кредит ищецът и ответникът били
солидарни длъжници, като кредитът бил обезпечен със законна ипотека върху имота.
Ищецът навежда твърдения, че в качеството си на съсобственик ответникът М. В. Т.
следвало да му възстанови частта от сумите, съответстващи на притежаваната от нея ½ част
от съсобствеността, а именно: сума в размер на 23643,70 лева, представляваща ½ част от
авансово заплатена сума по предварителен договор от 30.03.2017 г., сума в размер на
4301,08 лева, представляваща ½ част от направените разноски за прехвърляне на
собствеността върху имотите, сумата в размер на 2422 лева, представляваща ½ част от
направените разходи за подобрения в недвижимия имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. ..., сума в размер на 4029,78 лева, представляваща ½ част от направените
разходи за консумативи за ползването на недвижимите имоти и такси за етажната
собственост. Заявява, че процесните имоти са продадени на трето лице на 06.04.2021 г. за
продажна цена в размер на 140000 евро с левова равностойност 273816,20 лева съгласно
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 138, том II, рег. № 06019, дело №
0313/2021 г.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска като неоснователен.
Възразява, че на 10.08.2018 г. страните са сключили договор за ипотечен банков кредит
„Дом за теб“ № 05000КР – АА – 1186/10.08.2018 г. с „....“ АД в размер на 202840,36 лева,
2
като по този договор ответницата е не само солидарен длъжник, но и кредитополучател.
Твърди, че кредитът бил обслужван от сметка с титуляр С. Й. И. и ответницата не е имала
достъп и информация за движенията по нея, въпреки че ежемесечно е превеждала суми за
погасяване на вноските по ипотеката. Отрича ищецът извънсъдебно да я е канил да му
възстанови претендираната част от сумата, платена авансово по предварителния договор за
продажбата и заявява, че същата е превеждала всеки месец по банков път суми за погасяване
на нейната част от задълженията за месечни консумативни разноски и за изплащане на
ипотечния кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че е заплатил изцяло със свои средства
посочените в исковата молба суми и заявява, че тези сума той сам си е възстановил от
общите на двамата парични средства. Оспорва и цената, на която ищецът твърди, че са
продадени недвижимите имоти, като твърди, че тя в размер на 180000 евро, видно от
предварителен договор. Оспорва ищецът да се е обеднил и заявява, че дори се е обогатил,
тъй като си е възстановил сума от общите им парични средства, а голяма част от
строително-монтажните дейности са извършени от бащата на ответницата и значително
завишават продажната цена на апартамента. Ответницата твърди, че на 12.12.2018 г. е
сключила договор за потребителски кредит № 18R-L245037 с „Обединена българска банка“
АД, като отпуснатата сума била предназначена за довършителни работи и обзавеждане на
апартамента. На 11.04.2019 г. е сключен нов договор за ипотечен кредит „...“ № 05000КР-
АА-1361/11.04.2019 г. с „....“ АД за сумата от 60000 лева, с една част от която са погасени
задължения по кредита към „Обединена българска банка“ АД и задължения по договор за
лизинг. С останалата част от сумата, отпусната по кредита, ответницата сочи, че ищецът си
покривал лични, неизвестни за нея разходи и поради това заявява, че усвоената от него сума
в размер на 27231 лева в периода 24.04.2019 г. - 31.05.2020 г. представлява възстановяване
на претендираните суми, описани по-горе. Твърди, че видно от представените от нея
банкови извлечения за периода 31.10.2018 г. - 25.01.2021 г. е превеждала суми за погасяване
на задълженията си по кредитите и на задълженията за консумативни разноски. Прави
възражение, че част от обзавеждането на апартамента било лична нейна собственост,
закупено и донесено в процесния апартамент от нея, а впоследствие било продадено като
част от обзавеждането. Предявява евентуално съдебно и неликвидно правопогасяващо
възражение за прихващане между вземането на ищеца и вземането на бащата на
ответницата Владимир Танев, прехвърлено ѝ с договор за цесия до размера на по-малкото от
тях.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищецът и ответницата са притежавали по ½ ид. част от процесните имоти, посочени в
исковата молба.
