Решение по дело №484/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №689/10.06.2014г., постановена по н.о.х.дело №347/2014г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимия А. Г. Б., с ЕГН * е признат за виновен в това, че на 19.09.2013г. в землището на с.Седловина, общ.К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 36.6606 грама, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент 5.5 % /тегловни проценти/, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 във вр.с чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, като на основание чл.66 ал. 1 от НК,е отложил изтърпяването му за срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 2 000 лева.На основание чл.354а, ал.6 във вр.с ал.3 от НК е отнел в полза на държавата ,предметът на престъплението - амфетамин с нетно тегло 36.6606 грама, предаден на съхранение в ЦМУ, сектор „НОП”, като е постановил след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство - 1 бр. полиетиленова ‗орбичка, да бъде унищожена.Осъдил е подсъдимият А. Г. Б., да заплати направените по делото разноски в размер на 132.90 лв. по сметка на Районен съд-К..

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А. Г. Б., която я атакува чрез защитника си –А.Л.Б., като неправилна понеже била необоснована и бил нарушен закона.Моли съда да я отмени и да постанови друга с която да го признае за невиновен.В съдебно заседание защитника поддържа жалбата.Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата е правилна, а определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер – справедливо. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадената жалба, въззивния съд приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока, посочен в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

На 19.09.2013г. подсъдимия А. Б. разхождал своя приятел - св.Р. Н. с лекия си автомобил „Р.к.“ per. №******* в Г.К. и околностите му. Около 15.00ч. те тръгнали с колата към язовир „Студен кладенец”по пътя за Хасково.Автомобила се управлявал от подсъдимия, а до него пътувал св.Н.. В района на местността „Траса“,излезли от главния път и завили обратно към К. по стария път, покрай язовира.В землището на с.Седловина,общ.К., А. Б. спрял автомобила, слязъл от колата за малко,след това отново се качил на шофьорското място и заедно със свидетеля Н. се върнали в Г.К..

Междувременно в ОД М.-К. била получена оперативна информация, че подсъдимия А. Б. притежава и разпространява наркотични вещества, както и, че същия ден /19.09.2013г./ е укрил такива в местността „Траса“. Взето било решение за сформиране на екип с цел проверка на информацията, задържане на лицето и доказване на неговата престъпна дейност. В операцията взели участие свидетелите К.И., К. С., В. З.. М. П. и П. Д. - служители в ОД М.-К. към процесната дата. След обяд на 19.09.2013г. свидетелите С., З. и Д. отишли до землището на с.Седловина и огледали района на местността „Траса“, където открили найлонов пакет на бели и червени ивици и по вида му предположили, че съдържа наркотик. Пакета се намирал в тревата, на близо около метър от края на пътя по посока на движение К.-Хасково, от лявата страна, на мястото.Без да пипат инкриминирания найлонов вързоп, полицейските служители заели различни позиции около мястото, на което бил оставен и зачакали идването на притежателя му. Свидетелите С. и П. се прикрили отдясно на пътя К.-Хасково, а св.З. - от лявата страна на пътя.Последният бил най-близо до пакета с наркотичното вещество и имал непосредствено видимост към мястото, на което бил оставен.Около 17.00-17.30ч. на 19.09.2013г. гореописания автомобил марка „Р.к.“ per. №*******, управляван отново от А. Б., се появил по пътя откъм Г.Хасково и спрял в насрещното платно за движение, на около 15 метра от мястото, на което се намирал процесния пакет с наркотик. Дееца слязъл от колата, а спътника му св.Р. Н. останал вътре да го изчака. След това прекосил пътя и започнал да оглежда до храстите от страната, на която бил позициониран св.В. З.. В един момент Б. открил найлоновия пакет, огледал се настрани, а после се навел и го взел. Тези действия на подсъдимия били наблюдавани от свидетелите З. и С., които пристъпили към задържането му. Двамата свидетели приближили до А. Б., представили се като полицейски служители и му разпоредили да легне на земята. Той се подчинил на разпореждането и пуснал пакета на тревата, където същият останал до идването на дежурна група с участие на разследващ полицай.

