Р Е Ш Е Н И Е
№262337/21.7.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието
секретаря Даяна П.,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр.
дело №1875 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба, намира се във фазата на
допускане на същата.
Производството по делото е образувано по
предявен иск за делба от Г.Н.Г., ЕГН
********** *** срещу Н.И.П., ЕГН **********,*** на недвижим имот
с идентификатор ***************
(предходен идентификатор **************, номер по предходен план 201 и 202),
находящ се в гр. Варна, район „М.“, ж.к. В., местност „П.“ с площ от 4008
кв.м., предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:За
друг обществен обект, комплекс, при граници:**************, **************, **************,
**************, **************, **************,****************, **************,
**************, **************, без
изградените в имота жилищна сграда и допълнителни постройки, между
съделителите при квоти: за Г.Н.Г.
3508/4008 ид.части, за Н.И.П. 500/4008 ид.части.
В исковата молба се излага, че по силата на
дарение от 08.02.2007г., оформено в нотариален акт
№33/2007г., поправен с нотариален акт №85/2008г., ищецът е придобил от своята
баба Л. Х.Б. 5000/5500 кв.м. ид.части от делбения
имот. Твърди, че по силата на завещание от своята баба Л. Х.Б.
вх.рег. № 26066/12.11.2013г. се
легитимира за собственик на още 500 кв.м. ид.части от
имота.
Излага твърдения, като посочва, че след
влизане в сила на кадастралната карта на района, в който се намира имота, то
последния е попълнен с площ от 5808 кв.м.В последствие е образувано съдебно
производство, като със съдебно решение №541/27.04.2011г., постановено по гр. дело № 1101/2010г. на Варненски
окръжен съд е отречена собствеността на ищеца Г. на 1800 кв.м. реални части от делбения имот с предходен идентификатор **************,
която част представлява южната част на имота. При тези съображения общата площ
на имота е редуцирана до 4008 кв.м., от които за 500
кв.м. ид. части като
собственик се е легитимирала З. Н.Б. – майка на ответника, като собствеността
на праводателя на ответника произтича по силата на дарение от С. Х. С. и Д.Г.С.,
което дарение е обективирано в нотариален акт №9696/21.09.2000. Излагат се съображения, че праводателите на З. Н.Б. – майка на
ответника, а именно лицата С. Х. С. и Д.Г.С. са претендирали, че са собственици
на целия имот, но по отношение на тяхната претенция е постановено съдебно
решение №25/05.01.2012г., постановено по гр. дело
№ 7737/2008г. на ВРС, с което предявеният
ревандикационен иск е отхвърлен. В цитираното съдебно производство ищецът имащ
тогава качество на ответник не е оспорил в последствие осъщественото дарение от
З. Н.Б. в полза на ответника и съделител в настоящото производство Н.И.П.,
което е оформено в нотариален акт №7229/10.04.2014г., при което по силата на
последното ответникът се легитимира за собственик на 500 кв.м. ид. части от имота.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника Н.И.П.. Съделителят счита,
че делбата на процесния имот следва да бъде допусната при лица и квоти, които
са различни от посочените в исковата молба. Оспорват се твърденията на
ищеца, че той е собственик на процесните ид.части от имота, като оспорват
посочените в исковата молба придобивни основания дарение и завещание, въз
основа на които ищецът се легитимира за
собственик.Оспорва се идентичността на имота посочен в нотариален акт
№33/2007г., поправен с нотариален акт №85/2008г. с
имота на праводателя на страната – Л. Х.Б.,
който е посочен в нотариален акт №158/1950г. По отношение на
така посочения в нотариален акт №158/1950г. имот
излага, че е внесен в ТКЗС, като не са му известни данни дали същия е реституиран.
Излагат се възражения, че този имот не е идентичен с
процесния делбен имот с идентификатор ***************.При съображения, че
праводателя на ищеца не е била собственик на имота, то счита, че не е настъпил
и вещно-прехвърлителния ефект на последяващата сделка, от която ищецът черпи
права по отношение на делбения имот.
Излага възражения за
нищожност на завещание от 2012, вх. №26066/12.11.2013г., като излага
съображения, че в същото липсва индивидуализация на имота, който е предмет на
същото. Посоченото като „място с площ от 500 кв.м.
в местност „П.“ счита, че не индивидуализира имота по
местонахождение, граници и площ. Сочи, че е налице завет,
който по същността си е нищожен поради липса на предмет с оглед
неиндивидуализиране на вещта, на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД.
Посочва, че се легитимира
за собственик на 500 кв.м.
ид. части от делбения имот,
която собственост произтича за него от дарение, което е оформено в НА №
96/2014г.
Ответникът излага
съображения, че делба на имота следва да бъде допусната между него и неговата
баба Ж.Х.Б., ЕГН ********** ***, която се легитимира за собственик на
останалите 3508/4008кв.м.
ид. части от имота въз основа
на прехвърлителна сделка, която е оформена в НА №157/1950г.
В евентуалност излага
възражения, че считано от 1990г. имота се владее от него,
чрез неговата майка З.Б., която с бабата на съделителя Ж.Х.Б. е осъществявала
фактическа власт по отношение на имота, като същия не се е владял от ищеца или
неговия праводател.
При тези съображения
желае да бъде допусната съдебна делба на недвижим
имот с идентификатор ***************
(предходен идентификатор **************, номер по предходен план 201 и 202),
находящ се в гр. Варна,
район „М.“, ж.к. В., местност „П.“ с площ от 4008 кв.м., предназначение на
територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:За друг обществен обект,
комплекс, при граници:**************, **************, **************, **************,
**************, **************,****************, **************, **************,
**************, без изградените в имота жилищна сграда и допълнителни
постройки, между съделителите при квоти:
за Н.И.П. 500/4008 ид.части, а за Ж.Х.Б. 3508/4008 ид.части.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Ж.Х.Б.. Сочи, че се легитимира за собственик на
3508/4008кв.м. ид. части
от имота въз основа на договор за покупко – продажба оформен в нотариален акт
№157/1950г.
В условията на
евентуалност излага възражения, че е придобила процесните 3508/4008кв.м. ид. части от имота по давност, като навежда твърдения, че е
осъществявала фактическа власт върху имота считано от 1964г. до
настоящия момент.
Излагат се възражения, като се оспорва материалната легитимация на
първоначалния ищеца, като се сочи, че имота на праводателя на страната – Л. Х.Б.
посочен в нотариален акт № 158/1950г. не е
идентичен с имота посочен нотариален акт №33/2007г., поправен с нотариален акт
№85/2008г., въз основа на който същия се легитимира за собственик на делбения
имот. Посочва, че праводателя на първоначалния ищеца - Л. Х.Б.,
която е сестра на съделителя Ж.Х.Б. не е притежавала процесния делбен имот,
притежавала е друг имот, който е внесла в ТКЗС, съответно не й е известно дали
е реституиран този имот.
При тези съображения не оспорва, че делба на процесния имот без наличните в
него сграда и допълнителни постройки следва да бъде допуснат до делба при квоти: за Н.И.П. 500/4008 ид.части,
а за Ж.Х.Б. 3508/4008 ид.части.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е
дарение от 08.02.2007г., оформено в нотариален акт № 33, том І, рег. № 809,
дело 30 от 2007г., поправено с нотариален акт №84, том І, рег. № 2846, дело
№64/2008г. на нотариус С.Костадинова, с което Л. Х.Б., дарява на ищеца на Г.Н.Г.
5000 кв.м. идеални части от имот целия с площ от 5950 кв.м. (съобразно
допуснатата поправка), находящ се в землището на гр. Варна, район В.В>, жк. В.,
представляващо имот № 202 и №201 (съобразно допусната поправка) по плана на жк.
В.. При съставяне на нотариалният акт, в който е обективирано дарението е
посочено, че е представен нотариален акт № 158, том 6, дело № 1566/1950г.
Представено е саморъчно
завещание от 10.12.2012г., обявено на 14.03.2013г., вписано в Служба по
вписванията –Варна, вх.рег. № 26066/12.11.2013г., акт 31,дело № 14311, том
ІХ/2013г., с което Л. Х.Б. завещава на внукът си Г.Г. ***, ж.к.М. бл.130, вх.7,
ет.6, ап. 153, както и имот с площ от 500 кв.м. в местност „П.“.
Представено е удостоверение
за наследници от което се установява,че Л. Х.Б. е починала на 28.12.2012г.,
като неин наследник е дъщеря й Е.Л.Х..
С договор за дарение от
10.04.2014г., който е оформен в нотариален акт № 96, том 2, рег. № 4422, дело
№222/2014г. на нотариус В.Георгиева, З. Н.Б. дарява на синът си ответникът Н.И.П.
500 кв.м. ид.части от поземлени имот, целия с площ от 5950, а по скица 5808
кв.м., същия с идентификатор ************** намиращ се в местност „П.“, ж.к. В.,
номер по предх. план 201 и 202. При съставяне на нотариалният акт за дарение е
представен нотариален акт №79, т.ІІ, рег. № 4320, дело № 312/2000г.