С нотариален акт № 81 от 10.08.2018 г. С. Й. И. и М. В. Т. са придобили
собствеността върху процесния имот за сумата от 127888,29 евро.
Представен е предварителен договор от 30.03.2017 г., сключен единствено с ищеца, в
3
който е посочено, че първата вноска в размер на 24177,64 евро е платима от купувача в деня
на подписване на договора. Втората вноска в размер на 96710,63 евро се заплаща в срок до
10 дни от уведомяването за разрешение за ползване на сградата. Уговорено е и заплащането
на сума в размер на 280 евро за открИ.е на партиди към разпределителните дружества.
С Анекс № 1 от 31.03.2017 г. е уговорено и закупуването на паркомясто за сумата от
7000 евро, платима в деня на прехвърляне на имота по нотариален ред.
Представя се предварителен договор от 18.03.2021 г., сключен от С. Й. И. и М. В. Т.
като продавачи на процесния имот, в който продажната цена е 180000 евро, от които 140000
евро е цената на недвижимия имот, а 40000 евро – цената на обзавеждането/оборудването.
Сумите 18000 евро и 29700 евро ще бъдат заплатени по равно на страните по делото, а
сумата 132300 евро ще бъде заплатена на „...“ АД. Представено е Приложение № 1,
съдържащо опис на обзавеждането/оборудването.
С нотариален акт № 138 от 06.04.2021 г. страните продават процесния недвижим
имот за сумата от 140000 евро, като е посочено, че ищецът се задължава да не разпорежда
със сумата 258756,30 лева, освен за предсрочно погасяване на задълженията към „...“ АД,
произтичащи от сключени договори за ипотечен кредит.
Представни са следните платежни нареждания с ищеца като задължено лице: от
30.03.2017 г. за сума 47287,39 лева по Дог. от 30.03.2017 г.; от 10.08.2018 г. за сума 1896
лева и 687,60 лева – нотариални такси; 6253,19 лева – местен данък; 250,13 лева и 202,84
лева за вписване; от 23.04.2019 г. за сумата 29600 лева – предсрочно погасяване; 60 лева -
вписване в имотен регистър; 2920 лева – прведени на Тенчо К., общо на стойност 89157,15
лева; фискални бонове за закупуване на врати и монтаж: за сумата 909 лева – санитария
(представен и от ответницата);; подови настилки; ВиК; мебели; уреди и материали за баня;
паркети; бои; плот за вграждане; стелажи и лед лампи; пералня и сушилня; паркети;
аксесоари за врати; микровълнова фурна; колона; щори; вани; плочки; контакти; уреди за
кухня; топломер на обща на стойност 32433,88 лева.
Представят се фактури от „...“ АД, ...“ ЕАД, “...“ АД, издадени на името на ищеца;
сключен договор с „БТК“ ЕАД за интернет и телевизионна услуга за процесния имот.
Ищецът представя платежни документи за извършени плащания към „БТК“ ЕАД на
обща на стойност 1203,35 лева, за извършени плащания към „...“ АД на обща на стойност
761,39 лева, за извършени плащания към ...“ ЕАД на обща на стойност 2156,28 лева, за
извършени плащания към “...“ АД на обща на стойност 788,85 лева и за извършени
плащания към ЕС на обща на стойност 2487,43 лева.
С Договор за ипотечен кредит от 10.08.2018 г. „...“ АД предоставя на С. Й. И. срещу
М. В. Т. сумата от 202840,36 лева за закупупуване на процесния недвижим имот. В Анекс №
1 от 02.06.2020 г. е посочено, че размерът на задължението по кредита е 196189,15 лева. В
Анекс № 2 от 25.01.2021 г. е посочено, че размерът на задължението по кредита е 198571,12
лева.
С нотариален акт от 11.04.2019 г. „...“ АД предоставя на С. Й. И. и М. В. Т. банков
4
кредит в размер на 60000 лева, за обезпечаването на който е учредена ипотека върху
процесния недвижим имот. В Договор за ипотечен банков кредит от от 11.04.2019 г. е
посочено, че кредит за 60000 лева се предоствя за следната цел: 26800 лева за покрИ.е на
текущи нужди, 29600 лева за рефинансиране на потребителски кредит, отпуснат на М. В. Т.
