Решение по дело №1037/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 739
Дата: 17 февруари 2015 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20141200501037
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

4.10.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

09.17

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Пандев

Секретар:

Татяна Андонова Николай Грънчаров

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров

дело

номер

20081200600336

по описа за

2008

година

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба депозирана пред ОС Б. от Г Л Б, адвокат от АК Б., с адрес: град П., Б област, У. “К. Б. І” № 16, защитник на М В Ч от село К. Община П., подсъдим по НОХ дело № 699/2008г. по описа на Районен съд Б..

Направените оплаквания във въззивната жалба са за необоснованост на присъдата, както и неприлагането от страна на съда на нормата на чл. 354а ал.5 от НК. Възразява се от защитата, че след като подсъдимият е признал изцяло повдигнатото срещу него обвинение и е признал фактите изложени в обвинителния акт по делото и съдът е приел производството да се развие П. условията на чл. 272 ал. ІІ от НК, неправилно е била тълкувана разпоредбата на чл. 55 от НК, която в този случай задължително се прилага П. индивидуализацията на наказанието във връзка с повдигнатото обвинение, като съдът е обсъждал както наличието на отегчаващи вината обстоятелства, така и наличието на смекчаващи такива П. преценката за определянето на наказанието по вид и размер, без да съобрази че в този случай е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, дори и да не са налице смекчаващи вината обстоятелства. Неправилна според защитата е и преценката на съда, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК, като съдът не е съобразил в тази насока, че сумарното количество на открития в подсъдимия хероин в цигарите, съставлява една доза за употреба от лице, което е зависимо, какъвто е бил към този момент и подсъдимия по делото. С оглед на възраженията си, защитникът депозирал въззивната жалба моли съда да измени атакуваната присъда и да постанови решение, с което да приложи разпоредбата на чл. 354а ал. 5 от НК, спрямо подзащитния му – М В Ч от село К. Община П..

Прокурорът от Окръжна прокуратура Б. в открито съдебно заседание по въззивното дело, поддържа изцяло присъдата постановена от първоинстанционния съд, като счита същата за правилна и законосъобразна. Възразява срещу доводите за приложението на нормата на чл. 354а ал.5 от НК, тъй като същата не е съществувала към момента на осъществяването на деянието за което подсъдимия е обвинен и е неприложима спрямо Ч. Изказва се становище от представителят на обвинението, че първостепенният съд правилно е оценил всичките доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и съответства на тежестта и на обществената опасност на престъплението за което той е признат за виновен.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия Ч поддържа изцяло депозираната от него въззивна жалба, поради съображенията изложени в нея, като отново подчертава че единственото оплакване е по отношение на наложеното наказание от първоинстанционния съд. Адвокат Б пледира за налагане на наказанието П. условията на чл. 354а ал. 5 от НК, като съдът отчете че са налице достатъчно основания от обективна страна за да счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК.

Пред ОС Б. са представени и приети като писмени доказателства Медицинско удостоверение № 26/23.10.2008г. от ”ИПСИМП по психиатрия – Хоризонти – д-р М С” – град Б., в уверение на това, че същият страда от зависимост към хероин и от 23.06.2008г. е на лечение в центъра – в програма за субституиращо и поддържащо лечение с Метадон, на дневна доза от 120мг. и Постановление за образуване на предварително производство срещу М В Ч, за това че на 16.10.в Р Гърция, в П, област С, без надлежно разрешително е държал и превозвал висорисково наркотично вещество – хероин с тегло от 300.60грама – престъпление по чл. 354а ал.1, пр. 7 и пр. 7 от НК.