С нотариален акт № 160, том
ІІІ, дело № 3249/1989г., С. Х. С. е призната за собственик 500 кв.м. идеални
части от дворно място, намиращо се в ж.к.В., ІV м.р., цялото с площ от 5000
кв.м, част от имот №55, кв.3 по плана на гр. Варна.
Представено е дарение от
21.09.2000г., което е оформено в нотариален акт №79, т.ІІ, рег. № 4320, дело №
312/2000г., с което С. Х. С. и Д.Г.С. даряват на своята племенница З. Н.Б.,
представлявана от Ж.Х.Б. 500 кв.м. идеални части от дворно място намиращо се в
ж.к. В., част о имот №55, кв.3, по плана на ІV м.р. на града, цялото с площ от
5950 кв.м., като при съставяне на акта е представен нотариален акт №160,
т.ІV/1989г.
С договор за покупко – продажба
от 30.12.1950г., оформен в нотариален акт № 150, том VІ, рег. № 1566/1950г. С. Х.
И. продава на Ж.Н.Б. *** с площ от 4365 кв.м., при граници път, С. П., В.К., С.А>.
С договор за покупко –
продажба от 30.12.1950г., оформен в нотариален акт № 156, том ІV, дело №
1566/1950г., С. Х. И. продава на С.Д.Г>„лозе“ в местност „П.“ с площ от 4680
кв.м., цялото с площ от 9360, при съседи на продаваемата част: път, В. П., В.К.,
Ж.Н..
Представен по делото е
протокол от 10.02.1960г. на ТПС комисия за замяна на включени в ТКСЗ „Ч.М.“
земи в блок „П.“, като с решение №22 са блокирани 5,5 дка – лозе на Ж.Х., за
което тя получава 2 дка лозе в местност „П.“ , както и 1 дка. хавра в местност
„Кору дере“.
Представен е протокол на
ТПС комисия №8/14.02.1962г., с който отново са осъществени замени на имоти на
частни стопани блокирани с отменени от Варненски народен съд решения на ТПС
комисия, от който се установява, че: на С. Х. С. се блокират 3,5 дка. – лозе и
2 дка. нива в местност „П.“, при което тя получава 2 дка. лозе в местност „П.“,
съответно 1 дка лозе. в местност „М.“ и 1 дка. нива в същата местност. С
решението се връща на С. Х. С. собствеността под кьошка, както е взето
решение ТКЗС „Ч.М.” да й отстъпи правото
на ползване над 500 кв.м. земя около кьошка.
На Ж.Х.Н. ***, за което в
замяна тя получава 2 дка. – лозе в местност „М.“, 1,5 дка. хавра в местност „М.“.
На В. Х. П. се блокират 3,5 дка. лозе в местност „П.“, за което тя получава 2 дка.
лозе в местност „М.“, както и 1 дка. хавра в местност „М.“.
Представен по делото е
протокол от 15.12.1962г. на ТПС комисия,
с който е взето решение на осн. чл. 100 ЗС да бъде осъществено безвъзмездно
причислени към държавен поземлен фонд земите, които са бивша собственост на
членове на ТКЗС, като от Л. Х.Б. са отнети 6,5 дка. дка. лозя.
С нотариален акт №180, том
ІІІ, рег. № 1193/1962г. Ж.Х.Б. (по мъж Колева) е призната по замяна от ТПС комисия
на имот с площ от 2 дка. в местност „М.“, както и на имот с площ от 1,5 дка. –
хавра в същата местност.
С договор за покупко –
продажба оформен в нотариален акт №174,
том ІХ, дело № 3648/1977г., Ж.Х.Б. продава на брат си И.Б>празно вилно място
с площ от 1066 кв.м., представляващ парцел І-13853, кв.75 по плана на вилно
зона на гр. Варна, при която сделка е представен нотариален акт № 180/1962г.
С нотариален акт, том І,
дело №40/1964г. С. Х. С. е призната за собственик по замяна от ТПС комисия на
имот в местност „П.“ с площ от 3,5 дка., при граници В. П., В.К., Ж.Н..
С нотариален №76, том ІІІ,
дело № 963 от 1989г. В. Х. П. е призната за собственик по замяна от ТПС Комисия
на имот представляващ лозе с площ от 1000 кв.м. в местност „П.“, гр. Варна, при
граници: път, Д.Я.И., В.К.В., В. Г.Б>и Ж.Х.Б..
Представено по делото е
споразумение №554/17.06.2010г. по НОХД №2923/2010г. по описа на ВРС, с което
подсъдимата в качеството й на длъжностно лице – старши специалист „геодезия“ в
Дирекция „А.Г>“ при район М., община Варна, на 01.02.2007г. в кръга на
службата си е изготвила официален документ – скица изх. № УТ01-94Л/1/ от
01.02.2007г., в който е удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че имот с
пл.№202, с площ от 5500кв.м. е собственост на Л. Х.Б., с цел да бъде използван
този документ като доказателство за тези обстоятелства.
С разрешение за поставяне
на премествам обект №30/12.06.2017г. на ищеца Г.Г. е разрешено да бъде поставен
„павилион за търговия и услуги“ с площ от 30 кв.м. в ПИ №202, с идентификатор ***************
по плана на ж.к.В., ІV м.р. за срок от 5 години.
С решение
№541/27.04.2011г., постановено по гр.дело № 1101/2010г. на ВРС, потвърдено с
решение № 149/04.11.2011г., постановено по гр.дело № 390/2011г. на ВРС е
признато за установено по отношение на А.Н., че ищеца Г.Г. не е собственик на
южната част от имот с идентификатор **************, съставляващ реална част с
площ от 1800 кв.м., която част представлява част от имот № 201 по предходен КП,
идентичен с имот № 1678, по КП от 1983г. на ж.к. В., ІV м.р. на гр. Варна.
С решение №25/05.01.2012г.,
постановено по гр.дело № 7737/2008г. на ВРС, потвърдено с решение №1053/2013г.
на ВОС е отхвърлен предявеният ревандикационен иск на Д.Г.С., Г.Д.С., М.С.М.и Н.С.М.,
като наследници на С. Х. *** срещу настоящия ищец Г.Н.Г. по отношение на реална
част с площ от 4680 кв.м. от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, м. „П.”, идентификатор ************** по кадастралната карта, одобрена със Заповед
№ РД-18-64/16.06.2008г., при граници на частта: **************, 10135.3511.325, 10135.3511.327, **************, 10135.3511.330 и
останалата част от ************** на основание осъществена покупко-продажба
оформена в договор от 30.12.1950г., обективиран в нотариален акт № 156, т. VІ,
дело № 1566 от 1950 г. от техния наследодател С. Х. ***, починала на
19.01.2006г. и осъждане на ответника да предаде
владението на реалната част, на осн. чл. 108
ЗС.
С решение № 1623/05.10.2015г., постановено по в.гр.дело
№ 1833/2015г. на ВОС, което не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 344/03.06.2016г., постановено по гр.дело № 483/2016г. на ВКС е
обезсилено решение 1410/23.03.2015г., постановено по гр.дело № 13291/2012г. на
ВРС, образувано по предявен иск Е.Л.Х., заместила в хода на съдебното
производство своята майка Л. Х.Б., починала на 28.12.2012г. предявен срещу А.Н.
за приемане за установено, че ответникът е собственик на недвижи имот с площ от 500 кв.м.
представляващ реална част от имот с площ
от общо 5808 км.м. с идентификатор ************** намиращ се в местност „П.“,
гр. Варна. За да постанови съдебният си акт съдът е приел, че процесния имот не
е част от имота посочен в нотариален акт №158/1950г., от който ищцата основава правата си, както и че не е
установено по безспорен и категоричен начин ищцата да е осъществявала владение,
лично или чрез другиго, за да боже да го придобие по давност.
По делото е прието
заключението на в.л. Ж.Б. по назначената от съда съдебно – техническа
експертиза. Вещото лице е поставило на изследване идентичността на имота, който
е посочен в нотариален акт (НА) №158/1950г., въз
основа на който праводателя на ищеца – Л. Х.Б., се легитимира за собственик с
имота описан в дарение от 08.02.2007г. оформено в
нотариален акт №33/2007г., поправен с нотариален акт №85/2008г., от което права
черпи ищеца. Заключението на експерта по този въпрос е категорично, че
идентичност на имота с площ от 6500 кв.м., който е предмет на разпоредителната
сделка оформена в НА №158/1950г. и имота, който е посочен в дарение оформено в
НА 33/2007г., поправен с НА от 2008г. не може да бъде установена. В съдебно
заседание в.л. Б. допълнително внася уточнения в заключението си, като посочва,
че по подобие неустановената идентичност на имота посочен в НА №158/1950г. с
процесния, не може да бъде установена и идентичност на имотите посочените в
нотариални актове №155, №156 и 157, всички от 1950г., с които В. Х. се
легитимира за собственик на част от 4680 кв.м. – лозе в местност П. целия с
площ от 9360кв.м., С.Д.Г>се легитимира за 4680 кв.м., част от имот с общо
плащ от 9360 кв.м. в местност „П.“, така и имот с площ от 4365 кв.м. на Ж. ***.
Посочва, че към момента на осъществяване на разпоредителни сделки в същите
имота предмет на съответната сделка не е индивидуализиран по съответен
кадастрален номер, за да може да бъде установена идентичност.