в ОББ, 3600 лева за рефинансиране на финансов лизинг, отпуснат на М. В. Т. от
Райфайзенбанк България. В Анекс № 1 от 02.06.2020 г. е посочено, че размерът на
задължението по кредита е 58411,85 лева. В Анекс № 2 от 25.01.2021 г. е посочено, че
размерът на задължението по кредита е 59029,81 лева.
С Договор за потребителски кредит от 12.12.2018 г. „... АД отпуска на М. В. Т.
кредит в размер на 30000 лева.
Представени са извлечения от банковата сметка на С. Й. И. за периодите 01.08.2018 г.
– 31.12.2018 г., 02.01.2019 г. – 31.12.2019 г., 02.01.2020 г. – 15.12.2020 г., според които
ищецът е правил вноски във връзка с предоставени кредити в общ размер на 23115,69 лева;
извършил е превод в полза на ответницата в размер на 29600 лева, а ответницата е
извършилапревод в полза на ищеца развняващ се на 24950 лева.
Представени са извлечения от банковата сметка на М. В. Т. за периода 12.12.2018 г. –
16.05.2019 г., според които ответницата е правила вноски във връзка с предоставени кредити
в общ размер на 30600,37 лева; извършил е преводи в полза на ищеца в размер на 14745,94
лева.
С пълномощно от 17.12.2018 г. М. В. Т. упълномощава С. Й. И. да се разпорежда със
средствата по банковата ѝ сметка в „... АД.
Представени са разписки за получени суми от М. В. Т.: 2000 лева, 3000 лева, 4000
лева и получена сума от 500 лева от С. Й. И. (общо 9500 лева).
Представя се извлечение за преводи от банковата сметка на М. В. Т. към тази на С. Й.
И. за периода 31.10.2018 г. – 10.12.2020 г. в общ размер на 11850 лева.
Ответницата представя стокова разписка към договор за изработка и монтаж на кухня
в размер на 5000 лева, фискални бонове за PVC профили и стъклени панели на обща
стойност 283,75 лева и 909 лева – санитария (представен и от ищеца). Видно от
извлеченията от банковата ѝ сметка същата е заплатила ел. уреди 4714 лева.
Представена е e-mail кореспонденция, водена между ответницата и адв. М. и между
ответницата и адв. Л..
С договор за депозит от 25.01.2021 г. се договаря посредникът „...“ ЕООД да
договори покупката на процесния недвижим имот за 170000 евро.
С Договор за прехвърляне на вземане от 29.08.2021 г. В.Т.Т. прехвърля на М. В. Т.
вземанията си към С. Й. И. за заплащане на извършение СМР в размер на 14188,50 лева,
подробно описани в договора.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, според което СМР, както са
извършени в процесния апартамент, възлизат на 21548,91 лева. Стойността на неналичните
пана по стените и разходите за транспорт Стара Загора – София възлизат на 3008,50 лева и
5
подлежат на доказване. В уточнение на експертизата е посочено, че извършените СМР в
процесния апартамент възлизат на 18404,78 лева, съобразени с квадратурите по
архитектурния проект.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че застроената площ на апартамента е
147,66 кв.м. и е работило по нея, а не по чистата площ за шпакловката на таваните. При
боядисването с латекс се смятат и стени и тавани, без прозорци и врати. Сочи, че не са
били предоставени документи и на огледа е установила какви СМР са извършвани. Излага,
че паната по стените в антрето и дневната не са налични, поради което не може да каже дали
ги имало, също не може да установи колко пъти е пътувано от Стара Загора до София. Не
може да каже кой какво е извършвал, а дали е извършвано или не. Новият собственик е
направил санитарно боядисване. В спалнята само са били боядисани стените. Не е оспорено,
че след ремонт е останала направена кухня. Обикновено кухненски шкафове не се слагат без
да има мазилка по стените, защото тя изравнява стената върху която да се монтира шкафът.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. Александър Александров
Барабарев, който разказва, че е помагал на ищеца за закупуване и пренасяне на материали за
ремонта на жилището, което било на шпакловка и замазка при закупуването му. Закупували
гипс, лепило за плочки, плочки, паркет през октомври 2018 г., тоалетните чинии - моно
блок, за двете бани от гр. Стара Загора през ноември 2018 г. Имало двама майстори, наети от
ищеца, които правили шпакловка и замазка на апартамента, на които ищецът плащал. Сочи,
че е виждал бащата на ответницата в апартамента, но не да го ремонтира.
