№ 6319
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20241110151770 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД срещу
ответника Столична община искове с правно основание чл. 410 ал. 1, т. 2 вр.
чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 513,52
лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
44012132209888 за вредите по лек автомобил „БМВ Х5“ с регистрационен №
СВ8612СА, причинени от настъпило на 14.04.2022 г. в гр. София, на булевард
„Васил Левски“ ПТП, в резултат на попадане на автомобила в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 29.08.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
95,36 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 07.04.2023 г. до 27.08.2024 г.
Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 14.04.2022 г. в
град София, при движение по бул. „Васил Левски“ с посока на движение към
пл. „Сточна гара“. след пресечката с бул. „Княз Александър Дондуков“, е
настъпило ПТП, при което на лек автомобил „БМВ Х5“ с регистрационен №
СВ 8612 СА, управляван от Г. Р. С. попада в необозначена и несигнализирана
дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени щети, изразяващи
се в увреждане на предната дясна гума. Посочва се, че процесния лек
автомобил е застрахован при ищцовото дружество „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД по имуществена застраховка „Каско+“ с валидно застрахователно
покритие към момента на настъпване на ПТП. Пред ищцовото дружество на
18.04.2022 г. е предявена застрахователна претенция, въз основа на която е
образувана щета № 44012132209888, по която след оглед и експертна оценка
на процесния лек автомобил е определено и изплатено на 15.12.2022 година
застрахователно обезщетение в размер на 498,52 лв. Посочва, че процесното
1
ПТП е настъпило на общински път, вследствие на неизпълнението на
задължението на общината да поддържа пътното платно в изправно състояние
и за сигнализиране на препятствия по него и отстраняването им в най-кратък
срок. Заявява, че собственикът на пътният участък е задължен да изгражда,
ремонтира, управлява и поддържа общинските пътища, като поддържането на
пътища включва необходимите дейности по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Поддържа, че неизпълнението на задълженията на ответника по поддържане и
ремонтиране на пътното платно е противоправно бездействие, което е в
причинна връзка с настъпване на процесното ПТП. Поради това с регресна
покана изх. № 0-92-3336/09.03.2023 г., получена от ответника Столична
община на 22.03.2023 г., ищцовото дружество е претендирало извънсъдебно от
ответника да заплати сумата от 513,52 лв., представляваща регресно вземане.
На 29.03.2023 г. Столична община е направила отказ за плащане по предявена
регресна претенция. Ищецът поддържа, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което претендира и обезщетение за забава върху предявеното регресно
вземане за периода от 07.04.2023 г. до 27.08.2024 г. в размер на 95,36 лв.
Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът Столична община, редовно уведомен, в срока по чл. 131
ГПК предявява отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“. Ответникът оспорва
механизма на настъпване на твърдяното ПТП, както и характера и размера на
твърдените вреди. Позовава се на обстоятелството, че по делото няма
приложен протокол за ПТП. Посочва, че плащането на застрахователно
обезщетение, без да е представен протокол за ПТП, е в противоречие с общите
условия по процесната имуществена застраховка „Каско“. В условията на
евентуалност, в случай, че се докаже механизма на твърдяното ПТП, оспорват
иска по размер. Прави възражение за съпричиняване поради това, че при
настъпване на процесното ПТП водачът на увреденото МПС не се е движел с
подходяща и съобразена с пътните, атмосферните условия, характера и
интензивността на движението скорост, с което е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП. На следващо място, твърди, че заплатеното застрахователно
обезщетение надвишава размера на средните пазарни цени за ремонт и
резервни части. Оспорва да отговаря за ликвидационни разноски. Предвид
посоченото моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, а в условията
на евентуалност – да намали размера на претендираното обезщетение.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорва
възнаграждението на адвоката на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК като
прекомерно.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От представената Застрахователна полица № 440221213020356 се
установява, че ищецът е застраховател по застраховка „Каско + ” на МПС
„БМВ Х5“ с регистрационен № СВ8612СА със срок на застраховката от 00:00
2
часа на 27.11.2021 г. до 23:59 часа на 26.11.2022 г.
Представено е уведомление за щета № 44012132209888/18.04.2022 г.,
подадено от водача на автомобила Г. Р. С. за настъпване на застрахователно на
14.04.2022 г. в гр. София при движение по бул. Левски в посока Сточна Гара
след бул. Дондуков като при попадане в дупка в лявата лента е спукана предна
дясна гума.
От представените Опис-заключение по щета, калкулация по претенция,
възлагателно писмо и платежно нареждане се установява, че застрахователят е
определил обезщетение в размер на сумата от 498,52 лева за обезщетяване на
констатираните увреждания по процесната щета като реално е заплатил на
сервиза на 15.12.2022 г.
На 09.03.2023 г. е изпратена от ищеца регресна претенция по процесната
щета, която е реално получена от ответника на 22.03.2023 г.
По делото е приетото заключение на вещо лице инж. Й. Д. Й. по
допусната САТЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, от което се установява, че
всички увреждания по МПС „БМВ Х5“ с регистрационен № СВ8612СА,
отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата стойност за
възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 614,10 лева към
датата на ПТП.
В тази насока са и показанията на разпитания свидетел Г. Р. С.. Същият
сочи, че при настъпване на процесното ПТП шофирал автомобила с
минимална скорост от 30-40 км/ч в гр. София по бул. В. Левски след бул.
Дондуков посока Сточна гара попаднал в необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно, при което се спукала предна дясна гума на автомобила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Предпоставките
за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на
покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане
срещу възложителя на причинителя на вредата.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, счита, че ищецът е доказал всички спорни
обстоятелства по делото, а именно механизма на ПТП, както и вредите и
размера на същите, до който размер има право на регрес спрямо ответника.
3
От представената по делото Застрахователна полица се установява
наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско
Стандарт”.
За събитието не е съставен протокол за ПТП, като ОУ на застрахователя
не поставят такова изискване за този вид произшествие. Въпреки липсата на
протокол, които да констатира събитието, съдът приема настъпването на
събитието за доказано въз основа на събраните свидетелски показания, а
именно свидетелските показания на водача Г. Р. С., които съдът изцяло
кредитира като обективни, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи си с останалия събран по делото доказателствен материал.
Причинната връзка между механизма, описан в уведомлението за събитието и
възпроизведен от свидетеля и щетите се потвърждава от експертното
заключение. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите, установени
от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени средства и
съдът намира наличието и механизма на ПТП за безспорно установени по
делото.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
претендираните вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно
заключение по допуснатата САТЕ, като пълно, ясно и компетентно изготвено
и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото. Според
заключението на вещото лице при анализ на механизма на произшествието и
съпоставка на щетите от заявлението и описа на застрахователя от техническа
гледна точка следва извод, че щетите по МПС „БМВ Х5“ с регистрационен №
СВ8612СА са вследствие реализираното ПТП на 14.04.2022 г. Експертът сочи,
че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на
ПТП съгласно описа на застрахователя е 614,10 лева. Както беше отбелязано
по-горе експертното заключение изцяло кореспондира със заявлението за
щета, поради което няма основание съдът да не даде вяра на експертното
заключение. При определяне стойността на вредите по средни пазарни цени е
взета предвид възрастта на автомобила към датата на ПТП.
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата,
на която е реализираното произшествието, представлява част от уличната
мрежа на населеното място съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска
собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОС, поради което следва да се приеме,
че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на
улицата е именно ответникът Столична община. Според пар. 6, т. 37 от ДР на
ЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. В случая, установената неравност – дупка на
пътното платно представлява препятствие по смисъла на посочената
разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл. 52 от
ППЗДвП, пътен знак Г11 ("Преминаване отдясно или отляво на знака") се
поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят
препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си, какъвто в
случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е да установи това
4
обстоятелство с оглед доказаното съществуване на дупка на собствения на
ответника път. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В
случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя,
вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и
сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 167 ал. 1 ЗДвП. Наличието на неравност на пътното
платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на длъжностни
лица, на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължение, поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД.
Релевираното от ответника възражение за изключителна вина на водача
на автомобила е неоснователно. Принос по смисъла на има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния
случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било
данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и
техния обем нито пък за неговата изключителна вина. На следващо място по
довода на ответника, че водачът на автомобила не е съобразил поведението си
на пътя с условията на пътното платно, съдът намира, че именно ответникът е
следвало да релевира доказателствени искания, за да установи сочените от
него обстоятелства, като в настоящия случай по делото няма данни за такова
поведение на водача. Даже напротив – видно от показанията на разпитания
свидетел, същия е шофирал с минимална скорост 30-40 км/ч.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена и необозначено препятствие, намиращо се на
улица от уличната мрежа в населеното място гр. София, от което ПТП са
настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от застрахователя
ищец, то на основание 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД застрахователят
встъпва в правата застрахования срещу Столична община за вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото отстраняване, които съдът определя в размер на 15 лева. В
настоящата хипотеза доколкото стойността на нанесените вреди по средни
пазарни цени към датата на ПТП надхвърля размера на платеното от ищеца
обезщетение, предявеният иск се явява доказан в пълния му размер съобразно
диспозитивното начало.
Установи се, че ответника е получил регресната покана на 22.03.2023 г.,
а и посоченото обстоятелство не се оспорва, поради което предявената
акцесорна претенция за заплащане на мораторна лихва за забава периода от
07.04.2023 г. до 27.08.2024 г. се явява изцяло основателна в пълния предявен
размер от 95,36 лева, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на
онлайн калкулатор.
5
С оглед изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока,
право на разноски възниква за ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест
на ответника следва да се присъдят сторените от ищеца разноски съобразно
списъка по чл. 80 ГПК, от 100,00 лева – държавна такса, 450,00 лева – депозит
за експертиза и 480,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна своевременно е противопоставила възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение, което настоящият състав
намира за не основателно. Заплатената сума следва е съобразена с
предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, броя предявени искове и извършените
процесуални действия. Не следва да се присъжда исканата сума за депозит за
свидетел, тъй като не е изплатена и подлежи на възстановяване при поискване
от страна на ищеца.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична Община, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. София,
ул. „Московска” № 33 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 89Б на основание чл. 411
КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 513,52 лева, представляваща
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по щета № 44012132209888 за вредите по лек
автомобил „БМВ Х5“ с регистрационен № СВ8612СА, причинени от
настъпило на 14.04.2022 г. в гр. София, на булевард „Васил Левски“ ПТП, в
резултат на попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
29.08.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 95,36 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
07.04.2023 г. до 27.08.2024 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1030,00
лева – разноски в исковото производство пред СРС.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени на ищеца по
следната банкова сметка: BG94UBBS88881000290544.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6