О
П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 1184
град Бургас
, 25.06. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
...........25.06 …..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 830 по описа
за
2019
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на И.К.Л. от гр. Бургас -ответник по гр.д. № 5499 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 544/12.03.2019 год. постановено по същото дело ,с което е уважен предявения от „Уни инвест мениджмънт“ЕООД иск против въззивника за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.06.2018 г. по ч.гр.д. № 4302/2018 г. на БРС ,а именно -сумата от 614,19 лв. ,представляваща дължима главница-задължение по договор за поддръжка на апр. 709-710 и пм.11,находящи се в Бургас ,ж.к. „Изгрев“,бл. 192 ,за периода от 08.08.2017 г. до април 2018 г. вкл. –в размер на по 60 лв. месечено без ДДС и по 70 лв. с ДДС за ап. 709-719 и по 10 лв. месечно за пл.11 ,за които са издадени описаните в решението фактури .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за недопустимо ,незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при съществени
процесуални нарушения
Сочи
се на първо място ,че решението е недопустимо ,тъй като съдът се е
произнесъл на непредявено основание,т.е. произнесъл се е по непредявен
иск.Доколкото предмет при предявен
установителен иск по чл. 422 от ГПК е съществуване на вземане ,основанието на
което е посочено в заявлението по чл. 410 ГПК ,то посоченото основание на
заявителя са представените договори
,сключени на осн.чл. 2 ЗУЕС,за които се твърди ,че именно като такива обвързват
третото лице ,последващ приобретател на самостоятелни обекти ,какъвто в случая
е ответникът . Решаващият съд обаче изцяло е изместил предмета на спора ,като е
квалифицирал договорите като такива за поръчка –по чл. 258-266 ЗЗД вр.чл. 48
ал. 8 и чл. 51 ЗУЕС,сключен от управителя на ЕС ,като в мотивите е приел ,че не е налице жилищен комплекс от
затворен тип и представените договори не са сключени на осн.чл. 2 ЗУЕС.По този
начин е нарушил изискването за
идентичност на основанието и размера на
вземането ,заявено в заповедното и
исковото производство .Дори не е взел предвид ,че към момента на сключване на процесните
договори ЕС още не е била учредена и не
е избран управител на ЕС.Съдът е
постановил решението си не защото е
установилр ,че в полза на ищеца съществува вземането ,за което е издадена
заповед за изпълнение , а защото според него в полза на ищеца и налице някакво
друго вземане ,произтичащо от други ,различни от твърдяните в исковата молба
правоотношения,възникнали между други две страни по договор ,несключен и
неприет от ответника и при положение
,че дори ищцовата страна не се позовава
на такива правоотношения и не представя доказателства за тях.Освен това не са представяни доказателства за такива
правоотношения,не е дадена възможност на ответника да ги оспори и да осъществи правото си на защита срещу иск
с такова основание.
Затова
се счита ,че е постановено едно
недопустимо решение ,което следва да се обезсили и делото да се върне за ново
разглеждане,по действително предявения иск на друг състав на съда.
Правят
се и възражения за неправилност на решението .На първо място се счита за неправилен извода ,че въз основа на приетия като нищожен
договор от 04.01.2016 г. /като сключен с несъществуващ към момента на
сключването му правен субект /,ответникът дължи плащане в размер на 10 лв.
месечно за притежаваното от него паркомясто.
Подробно
се излагат съображение ,че и вторият договор от 04.01.2017 г. също е нищожен
,тъй като и към момента на неговото
сключване не е съществувал правен субект ,който валидно да създаде облигационна
връзка –този договор е сключен много преди учредяването на ЕС и на избора на
председател и към този момент управител на ЕС не е съществувал /а и ищецът
не твърди ,че страна по договора е
ЕС/.Съдът неправилно е определил
правомощията на управителя ,като е приел ,че в тях влиза правото му да определя
вида ,таксите и начина на плащане/това следва да се определи от общото събрание
на ЕС.Приел е ,че всеки етажен собственик
се е задължил да плаща по 10 лв. месечно за всеки притежаван от него
обект поотделно ,но това не е предвидено в договора от 04.01.2017 г. ,а в този
от 04.01.2016 г. ,за който съдът е приел ,че е нищожен .Освен това в договора
от 04.01.2017 г. липсват уговорките
между чл. 17 и чл. 25,в които явно е посочен договорение размер на
таксите .Тъй като тези уговорки не са представени до края на устните състезания
,не е ясно на какво основание съдът е
приел ,че следва да се платят такси от по 60 лв.без ДДС и по 10
лв. месечно.Липсва решение на ОС на ЕС
относно разходите за управление и поддържане на общите части съобразно
чл. 51 ЗУЕС за процесния период ,а законът не дава нито възможност ,нито право на управителя еднолично да определя размера на сумите за поддръжка
.Ищецът твърди ,че таксите са определени
в процесните договори ,които са сключени на осн.чл. 2 ЗУЕС-няма
твърдения и доказателства ,че такива договори са сключвани в изпълнение решения
на ОС /а и свиканото такова не е взело решение
за разходите по поддръжка на общите части/.
Твърди
се ,че не става ясно от мотивите на съда въз основа на коя законова разпоредба
процесният договор обвързва ответникаАко се приеме ,че става дума за договор за
поръчка ,то той не би бил противопоставим на ответника ,тъй като той не е
страна по него ,дори се е противопоставил чрез отправената до страните по
договора нотариална покана .Отделно от това се счита решението за необосновано
,доколкото не са обсъдени представените доказателства ,като неправилно е прието ,че ответникът няма
право да прави възражения за неизпълнение на дължимите от ищеца престации /а
право имала само ЕС/.
Излагат
се подробни съображения относно
представените по делото писмени доказателства ,като се повтаря възражението за
неотносимостта на по-голямата част от тях към спора –обсъдени са представените фактури ,издадени от ЕВН;фактурите на ВиК;документите
за изграждане на плъзгащ входен портал на паркинга ;представените трудови
договори ;свидетелските показания за рекламирания от ищеца „контролиран
достъп“/като се подчертава ,че не е установено на какво законово основание са разположени видео-записващите камери ,като
не е искано съгласие от собствениците ,т.е. търси се заплащане на незаконосъобразна дейност /.Счита се ,че
изцяло недоказани са твърденията на ищеца ,че е извършвана поддръжка на
чистотата на общите части и на зелените площи.
Счита
се ,че не съществува вземане и по предявения иск с правно основание договори
,сключени по реда на чл. 2 ЗУЕС,тъй като не са представени никакви договори
,сключени на това основание между ответника и ищеца,нито ответника и предишния собственик – прехвърлителя
на апартамента ,нито е представен договор ,сключен между инвеститор и
собственик на самостоятелен обект .Излагат се подробни доводи защо процесните договори не отговарят на
императивните изисквания на закона и по-конкретно –на чл. 2 от ЗУЕС.При условие
,че липсва доовор по чл. 2 от ЗУЕСмежду инвеститора и лицата ,на които е продал самостоятелни
обекти ,субсидиарно следва да намерят приложение общите правила на закона-ЗС и ЗУЕС,а ОС през
процесния период не е определяло вноски за поддръжка на общите части /самото
вписване на процесните договори е правно ирелевантно и не би могло да ги противопостави на
ответника ,още повече ,че не е доказано ,че вписването е извършено съгласно
изискванията на закона-от инвеститора/.Следователно не съществува вземане на
ищеца по отношение на ответника ,основаващо се на договори от 04.01.2016 г. и
от 04.01.2017 г.,сключени на осн.чл. 2 от ЗУЕС.
Моли
се за обезсилване на атакуваното решение като недопустимо и връщане на делото на районния съд за ново
разглеждане от друг състав ,а при условие ,че се приеме за допустимо –да се
отмени решението в уважителната му част и се постанови ново ,с което исковата
претенция бъде изцяло отхвърлена . Не се сочат нови доказателства .
Отговор
на въззиваеманата страна по реда на чл.
263 ГПК не е депозиран .
С
оглед на горното и на осн.чл. 267 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и го насрочва за 17.07.2019 г. от 10.00 часа ,за коята дотата да се
призоват страните
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.