Разпитан е свид. В.Т.Т., баща на ответницата, който сочи, че при започване на
строителството на новото жилище в началото на 09.2018 г. проявил желание да помага, тъй
като се занимава с обзавеждане и довършване на строително-ремонти дейности. Започнал
активно работа по завършване на жилището, което било закупено от страните. Идвал в гр.
София с материали, които са необходими за първоначалните ремонти, изразяващи се в
преместване на 7 радиатора, промяна на ВиК инсталацията на целия апартамент - на душ
батерии, място за къпане, подготовка за място за вана, изкарване на вода на терасата.
Закупувал материали от Стара Загора, тъй като имал значителни отстъпки в определени
магазини, след което извършвал съответните планирани дейности по ремонта и отново се
прибирал в Стара Загора, което продължило около 4 месеца. Негови колеги участвали в
монтажа на таваните на двете бани, в цялостната шпакловка и боядисване на апартамента, в
полагане на фините мазилки. Ищецът участвал като закуоувал липсващи или недостигащи
материали – лепило, шпакловка, бои. Ново запазено детско легло и гардероб, закупен от
ответницата, били преместени от кв. Х.Д.“ в новото жилище. Свидетелят доплатил остатъка
от 2500 лева за кухнята, поръчана с негово съдействие в Стара Загора. Давал средства за
закупуване на плочки, приблизително 1000 лева. Бил направен предварителен опис на
стойността на материалите, необходими за ремонта, който бил от порядъка на 24000 - 25000
лева. От октомври до януари живял в една от стаите на новото жилище, за да може да
извършва повече ремонтни дейности.
Свид. И. П. М. разказва, че ответниацата го потърсила на 10.12.2020 г. за адвокатско
6
съдействие при приключване на отношенията ѝ с ищеца. Разказала му, че ищецът решил да
купи жилище, за което се наложило да тегли кредит, а ответницата трябвало да стане
поръчител. Последната отказала като поставила условие имотът да бъде придобит от
двамата в съсобственост. След като отношенията им се влошили, имотът трябвало да се
продаде. Ответницата била на трудов договор, редовно си погасявала вноските и плащала по
сметката на ищеца, от която се погасявал кредита, но не била сигурна какво се плаща, тъй
като нямала достъп до тази сметка. Оказало се, че ищецът има и няколко потребителски
кредита. Посъветнвал ответницата да се постигне споразумение какъв е приносът на всеки
от тях при придобИ.ето на имота, защото ищецът искал да получи 70% от остатъка от сумата
след изплащането на кредита. Ищецът искал имотът ще се продава за не по-малко от 220000
евро, а отвтеницата намерила реален купувач за 183000 евро. В договора, сключен между
купувача и неговия брокер било записано, че той агентът се задължава да постигне цена от
170000 евро, на което ответницата се възпротивила. Ответницата поставила въпроса, че
апартаментът е придобит в незавършен вид и за да стане завършено луксозно жилище,
причината е баща , който бе направил жилището привлекателно и атрактивно и в
занижения тогава пазар цена под 180000 евро е неприемлива. Отвтеницата настоявала да се
представят извлеченията от банкови сметки, за да се види какви суми ищецът е нареждал
към банката и какви е теглил, защото тя смятала, че той си е възстановил по-голямата част
от парите, които е дал предварително, тъй като в изпратен мейл се сочело, че си е
възстановил 15000 лева. Постигнало се съгласие за цена от 180000 лева. Ищецът предложил
като продажна цена да се пише 132000 евро, което почти се равнявало на сумата, която
трябва да се върне на банката, но ответницата не била съгласна сума под 140000 евро да се
впише в нотариалния акт. Останалите 40000 евро следвало да се впишат като цена на
движими вещи в предварителния договор, с които имотът се продава. В нотариалния акт се
записало, че движимите вещи - оборудване, обзавеждане, се продават заедно с жилището
съгласно предварителния договор. Постигнало се съгласие за определяне на приноса в
размер 50/50.