Допусната е от въззивният съд и допълнителна съдебно психиатрична експертиза, изпълнена от експерта д-р В. К., която в експертното си заключение посочва, че макар подсъдимия Ч да не се води на учет в ОДПЗС – Б. и да не е лекуван в болнично заведение поради наркотична зависимост, същият е с разстройство вследствие на употреба на хероин, непрекъсната употреба, синдромна зависимост, като е налице и начална промяна на личността във връзка с емоционално – волевите потенциали, като подсъдимият е бил със синдром на хероинова зависимост още към 21.02.2008г./датата на деянието/, макара и да е разбирал свойството и значението на извършваното и да е могъл да разбира и ръководи постъпките си. В писменото заключение експерта посочва като допълнителен отговор на поставените му задачи, че с оглед на състоянието на подсъдимия към момента на откриването на наркотичното вещество в него и съществуващата към този момент наркотична зависимост, открития хероин предмет на обвинението по настоящото дело е съставлявал за Ч единична доза прием.

За да се произнесе, Окръжният съд съобрази следното:

С атакуваната Присъда № 3063 от 30.06.2008г. по НОХ дело № 699/2008г. по описа на Районен съд Б., съдът е признал подсъдимия – М В Ч от село К. Община П., за ВИНОВЕН по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 354а ал.3 пр. 2 т. 1 от НК, за това че на 21.02.2008г. около 10.15 часа, в град Б., в градската градина, без надлежно разрешително, издадено П. условията и реда уредени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал високорисково наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло 0.691 грама, на обща стойност 60.42лв., поставено под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961г., ратифицирана от Р. България, както следва:

- пакет от гланцирана хартия, съдържащ хероин с нетно тегло 0.497грама, с концентрация на активно действащ компонент диацетилморфин 45.8%, на стойност 44.73лв.;

- саморъчно направена цигара, съдържаща хероин с нетно тегло 0.071 грама, с концентрация на активно действащ компонент диацетилморфин 30.4%, на стойност 4.62лв. и

- - саморъчно направена цигара, съдържаща хероин с нетно тегло 0.123грама, с концентрация на активно действащ компонент диацетилморфин 40.4%, на стойност 11.07лв., като първостепенният съд на основание чл. 354а ал.3 пр. 2 т. 1 от НК във връзка с чл. 373 ал. 2 от НК и чл. 55 ал.1 т. 1 от НК, му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от 6 месеца, което е постановил да бъде изтърпяно ефективно и П. общ режим на изпълнение на наказанието съобразно разпоредбата на чл. 46 от ЗИН.

Със същата присъда, първоинстанционният съд на основание чл. 354а ал. 6 от НК е постановил да се отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени - хероин с нетно тегло 0.497грама и хероин с нетно тегло 0.123грама, чието притежание е забранено от закона без надлежното разрешително.

На основание чл. 189 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати по сметката на съда сумата – 205.00лв., за сторените по делото разноски.

В мотивите към така постановената присъда, първоинстанционния съд след анализа на безспорно установената фактическа обстановка, е изложил правните си съображения, като е счел че престъплението за което е повдигнато обвинение е осъществено от обективна и субективна страна. Съдът е счел, че направеното признание на фактите от обвинителния акт от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, се подкрепя от доказателствата събрани на досъдебното производство, като с изрично определение е допуснал и развил съкратено съдебно производство по реда на Глава двадесет и седма от НПК. В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съдия е изложил подробно тезата си поради която отказва да приеме доводите на защитата за маловажност на деянието, както и правните основания поради което не приема приложението на нормата на чл. 354а ал. 5 от НК, във връзка с чл. 93 т. 9 от НК. По аргумент на основанията на чл. 93 т. 9 от НК, съдът е счел че деянието на подсъдимия Ч не съставлява маловажен случай. На първо място съдът е изложил съображения, че са налице предишни осъждания на подсъдимия, поради което обществената опасност на дееца е висока. Като аргумент че не е налице маловажен случай, са изложени в мотивите към обжалваната присъда от първоинстанционния съд и доводи за висока степен на обществена опасност и на деянието, с оглед на количеството наркотично вещество. Съдът е отчел като смекчавощото вината и отговорността на дееца обстоятелство това, че към момента на извършването на престъплението за което е признат за виновен, Ч е бил наркозависим, но към момента на разглеждането на наказателното производство обаче подсъдимият вече е преустановил употребата на наркотични вещества и се лекува и ресоциализира с цел поправянето му и преминаване към нормален живот. Съобразно изложеното в мотивите към обжалваната присъда, районния съд в Б. е отчел като смекчаващи вината обстоятелства тежкото материално и имотно положение на подсъдимия, обстоятелството че се разкайва за стореното и съдейства за разкриване на обективната истина във връзка с повдигнатото срещу него обвинение.