На 19.09.2013г., за времето от 19.00ч. до 19.25ч., бил извършен оглед на местопроизшествие на стария път в местността „Траса“, на около два километра от завод „Бентонит“ /“Индастриъл Минералс“ Г.К./, вляво от пътното платно, където на около 0.50 метра от асфалта било намерено и иззето найлоново пакетче /вързопче/, свито на топÛа, с диаметър 6-7 см., с бели и червени ивици. В найлоновия пакет се установило бяло прахообразно вещество, което при изпробването му с полеви наркотест, реагирало на амфетамин. Същият бил опакован и обозначен като обект № 1. За това процесуално-следствено действие бил съставен Протокол от 19.09.2013г. за оглед на местопроизшествие, изготвен бил и фатоалбум.От заключението на назначената и извършена на досъдебното производство физико-химическа експертиза се установява, че изследваното бяло прахообразно вещество, иззето при огледа на местопроизшествие на 19.09.2013г., представлява амфетамин с нетно тегло 36.6606 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент 5.5 % /тегловни проценти/.Изчислена съгласно Приложение 2 към чл. единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на нетното количеството амфетамин, който се е намирал в държане на подсъдимия, е в размер на 1 099.82 лева.

По делото е извършена дактилйскопна експертиза с обект на изследване полиетиленовата торбичка, която е съдържала процесния амфетамин и е била иззета като обект № 1 при извършения на 19.09.2013г. оглед на местопроизшествие в местността „Траса“. Видно от заключението на дактилоскопната експертиза, по изследваната полиетиленова торбичка не са били проявени и фиксирани годни за идентификация дактилоскопни следи.

Горната фактическа обстановка се възприема от тази инстанция, предвид наличните гласни и писмени доказателства – отчасти от обясненията на подсъдимия Б.,от показанията на свидетелите К. С., В. З., М. П., К.И. и П. Д. и отчасти от показанията на свидетеля.Р. Н.,както и от останалите доказателства и материалите по ДП №68/2013г. по описа на РУП-Кьрджали.

По делото няма спор,че на инкриминираната дата,подсъдимият Б. и свидетелят Н. на два пъти посещават стария път Хасково- К.,минаващ покрай левия бряг на яз.”Студен кладенец”,като втория път са били задържани от органите на реда-свидетели по настоящото дело.Настоящата инстанция, намира, че в обвинителния акт,абсолютно неоснователно е включено обстоятелството,че при първото посещение,свидетелят Н. е забелязал в страничното огледало на автомобила как, ”..обвиняемия Б. извадил от джобовете си червеникава торбичка,свита на топче,в която имало поставен амфетамин и я поставил в ляво от себе си…”.Това е голословно изложение на нетвърдян и недоказан факт.Първоинстанционният съд,повлиян от прочетеното в обвинителния акт,също необосновано приема,че „…дееца се забавил няколко минути извън автомобила, през което време оставил найлонов плик,съдържащ амфетамин отляво в тревната площ, на около един метър от пътното платно.”Това са предположения, неподкрепени с доказателства по делото.Установената фактическа обстановка за първото посещаване на мястото на престъплението се установява по категоричен начин от обясненията на подсъдимия и показанията на св.Н..Безспорно двамата си били там,безспорно са спрели за малко,като Б. е слязъл от амтомобила и също така безспорно са си тръгнали за К..В тази част,тази инстанция кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св.Н..Що се касае до второто посещетие на инкриминираното място,то както бе посочено по-горе същия факт се потвърждава от Б. и Н., но и от останалите свидетели, показанията на които се кредитират изцяло от двете инстанции.Това е така,защото двамата свидетели З. и С. установят по категоричен начин,че след спирането на автомобила, подсъдимия е започнал да оглежда банкета на който те по-рано са забелязали инкриминираната торбичка,сякаш търси нещо и след като я забелязва се навежда и я взема.Това е логично,обосновано и в корелация с останалите свидетелски показания.Обяснението на подсъдимия,че спрял колата от към страната на язовира, извън пътя за да пикае и продължил напред и надясно, т.е.прекосил пътя и минал от другата страна, където един от полицаите му казал „стой , ще стрелям” , но му го казал приятелски и той решил,че „си прави майтап”е меко казано несериозно.Също така несериозно и в абсолютно противоречие с свидителските показания,е твърдяното, че видял как св.З. взема нещо на около 10 метра от него и го хвърля на друг полицай,който го хванал „..на 3 см.”от него, като дори го замерил с него.Безспорно се касае до нескопосна защитна версия на подсъдимия.Показанията на свидетелите К. С., В. З., М. П., К.И. и П. Д. са ясни,точни и безпротиворечиви.Същите по един категоричен начин установят,че на безспорно установеното място и време,подсъдимият Б. е установил фактическа власт,т.е.държал процесния амфетамин, който умишлено и целенасочено е търсил в тревата и само тяхната намеса прекратяват държането му,като показанията им в пълна степен се покриват с установеното при следствените експерименти, касаещи мястото на престъплението и позицията на всеки един от свидетелите по делото,както и тази на подсъдимия Б..При преразпита на част от свидетелите ,пред тази инстанция се потвърди категорично изложеното по-горе фактическа обстановка.