Разпитан е и свид. Г.Г.Б. който разказва, че ищецът му възложил да намери купувач
за процесния апартамент при възможно най-добри условия. Била определена първоначална
цена от 220000 евро заедно с парко мястото, която била намалена на 190000 евро. На
свидетеля било известно, че на предварителния договор 100% от сумата е платена от ищеца,
както и че последният е направил сериозна инвестиция относно обзавеждането и
оборудването. Той искал коректно да бъде разпределено, така че той да може да си изплати
направената инвестиция, която била повече от тази на ответницата. На организирана среща,
където следвало да се коментира цената за продажбата на имота, след като вече имало
сериозен купувач, се стигнало до спор как да разпределят парите, които ще останат след
продажбата и изплащането на ипотеката. Ищецът настоявал да си вземе парите, които е дал
в повече и да разделят останалите. В крайна сметка имотът бил продаден на по-висока цена
от 180000 евро и на втора среща се коментирало разпределянето на парите, като
представителят на ответницата категорично заявил, че няма да се подписва споразумение за
разпределяне на парите.
7
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Според чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. От материалноправна гледна точка тази норма от една страна
урежда субективното право на всеки един от съсобствениците да получава ползите от
общата вещ съразмерно на своята идеална част, а от друга вменява на същият съсобственик
задължението да понася съобразно с частта си и тежестите на общата вещ. Чл. 30, ал. 3,
предл. 1 ЗС урежда иска за получаване на дял от ползите от общата вещ. Става въпрос за
хипотеза, при която един или няколко от съсобствениците са получили плодовете от общата
вещ, които се следват на всички съсобственици. Понятието „ползи от общата вещ” по
смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС обхваща най-вече добивите от вещта по чл. 93 ЗС, т. е. всички
облаги, които се получават пряко от общата вещ или по повод на нея без да се накърнява
съществено нейната субстанция, вкл. гражданските плодове, т. е. доходите, които се
получават по повод облигационни отношения, имащи за обект вещта – наем, аренда, лихва и
т.н. Законът в чл. 30, ал. 3, предл. 1 ЗС не въвежда изискване за писмена покана за
заплащане на ползите от общата вещ, когато тези ползи се получават от един съсобственик
изцяло или над неговите права. Добивите от общата вещ се дължат от момента на
генериране на плода на общата вещ в условията на съсобственост върху последната. С
разясненията на ТР 7/2012 г. се приема, че когато претенцията на неползващия съсобственик
на общия имот касае искане за заплащане на припадаща се част от събирани граждански
добиви /наем, аренда/ по реда на чл. 30 ал. 3 ЗС, то писменото поискване не е необходимо,
след като се касае до възмездно предоставяне общата вещ за ползване на третото лице. От
момента на получаване на доходите за ползване на имота от трето лице, в полза на
съсобственика, неполучил припадащата се на дела му част, възниква вземането за тази част
срещу съсобственика, събрал тези доходи, без необходимост от писмено поискване.
Така един от съсобствениците, който е реализирал доходи/спестил е разходи за
общата вещ, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от
които те са лишени. За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 30, ал. 3
ЗС, е необходимо да се установи, че със съгласие на ответницата през процесния период
ищецът е извършил разходи по прехвърлянето на имотите, консумативни разходи, разходи
за поддържане на имотите и за ремонтни дейности, размера на вложените средства към
момента на извършване на разходите. Установяването на тези правопораждащи факти е в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК).
По делото е безспорно, че страните са били съсобственици на процесния недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ..., като всеки от тях е притежавал по 1/2
ид. ч. от същия, което обстоятелство се установява от представените документи за
собственост и което обстоятелство е обявено за безспорно по делото.
Спорно се явява обстоятелството дали ответницата следва да заплати на ищеца
припадащата се част от сторените от ищеца разходи по прехвърлянето на имотите,
консумативни разходи, разходи за поддържане на имотите, за ремонтни дейности и
8
извършени подобрения, както и какъв е размерът на вложените средства към момента на
извършване на разходите.