Като отегчаващи вината обстоятелства, първостепенният съд е изтъкнал предишните осъждания на Ч.

П. налагането на наказанието първоинстанционният съд е наложил съобразно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, наказанието си П. условията на чл. 55 ал.1 т. 1 и чл. 55 ал.3 от НК, като е наложил предвиденото наказание за това престъпление в НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБАДА, под минимума предвиден в правната норма – за срок от 6 месеца. На основание чл. 55 ал.3 от НК, съдът не е наложил наред с наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и по – лекото наказание предвидено за това престъпление – наказанието ГЛОБА от 2 000 до 10 000лв. Изложени са съображения, че такова наказание е единствения начин за постигане на целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК по отношение на подсъдимия.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията инвокирани в въззивната жалба, становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция, и като обсъди безспорно установените правно релевантни факти относно основния предмет на доказване по делото, извърши цялостна служебна проверка на обосноваността, законосъобразността и справедливостта на атакуваната присъда, в съответствие с правомощията си съгласно разпоредбата на чл. 314 ал.1 от НПК, излага следните правни съображения:

Въззивната жалба на защитника на подсъдимия е процесуално допустима, тъй като същата е депозирана пред съда в срока по чл. 319 от НПК, формално има изискуемата от закона форма и съдържание, като е подписана от адвокат Б който я е изготвил след съгласуване с подзащитния му и се поддържа пред въззивния съд поради посочените в нея съображения от правна страна.

Съгласно разпоредбите на чл. 305 и чл.301 от НПК, решаващият съд е задължен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством различните доказателствени средства и какви са правните съображения за взетото решение.

Фактическите изводи на Районен съд Б., базирани на цялостния анализ на събраните на досъдебното производство доказателства, са абсолютно правилни, като с оглед на безспорно установената обективна обстановка по делото, която не се оспорва нито от защитата, нито от обвинението, съдът правилно е провел съкратено съдебно следствие, след като е счел че признанието на подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, напълно се подкрепя от доказателствената савкупност. Поради безспорността на установените фактически положения пред решаващият съд и с оглед на процесуална икономия, не се налага преповтарянето на същите в настоящото изложение от въззивната инстанция.

Районният съд правилно е приел за установени обстоятелствата от значение за изясняване на делото от обективна и субективна страна, като се е позовал на доказателства събрани по установения в НПК ред, съобразно разпоредбата на чл. 104 от НПК. Изпълнени са задълженията на съда съгласно чл. 13 ал.1, чл. 107 ал. 3 и чл. 106 от НПК, който е направил подробен анализ на всички събрани доказателства, изложил е убедителни и логически съображения защо приема установените факти, като пълно и всестранно е разкрил обективната истина по делото, обсъждайки както доказателства в подкрепа на обвинението така и тези събрани в подкрепа на защитата. Съдът П. изграждането на изводите си от фактическа страна и оценката на събраните доказателства, правилно е кредитирал всички събрани по делото доказателства, събрани по установения от НПК процесуален ред, като се е позовал на тяхната процесуална годност и съдържание, без да изключва от обсъждането си, нито едно от тях. Изводите на съда П. формирането на вътрешното му убеждение за вината на Ч, съображенията и доводите му от правна страна се споделят изцяло от настоящия състав на съда, тъй като те намират опора в събрания доказателствен материал анализиран в неговата съвкупност и поотделно.

