№ 290
гр. Търговище , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20213530100237 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят в исковата си молба, че са наследници на Р. Ш. Х. и Исмигюл Ш.а
Х.а. По време на брака си, през 1977 година, наследодателите им са закупили два съседни
имота в с.Д., общ.Търговище единият, представляващ празно дворно място от около 4 830
кв.м. с пл.№ 249, в кв.38 и поземлен имот с пл.№ 250, в кв.38, ведно с построените в него
къща и стопански постройки. От тогава родителите им са установили владение върху
двата имота. След смъртта на баща им, те заедно с тяхната майка са продали през 2007
година поземления имот с пл.№ 250, в кв.38, заедно с построените в него къща и стопански
постройки, но не са отчуждили другия имот с пл.№ 249. Твърдят, че и след смъртта на
майка им, те тримата продължават да владеят този имот, да го обработват, а през
последните години и да го предоставят под наем на други лица. Никой не им е оспорвал
владението по отношение на този имот, не са губили или прекъсвали това владение.
Имотът им никога не е бил отчуждаван, не е внасян в ТКЗС като земеделска земя. Твърди
още, че имота не е бил общински, а частен, въпреки това е записан като земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ, при което счита, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск против Община Търговище. Поради това молят съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на Община Търговище, че са
собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 23087.102.206 по кадастралната
карта на с.Д., общ.Търговище, с площ от 4 205 кв.м., при граници: 23087.102.1; 23087.102.2;
23087.38.114; 23087.38.8;23087.39.2; 23087.39.5; 23087.39.6 и 23087.888.1. В съдебно
заседание измениха претенцията, като намалиха площта на претендирания имот на 3 450
кв.м.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна,
1
със становище за допустимост на иска. Излагат се твърдения, че имота в разписния лист
към действащия план на селото е записан като имот на Р.Ч.Л.- баща на ищците. В
кадастралната карта е вписан като имот, стопанисван от общината, но не е включен в
протоколно решение № 2/2008г. по чл. 19,ал.2 от ЗСПЗЗ в частта относно имоти, за
които са допуснати непълноти или грешки при регистрирането им като земи по чл. 19
ЗСПЗЗ, и за него няма съставен АЧОС, не са подавани документи за придобиване на
собственост по реда на Параграф 4 от ЗСПЗЗ Излагат становище за основателност на
молбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
От приложеното удостоверение за наследници е видно, че ищците са наследници на
Р. Ш. Хюсеинов, б.ж. на с.Д., общ.Търговище, починал на 20.08.1998 година.
Наследодателят на страните е носил също и имената Р.Ч.Л..
От показанията на разпитаните по делото свидетели БА., ХМ. и ЗС. се установи,
че имота се намира в с.Д., общ.Търговище. Винаги е бил във владение на наследодателите
на ищците, а след тяхната смърт и към момента в тяхно владение. Тази спорна част е с
площ от около четири декара. Никога не е внасян в ТКЗС. Никой не е оспорвал правата на
ищците по отношение на имота, владението и е било спокойно и непрекъснато.
От съдебно-техническа експертиза е видно, че по стария план на с.Д., който е
действал до 1991 година, процесния имот е с пл.№ 249. По новия план части от имота
остават към съседни имоти, като е останал извън регулацията на селото. В разписния
лист е записан като имот на Р.Ч.Л.. По кадастралната карта имота е с идентификатор
№ 23087.102.206, като е с площ от 3450 кв.м., колорирани в жълт цвят, на приложената
към заключението скица, която е неразделна част от решението.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи. Предявеният иск е основателен и доказан.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Правото на
собственост ще бъде придобито от владеещия за себе си и тогава, когато владението на
имота не е получено от друго лице, стига постоянно владеещият да упражнява
фактическа власт върху имота при бездействието на действителния собственик на
вещта в предвидения от закона срок. Въпросът за намерението на владелеца да държи
вещта като своя може да се изяви по различни начини – пряко отричане на
съсобствеността, недопускане на външни лица до имота, но това намерение следва да бъде
категорично демонстрирано и обективирано, чрез позитивно извършени в тази насока
действия. Като елемент на придобивната давност, владението трябва да явно и
несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво
съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си.
2
В случая се установи че ищците, упражняват фактическата власт върху процесния
имот. Той не е отчуждавани, не е внасян в ТКЗС. И към момента тази фактическа власт
се упражнява от тях. Владението име е било спокойно, непрекъснато, ненарушавано от
трети лица.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че са изпълнени законовите изисквания
на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като наследодателите на ищцата и самата тя, след тяхната
смърт е владяла имота повече от десет години. Доколкото липсват доказателства
имотът да е отнеман, внесен в ТКЗС и подлежащ на реституция, за него да е изпълнена
административната процедура по ЗТПС или да е бил одържавен на друго основание то за
него не важи забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ(заличаващ
изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ),
нито забраната по чл. 10,ал.13 от ЗСПЗЗ. От приетата по делото СТЕ се установи и, че
имотът не е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ. Имотът е владян от ищцата повече
от 10 години, като владението продължава спокойно и явно и до момента, поради което
следва да се приеме, че с отпадане на забраната за придобиване на имоти по давност по
чл. 29 от ЗСГ(отм.) след 13.03.1990г., когато е станало възможно придобиването на
собствеността, ищцата е станала собственик въз основа на давностно владение като
оригинерен придобивен способ, с изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 79,ал.1
от ЗС(в този смисъл и задължителната практика на ВКС- Решение № 427/21.07.2009г. по
гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение № 298/29.03.2010г. на ВКС, V г.о.; Решение №
966/01.04.2010г. по гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, І г.о.).Никой не е прекъсвал владението му
върху имота, не е оспорвал правата му върху имота и не е заявявал собствени права върху
този имот.
Поради това съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като
със съдебното решение, следва да бъде признато по отношение на ответника, че ищците
са собственици на процесния имот.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище,
представлявана от кмета ДД., гр.Търговище, пл.“Свобода“, че Ф. Р. АХМ. ЕГН **********,
С. Р. М. ЕГН ********** и Ш. Р. Ш. ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес
гр.Търговище, ул.“Лилия“, № 4, вх.А, ет.1, офис 8, адв.Н.С. са собственици на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 23087.102.206 по кадастралната карта на с.Д.,
общ.Търговище, с площ от 3 450 кв.м., при граници: 23087.102.1; 23087.102.2; 23087.38.114;
23087.38.8; 23087.39.2; 23087.39.5; 23087.39.6 и 23087.888.1, колориран в жълт цвят на
скицата, изготвена от вещото лице Д.Д., която е неразделна част от решението.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4