По отношение на вторият поставен на в.л. въпрос по отношение на идентичност
на имота описан в дарение от 08.02.2007г. оформено в
нотариален акт №33/2007г., поправен с нотариален акт №85/2008г. с процесния имот с
идентификатор ***************, който е предмет на делбата, експерта установява идентичност, като препокриващата се площ на имота
предмет на дарственото разпореждане и процесния делбен имот (с площ от
4008кв.м.) възлиза на 3999кв.м.
На експерта е възложено до осъществи запознаване с действащите планове за
местността, в която се намира процесния делбен имот, като даде отговор на
въпроса досежно осъществените вписвания в регистрите за
собственост към съответните планове действащи във времето за местността, в
която се намира имота. При изготвяне на заключението си посочва, че първия
план за местността е кадастралния план (КП) от 1964г. При пренасяне на
границите на делбения имот към границите на посочените в КП 64г. имоти, в.л. Б.
установява, че той попада върху имоти №152 и №153, по отношение на които в
разписната книга, като собственик е записан ДЗС „Д.К“. Следващия план за
местността е КП от 1983г., при който
сега делбения имот попада върху имоти № 1671, 1672, №1670, №1676, №1677. Имот №
1671 е записан на съделителя Ж.Б. и сестра й Л. Б..Останалите имоти върху които
попада делбения имот по КП от 83г. в разписната книга към същия се вписани на
неустановен собственик. В последствие е
приет КП от 1986г., при който се установява, че делбения имот попада изцяло в
имот №55, който в разписната книга към същия е записан на четирите сестри Ж., С.,
Л. и В., като основание за собственост не е посочено. КП в последствие е
изменен като процесния имот след изменение попада с площ от 3999 кв.м. в имот №
ПИ- 202, който първоначално е записан на Ж. и С., а в последствие те са заличени, като на тяхно място е записана Л.
и нейния внук Г.Г., последния на основание НА 33/2007г. за 5000 кв.м. През
2008г. е изработена КККР, като към първоначалния и вид през 2008г. делбения
имот с площ от 3999 кв.м. попада върху ПИ- 331, в регистъра за собственост към
същия имота за 1 кв.м. е записан на Л. Х. на осн. НА №158/1950г., З. Н.Б. за
500 кв.м. на осн. НА №144/2000г. и Г.Г. за 5000 кв.м., на осн. нотариален акт
от 2007г. В настоящия си вид в регистъра към КККР процесния имот е записан на
ищеца Г., ответника П. и неговата майка З.Б..
На експерта бе поставена задача да установи дали има ли данни
описания в нотариален акт № 158/1950г. на Л. Х.Б. да е
внесен в ТКЗС, съответно има ли данни за възстановяване на имота в полза на
правоимащите лица. При изготвяне на заключението си експерта посочва, че в опис-декларацията
към емлячната книга е записано, че Л. Б. е член – кооператор на ТКСЗ, съответно
притежава лозе с площ от 6,5 дка., при граници:път, път, път, имот №1543 и
Тодор Г.Тодоров. Експерта посочва, че така заявения за възстановяване имот
„лозе“ е извън процесната зона, като същия е разположен на различно от
местонахождението на процесния делбен имот място – значително на по-висока кота
на терена. Посочва, че в полза на Л. Б. е издадено решение №28/14.01.1993г. на ПК – Варна, с което се
възстановява правото на собственост
върху имот „лозе с площ от 4,5 дка. намиращо се в терен по §4 на
местност „П.“, включващо имоти №1454, № 1455,1456 и 1458, при граници: имот
№1459 и от останалите страни път. В съдебно заседание вещото лице внася
допълнителни разяснения, като посочва, че имота който е предмет на позитивната
част на решението на ПК от 1993г. се намира в селищно образование, докато
процесния делбен имот се намира в урбанизираната част на местност „П.“. Делбения
имот не се намира в селищно образование. Имота който се възстановява с това решение на ПК от 1993г. се намира в
посока северозапад, по – високо от процесния делбен имот. Възстановения с
решението на ПК имот се намира в различна зона, съобразно местоположението на
делбения имот.
На експерта е поставена
допълнителна задача да установи идентичност на имота, който е предмет на
разпоредителна сделка оформена в НА № 157/1950г., с която ответницата Ж.Б. се
легитимира за собственик. Тук отново в.л. посочва, че идентичност на този имот
в този нотариален акт с делбения имот не може да бъде установена, предвид това,
че към момента на разпоредителната сделка (1950г.) все още не е бил изработен
кадастрален план, по който имота предмет на прехвърлителната сделка да бъде
индивидуализиран. Посочва, че имота, който е посочен в НА № 158/1950г. на Л. Б.
не се явява съседен на имотите, които са притежавани от останалите сестри В., С.
и Ж., доколкото никоя от тях не е вписана като имотна граница на имота описан в
НА № 158/1950г.
По искане на ищеца Г.Г. е
разпитан свидетеля Д. П. В. – зет на съделителя Г.. Свидетеля посочва, че
процесния делбен имот чу е известен същия е с площ от около 4-5 дка., намира се
в местност „П.“. Имота е посетил за първи път пред 1995г. към който момент
имота бил владян от бабата на ищеца Л. Б.. В имота е виждал дъщеря й Е., Н.,
който е съпруг на Е. Х. и ищеца Г.Г..През 2007г. свидетеля посочва, че от имота
били изкоренени стари лозя, при което лично той организирал техника, при което
имотът бил изчистен. Имота е с площ от
4-5 дка. не бил ограден първоначално, като лично свидетеля три пъти е ограждал
имота, доколкото през 1998г. имали друго гражданско дело. Свидетеля лично
монтирал оградата, но в последствие тя била събаряна. След приключване на
делото свидетеля отново възстановил оградата. След приключване на това съдебно
производство оградата била възстановена от към страната на пътя и около 10-метра
навътре, а лятото на 2020г. свидетеля монтирал оградата до края на парцела.
По отношение на този имот
посочва, че освен зет на ищеца Г.Г. е и упълномощен, като не му е известно по
отношение на имота да е имало спор със съделителя Ж.Б.. Посочва, че З.Б., която
е дъщеря на Ж. Б. има 500 кв.м., в която част има постройка, в която си живият З.Б.
и майка й Ж.Б.. Тези 500 кв.м. се намирали в дъното на имота. В останалата част
от имота се намирала временен обект – фургон, който лично свидетеля бил
поставил. До обекта имало ток и вода, при което всяка седмица имота бил
посещаван. Ж.Б. и З.Б. първоначално за
да достигнат до постройката, в която живеели използвали път, който минавал през
имот № 1475, но след смъртта на собственика на имота достъпа от там им бил преустановен,
при което през 2013г. - 2015г. им било разрешено да преминават през имота,
покрай съседния имот № 326. Свидетеля посочва, че между него и Ж.Б. имало уговорка
да бъде направен път, като разходите следвало да бъдат разделени на две части,
но в последствие Ж.Б. ангажирала строителна техника и посипала мястото с
асфалт. Свидетеля заявил на Ж.Б., че желае да бъде направена гаражна врата за
да може достъп до имот да има по-голям МПС, както и че желае да довърши
оградата, при което Ж.Б. се противопоставила за оградата, като заявила, че от
мястото, на което желае ограда следва да има достъп. Свидетеля изложил на
съделителя, че и той желае да се направи външна ограда на своя парцел. Излага,
че ответницата Ж.Б.,дъщеря й З.Б., съответно и съделителя Н.П. не са се грижили
за имота, като единствено са преминавали през него за да достигнат до тяхното
си място в него. В имота свидетеля е монтирал огради, косил е имот поне три
пъти годишно, поставял е фургон. Излага, че ищецът Г.Г. през 2009г./2010г. е
заминал извън страната, при което от около 10-12 години той поддържал имота. През
времето, през което ищецът е в страната със свидетеля ходили в имота на
барбекю. Посочва, че Г.Г. го е упълномощил да управлява и стопанисва имота.
Необходимите строителни материали за изграждане на оградата били закупени от
свидетеля, а в последствие тези средства му били възстановени от ищеца. На
свидетеля е известно, че съделителя Ж.Б. и нейната дъщеря живеят в постройката
в имота от около 10г. До преди това живеели в къща в града, която била съборена
за строителство на нова сграда, а с полученото в нея жилище се били разпоредили.
Разпитан по искане на ищеца
е свидетеля В.Г>П. – без дела и родство със страните. Свидетеля е приятел на
ищеца, като му е известено, че същия живее в Б.. Процесния имот е посещавал, в
който имот е виждал неговата баба Лили. В имота посочва, че е имало лозя. През
2010г. е посещавал имота за да бъдат възстановявани огради, които са били
съборени вследствие съдебен спор. Известно му е, че бабата на ищеца през 2007г.
