№ 112
гр. Русе, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Александър Иванов
Явор Влахов
при участието на секретаря Тодорка Недева
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20244500600504 по описа за 2024 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Инициирано е от въззивна жалба от подсъдим пред първата
инстанция – Д. С. Г. (подадена чрез защитник – адв.А. С.), срещу Присъда №
51/01.04.2024г., постановена по НОХД № 515/24г. по описа на Районен съд –
Русе, с която Г. е призната за виновна в това, че на 25.05.2023г. в село Ряхово,
област Русе, без надлежно разрешително, държала високорисково наркотично
вещество - марихуана с нетно тегло 9,237 грама и със съдържание на активния
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,1 тегловни процента,
на стойност 55, 42 лева, поради и което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.
1 НК, вр . с чл.58а от НК са й наложени наказания Осем месеца лишаване от
свобода и Глоба в размер на 2000 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлагане изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години.
Постановено е отнемане в полза на държавата предмета на
престъплението – марихуана с нетно тегло 9,237 грама и със съдържание на
активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9,1 тегловни
1
процента, на стойност 55, 42 лева находящ се в ЦМУ град София като същото,
на основание чл. 92, ал. 2 ЗКНВП да бъде унищожено след влизане в сила на
присъдата, както и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, отнемане на 1 бр. бял
хартиен плик, който след влизане в сила на присъдата да се унищожи като вещ
без стойност.
Г. е осъдена да заплати направените разноски, съответно за всяка
фаза от производството.
С въззивната жалба, доводи по която се развиват в
допълнителните съображения, както и в същия смисъл пред въззивнана
инстанция от адв.С., поддържано и от подсъдимата, се сочи неправилност на
присъдата – поради неприложението на института маловажен случай, въпреки
наличие на неговите предпоставки. Развиват се съображения за същото,
съответно на което се прави искане пред въззивната инстанция за
преквалифициране на извършеното с приложение на ал.5 на чл.354а, ал. 3, пр.
2, т. 1 от НК и следващото при това, прилагане на института по чл.78а от НК,
като въззивната инстанция постанови освобождаване на подс.Г. от наказателна
отговорност и на същата да бъде наложено административно наказание
ГЛОБА – предлага се да е в размер на 1000 лева.
Прокурорът заявява неоснователност на жалбата.
Окръжен съд - Русе, след като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда констатира, че жалбата се явява основателна.
От фактическа страна първоинстанционният съд е извел
елементите на фактологията от значение за привеждане към правото
(съобразно чл.373, ал.3 от НПК предвид проведеното съкратено съдебно
следствие при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК), възприема се изцяло от
въззивната инстанция за установена въз основа на доказателствената
съвкупност и не следва само да се повтаря и тук. Тази дейност на първата
инстанция не се оспорва и с въззивната жалба.