Основния довод на защитата,че има съществено разминаване относно мястото на престъплението е неоснователен.Безспорно е налице разминаване в документите по делото,относно обстоятелството,къде е спрял автомобила,къде е бил пакета с амфетамин и къде са били свидетелите.Това обаче се дължи на различно описание на местопрестъплението.В една част от тях за отправна точка се взема посоката К. –Хасково,а в друга- обратната посока,а именно Хасково-К..При съпоставяне на доказателствата по делото относно мястото на извършване на престъплението, с приемането на една от двете посоки се изяснява детайлно всичко.Приемайки посоката Хасково-К. и двата пъти колата на подсъдимия идва от Хасково и спира отляво,т.е. откъм страната на язовира,амфетамина е в тревата от дясно на пътя, където малко по отгоре е и свидетеля З., свидетеля С. е бил от лявата страна на пътя,но под него,а свидетеля П. също отляво под пътя-близо до колата на подсъдимия.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подсъдимия Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, на 19.09.2013г. в землището на с.Седловина, общ.К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 36.6606 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент 5.5 % /тегловни проценти, на стойност 1 099.82 лева,до какъвто правилен извод е стигнал и решаващия съд.

За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на всички доказателствата, събрани на досъдебното и съдебно производство, които го подкрепят изцяло, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция.С други думи, по безспорен начин са установени авторството на деянието, начина, времето и мястото на извършването му, както и формата на умисъла на подсъдимия при осъществяване на престъплението от субективна страна – при пряк умисъл, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

За да определи и наложи посоченото по-горе наказание на подсъдимия Б., първоинстанционният съд е приел,че степента на обществена опасност на деянието е завишена, предвид важността на засегнатите обществени отношения, които законодателят е защитил с въвеждането на съставите по чл.354а от НК,а степента на обществена опасност на дееца е ниска, заради липсата на предходни осъждания,като подбудите за извършване на деянието са незачитането на установения ред за осъществяване на контрол върху наркотичните вещества.Отегчаващите отговорността обстоятелства - количеството и сравнително високата стойност на държаното наркотично вещество и смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на дееца и положителните му характеристични данни по местоживеене обуславяли на основание чл.54 от НК да се определи на дееца наказание ориентирано към предидения минимум, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца. Налице били формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК- подсъдимият не е осъждан, а срокът на наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под три години. Същевременно съдът е счел, че за постигане целите по чл.36 от НК и по-специално за поправянето на дееца не е наложително същият да изтърпи реално наказанието, поради което е отложил същото с изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК. Наложил е и кумулативно предвиденото наказание „глоба”, в размер на 2 000лв. съобразно имотното му състояние. Така наложените по вид и размер наказания се явяват справедливи, съобразени със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и ще постигнат целите на генералната и специалната превенция,до какъвто правилен и обоснован извод е стигнал решаващия съд.

В съответствие със закона – чл.354а ал.6 от НК, съдът е постановил отнемане в полза на Държавата, на държаното от подсъдимия Б. високориското наркотично вещество – амфетамин,като в съответствие с изхода на делото, правилно подсъдимият е бил осъден да заплати по сметка на първоинстанционния съд направените по делото разноски, в размер на 132.90 лв.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на подсъдимия Б. наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №689/10.06.2014г., постановена по н.о.х.дело №347/2014г.,по описа на Кърджалийския районен съд

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.