Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…...05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1890 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „СТОДИ” ООД
гр. Несебър, с която предявен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД против
„ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ” ООД гр. Варна за осъждане на ответника да заплати сумата
от 46 808.88 лева, дължима по споразумение за поемане на дълг от
03.12.2013 година, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът „Стоди” ООД
твърди, че между него и „Кристистрой интернешънъл” ООД са възникнали търговски
правоотношения по повод доставка на стоки, обективирани в съставени и подписани
двустранно първични счетоводни документи. Сочи, че за част от задължението, а
именно сума в размер на 46 808.88 лева между него като кредитор, длъжникът
му и ответника „ЗЕВС БИЛДИНГ ИНВЕСТ” ООД е сключено споразумение за поемане на
дълг от 03.12.2013 г., по силата на което и със съгласието на ищеца длъжникът
„Кристистрой интернешънъл” ООД е освободен от отговорност чрез заместването му
с ответника. Заявява, че дължимата сума е следвало да бъде изплатена като ответникът прехвърли собственост върху
имоти, описани подробно в споразумението. Поради разпореждане с имотите, ищецът
заявява, че ответникът остава задължен за паричното вземане, за което предявява
и настоящата осъдителна претенция.
Правна
квалификация на правата: чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът в отговор оспорва
основателността на иска като счита, че представеното споразумение не покрива
изискванията за действителност тъй като липсва предмет, за който да е
постигнато съгласие по чл. 102 от ЗЗД. Липсва съгласие от „Зевс билдинг инвест”
ООД за поемане на конкрето задължение по фактури като в тристранното
споразумение не е посочен първоизточникът на задълженията – конкретните
облигационни правоотношения между кредитора и стария длъжник. Отделно счита, че
ако се приеме такова задължение да е било налице, то дълга е погасен както
следва: чрез плащане, евентуално прихващане, евентуално опрощаване. Отправя и
възражение за изтекла погасителна давност. Релевира и правоизключващи
възражения по иска на плоскостта на отсъствието на правоотношения между него и
„Кристистрой интернешънъл” ООД като заявява, че е имало договорка за извършване
на услуги по договор, който така и не е сключен, респективно не е възникнало
парично задължение за ответника в полза на „Кристистрой интернешънъл”, което да
се погасява чрез плащане на трето лице – ищеца по спора. Моли за отхвърляне на
исковата претенция.
В съдебно заседание ищцовата страна,
чрез процесуален представител поддържа исковете. В писмена защита поддържа, че
отсъства спор относно автентичността на изявленията на страните в подписаното
споразумение за заместване в дълг – действителността им не е оспорена при
подписването на акта, при което отсъства спор по характера, предмета и размера
на задължението, което е поето от ответника. Поради пълно виновно неизпълнение
от ответника искът е доказан по основание и размер. Без възражение от ответника
са приети по делото представените от ищеца фактури за доставка на строителни
материали по договори със заместения длъжник „Кристистрой интернешънъл” ООД. Фактурите
обективират търговски взаимоотношения между ищеца и последното дружество,
съдържат законоустановените реквизити по Закона за счетоводството, осчетоводени
са и е платен дължимия ДДС. Фактурите са подписани от насрещната по сделките
страна, а по една от тях е извършено и частично плащане на дълга от стария
длъжник. Ответникът се е разпоредил с недвижимите имоти, които е следвало да
прехвърли на ищеца в изпълнение вместо плащане, поради което и остава задължен
за паричната сума. Оспорва изтичане на давностния срок. Претендира присъждане
на разноски.
В съдебно заседание ответната страна,
чрез процесуален представител поддържа доводите си за неоснователност на
исковите претенции. В писмена защита настоява, че задължение на „Кристистрой
интернешънъл” ООД към „Стоди” ООД не съществува, не е осчетоводено в ответното
дружество /не са ангажирани доказателства за това/. Поддържа съображенията за
недействителност на споразумението поради отсъствие на предмет, кауза, падеж и
изискуемост като счита, че отразява единствено намерение за задължаване, за
което свидетелства факта, че въпреки знанието на ищеца за реализираните
продажби на недвижимите имоти от ответника през 2016 и 20167 г., същият не е
предприел никакви действия да покани за изпълнение ответника. Поддържа и
отсъствието на правоотношения между него и първоначалния длъжник както и че
споразумението не е правопораждащо поради обективиране единствено на намерения
в неговото съдържание. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните
и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Съобразно правната квалификация на
спора на страните е указано, че носят доказателствена тежест както следва:
Ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: наличие на валидна обвързаност между
страните по спора, по процесното споразумение, съществуване на валидно
правоотношение между него и стария кредитор „Кристистрой интернешънъл” ООД, по
което в дълга е заместен длъжника от ответника и задължение в размера по
споразумението, включително осчетоводяване на фактурите.
Ответникът по разпределението на
доказателствената тежест следва да докаже погасяване на дълга от „Кристистрой
интернешънъл” ООД към „Стоди” ООД чрез твърдяното плащане, прихващане или
опрощаване.
1.По
действителността на споразумението за погасявне на задължение чрез поемане на
дълг.
Представено по делото е споразумение
от 03.12.2013 г. със страни по него „Кристистрой Интернешънъл” ООД, „Зевс
Билдинг Инвест” ООД и „Стоди” ООД. Автентичността на изявленията не се оспорва
по делото. От съдържанието е видно, че страните са приели ответникът по спора
да е задължен към „Кристистрой Интернешънъл” ООД за сумата от 46 808.88
лева за каквато сума е задължено последното дружество и към ищеца по спора
„Стоди” ООД. Като последица от изявленията по т.1 и 2, страните по
споразумението са приели в т.3 от същото, че „Зевс Билдинг Инвест” ООД, със
съгласието на „Стоди” ООД поема задължението на „Кристистрой Интернешънъл” ООД
към „Стоди” ООД за сумата от 46 808.88 лева следствие на което
задължението се преобразува като задължение на ответника към ищеца, а
заместнеия длъжник се освобождава от отговорност към кредитора – ищец.
Споразумението е валидно, а при
положение, че няма данни страната да е оспорвала действителността на
изявлението при сключването му или по-късно, то прилага се и чл. 293 ал. 3 от ТЗ. Кредиторът е дал съгласие за заместване на длъжника от нов. Видно от
съдържанието, към момента на сключването му е налице стар дълг на „Кристистрой
интернешънъл” ООД към ищеца за заместима парична престация. Факт е, че в
споразумението основанието на дълга не е индивидуализирано. При възникналия
спор обаче, в случая по настоящото дело, ищецът подробно е посочил договорните
правоотношения между него и заместения длъжник – договори за доставки на стоки
за СМР като от ответника по спора отсъства насрещно твърдение, че не това е
правоотношението, по което е заместил длъжника „Кристистрой интернешънъл”, а
друго с различно основание. Възражения по съществуването на стария дълг не са
отправени от ответника и при сключване на споразумението. Доколкото
споразумението не съдържа кауза за заместване в дълга, основана на правоотношения
между страния и новия длъжник, единствените възражения, които ответникът може
да противопостави на кредитора са произтичащите от неговото правоотношение със
стария длъжник, в който смисъл всички възражения, отправени по спора на
плоскостта на наличие или не на правоотношения между „Кристистрой интернешънъл”
ООД и „Зевс Билдинг Инвест” ООД са ирелевантни, а отсъствието на такива следва
да се уреди между двете дружества на плоскостта на неоснователното обогатяване.
2.
По възраженията, отправени във връзка с договорите за доставка на стоки между
„Стоди” ООД и „Кристистрой интернешънъл” ООД.
Представени по делото са четири броя
фактури, които обективират продажба на стоки за строителството от „Стоди” ООД
към „Кристистрой интернешънъл” ООД на обща стойност 72 300.50 лева с ДДС,
с дати на издаване на първичните счетоводни документи в перида м. 04. –
м.10.2013 година и падежи по задълженията преди датата на сключване на
споразумението за заместване в дълг, респективно касае се за съществуващо към
датата на споразумението от 03.12.2013 г., изискуемо задължение, по което
длъжникът е заместен от ответника. Фактурите са осчетоводени в предприятието на
ищеца, а заплащането на ДДС към фиска е ирелевантно. Не са представени
доказателства за осчетоводяване на фактурите в счетоводството на стария
длъжник, но документите са двустранно подписани и за получателя по стопанската
операция, автентичността не е оспорена при представени оригинали в съдебно
заседание, поради което и фактурите са доказателство за възникналите между ищеца
и стария длъжник правоотношения по договорите за продажба.
Ответникът не доказва погасяване на
дълга по някои от посочените от него способи, поради което и съдът приема
същият за съществуващ.
Безспорно е, че предвид реализация в
полза на трети лица на недвижимите имоти, чрез прехвърляне собствеността върху
които от страна на ответника, е следвало да се погаси задължението, същият
остава задължен за сумата по споразумението. Обстоятелството, че ищецът не бил
поканил ответника да изпълни, въпреки знанието, че имотите са реализирани през
2016 и 2017 г. има отношение към изпадането в забава. Исковата молба кани,
лихва до завеждане на иска върху главницата по споразумението не се претендира.
3.
По възражението за изтекла погасителна давност.
С оглед правоотношението, по което е
поето задължение, приложима е общата пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. За
период до завеждане на иска не се търсят лихви по главницата. Сключването на
споразумението на 03.12.2013 г., с оглед съдържанието на неговата установителна
част съставлява признание на дълга, с което давността се прекъсва по смисъла на
чл. 116 б. „А” от ЗЗД и тече нова пет годишна /предвид характера на вземането
по материалното правоотношение/, която не е изтекла към датата на завеждане на
иска 29.11.2018 г.
Искът ще бъде уважен в цялост.
Разноски се присъждат на ищцовата
страна за държавна такса и адвокатско възнаграждение по представения списък по
чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени разходи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕВС
БИЛДИНГ ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на „СТОДИ” ООД, ЕИК *********, гр. Несебър
сумата от 46 808.88 /четиридесет и
шест хиляди осемстотин и осем и 0.88/ лева, дължима по споразумение,
сключено между „Стоди” ООД, „Зевс Билдинг Инвест” ООД и „Кристистрой
интернешънъл” ООД, ЕИК ********* за поемане на дълг от 03.12.2013 година, който
дълг произтича от договори за доставки на стоки между „Стоди” ООД и
„Кристистрой интернешънъл” ООД, обективирани във фактури с № № ********** от
30.04.2013 г., № ********** от 13.09.2013 г., № ********** от 26.09.2013 г. и №
********** от 27.10.2013 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска –
29.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 4 372.36 /четири хиляди
триста седемдесет и два и 0.36/ лева разноски в производството за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: