№ 20675
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:********************
като разгледа докладваното от ******************** Гражданско дело №
20231110118962 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на „*********** за изменение на постановеното по
делото Решение № 2865/19.02.2024г., в частта за разноските. Сочи се, че в полза на
ответника са присъдени разноски в прекомерен размер, като съдът не се е произнесъл
по формулирано от молителя възражение за прекомерност на претендираните от
ответника разноски. На следващо място се прави искане в полза на ищеца да се
присъдят разноски за производството по чл. 193 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по молбата, с който да
навеждат доводи за неоснователност на същата.
Съдът като съобрази доводите на молителя, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за
обжалване на процесното решение, намира същата за допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК - ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Логическото и граматическто тълкуване на цитираната разпоредба обуславя
извода, че съдът се произнася по възражение за прекомерност на претендирани от
другата страна разноски, в случай че е формулирано искане в тази насока - в този
смисъл е и константната практика на ВКС /Определение № 234 от 6.07.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 146 от 18.07.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1143/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 145 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3632/2018 г., III г. о., ГК./
Срокът за възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните
състезания в съответната инстанция - в този смисъл - Определение № 13 от 17.01.2013
1
г. на ВКС по гр. д. № 1161/2012 г., IV г. о., Определение № 51 от 24.03.2011 г. на ВКС
по т. д. № 271/2010 г., I т. о., Определение № 113 от 7.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1414/2013 г., II г. о. и др.
От страна на ищеца, молител в производството по чл. 248 ГПК, не е
формулирано възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски,
нито с исковата молба, нито с депозираните в хода на процеса отделни молби /л. 37, л.
105, л. 160, л. 194, л. 195/, нито в проведените по делото открити съдебни заседания
/протоколи л. 152, л. 198 /.
Доколкото съдът не е бил валидно сезиран с възражение за прекомерност на
претендираните от ответника разноски, липсва и произнасяне в тази насока с
постановеното по делото решение.
На следващо място, за пълнота следва да се отбележи, че безпротиворечиво ВКС
приема, че когато възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК се прави за първи
път с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, то е
несвоевременно - Определение № 145 от 1.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2018 г.,
III г. о., ГК, респективно не може да се приеме, че настоящият съдебен състав е
валидно сезиран с възражение за прекомерност на претендираните от ответника
разноски с молбата по чл. 248 ГПК.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на молителя,
че в полза на ищеца се дължат отделно разноски в производството по чл. 193 ГПК.
Вярно е, че оспорването истинността на документ по чл. 193, ал. 1 от ГПК
представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск. Но
същият е предявен във връзка с предприетото оспорване истинността на документ и не
би могъл да се разглежда като самостоятелно производство, по което съдът да дължи
отделно произнасяне по въпроса за разноските. Предмет на настоящото производство е
искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД, тоест предмет
на разглеждане е една искова претенция, както се твърди и ищцовото дружество в
молбата, инициирала настоящото производство /стр. 2, абз. 2 /. С оглед изхода на спора
именно по предявения иск съдът е разпределил разноските по делото. Неоснователно
се явява твърдението на ищеца, че в негова полза следва да бъдат присъдени разноски в
производството по чл. 193 ГПК, доколкото това не е отделен иск, предмет на
разглеждане в настоящото производство, а предвиден в закона процесуален способ за
оспорване истинността на документ.
По изложената аргументация депозираната от ищцовото дружество молба с
правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „*********** ЕИК *********, Молба
вх. № 93721/21.03.2024г., с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на Решение №
2865/19.02.2024г., постановено по настоящото дело, в частта, за разноските, като
неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Делото да се докладва след влизане в сила на настоящото определение!
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3