Така безспорно не се налага ревизия на извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на чл. 354а ал.3 пр. 2 т. 1 от НК, като на инкриминираната с обвинителния акт по делото дата, в град Б., в градската градина, без надлежно разрешително, издадено П. условията и реда уредени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал високорисково наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло 0.691 грама, на обща стойност 60.42лв., поставено под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961г., ратифицирана от Р. България. Събраните доказателства подкрепят изцяло извода на първоистанционният съд, че подсъдимия е осъществил деянието си П. пряк умисъл. Конкретният акт на престъпната проява от една страна дава външен израз на целите на дееца, а от друга страна обективира отношението му към самото деяние./неговата интелектуална и волева насоченост/. Начина на действие на подсъдимия, неговото участие в изпълнителното деяние пряко и непосредствено, П. съзнаването на всички елементи на престъплението от обективна страна, налагат извода че Ч пряко е целял настъпването на обществено опасните последици от деянието. Подсъдимият безспорно е съзнавал от обективна страна всички елементи на престъплението, като е знаел че това което извършва е незаконно и неказуемо. Въпреки това той е държал наркотично вещество, без надлежно разрешително получено по установения ред и в нарушение на забраната да се притежава такова. Ето защо, анализирайки престъплението от субективна страна, въззивният съд напълно споделя изводите на първостепенния съд, че деянието е извършено от подсъдимия П. пряк умисъл.

В съдебната практика се е наложило категоричното становище, че нито първостепенният, нито въззивният съд могат да събират в производството по реда на съкратеното следствие и П. признание на подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, факти несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Могат обаче да бъдат събирани факти свързани с приложимия наказателен закон, както и такива относими към индивидуализацията на наказанието. /Р – 79 – 2009г. на ІІ н.о. на ВКС на РБ/. Ето защо пред въззивната инстанция са били допуснати и събрани доказателства от които от една страна се установява, че и след постановяването на присъдата подсъдимия се е лекувал и правил опити да се ресоциализира, а от друга страна са събрани доказателства, че откритото в Ч наркотично вещество на 21.02.2008г. на практика е съставлявало единична му доза за прием на подсъдимия, който към този момент е бил накрозависим и е употребявал наркотици. Представени са и убедителни доказателства, че Ч е осъден по повдигнато срещу него обвинение за това, че на 16.10.2000г., в Р Гърция, в П, област С, без надлежно разрешително е държал и превозвал високорисково наркотично вещество – хероин с тегло 300.6 грама.

Безспорно основен по делото е въпроса за квалифицирането на деянието на Ч, за преценката дали е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК във връзка с индивидуализацията на наказанието и приложението на нормата на чл. 354а ал. 5 от НК, в каквато насока е и основното възражение по защитника във въззивната жалба. Извършителят на престъплението, неговият умисъл и времето и начина на осъществяването му, са безспорно и несъмнено установени и доказани в настоящия процес, като същите се базират и на признанията на подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, които безспорно се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото, като не се оспорват нито от защитата, нито от обвинението в настоящия процес.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че доводите на защитника на подсъдимия в депозираната пред ОС Б. въззивна жалба, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение поради следните съображения:

Доводите на защитата се основават на твърдението, че основният критерии за оценка е обществената опасност на конкретното деяние във връзка с изводите за наличието на маловажен случай, това е количеството наркотик открито в извършителя към момента на осъществяването на престъпния състав, която е значително по – ниска в сравнение с тази П. обикновените случаи от същия вид. По – ниската степен на обществена опасност според оплакванията във въззивната жалба, следва да се определя с оглед на стойността на предмета на престъплението, от липсата на незначителност на вредните последици, а така също и с оглед на другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Така се извежда на преден план и мотива за осъществяването на престъплението – набавяне на наркотично вещество за нуждите на самия деец поради неговата зависимост.

В конкретния случай според съда, безспорен е факта на малкото количество наркотик, което подсъдимият е държал в себе си към момента на разкриването на престъплението, както и сравнително ниската стойност на наркотичното вещество, като е важно да се акцентира с оглед на твърдението на защитника във въззивната жалба за незначителност на вредните последици, че от доказателствата представени пред въззивната инстанция/допуснатата съдебно медицинска експертиза/ се установява, че Ч е бил наркозависим към момента на извършването на деянието и че откритото в него наркотично вещество е съставлявало единична доза за прием за него.

