ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Троян, 15.05.2018 год.
Троянски
районен съд, втори състав, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Светла Иванова
при секретаря………………………..,
като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 241 по описа на ТРС за
2018 год., за да се произнесе - съобрази:
На основание чл. 140 ал. 1 от ГПК
съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения
иск намира за установено следното:
Производството по гр.д.№241/2018г. по
описа на ТРС е предявено по искова молба от Н.М. *** срещу Д.М.В. и М.М.В.
и двамата от с. Горно Трапе, общ. Троян, с посочено правно основание чл. 109 от ЗС и чл.32 ал.2 и чл.38 ал.1
от ЗС вр.ал.3 от ЗУЕС. Ангажира доказателства и прави
доказателствени искания.
При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците са представили писмен отговор, с който оспорват исковите
претенции. Ангажират доказателства. Нямат доказателствени искания.
Ищецът твърди, че с ответниците са събоственици
на поземлен имот с идентификатор 16986.503.7 по КККР на с.Горно Трапе,
общ.Троян, обл.Ловеч, в едно с построените в имота
сгради, при равна права – ½ ид.ч за ищеца и
½ ид.ч. за двамата ответници. Твърди се, че в
границите на ПИ ответниците са построили ограда от телена мрежа и циментови
колове, започваща от южната граница на ПИ и стигаща до югозападния ъгъл на
сграда с идентификатор
16986.503.7.1, от там продължава до
южните стени на сграда с идентификатор 16986.503.3 и 16986.503.2 и достигаща до
северозападната граница на ПИ с идентификатор 16986.503.7, която ограда разделя
имота на две неравни по площ части, като ищеца твърди, че западната част,
ползвана от него е с по-малка площ.
Счита, че така изградената ограда, която ответниците
отказват да премахнат му пречи да упражнява в пълен обем правото си на
собственост, поради което предявява настоящата негаторна
претенция по реда на чл.109 от ЗС.
Отделно от това твърди, че в ПИ с идентификатор 16986.503.7 той притежава самостоятелен обект
с идентификатор с идентификатор
16986.503.7.1.2, а ответниците притежават самостоятелен обект с
идентификатор с идентификатор
16986.503.7.1.1, по отношение на които претендира съдът да разпредели
съобразно правата на съсобственост ползването на ПИ с идентификатор
16986.503.7 .
Правната
квалификация на исковете и доказателствена тежест- чл. 109 от ЗС и чл.32 ал.2 и чл.38 ал.1 от ЗС вр.ал.3 от ЗУЕС.
По
иска по чл.109 ЗС:
Съгласно
чл.109 от Закона за собствеността, собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За да
бъде уважен искът по чл.109 ЗС, в тежест на ищцовата
страна е да докаже, че й принадлежи правото на собственост /съсобственост върху
съответния имот и че това му право е нарушено от ответната страна без правно
основание. Негаторният иск е допустимо средство за
защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото
предназначение, отдадено от собственикът му, включително и против съсобственик.
В
тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите, от които извлича благоприятни
за себе си правни последици. Искът по чл.109 ЗС защитава собственика от всяко
накърняващо вещното му право действие и то следва да бъде обективирано
по ясен и недвусмислен начин, както и да е фактическо осъществено. В
конкретният случай ищецът е формулирал не конкретни действия на ответника,
които да могат да се възприемат като пречка да упражнява което и да е от
правомощията, включени в обема на вещното право на собственост, а краен
резултат, обективиран в лишаване от право на ползване
на съсобствения недвижим имот, за който резултат,
като цяло, счита отговорен ответника по иска.
Производството по чл.32
ал.2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско
правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, чиято цел е да
бъде извършено разпределение на ползуването на един съсобствен имот, съобразно дяловете на страните в
съсобствеността.
В производството по чл.32
ал.2 от ЗС, собственикът на обременения с право на ползване съсобствен
имот и ползвателят са необходими другари, заедно с останалите участници в
съсобствеността и решението на съда трябва да бъде еднакво за всички тях (в
т.см. е решение №204 от 9.04.2009г. на ВКС по гр.д.№1297/2008г., II г. о., ГК).
Съгласно правилата
на чл.154 от ГПК, ищецът в настоящото производство следва да установи по
безспорен начин, че той и ответниците притежават равни права в процесния ПИ, както и че процесния
имот представлява обща част по предназначение, ползването на която може да бъде
разпределяно по реда на чл.32 ал.2 от ЗС.
Допуска като
доказателства по делото представените с исковата молба, отговора и молба
вх.№2511 от 10.05.2018г. писмени документи.
По направените в
т.4, 5 и т.6 от ИМ доказателствени
искания, съдът ще се произнесе в с.з., след като ответната страна се запознае с
тях и изрази становището си.
На основание
чл. 146 ал. 3 от ГПК съдът предоставя възможност на страните да изложат
становището си във връзка с дадените указания и проекто-доклада
по делото и да предприемат съответните процесуални действия в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
На основание
чл. 147 от ГПК съдът указва на страните че до
приключване на съдебното дирене могат: 1. да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно и 2. да твърдят ново възникнали
обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят
доказателства за тях.
Предвид изложеното съдът счита, че делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в отрито съдебно заседание на 11.06.2018г. от 09.00 часа, за
която дата да се призоват страните, на
които да се връчи препис от настоящето
определение.
Определението не подлежи на обжалване и
копие от него да се изпрати на страните по делото.
Районен съдия :