Окръжният съд констатира основание за изменение на
присъдата, предпоставено от налагаща се преквалификация на деянието, с
приложение института маловажност на случая, съответно за приложение на
чл.78а от НК при произнасяне по отговорността на подсъдимата. Налице е
комплекс от смекчаващи обстоятелства и такива за по-ниска степен на
обществена опасност на подсъдимата, който комплекс определя настоящото
деяние - предмет на делото, като такова с по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
2
Такива са чистото съдебно минало на подсъдимата, сравнително малкото
количество наркотично вещество, държано от нея както и същото качество на
стойността му, факта, че държала най-лекото по въздействие наркотично
вещество /съответно и самата деятелност минимално засегнала обществените
отношения, охранявани от съответния текст от особената част на НК/. На
следващо място – факта, че установяването на състоянието на държане на
веществото от подсъдимата е установено като даденост по делото само поради
лично, доброволно поведение на подсъдимата, както правилно акцентира и
пред двете инстанции адв.С., развивайки съображения в насока приложимост
на обсъждания институт. Адекватна е и претенцията на защитата (противно на
приетото в мотивната част на присъдата като съображение да се отхвърли
претенцията да се приеме случая за маловажен) за неправилност в ущърб на
подсъдимата в посоченият смисъл, да се обсъжда като даденост, че същата
принципно реализирала разпространителска дейност. Въззивната инстанция
не може да приеме за допустимо, подобни фактически изводи да се правят
(както е подходено в случая от първата такава), въз основа на информация,
съдържаща се в извънпроцесуални документи, съставяни от полицейски
служители – докл. записки и други подобни източници на информация,
несъбрана по реда на НПК, в това число съответно по същата причина, тя
няма как да се приема за годна и след като само се възпроизвежда от даден
служител, в качеството му на свидетел по делото. Състоятелно е да се отчете,
че при презумптивно приемане верността на подобна информация и
убеденост на разследващите органи за това, реализирането на отговороността
би следвало да се реализира с предмет на делото по друг текст /подсъден на
Окръжен съд/, а не процесния. В допълнение, в случая не са налице и
минимални данни, допустими в обсъждане на евентуална подобна
причастност на подсъдимата, например поради установеност на вещи,
обичайно ползвани за отмерване, разпределяне на веществото и др. подобни
обстоятелства, едновременно с което 9 грама марихуана в актуалните, с
години протичащи обществени отношения в тази област, съвсем не могат
априори да се приемат за белег на разпространителска дейност. Освен това,
поначало принципно правилни, обсъжданите в изключваща приложимост на
този институт насока аргументи, свързани с висока повторяемост и
обществена нетърпимост касателно деяния с наркотични вещества, всъщност
се приемат в обратен смисъл от въззивната инстанция. Масовостта, широкото
разпространение на това явление в държавата, в частност и проявата му в все
по-млада възраст, е резултат най - вече на неадекватност и по-скоро
имитационни деятелности на държавната политика в такава насока, особено
превантивните, както и контролните такава (и въобще преди реализиране вече
на наказателна репресия), поради което поставени в тези обществени условия
лица като процесната подсъдима (за която са налице данни, че е зависимо от
такива вещества, в дадена степен лице), се явяват по-скоро жертви, вместо
субекти увреждащи самите обществени отношения. От друга страна,
установените по делото обстоятелства свързани с личността на Г., обосновават
извод за ниска степен на личната й обществена опасност – не е осъждана, няма
данни за предходни противообществени прояви, има данни, че е полагала
3
законоворегламентиран и по съответен ред, труд във ФРГ, поведението й е
предпоставило разкриването на процесната деятелност, съдействала за
проведеното производство и изразяваща от предходната фаза и до момента,
съжаление за стореното.
Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че
процесното деяние представлява такова по чл.93, т.9 от НК, съответно на което
е налице основание за преквалифицирането му по чл.354а, ал.5, вр . с ал. 3, пр.
2, т. 1 от НК, като следва да се постанови освобождаване на подсъдимата от
наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание
ГЛОБА, като преценява за съответно размера да е минимално предвидения (и
установен съобразно правилото по чл.78а, ал.5 от НК), а именно 1000 лева.
При извършената цялостна служебна проверка на делото,
въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното
производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени
нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон,
които да обуславят наличието на основания за отмяна на обжалваната
първоинстанционна присъда, извън следващото от дейността по
преквалифициране.
С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната
присъда следва да се измени в посочената част, съответно потвърди в
останалата.
Мотивиран така и на основание чл.337, ал.1, т.4 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 51/01.04.2024г., постановена по НОХД №
515/24г. по описа на Районен съд – Русе, в санкционната част, като прилага
закон за по-леко наказуемо престъпление - преквалифицира извършеното от
подс.Г. престъпление, в такова по чл.354а, ал.5, вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК
(маловажен случай) и отменя осъждането на подсъдимата по първоначално
повдигнатото й обвинение (за престъпление по чл.354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от
НК),
поради което и на основание чл.78, ал.1 от НК,
ОСВОБОЖДАВА подс.Д. С. Г. от наказателна отговорност и й
налага административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5