му е дарила имота, който в последствие е бил почистен от стари лозови
насаждания и дървета. През месец август 2020г. ищецът се бил завърнал в
страната, като той съвместно със свидетеля Д. В. са монтирали входна врата, изкопали
дупки, забъркали бетон. В разпитът си посочва, че ищецът от около 10 -11 години
живее в Б.. Имотът се поддържал от свидетеля Д. В.. Оградата в имота била
възстановявана няколко пъти, като ищецът се обаждал на свидетеля с молба да
посети имоти за да огледа какво се случва на място. На свидетеля е известно, че
в горния край на имота живее роднина на Г.Г. – негова леля. До мястото си тя
преминавала през имота от към границата му със съседния имот №326.За имота от
ищеца му е известно, че преди да го придобие е бил собственост на неговата баба
Л.. Посочва, че при завръщане от чужбина, в случай че Г.Г. е имал престой в
страната в продължение на около 20 дни, то поне два пъти в имота си правили
пикник. Известно му е, че през 2016/2017г. в имота е бил монтиран премествам
обект. За коситба на имота ищецът бил осигурил техника, а свидетеля помагал на
свидетеля Д. В. в коситбата. Посочва, че целия имот се ползва от ищеца, като в
горния ъгъл на имота живее неговата леля. Лятото на 2020г. свидетеля присъствал
на ситуация, при която лелята на ищеца не е позволила да бъде направена ограда
с оглед необходимостта да се преминава от мястото, което свидетеля Д. В. желаел
да загради. Свидетеля посочва, че при водено предходно производство била
съборена ограда, която била поставена по продължение на съседния имот №1404,
като не може да посочи дали от останалите страни имотът е бил ограден.
По искане на ответника е
разпитана свидетеля М.Т.Д.– без дела и родство със страните – съсед през имот
спрямо процесния в местност „П.“. Свидетеля от 1972г. живее в имот, от когато
познава и съделителя Ж.Б.. Посочва, че към 1972г. Ж.Б. е живяла в процесния
имот. В делбения имот, който посочва, че е с площ от около 3-4 дка. е имало
лози, които преди няколко години са били изкоренени. В имота има къща на два
етажа, в която живее Ж.Б. и дъщеря й З.Б.. В имота се влиза пред врата, която е
от към пътя (обозначен под №342 на скица на л.18), до която се стига
преминавайки успоредно до границата със съдения имот № 326. Свидетеля в съдебно
заседание при предявяване на скица на имота посочи постройките, в които живеят
съделителя Б. и нейната дъщеря, като ползват дворното място, при което посочи
цялата площ на процесния делбен имот № 1403. За имота се грижат съделителя Б. и
дъщеря й. В имота има овощни дървета, там те осъществяват селскостопанска
дейност, поливат насажденията от намиращия се в имота кладенец. Свидетеля
посочва, че старото лозе е било лично изкоренено от Ж.Б. и З.Б., които са й
предоставили дънерите от лозите за горене. Посочва, че считано от около 10
години Ж.Б. и З.Б. са си направили път за достъп до сградите, на което място
допреди това са били лозови насаждения. Свидетеля не е виждала в имота други
лица с изключение на съделителите Ж.Б., Н.П. и неговата майка З.Б.. Към имота
предмет на делбата свидетеля посочва, че има пряк поглед, до него има стълби от
собственият й имот, по които си ходят на гости. Преди около два – три месеца в
имота е забелязала, че е поставен фургон. Целия имот е ограден с мрежа. Ж.Б.
била извикала майстори за да направят мрежата. Преди да бъде заграден целия
имот било заградено само мястото около къщата, а преди около 10 години вече е бил
ограден целия имот с мрежа. Споделя, че Ж.Б. е попитала синът на свидетеля,
който работил в сферата на строителството дали може да намери майстори за
поставяне на оградата. За поддръжка на имота Ж.Б. и нейната дъщеря използват
техника, която заемали от свидетеля.
Съдът с оглед изложените от
свидетеля М.Д>и свидетеля Д. В. противоречиви факти, постави последните в
очна ставка. Свидетелите заявиха, че не се познават лично, като се виждат за
пръв път пред съдебната зала. Свидетеля В.
посочи, че лозите са изкоренени около 2005-2007г., а свидетеля Д. посочи, че
това е сторени преди повече от 30 години. Свидетеля В. посочи, че той е косил
имота считано от 2000 година, като Ж. и З. минавайки през пътя си отивали до
тяхното място от 500 кв.м. Свидетеля Д. бе категорична, че коситбата на имота
се извършва от З. и Ж., за което те ползват машинка за косене, която свидетеля
им предоставяла. Свидетелката Д. запита свидетеля В. кога е идвал в имота,
който от своя страна изложи, че поне два пъти в седмицата посещава имота, като
посочи, че процесния имот е негов и на неговия зет.
Разпитана по искане на
ответника е свидетеля К.С.К.-без дела и родство със страните. Свидетеля посочи,
че позована съделителя Ж.Б. доколкото с нейната дъщеря З.Б. са колежки. Известно
й е, че същите имат имот в местност „П.“, който имот е посетила за първи път
през 2004г. – 2005г. Площта му възлиза на около 3-4 дка., като за да се
достигне до имота се преминава по път, а самия имот се намира в лявата част
спрямо пътя. В имота има къща, която се намира в дъното. В последствие през
2006г. – 2008г. свидетеля също е посещавала имота, доколкото се е налагало да
взима и връща З.Б. за и от работа. Посочва, че за да се достигне до къщата в
дъното на имота е следвало да се премине по пътека, която се е намира на сред
храсти. През лятото на 2020г. свидетеля
посетила имота, като забелязала, че е направен път, по който се достига до
къщата. Известно й е, че съделителя Ж.Б. е направила този път, докато преди
това до къщата не е било възможно да се достигне с автомобил. При последното си
посещение през 2020г. в имота е видяла фургон. Известно и е, че за имота се
грижи З.Б., не й е споделяно кой коси тревата, но е известно, че имат конфликт
с неин роднина. При посещението си през
2004г. свидетеля е видял наличието на някаква ограда но предвид това, че е
посетила имота през тъмната част от денонощието не може да посочи дали към този
момент е имота е бил изцяло ограден. Към настоящия момент споделя, че имота е
ограден, като не й е известно кой е поставил оградата.
При така установеното съдът прави
следните правни изводи:
В производството по допускането на делбата съдът
изследва наличието на няколко предпоставки: наличието на съсобственост между
съделителите върху имуществото, предмет на делбата, основанието, на което
същата е възникнала, като следва да се произнесе за това между кои лица и за
кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
Съдебното производство за делба е
образувано по искова молба на съделителя Г.Г., който навежда твърдения, че
между него и съделителя Н.П. съществува съсобственост по отношение процесния
имот с идентификатор ***************. Желае неговата подялба в квоти посочени в
исковата молба, без намиращите с имота жилищна сграда и обслужващи постройки.
Ищецът твърди, че е съсобственик по отношение на имота предмет на делбата по
силата на дарение оформено в нотариален акт № 33/2007г., поправен н нотариален
акт №85/2008г., като и по силата на завещание, вписано в служба по вписванията
2013г. В условията на евентуалност се излагат твърдения, че процесните
3508/4008 кв.м. идеални части се придобити от него по оригинерен способ –
изтекла в негова полза придобивна давност. В тази насока се навеждат твърдения,
че имота е владян от неговия праводател – неговата баба Л. Б. считано от
30.12.1950г., което владение му е предадено считано от осъщественото дарение от
последната в полза на ищеца – 08.02.2007г., която фактическа власт върху тези
идеални части ищецът Г. упражнява и към момента на депозиране на исковата молба
за делба в съда. Присъединявайки се към владението на праводателя си в
евентуалност счита, че имота е придобит по давност при упражняване на
фактическа власт върху него повече от 10 години.
Съделителите Н.П. и привлечения
от него съделител Ж.Б. релевираха в срок по чл. 131 ГПК възражения, като
оспориха както деривативния способ, въз основа на който ищеца се легитимира за
собственик на процесните ид.части, така и наведения в условията на евентуалност
оригинерен такъв.
Ищецът Г. на първо време черпи
своите материални права на собственост върху делбения имот въз основа на
дарение оформено в НА №33/2007г., който нотариален кат е поправен с НА №
85/2008г., по силата на което неговата баба Л. Б. му е дарила 5000 кв.м.
ид.части от имот, целия с площ от 5950 кв.м., представляващ имот №202 и 201 по
плана на ж.к. В. на гр. Варна. Представено по делото е и саморъчно завещание от
Л. Б., с което тя дарява на своя внук – ищеца Г. ***, така и 500 кв.м. от имот
в местност „П.“. От експертното заключение
на приетата по делото съдебно – техническа експертиза на в.л. Ж.Б., което се
кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено, съдът приема, че между описания в нотариален акт за дарение
от 2007г. имот е идентичен с процесния такъв, като препокриващата се площ
възлиза на 3999 кв.м. от общата площ на имота в размер на 4008 кв.м. съобразно
актуалната приета за района кадастрална карта.
При осъществяване на дарственото разпореждане от 2007г. дарителят – Л. Б.
се е легитимирала като собственик на дарения от нея имот въз основа на договор,
който е оформен в нотариален акт № 158/1950г. Съдът със служебно назначена по
делото експертиза постави на изследване от страна на в.л. на идентичността на
имота посочен в НА №158/1950г. с имота, който е предмет на дарението от 2007г.