„Маловажността” на едно деяние с оглед на конкретната преценка на съда, е не само стойностен, но и комплексен изразител на обществената опасност, поради което следва задължително да бъде извършена преценка и на всички обстоятелства относно обществената опасност на дееца. /Р – 233 – 1971г. на І н.о. на ВС на РБ/. П. разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на престъплението, П. условията на чл. 93, т. 9 НК и обсъждане на обективираната в термина “маловажен случай” законодателна воля, ВКС е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост, както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, обстоятелствата характеризиращи инкриминирания предмет, особености във връзка с начина на неговото осъществяване, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението, така и фактическите данни досежно личността на автора на престъпното посегателство./ Решение № 556 от 19.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 262/2007 г., III н. о./

Аналитичното обсъждане на безспорно установената фактическа обстановка, въз основа на доказателствата събрани пред двете съдебни инстанции, на пръв поглед безспорно налага правен извод за невисоката обществена опасност на самото деяние, доколкото беше установено че дееца е бил наркозависим към момента на реализирането на престъпната си дейност и че намиращото се в него наркотично вещество е можело да му послужи като негова единична доза. Този извод обаче не може да бъде възприет от въззивната инстанция по настоящото дело безкритично. На първо място – никъде по делото не се съдържат категорични доказателства че това наркотично вещество е било предназначено за задоволяване на личните нужди на Ч. В тази посока е единствено неговото изявление, което той е направил на място П. залавянето му от свидетелите К и З, но това твърдение не е потвърдено категорично от останалите събрани по делото доказателства. Подсъдимият не дава обяснения нито на досъдебното производство, нито в съдебната фаза на процеса, само признава вината по повдигнатото срещу него обвинение, като признава фактите посочени от обвинителя в обвинителния акт по делото, но самият той не е давал обяснения и не е потвърдил пред съда че този наркотик е бил за негово лично ползване. Тази единична доза е могла да бъде употребена както от подсъдимия, така и от всяко трето наркозависимо лице. От обстоятелството че Ч е бил наркозависим, не следва автоматично извода, че всяко наркотично вещество открито у него, е предназначено единствено и само за задоволяване на неговите лични нужди. Не следва прекомерно да се фаворизира и обстоятелството че се касае за наркотично вещество покриващо параметрите на така наречената единична доза, тъй като в разпоредбата на чл. 354а в последната и редакция, и в останалите разпоредби на НК, не се стигна до декриминализиране на деянието в случаите на държане на наркотично вещество, съставляващо т.нар. единична доза, тъй като законодателят отчете че това е неудачно с оглед на специфичните особености на развитието на този вид престъпления в страната ни. Така не се доказва по категоричен начин и мотива на осъществяването на деянието на Ч, тъй като не се доказва по безспорен и несъмнен начин по делото, че държания от него наркотик е бил предназначен за негова лична употреба поради неговата зависимост.

Наложително е и в настоящия случай де се подходи към преценка на конкретния казус с оглед на начина на извършването деянието, с оглед на неговата обществена опасност и вредните му последици, но и с оглед на обществения му отзвук и оценка. /Р – 19 – 2008г. на ІІ н.о. на ВКС на РБ/, както и с оглед на неговото отражение сред обществото към момента на осъществяването му, както и на неговата морална укоримост./Р – 37 – 1974г. на І н.о. на ВС на РБ/. Престъпленията, регламентирани в чл. 354а НК, като своеобразен вид посегателства против здравето, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и насоченост към лица в незряла възраст, предвид индивидуализиращите ги белези по отношение формите на изпълнително деяние и общественоопасния резултат и съобразно облика на инкриминирания предмет - рискови и високорискови наркотични вещества, сочат на сериозна социална нетърпимост и неправомерност на деянието. В конкретиката на очертаната и доказателствено обезпечена фактология, следва да се отчете, че в конкретния казус, инкриминираният наркотик, с неговите имплицитно присъщи качествени, количествени характеристики и финансови параметри, не следва да бъде интерпретиран като единствения меродавен и изключителен критерий, предопределящ преценката за маловажност на деянието, като следва да се акцентира и върху това, че се касае за високорисково наркотично вещество, а не за по – лек наркотик..