Предявен е и иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата
неоснователно се е обогатила със стойността на дължимите за имота припадащи се части
за заплатени суми, за сметка на неговото обедняване, изразяващо се в плащане на
дължимите суми само от ищеца. С платени от ищеца суми за задължения за процесния
съсобствен имот ответницата би се обогатила, тъй като би спестила разходите за заплащане
на дължимите от нея данъци и режийни разходи. С тези суми ищецът би обеднял, тъй като е
платил тези задължения над дължимите от него за съответната идеална част. Обогатяването
и обедняването произтичат от общи факти – дължими от ответницата суми за общата вещ и
заплащането им от ищеца, поради което и по правилата за неоснователно обогатяване
ответницата би следвало да върне на ищеца онова, с което се е обогатила на основание чл.
59 ЗЗД, а именно платените суми до размера на обогатяването, тоест до тази част от сумата,
която съответства на идеалните части в съсобствеността.
От представените писмени доказателства, а именно разходни документи, се
установява, че ищецът е заплатил сума в общ размер на 89157,15 лева, представляваща сума
по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и направените разноски
за прехвърляне на собствеността. Установява се и че ищецът е заплатил сума в общ размер
на 32433,88 лева за ремонт и обзавеждане на закупения недвижим имот. Също така
представя доказателства за направени разходи за консумативи за ползването на недвижимия
имот в общ размер на 7397,30 лева. Видно от извлеченията от банковата сметка на ищеца
същият е извършил преводи във връзка с предоставените кредити в общ размер на 23115,69
лева, като същевременно е направил превод към ответницата в размер на 29600 лева.
Ответницата представя доказателства за заплатени суми в общ размер на 9997,75 лева
за ремонт и обзавеждане на закупения недвижим имот. От представените извлечения от
банковата сметка и платежни нареждания е видно, че последната е направила преводи към
ищеца в общ размер на 51454,94 лева. Ответницата е извършила преводи във връзка с
предоставените кредити в общ размер на 30600,37 лева. Следва да се посочи и че
отвтеницата е придобила вземане от В.Т.Т. в размер на 14188,50 лева, доколкото от
свидетелските показания се установи, че бащата на ответницата е закупувал материали и
обазавеждане за процесния апартамент, като е вложил и труд за неговото ремонтиране, за да
придобие вид, който е спомогнал за продажбата му на по-висока цена от тази, на която е бил
придобит.
С оглед изложеното и като се съпоставят извършените плащания на всяка от страните
и се направят съответните прихващания съдът стигна до извод, че ответницата следва да
заплати на ищеца сума в общ размер на 17293,50 лева, до който размер следва да се уважат
сумарно предявените искове.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
следните разноски: 1375,86 лева – държавна такса и 1874,40 лева – адвокатско
въазнагражение, от които съразмерно с уважената част от предявените искове следва да му
9
бъдат присъдени 1596,72 лева. Ответницата претендира следните разноски: 300 лева –
депозит за експертиза и 2000 лева – адвокатско възнаграждение, от които съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове следва да бъдат присъдени 1044,18 лева. С оглед
направените възражения за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения с
оглед фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ в редакцията,
приложима към датата на устните състезания, съдът намира, че следва да намали
адвокатските възнаграждения до 1800 лева. Определени по компенсация разноски се дължат
на ищеца в размер на 552,54 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Т., ЕГН **********, да заплати на С. Й. И., ЕГН **********, на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата в общ размер на 17293,50 лева,
представляваща ½ част от авансово заплатена сума по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти от 30.03.2017 г., ½ част от направените разноски за
прехвърляне на собствеността върху в недвижим имот, представляващ апартамент, находящ
се в гр. ..., ½ част от направените разходи за подобрения в недвижимия имот и ½ част от
направените разходи за консумативи за ползването на недвижимия имот и такси за етажната
собственост, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 17293,50 лева до пълния
претендиран общ размер от 34396,56 лева.
ОСЪЖДА М. В. Т., ЕГН **********, да заплати на С. Й. И., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 552,54 лева – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10