Не е спорно между страните по спора, че с този договор оформен в нотариален акт
№158/1950г. Л. Х.Б. е придобила собствеността върху недвижим имот представляващ
лозе с площ от 5400 кв.м. в местност „П.“. Не се спори също така, че този имот
е придобит от праводателя на ищеца от С. Х. И., която от своя страна се е
разпоредила със свои имоти и в полза на останалите си дъщери В. Х. – нотариален
акт №155/1950г., С.Д.Г>– нотариален акт № 156/1950г. и Ж.Н.Б.. Към момента
на осъществяване на разпоредителните сделки – 1950г., за територията попадаща в
местност „П.“, в която се намират имотите предмет на разпоредителните
сделки не е приет кадастрален план, при
което и имотите вкл. и този, който е придобит от праводателя на ищеца Л. Б. е
без посочен кадастрален номер. Вещото лице Б. в заключението си при изследване
на действащите за местността кадастрални планове посочи, че първия такъв е
изработен през 1964г. При липсата на съотнасян на имота предмет на
разпоредителната сделка оформена в нотариален акт №158/1950г. експерта
категорично посочи в заключението си, че идентичност на този имот с имота,
който е посочен в договора за дарение от 2007г., с който ищеца се легитимира за
собственик на имота, не може да бъде установено. Предвид липсата на
установяване на идентичност на имота по нотариален акт и този по осъщественото
в полза на ищеца дарение от 2007г., не е се установява и идентичност с процесния
делбен имот.
При невъзможността да бъде установена
пряка идентичност на имота на праводателя на ищеца с делбения такъв, то съдът
следва да даде отговор на въпроса дали от наличните по делото доказателства са
налични косвени признаци, по които може да бъде направено заключение за
съответствие на имота посочен в разпоредителната сделка от 1950г. на Л. Б. с имота
посочен в дарение от 2007г., респ. и с процесния.
При осъществяване на цифрово
пренасяне на делбения имот към първия приет за местността кадастрален план (КП)
от 1964г., вещото лице установява че имота попада в имоти №152 и №153, за което
изготвя и комбинирана скица №1 (л. 233 от делото). В разписните листи за
собственост към този първи КП/1964г., като собственик на тези имоти №152 и 153
е посочен ДЗС „Д.К“.В последствие през 1983г. е приет нов КП, по който
процесния имот предмет на делбата попада върху имот №1671, №1672, 1670, 1676,
1677. Експерта за целта изработи комбинирана скица №2 (л.234), от която се
вижда, че преобладаващата част от площта на процесния имот №1403 се разполага
върху имоти 1671 (с препокриваща се част от 2192 кв.м.) и №1672 (с препокриваща
се част от 1446 кв.м.). В разписната книга към този план имот №1671 е вписан в
собственост на Л. Б. за 1 дка. и на съделителя Ж.Б., също за 1 дка. На неустановен
собственик е записан имот № 1672, в който имот е отразено, че се намира жилищна
(сграда сигнатура МЖ). Следващия приет във времето КП е от 1986г., като при
който експерта установява наличието на идентичност на делбения имот №1403 с
имота по КП/1986г. под №55. При цифровизация на КП/1986г. в.л. Б. установява,
че препокриващата се част на имот №55 и делбения имот №1403 възлиза с цялата му
площ от 4008 кв.м., за което изготвя комбинирана скица №3 (л.235).Първоначално
в разписната книга към този план имота е вписан на четирите сестри Ж.Б., С. С.,
Л. Б. и В. П.. В последствие първите са заличени, като имота е вписан на Л. Б.
и ищеца Г.Г., като е посочено основание за вписване нотариален кат №33/2007г.
за 5000 кв.м. През 2008г. за територията е приета КККР, като имота получава
идентификатор с последни цифри 331, с отразена първоначална площ от 5808 кв.м.,
като в кадастралните регистри за собственик на имота е вписана Л. Б. на
основание нотариален акт №158/1950г. за
1 кв.м., З.Б. за 500 кв.м. на осн. нотариален акт №144/2000г. и ищеца Г. за 5000 кв.м. на осн. нотариален
акт от 2007г. Първоначално приетата КККР е изменена, като актуалната си площ
имота е посочен от 4008 кв. м., а за собственици са посочени ищеца Г. на осн.
нотариален акт от 2007г. и завещание, съответно за 500 кв.м. ответника Н.П..
От анализа на осъществените
записвания в действащите във времето планове не може да бъде направен
категоричен и непротиворечив извод, че имота е записан в собственост на
праводателя на ищеца. Налице са данни за осъществено вписване в КП/1983г.,
което висване касае част от процесния имот, която част се припокрива с имот №
1671 по този план, но в разписната книга към този план освен праводателя на
ищеца е вписана и ответницата Ж.Б.. В последствие с приемане на КП от 1986г.
имота е вписан на четирите сестри Ж.Б., С. Г., Л. Б. и В. П., след което е
внесено заличаване с посочване на ищеца като собственик на имота въз основа на
оспорения по делото нотариален акт от 2007г., в който е обективирано дарението
от неговата баба Л. Б.. При тези съображения съдът не може да изведе по косвен
път, тълкувайки съдържанието на разписните книги на действащите планови и
регистрите за собственост по приетата КККР, че праводателят на ищеца Л. Б. се
легитимира за собственик на делбения имот към момента на осъществяване на
дарението през 2007г., респ. към момента на откриване на наследството от страна
на последната с оглед възникването на вещнопрехвърлителен ефект на оставеното
приживе от нея завещание в полза на ищеца.
Следва да бъде споделен извода на
в.л. Б., който поставя на изследване по вписани граници имотите посочени
нотариални актове №155, 156, 157 и 158, всички от 1950г., като установява, че
имота посочен в нотариален акт №158/1950г. на Л. Б. не се индивидуализира при
някой от съседните имоти, собственост на останалите три сестри Ж., С. и В..
Така следва да бъде посочено, че с договорът за покупко – продажба от
30.12.1950г., който е оформен в нотариален акт № 157/1950г., с който С. Х. И.
продава на ответницата Ж.Б. *** с площ от 4365 кв.м., С. П. е посочена като
една от границите на този придобит от съделителя имот (л.61). Договорът за
покупко – продажба от 30.12.1950г., оформен в нотариален акт № 156/1950г. (
л.62), с който С. Х. И. продава на С.Д.Г>имот в местност „П.“ с площ от 4680
кв.м., се индивидуализира с посочване на граници, две от които са Ж.Б. и В. П..
От изложеното следва извода, че доколкото Л. Б. не е посочена като граница в
кой и да е нотариален акт за собственост от 1950г., като граница на някой от
придобитите имоти от Ж., С. и В. имоти, то
нейния имот, който е предмет на тази сделка оформена в НА №158/1950г. не
се намира в съседство на тези придобити от нейните три сестри.
В подкрепа на последния извод
съдът излага доводи и досежно наличните по делото данни за осъществена
реституционна процедура по отношение на праводателя на ищеца.
На първо време съдът не споделя
твърденията, че земи на Л. Б. не са били предадени за кооперативно обработване.
По делото е представен протокол от 15.12.1962г. на ТПС комисия, с който е взето
решение да бъде безвъзмездно причислени към поземления фонд на ТКЗС земи на
Лидия Б. с обща площ от 6,5 дка., представляващи лозя. Вещото лице Б. е
поставило на изследване с оглед поставеното му от съда задача за внасяне на
земи в ТКЗС от страна на праводателя на ищеца, като установява след запознаване
с реституционната преписка, че Л. Б. е подала заявление за възстановяване на
земи през 1992г., в което е заявила имот с площ от 6,5 дка., представляващ лозе
с площ от 6,5 дка. намиращо се в местност „П.“. В позитивната си част това
заявление е уважено, като е издадено решение на поземлена комисия №
28/14.01.1993г., с което е възстановено лозе с площ от 4,5 дка., което се
намира в територия по §4 в местност „П.“, който възстановен имот включва имоти
№ 1454,1455,1456,1457 и 1458. Категорично експерта при защита на заключението
си в открито съдебно заседание проведено на 02.07.2021г. посочи, че този имот,
който е възстановен с решение на ПК от 1993г. се намира в друга територия, в
територия на селищно образование по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, докато процесния имот
предмет на делбата е в урбанизираната територия. Имота възстановен на
праводателя на ищеца е в посока северозапад от процесния имот №1403, разположен
в терен по-високо от делбения имот.
При тези съображения доколкото не
се установи идентичност на имота посочен в нотариален акт №158/1950г. с този
предмет на договора за дарение от 2007г., поправено с нотариален акт от 2008г.,
съответно с процесния делбен имот, съдът намира, че праводателя на Г.Г. не е
притежавала материалните права досежно имота, с който се е разпоредила, а този
който не притежава права не може да прехвърли другиму такива. Не е настъпил
вещнопрехвърлиетлия ефект на дарението осъществено през 2007г., което да
легитимира ищеца за собственик на процесния имот. Предвид това, че доколкото не
се установява Л. Б. да е притежавала процесния имот приживе, то в патримониума
на същата не са възникнали материални права по отношение на него, с оглед на
което и при откриване на наследството тя не би могла да се разпорежда с него.