На изтъкнатите от защитата доводи от фактическа страна в подкрепа на твърдението за маловажност на случая, следва сериозно да бъдат противопоставени визираните факти, анализирани в съвкупност с установеното за личността на подсъдимия – той е осъждан четири пъти преди това за други тежки престъпления – по чл. 152 ал. 3 т. 1 във връзка с ал. 1 т. 2 от НК, по чл. 198 ал.1 от НК/извършени от него като непълнолетен/, като по делото се съдържат категорични данни и за това че той е осъден, макар и с влязла в сила присъда на чуждестранен съд, за друго престъпление по чл. 354а НК, като същият е признат за виновен за внасяне, притежание и разпространение на наркотично вещество в Р Гърция – хероин с тегло 300.60 грама, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 13 години, което той изтърпява в хода на настоящото съдебно производство. Тези факти по никакъв начин не могат да мотивират настоящия състав на съда към заключение за съществуващи основания, предпоставящи преквалификация на престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК, и аргументират необоснованост на релевираните възражения на защитата на подсъдимото лице. П. юридическата оценка на предходните осъждания на подсъдимия и инкорпорирането на същото в обсега на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, същите сериозно противостоят на възприетите от съда смекчаващи вината обстоятелства. Следва да се счете за неоснователен и довода на защитата, че с поведението си подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина по делото и за приключването на наказателното производство, обстоятелство съотнесено като основание за засиленото приложение на нормата на чл. 55 ал.1 от НК. Ч е бил заловен на мястото на осъществяването на престъпното си деяние, като не е имал възможността нищо да отрече. Той е признал вината си на досъдебното производство, но се е ползвал от правото си да не дава обяснения, като необосновано е да се твърди че с това си процесуално поведение той е съдействал за разкриване на обективната истина, тъй като на предварителната фаза от наказателното производство, той на практика не е изразил никакво становище по фактите.

П. осъществения съдебен контрол във връзка с предявените оплаквания от защитата на подсъдимото лице за нарушение на материалния закон, П. очертаване приложимата правна квалификация, настоящият касационен състав намира, че обективно и компетентно първоинстанционният съд е преценил, че детайлите на фактическата обстановка, хронологически изследвана по отношение времето, мястото на противоправното посегателство и неговия предмет и наличните данни за обществената и лична опасност на извършителя, с поставен акцент на съдебното му минало и характеристиките на предходните му осъждания, включително и санкционирано предхождащо деянието неправомерно поведение по чл. 354а НК, са от съществена юридическа значимост П. интерпретацията на проблематиката досежно престъпната съставомерност на инкриминираната дейност и същите не обуславят маловажност на описаната от представителя на обвинителната власт проява и правоприлагане на разпоредбата на чл. 354а, ал. 3 НК. Изводите на районния съд в град Б. са правилни и законосъобразни и изградени от вътрешното убеждение на съда, основаващо се на безспорно установената фактическа обстановка, и П. правилна съпоставка на всички обстоятелства от обективна и субективна страна в кумулативната им даденост, относно преценката на изводите за немаловажност на деянието на Ч, а събраните доказателства пред въззивната инстанция не водят до основания за ревизия на тези изводи.

П. установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка пред двете съдебни инстанция, материалният закон е приложен правилно, като въззивният съд следва да отхвърли възраженията на защитата, свързани с искането за преквалифициране на деянието по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК. Извършеното от подсъдимия престъпление не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Обществената му опасност е висока, не може да се говори за незначителност на вредните последици, а така също и с оглед на личностните данни за дееца, високата обществена укоримост на подобен род престъпления, следва да се приеме че преобладаващи по делото са отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, които не са от категорията за да обосновават извод, че обществената опасност е по ниска, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Стойността на предмета на престъпното посегателство не може да бъде единственият критерий, както правилно е отбелязал първостепенния съд, П. преценката на случая като "маловажен", а наркотичната зависимост на подсъдимия не може да бъде изведена на преден план като основен критерии в тази посока. Правилно първоинстанционният съд, съобразно възприетата фактология, базираща се на задълбочен анализ на доказателствения материал по делото и П. съблюдаване съдържанието на материалноправната норма на чл. 354а НК, в най-благоприятната за подсъдимия Ч редакция, и константната съдебна практика, е заключил, че инкриминираните действия на подсъдимия се субсумират от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл. 354а, ал. 3, пр. 2 т. 1 НК, като не обосновават преквалификация на престъпното деяние, в по-леко наказуемо престъпление – такова по чл. 354а, ал. 3 НК.

По-ниската наказуемост съобразното нормата на чл. 354а от НК в последната и редакция, предвидена за извършеното от подсъдимия престъпление, с оглед на новото отношение на законодателя към него и приложението на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 НК, налага внимателна преценка от въззивната инстанция на справедливостта на наложеното наказание. Същото правилно е било определено П. условията на задължителната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 55 НК от първоинстанционния съд, като размерът му точно е бил определен от решаващия съд на 6 месеца лишаване от свобода П. ефективното им изтърпяване, тъй като не са били налице основанията за прилагането на нормата на чл. 66 от НК. В тази връзка, настоящата въззивна инстанция счита, че са лишени от основание възраженията на защитата за несправедливост на обжалвания съдебен акт. Определеното по размер наказание от районния съд в град Б., напълно съответства на тежестта на престъплението, на конкретното посегателство, на засегнатите обществени отношения, на данните за личността на дееца и на всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи. Следва да бъдат напълно споделени доводите на първоинстанционният съд за отчетените обстоятелства във връзка с индивидуализацията на наказанието, като не се налага присъдата в частта на определеното на Ч наказание да бъде коригирана. От една страна съдът е изпълнил задължението си съобразно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, да наложи наказание като приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. От друга страна преценката на съда в рамките на верните правни доводи за немаловажност на деянието, П. съпоставката и съотносимостта на смекчаващите и отегчаващите вината и отговорността на дееца обстоятелства, налага извода че наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, е справедливо определено П. условията на чл. 55 ал., т.1 от НК, като съдът е определил наказанието си под предвидената в закона минимална граница за този вид престъпление. Също така е необходимо да се отбележи, че П. условията на чл. 55, ал. 3 НК, не е наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба, като съдът се е съобразил с тежкия социален и семеен статус на подсъдимия и с липсата на законни доходи. Правилна е оценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, разгледани в тяхната взаимна връзка и обусловеност и с оглед постигане на целите в личен и обществен план, извода за това че не следва да бъде смекчено наказателно правното положение на осъдения. Въпреки задължителното приложение на нормата на чл. 55 ал.1 т. 1 от НК П. условията на чл.373 ал.2 от НПК за определяне на дължимата санкция, дори и без да са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, първостепенният съд е изпълнил задължението си П. индивидуализацията на наказанието и определянето му по вид, размер и начин на изпълнение, в рамките на нормата на чл. 55 от НК, отново да извърши оценка на всички значими за индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства, сочещи на тежестта на престъплението и личните особености на дееца, като в обсега на релевантните фактически данни за личността на дееца, е отчел и признанието на Ч по повдигнатото срещу него обвинение, като процесуално поведение на подсъдимия в хода на наказателния процес/т.7 от ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС на РБ/. Видно от мотивите към първоинстанционния съдебен акт са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства – тежкото материално и имотно положение на подсъдимия, това че е безработен, без доходи и искрено се разкайва за стореното от него, както и това че с процесуалното си поведение е съдействал за разкриване на обективната истина, като съдът му е определил наказание близко до предвидения в закона минимум за наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА изобщо. Ето защо въззивната инстанция счита, че така наложеното с атакуваната присъда наказание не само кореспондира на обществената опасност на деянието и на дееца, но и може да изпълни целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК, като същото е добре отмерено и житейски оправдано. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, индивидулизирано П. условията на чл. 55 НК, е справедливо определено, като не следва да бъде коригирано.

Предвид на изложеното, въззивната инстанция намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Водим от горното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК във връзка с чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3063 от 30.06.2008г. по НОХ дело № 699/2008г. по описа на Районен съд Б..

РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: