№ 20634
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110163981 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове от „Л.“ АД срещу Н. Х. А.-лично и в
качеството на ЕТ „Н.-Н.“, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр.
чл. 286 от ТЗ , за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 9968,69 евро - главница по Договор за заем
Бизнес кредит № 6168 от 15.11.2018 г., с нотариална заверка на подписи с рег.
№9449/15.11.2018 г на Нотариус М.Б. с рег. №110 на НК, сумата 4394,43 евро -
договорна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 09.03.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, ведно с Разпореждане №157942/14.12.2023 г. по чл. 247 от
ГПК, по ч. гр. дело №53028/2022 г. по описа на СРС. В искова молба са изложени
фактически твърдения, че страните са сключили договор за паричен заем за
сумата 10 хил. евро, по който ответникът, като заемополучател, е в неизпълнение
за връщане на заемните средства, от което кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Претендира се падежирала договорна лихва и съдебни разноски.
Ответникът, чрез особен представител, получил препис от искова молба с
приложения на 14.08.2024 г., в законоустановения срок е подал отговор на искова
молба. Оспорва исковете по съображения, че заемните средства не са предадени.
Представените доказателства сочат на отпусната по банков път сума, касаеща
първи етап за усвояване на кредита, по банкова сметка различна от договорената,
а останалите извлечения от интернет банкиране, макар да е посочено основание
за плащане- процесния договор, не установяват поначало по коя сметка са
преведени паричните средства. Това се потвърждавало и от сключения анекс към
договора, съгласно който сумата 9313,24 евро по втори етап не е била усвоена.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че страните са сключили Договор за заем Бизнес
кредит № 6168 от 15.11.2018 г., с нотариална заверка на подписи с рег.
№9449/15.11.2018 г на Нотариус М.Б. с рег. №110 на НК, ведно с Анекс
№1/30.11.2019 г. От предметното съдържание се изяснява, че „Л.“ (с ново
наименование „Л.“) АД, като заемодател, предоставя заемни средства от 10000
евро със срок за връщане 180 м., на ЕТ Н.- Н. А., като договорът е подписан от
Н. Х. А. лично като солидарен и ипотекарен длъжник, и като едноличен
търговец. Съгласно чл. 2.1. (b) от договора, заемополучателя се задължава да
използва заема за следните цели и на следните етапи: (i) Първи етап: При
подписване на договора и с цел финансово подпомагане на Заемополучателя,
преди учредяване на необходимите обезпечения заемодателят отпуска част от
целия заем в размер на 626.76 евро. Сумата се усвоява целево по следния начин:
1225.83 лв. представляващи 626.76 евро се удържат при подписване на Договора
за погасяване на такса за юридически и административни разходи свързани със
заема и обезпеченията. (ii) След погасяване на задълженията на заемополучателя
описани по-горе и учредена първа по ред ипотека в полза на заемодателя,
остатъкът от отпуснатата сума се превежда по сметка, посочена от
заемополучателя за оборотни средства. За правилното решаване на спора е
допусната съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и преценена
от съда по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото лице изяснява спорния и
правнорелевантен факт по предаване и усвояване на заемните средства, а именно
в изпълнение на договора и съгласно фактура 15289/15.11.2018 г. „Л.“ АД
прихваща сума в размер на 626.76 евро (1 225.83 лв.), за погасяване на такса за
юридически и административни разходи свързани със заема и обезпеченията. На
21.11.2018 г. от „Л.“ АД нарежда сумата 9 313.24 евро по банкова сметка с IBAN:
********, посочена в договора за заем на Н. Х. А., с основание „договор за заем
кл. н. 6168 от 15.11.2018 т.2.2 (b)(i)“ с референция ЙА9445102003. На 27.11.2018
г. преведената сума е върната с референция АА-********** по сметката на „Л.“
АД, поради закрита сметка с IBAN: ******** с титуляр Н. Х. А.. На 05.02.2019
г. от „Л.“ Ад е превело 9 313.24 евро по банкова сметка с IBAN: DE27 2415 1005
1210 2740 88 на Н. Х. А., с основание „договор за заем кл. н. 6168 от 15.11.2018
т.2.2 (b)(i)“ с референция ЙЖ-**********, която банкова сметка е посочена в
анекс №1/30.01.2019 г. Ето защо съдът приема, че от доказателствата по делото
безспорно се установи, че е сключен представения договор за заем, по който са
усвоени средствата. Страните са уговорили, че част от таксите, които
кредитополучателят дължи, ще бъдат удържани от общия размер на кредита при
отпускането му, при което тези суми следва да се приеме, че са били
предоставени на кредитополучателя и затова с оглед уговореното между
страните същите се дължат от него. Предвид начина на сключване на договора и
лично от Н. А. като солидарен длъжник, съдът отчита, че едноличният търговец
се определя като физическо, а не като юридическо лице. С регистрирането си
като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност,
различна от тази, която притежава като физическо лице. Едноличният търговец
не е отделен правен субект. Като физическо лице и като търговец той е
единствен носител на права и задължения, и отговаря с цялото си имущество.
Макар в договора да фигурира като търговец, с оглед неговия предмет тя е
субект на правото физическо лице. При преценка по същество на спора се
установява, че предмет на договора е предоставянето на кредит за оборотни
средства, респ. са предназначени за финансиране на текуща търговска дейност,
което изключва възможността за квалифицирането на кредита като
потребителски. Ответницата е действала в рамките на осъществяваната от нея
търговска/професионална дейност/решения, доколкото е налице идентичен
икономически интерес; а също така и по арг. от чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК предвид
2
наличието на обезпечение на договора-ипотека.
При виновно неизпълнение на длъжника да върне заемната сума според
уговорения срок, той губи привилегиите на разсроченото плащане. Кредиторът
има правото да се ползва от клаузата за предсрочна изискуемост на кредита, като
поиска изпълнение на задължението – да се върне предоставената заемна сума, в
размера, който би получил при точно и добросъвестно изпълнение на длъжника,
което включва и дължимата цена на ползване на предоставената му парична
сума- уговорената възнаградителна лихва до деня на обявяване на предсрочната
изискуемост. За производството, ищецът основава претенцията си именно на
твърдения за настъпила предсрочна изискуемост, за което ответницата е
надлежно уведомена. Възражения в тази насока не са релевирани в процеса. При
това предсрочната изискуемост е била действително настъпила преди
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК. С обявяване на предсрочна
изискуемост длъжникът губи преимуществото на срока на договора и
кредиторът може да иска веднага плащане на усвоената заемна сума и
дължимото за нея възнаграждение за ползване за времето до настъпване на
предсрочната изискуемост. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е
възникнало предявеното право на парично вземане за главница и редовна лихва,
и исковете подлежат на уважение по основание и размер.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски, като според разясненията, дадени с т. 12 от ТР №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. В полза на
ищеца следва да се присъди сумата общо 4453,67 лв. за платени държавни такси,
възнаграждение на вещо лице, на адвокат на ищеца и особен представител-
адвокат на ответника. По повод възражението на ищеца относно размера на
опредеЛ.то възнаграждение на особения представител, направено след неговото
внасяне, следва да се отбележи, че несъгласието на ищеца е следвало да се
направи по повод постановеното разпореждане по чл. 129, ал.2, във вр. чл. 47, ал.
6 от ГПК. Също така, следва да се отчете, че договорът за кредит е подписан от
ответницата лично и като едноличен търговец, поради което за обезпечаване
правото на защита поради неоткриването на лицето е опредеЛ.
представителството (вж. в този смисъл Определение № 309/11.06.2019 г. по т. д.
№ 12/2019 г., т. к., І т. о. на ВКС)
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Х. А., с ЕГН:********** - лично
и в качеството на ЕТ Н.-Н. А., с ЕИК: ***********, и адрес: *********, дължи
на „Л.“АД, с ЕИК:********** и адрес: гр. **********, на основание чл. 240, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗД, сумата 9968,69 евро –главница по Договор за заем Бизнес
кредит № 6168 от 15.11.2018 г., с нотариална заверка на подписи с рег.
№9449/15.11.2018 г на Нотариус М.Б. с рег. №110 на НК, и сумата 4394,43 евро
за договорна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 09.03.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, ведно с Разпореждане №157942/14.12.2023 г. по чл. 247 от
ГПК, по ч. гр. дело №53028/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Н. Х. А., с ЕГН:********** - лично и в качеството на ЕТ Н.-Н.
А., с ЕИК: ***********, и адрес: *********, да заплати на „Л.“АД, с
ЕИК:********** и адрес: гр. **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 4453,67 лева – съдебни разноски.
3
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4