Оставеното от нея завещание приживе не може да легитимира ищеца за собственик
на процесния имот доколкото той не установи в условията на пълно и главно
доказване, че завещателя приживе е придобил вещното право на собственост върху
имота, който е предмет на завещателното разпореждане. При тези съображения не
следва да бъдат изследвани останалите възражения за недействителност, които са
наведени по повод завещателния акт представен по делото.
Доколкото не се установи ищецът
да се легитимира за собственик на делбения имот на посочените от него оригинерни
правни основания (дарение и завещание), то следва да бъдат изследвани твърденията
му за придобиване на процесните идеални
части по давност:
Ищецът Г. твърди, че праводателят
му Л. Б. е установила фактическа власт върху имота считано от оспорената
разпоредителна сделка от 30.12.1950г., което владение е установено от него самия
считано от дарственото разпореждане, при което присъединявайки се към
владението на своя праводателя, релевира възражения, че имота е придобит от
него по давност. Владението по негови твърдения продължава и до към момента на
сезиране на съда с настоящата искова молба.
За установяване на това си
придобивно основание на страната бяха допуснати гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля Д. П. В., както и свидетеля В.Г>П..
Свидетеля В. за пръв път е посетил имота през 1995г., в който имот е виждал
бабата на ищеца Л. Б., нейната дъщеря Е., нейния съпруг Н., също така и ищеца Г.Г..
Излага свидетеля, че той по отношение
стопанисването на имота е упълномощен от ищеца Г., като последния считано от
2009г. – 2010г. е заминал извън страната. В разпитът си пред съда свидетеля В.
посочи, че лично той е организирал почистването на имота от стари лозя, които е
имало в него, като през 2007г. е организирал техника, с която имота да бъде
почистен. В имота бил поставил фургон, който бил временен обект, за който имал
разрешително. Посочи свидетеля пред съда, че в дъното на имота е налична
постройка, в която живеели съделителя Ж.Б. и нейната дъщеря З.Б.. Предвид
няколко водени дела по отношение на имота със страни, които са съседи,
свидетеля на няколко пъти е поставял ограда, като целия имот е оградил през
лятото на 2020г. Разходите за изграждане на оградата били поети от ищеца Г.. По
отношение на достъпа до постройката посочи, че съделителя Ж.Б. си е направила
път, който преминава успоредно по границата със съседния имот №326 (по скица на
л.18),а в имота се влизало от врата която се намирала от към пътя под №342 на
приложената по делото скица.
Свидетеля В. П. посочи, че ищеца Г.Г.
живее в чужбина – Б., като при негово
завъртане в страната заедно с него в имота си правили пикник. През месец август
2020г. посочва, че Г. се бил завърнал в страната, когато съвместно със
свидетеля Д. В. монтирали врата за осигуряване на външен достъп до имота. При
отсъствието на ищеца от страната за имота се грижил свидетеля Д. В.. Известно
му е, че в постройка в имота живее
близък роднина на ищеца – негова леля, която за да стигне до собственото си
място преминава по през имота в частта му по границата с имот №326.
От анализа на гласните
доказателства на първо време следва да бъде поставен на изследване въпроса,
дали праводателя на ищеца Л. Б. е установила владение върху процесния имот, при
твърдения, че този факт е осъществен още с изповядване на сделката оформена в
нотариален акт №158/1950г. От гласните показания на разпитаните по почин на
ищеца свидетели този факт ме може да бъде приет за установен. Тежестта за
неговото установяване носи страната, която излага тези факти. Свидетелят Д. В.
е посетил имота за пръв път през 1995г., в който имот изложи, че е виждал Е. Х.,
която е дъщеря на Л. Б., съпругът на Е. Х. – Н., така и ищеца Г.. Впечатленията
на втория разпитан свидетел по почин на ищеца – В. П. за имота са считано от
2010г. От разпита на допуснатите по искане на съделителя Г. свидетели съдът не
може да приеме за доказано, че праводателя на ищеца Л. Б. е установила владение
върху процесните идеални части от делбения имот считано от 1950г. За този
първоначален посочен от страната момент на установяване на владение от
праводателя й, доказателства по делото не се ангажираха. Съдът счита, че от
показанията на свидетеля Д. В. по отношение впечатленията за имота, които той е
възприел през първото си посещение в него през 1995г. не може да бъде установен
факта, че процесната ид.част е владяна към този момент от Л. Б.. Показанията се
непълни без посочване на конкретни факти, от които да бъде направен извод в
противната насока и съобразно заявените с исковата молба твърдения. От друга
страна показанията на свидетеля М.Д>са пълни, ясни и вътрешно
непротиворечиви. Свидетеля притежава имот в съседство на делбения в местност „П.“,
като в собственият си имот същата живее считано от 1972г. Изложи пред съда, че
към делбения имот има пряка видимост, като между нейния имот и делбения такъв
има изградени стълби, които използва за да посещава имота предмет на делбата. В
процесния имот свидетеля посочи, че живият съделителя Ж.Б. и нейната дъщеря З.Б.,
като последните владеят не само припадащата се площ към сградата, която се
намира в имота (която сграда е изключена от делбата), но и останалата площ от
имота. Изрично съдът в съдебно заседание предяви на свидетеля скица на л. 18 от делото, при
което Д. посочи, че съделителя Ж.Б. и нейната дъщеря ползват цялата площ на
делбения имот №1403.
Доколкото от ангажираните по
делото писмени и гласни доказателства не може да бъде установено, че Л. Б. е
установила владение досежно процесните идеални части от имота предмет на
делбата, то следва да бъде разгледано дали лично ищецът е установил владение,
така както последния твърди в исковата си молба, с начало осъществената през
2007г. разпоредителна сделка в негова полза.
Свидетеля Д. В. изложи, че той в
качеството му на упълномощен от ищеца Г. стопанисва имота. Писмени
доказателства, съобразно които ищецът да е възложил на свидетеля дейност по
управление и поддръжка на процесните ид.части от имота не са ангажират.
Доколкото упълномощаването за управление и поддръжка на имот не изисква
спазване на определена форма за действителност, то не е налице пречка такива
правомощия да бъдат възложени и неформално, без съставяне на нарочен писмен
документ за осъществяване на тази фактически действия в имота. Доколкото обаче
се оспорва от насрещните страни твърдението на ищеца, че е придобил по давност
имота, то следва да бъде доказано, че той е владял този имот в рамките на
предвидения от закона срок, което владение веднъж установено от него е
осъществявано чрез трето лице, което държи имота за владелеца. Такова лице може
да бъде както наемател на имота, така и управител на този имот, назначен от
собственика да се грижи за неговите работи при отсъствието му от страната.
Съдът от анализа на събраните в
хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства не може да
направи категоричен и непротиворечив извод, че считано от осъществяване на
дарственото разпореждане в полза на ищеца – 08.02.2007г. , последния е
установил владение върху имота с намерение за своене. По сведения на свидетеля Д.
В. разпитан по почин на ищеца Г., чиито показания съдът намира, че следва да
разглежда критично с оглед ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК предвид родствената
му връзка по сватовство с ищеца Г. от една страна, а от друга изложените
показания, че свидетеля е и пълномощник на съделителя по почин делбената
ид.част от имота. В. посочи,че през 2007г., която година съвпада с
осъщественото в полза на ищеца Г. дарение са изкоренени стари лозя с техника
организирана от свидетеля. Тези изложени факти се опровергават от показанията
на свидетеля Марийка Д., която е непосредствен съсед по имот, която от своя
страна изложи, че изкореняването на старите лозя е осъществено преди около 30
години, като останалите дънери са й били предоставени от Ж.Б. и З.Б. за горене.
По отношение на тези факти и двамата свидетели бяха категорични в показанията
си включително и при поставянето им в очна ставка, предвид констатираното
противоречие в сочените от тях обстоятелства. Като отчете възможната
заинтересованост от изхода на спора от една страна, която съществува за
свидетеля Д. В., съответно съпостави непосредствените лични впечатления, които
свидетеля Д. е формирала по отношение релевантни за делото факти, то съдът дава
вяра на показанията дадени от последната, като изключва дадените от свидетеля В.
показания, като недостоверни. При тези изводи съдът намира, че не се установява
твърдението, че считано от осъществяване на дарението (2007г.) в полза на
ищеца, той да е установил владение върху процесните идеални части от имота
предмет на съдебната делба. Не се установят действия от ищеца, вкл. и от такива
извършени от него но чрез трето лице, с които да бъде прието, че е установено
владение върху имота, което владение да е с намерение за своене на същия.
Тук следва да бъде отговорно на
въпроса дали са нали данни от наличните по делото писмени и гласни
доказателства за установено владение в един по късен, спрямо осъщественото
дарение през 2007г. момент. В тази връзка свидетеля Д. В. посочи, че е
възстановил оградата след приключване на гражданско дело, като възстановяването
на същата е било от страната на пътя и около 10 метра навътре, като едва през
2020г. имота бил изцяло ограден.Изложи, че в имота е поставил премесвам обект –
фургон. Съдебното производство визирано
от свидетеля, за което е образувано гр.дело № 1101/2010г. на ВРС е приключило с
решение № 541/27.04.2011г., потвърдено с решение №149/04.11.2011г., постановено
по в.гр.дело № 390/2011г. на ВОС, с което е уважен предявен от А.Н. (съсед по
имот), че ищеца Г. не е собственик на 1800 кв.м. от имот с идентификатор **************,
съставляваща реална част от имот №201 по КП от 1978г. Фактическото положение на
отречената реална част се онагледява на комбинирана скица №5 към заключението по
съдебно – техническата експертиза на в.л. Б. на л. 237 от делото. Показанията
на свидетеля В. в частта, която той посочва, че през лятото на 2020г. е
окончателно ограден имота кореспондират с показанията на свидетеля П., който
също в разпита си посочи, че през месец август на 2020г. ищецът Г. се бил
завърнал в страната, като съвместно с В. монтирали външна врата за достъп до
имота. Тук следва да бъде посочено, че свидетеля изложи, че през същото това
време съделителя Ж.Б. се е възпротивила за изграждането на ограда, която
свидетеля Д. В. Желаел да постави в имота. Свидетеля М.Д>посочи, че
първоначално в имота имало ограда в частта, в която се намирала постройката, в
която живеят съделителя Б. и дъщеря й, но в последствие доколкото района се
населил, било оградено цялото място. Оградата била направена от Ж.Б., която
организирала майстори да осъществяват тази дейност, при което имота бил ограден
считано от около 10 години.
При анализиране на така събраните
показания не може да бъде прието по безспорен и категоричен начин, че ищецът
към момента на приключване на гр. дело № 1101/2010г. (приключило с решение от
04.11.2011г., постановено по в.гр.дело № 390/2011г. на ВОС) е установил
фактическа власт върху имота, чрез свидетеля Д. В., като е възстановил част от
съборената ограда. Данни за осъществяване на тази фактически действия се
извличат единствено от показанията на свидетеля В., които както вече съдът
посочи разглежда критично при приложение на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Тези
показания се разминават с показанията дадени от свидетеля Марийка Д., която
посочи, че Ж.Б. е организирала майстори за изграждане на оградата. Показанията
на свидетеля В. се подкрепят от показанията на свидетеля П. само в частта, в
която се сочи, че имота е окончателно ограден през лятото на 2020г., който
период обаче е след сезиране на съда с настоящия иск (12.02.2020г.).
Свидетелите В. и П. изложиха, че
в имота е монтиран фургон – премествам обект. За наличието на такъв посочва и
свидетеля Д.. При съпоставка на свидетелските показания съдът приема, че в
делбения имот е разположен такъв, като следва да бъде установено към кой момент
е осъществено това действие. Свидетеля П. посочи, че фургона е поставен през
2016/2017г., докато свидетеля Д. изложи в показанията си пред съда, че фургона
е поставен преди около два месеца. По делото е представено разрешение за
поставяне на премествам обект № 30/
При така изложените съображения
съдът намира, че посоченото в условията на евентуалност оригинерно придобивно
основание от страна на ищеца по отношение на процесните 3508/4008 кв.м.
ид.части от делбения имот, които са претендирани от него е неоснователно. Не се
доказва от събраните по делото писмени доказателства ищецът Г. да се легитимира
за собственик по давност на процесните 3508/4008кв.м. ид.части от делбения
имот. Не се доказа наличие на деривативно основание, което да легитимира ищеца
като собственик на вещта, при което искът за делба по отношение на него следва
да бъде отхвърлен.
По отношение правото на собственост на съделителя Н.И.П.:
С решение, котето е обективирано в протокол №8/14.02.1962г. на ТПК комисия
на С. Х. С. се
връща собствеността под кьошка, както е взето решение ТКЗС „Ч.М.” да й отстъпи правото на ползване
над 500 кв.м. земя около кьошка. С нотариален акт № 160, том ІІІ, дело №
3249/1989г., С. Х. С. е призната за собственик 500 кв.м. идеални части от
дворно място, намиращо се в ж.к.В., ІV м.р., цялото с площ от 5000 кв.м, част
от имот №55, кв.3 по плана на гр. Варна, като с дарение от 21.09.2000г., което
е оформено в нотариален акт №79, т.ІІ, рег. № 4320, дело № 312/2000г., С. Х. С.
и Д.Г.С. даряват на своята племенница З. Н.Б., представлявана от Ж.Х.Б. 500
кв.м. идеални части от дворно място намиращо се в ж.к. В., част от имот №55,
кв.3, по плана на ІV м.р. на града, цялото с площ от 5950 кв.м., като при
съставяне на акта е представен нотариален акт №160, т.ІV/1989г. Така
придобитите от З. Н.Б. 500 кв.м. ид.части от поземлени имот, целия с площ от
5950, а по скица 5808 кв.м., същия с идентификатор ************** намиращ се в
местност „П.“ биват придобити от ответника Н.И.П., по отношение на който е
прието с протоколно определение по делото за безспорно установено и ненуждаещо
се от доказване, че владее процесните ид.части от имота.
Правата на съделителя П. не
се оспорват от съделителите Г. и Б.. От представените по делото писмени
доказателства съдът приема, че към момента на депозиране на исковата молба в
съда П. се легитимира за собственик на 500 кв.м. ид.части от имота. Видно от
заключението на в.л. Б. по назначената съдебно – техническа експертиза процесния
имот към момента на приемане на КККР /2008г./ е с идентификатор **************,
с площ от 5808 кв.м., която площ бива редуцирана с 1800 кв.м., до каквато част
е уважен предявеният отрицателен установителен иск срещу настоящия ищец Г.Г.,
при което и след изменение н КККР и съобразно актуалния й вид към момента на
сезиране на съда имота предмет на делбата се индивидуализира с идентификатор ***************,
с площ от 4008 кв.м.
При тези съображения съдът
намира, че съделителя П. установи своите материални права досежно делбения
имот, на който се явява собственик на 500/4008 кв.м. ид.части.
По отношение правото на собственост на съделителя Ж.Б.:
Ответницата Ж.Б. посочва,
като главно придобивно основание от което извлича материални права досежно
имота, разпоредителна сделка, която е осъществена в нейно полза и обективирана
в нотариален акт №157/1950г., а в евентуалност твърди, че процесните ид.части
са придобити от нея по давност с начало на давностно владение считано от 1964г.
до депозиране на исковата молба в съда.
Съдът при обсъждане правата
на праводателя на ищеца Г.Г. – Л. Б. посочи, че към момента на изповядване на
разпоредителните сделки (1950г.) в полза на четирите сестри за територията, в
която се намират имотите е нямало приет кадастрален план. Първи такъв е
изработен едва през 1964г., като в разписните книги на който имота ситуирайки
се върху имоти №152 и №153 по този първи план е вписан в собственост на ДЗС „Д.
Кондов“. При идентични съображения с тези, които съдът изложи по отношение
разпоредителната сделка с която Л. Б. придобива имот – нотариален акт
№158/1950г., следва да бъде посочено, че не може да бъде установена идентичност
на имота посочен в нотариален акт №157/1950г. с процесния имот предмет на
делбата. Косвените доказателства, които са събрани под формата на осъществени
вписвания правото на собственост в разписните книги към действащите планове
също са недостатъчни за да бъде изведена идентичност на придобития имот въз
основа на разпоредителна сделка от 1950г. с процесния №1403. Не е достатъчна
индивидуализацията направена и в самия нотариален акт №157/1950г. на Ж.Б.,
макар и в същия за разлика от нотариалния акт №158/1950г. на Л. Б. да се
съдържа граница, която съвпада с имот посочен в нотариален акт № 156/1950г. на С.
Д. Г.. В нотариален акт 157/1950г. на ответницата Б. е вписана като съсед
нейната сестра си С. Г., като от своя страна в нотариалният акт на последната,
като граница е посочена съделителя Ж.Б.. От този констатация може да бъде
направен единствено извода, че придобитите от тях имоти са съседни, но по
категоричен начин не може да бъде направен извод, че е налице идентичност с
делбения имот съобразно местонахождението му по актуално кадастрално заснемане.
Представени по делото са
доказателства, от които се установява, че с решение на ТПК комисия оформено в
протокол №8/14.02.1962г. на Ж.Б. са блокирани имоти с площ от 5,5 дка. в
местност „П.“, като в замяна тя получава имот с площ от 2 дка. в местност „М.“,
както и 1,5 дка. хавра в местност „М.“. Съответно с нотариален акт №180, том
ІІІ, рег. № 1193/1962г. съделителя Б. е призната за собственик по замяна от ТПС
комисия на имот с площ от 2 дка. в местност „М.“ , както и 1,5 дка. хавра в
същата тази местност.
Анализа на ангажираните от
страната писмени доказателства съпоставени със заключението на приетата по
делото съдебно – техническа експертиза на в.л. Б. обосновава извода на съда, че
не може да бъде установена идентичност на имота предмет на разпоредителната
сделка оформена в нотариален акт № 157/1950г. с имота предмет на делбата. При
което наведено от съделителя Б. деривативно придобивно основание за собственост
на процесните 3508/4008 кв.м. ид.части от имота е неоснователно.
По отношение на давността,
на която се позова Ж.Б. съдът изслуша гласни показания на свидетелите М.Д>и К.С.К..
Данни релевантни за наведеното придобивно основание могат да бъдат извлечени и
от показанията на свидетелите разпитани по почин на ищеца.
На първо време следва да
бъде посочено, че и четиримата свидетели категорично и еднопосочно посочват, че
в процесния имот предмет на делбата има жилищна сграда, в която живият Ж.Б. и
нейната дъщеря З.Б..Показанията на свидетелите се подкрепят и от заключението
на съдебно – техническата експертиза и в частност приложените комбинирани скици
от №2 до № 5 вкл., на които е посочено, че в дъното на имота се намира жилищна
постройка.Тази жилищна сграда не предмет на делбата.
Ответницата Б. твърди, че
е установила фактическа власт върху
имота считано от 1964г., която власт упражнява и към настоящия момент. Най –
ранните данни,които могат да бъдат извлечени от наличните по делото
доказателства за упражнявани фактически действия в имота, са тези дадени
посредством разпита на свидетеля Д., чиито показания както вече съдът посочи
напълно кредитира, като обективни, достоверни, непротиворечиви и безпристрастно
дадени. Свидетеля притежава имот в съседство на делбения считано от 1972г., от
когато датира и познанството й с Ж.Б.. Посочи, че към момента, в който тя е
заживяла в своя имот в процесния делбен имот е заварила съделителя Б.. Спрямо
имота предмет на делбата има пряка видимост, като до него има стълби, които
използва за да посещава Б.. В този имот е виждала Б. и нейната дъщеря да
изкореняват стари лози преди около 30 години, посочи че за имота се грижат
изцяло те, като други лица различни от тях включително и съделителя Н.П., тя не
е виждала. Категорично свидетеля Д. в съпоставяне в очна ставка със свидетеля Д.
В. отрече да го е виждала в имота предмет на делбата. От свидетелските
показания на свидетеля Д. В. съдът приема, че за достъп до жилищната постройка
в дъното на имота, Б. е направила път, който път е установен, че наличен в
имота и от свидетеля Калоянова, при посещение в имота през 2020г. Тук свидетеля
посочи, че при по-ранните си посещения е имало пътека, която се е намирала сред
храсти, по която се стигало до къщата. Събраха се данни от разпита на свидетеля
П., че Б. при настояване от страна на свидетеля Д. В. да постави ограда в имота
се е възпротивила, с оглед необходимостта да бъде осъществено преминаване през
имота.
След анализ на събраните по
делото гласни доказателства съдът приема, че съделителя Б. е установила владение
върху процесните идеални части от делбения имот. Същата заедно със своята
дъщеря живее в сграда, която се намира в
дъното на имота, до достигането до която сграда следва да бъде преминато през
имота предмет на делбата. Входът към имота, а и този използван за достъп до
сградата е от лицето на делбения имот, а именно от към пътя (улица №342 по
скица на л.18 предявена на свидетелите), като за достигане до сградата се преминава
успоредно по продължението на съседния имот №326 на същата скица. При това положение
не може да бъде възприето възражението на ищеца Г., че Ж.Б. използва единствено
и само жилищната постройка в имота, без останалото дворно място. За последното
се установи, че тя преминава през него, съответно полага грижи, като го стопанисва.
В това дворно място тя е изградила път, която да улесни достъпът и от улицата
до жилищната сграда, в която живее с дъщеря си, като за целта е ангажирала
строителна техника и осигурила асфалт. Имота в пространствения му обхват се
установи, че е ограден в един по- късен момент, като входа врата е поставена
едва през лятото на 2020г. или след сезиране на съда с настоящия иск. Б. е
изразила категорично несъгласие по почин искането на ищеца, направено чрез
свидетеля Д. В. да бъде поставена ограда в имота. При тези доказателства съдът
приема, че Ж.Б. е установила фактическа власт върху имота. Осъществявала е
спокойно, явно и необезпокоявано владение с намерение за своене на процесните
идеални части. За факт смущаващ владението което упражнява страната може да
бъде посочено, поставянето на премесвам обект - фургон в дворното място предмет
на делбата от ищеца Г., чрез свидетеля В., но това действие съдът прие, че е
осъществено едва в хода на процеса, който е образуван по настоящия иск за
делба. Това действие не може да бъде прието, като такова, с което се прекъсва
владението на Б. върху имота.
Съдът приема при събраните доказателства, че
ищцата е установила владение върху процесните идеални части от имота считано от
1972г. Към този момент и съобразно заключението на съдебно – техническата
експертиза процесния имот попада в имоти №152/153 записани на ДЗС „Дим.Кондов“.
Макар вписването в регистъра към съответния кадастрален план да не поражда
собственост върху имота за посоченото лице, то това вписване е индиця за притежавани
материални права и следва да се разглежда, като косвено доказателство за
установяване на собственост. При липса на други доказателства по делото по
отношение на собствеността на имоти 152/153 по КП/1963г., към момента на
действието на този първи кадастрален план съдът следва да прием, че имота е
социалистическа собственост, като притежание на ДЗС „Д. Кондов“. С оглед на
това следва да намери приложение първата редакция на чл. 86 ЗС (ДВ бр.92/1951г.),
която забранява да бъде придобивана по давност социалистическа собственост. В
последствие разпоредбата е изменена (ДВ бр.31/1990г.) като забраната се отнася
за имоти държавна или общинска собственост. В следващите действащи за
територията на местност „П.“ кадастрални планове от 1983г. и сл., в която се
намира имота, няма данни той да е бил вписан в разписните книги, като
социалистическа, съответно като държавна или общинска собственост, при което
ограничителната разпоредба на чл. 86 ЗС не е приложима. Имота може да бъде
придобит при упражняване на фактическа власт в продължение на посочения от
закона десетгодишен срок.
С ТР №4/2012г. се дадоха
задължителни указани, като бе прието, че позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а единствено
процесуално средство за защита на материалните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок.
Правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, като друг елемент от фактическия състав на
давностното придобиване на недвижи имот не се съдържа.Необходимо е позоваването
на владелеца на изтичането на давностният срок да бъде реализирано било то чрез
предявяване на иск за собственост, било то като възражение по такъв иск или
чрез снабдяване с констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена
проверка на основание давностно владение. Тук стои само една единствена
ограничителна хипотеза, която е свързана с невъзможността на владелеца да се
позове на давността ако е изгубил владението за повече от 6 месеца.
Съдът прие, че ищцата е
установила владение считано от 1972г. Прие, че с приемане на кадастралния план
за местността от 1983г. е отпаднало ограничението на чл. 86 ЗС в първоначалната
му редакция, предвид това, че имота не е посочен в последяващия кадастрален
план (от 1983г.) като такъв социалистическа собственост.Имота не попада в
територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Същия е в урбанизирана територия. Не се установи
владението на Ж.Б. да е прекъсвано за повече от 6 месеца, считано от отпадане
ограничението за придобиване на имота по давност, при което следва да бъде
прието, че Ж.Б. е придобила процесните 3508/4008 кв.м. идеални части от имота с
изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС давностен срок считано
през 1993г. От този момент насетне тя се явява собственик на процесните
ид.части от делбения имот.
При тези съображения следва
да бъде допусната съдебна делба на процесния имот, доколкото съдът установи
съсобственост между съделителите Н.П. и Ж.Б. при квоти: за П. 500/4008
ид.части, а за Ж.Б. 3508/4008 ид.части. Предявеният иск за делба следва да бъде
отхвърлен по отношение на съделителя Г.Г., доколкото по отношение на същия в
съдебното производство не се установи съсобственост по отношение на имота
предмет на делбата.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА да бъде извършена СЪДЕБНА ДЕЛБА
на недвижим имот с идентификатор ***************
(предходен идентификатор **************, номер по предходен план 201 и 202),
находящ се в гр. Варна,
район „М.“, ж.к. В., местност „П.“ с площ от 4008 кв.м., предназначение на
територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:За друг обществен обект,
комплекс, при граници:**************, **************, **************, **************,
**************, **************,****************, **************, **************,
**************, без изградените в имота
жилищна сграда и допълнителни постройки, между съделителите Н.И.П., ЕГН ********** *** и Ж.Х.Б., ЕГН ********** ***, при квоти: за Н.И.П. 500/4008 кв.м. идеални части, за Ж.Х.Б. 3508/4008 кв.м.
идеални части, на осн. чл. 34 от ЗС.
Отхвърля
иска за делба на
недвижим имот с
идентификатор *************** (предходен идентификатор **************,
номер по предходен план 201 и 202), находящ се в гр. Варна, район „М.“, ж.к. В.,
местност „П.“ с площ от 4008 кв.м., предназначение на територията:
Урбанизирана, Начин на трайно ползване:За друг обществен обект, комплекс, при
граници:**************, **************, **************, **************, **************,
**************,****************, **************, **************, **************,
без изградените в имота жилищна сграда и
допълнителни постройки предявен от Г.Н.Г., ЕГН ********** *** срещу Н.И.П.,
ЕГН **********,***, по отношение на съделителя Г.Н.Г., ЕГН ********** ***, на
осн. чл. 34 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: