Р Е Ш Е Н И Е
гр. И., 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД И., III състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц.В. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 197/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Б.Ж.К. срещу Н.Б.К. следните искове: 1) иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения с акт №. г., съставен в гр. И., общ. И., обл. С.граждански брак между тях поради дълбокото му и непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината; 2) искове с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на децата С.Б. К., ЕГН **********, и К.Б. К., ЕГН **********, и определяне на местоживеене на децата на адреса на бащата в гр. И., ул. „Ч.В.“ №.., за определяне на подходящ режим на лични отношения на майката Н.Б.К., ЕГН **********, за осъждане на майката Н.Б.К., ЕГН **********, да заплаща на децата С.Б. К., ЕГН **********, и К.Б. К., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Б.Ж.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 180 лв. за всяко дете, считано от датата на предявяване на исковата молба- 21.02.2019г.., до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Предявен е също така от Б.Ж.К. срещу Н.Б.К. иск с правно основание чл. 149 СК за заплащане на децата С.Б. К., ЕГН **********, и К.Б. К., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Б.Ж.К., ЕГН **********, на издръжка за минало време- от 22.02.2018г. до 21.02.2019г., в размер на по 130 лв. месечно за всяко дете (общо 3120лв. за двете деца). Претендират се разноски.
Направено е от ищеца и искане с правно основание чл. 53 СК за възстановяване на фамилното име на ответника преди брака- К., което искане с определение от ….. е оставено без разглеждане и определението е влязло в сила.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили граждански брак през 2015г,., от който имат две ненавършили пълнолетие деца. Поддържа, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, че ответницата е напуснала семейното жилище и е заживяла с друг мъж, че последната не полага грижи за децата и не изпраща средства за издръжката им. Твърди, че единствено ищецът полага грижи за децата, че им е осигурил необходимите условия за живот и децата посещават редовно училище.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез назначения особен представител е постъпил отговор на исковата молба. Поддържа се, че ответницата не е допринесла за влошаване на отношенията в семейството и е лишена от възможност да контактува с децата си. Моли за постановяване на решение, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката и бащата да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 130лв. за всяко от децата.
Ответникът, чрез назначения особен представител, предявява насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения с акт №62/30.10.2015 г., съставен в гр. И., общ. И., обл. С., граждански брак между тях поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на съпруга Б.Ж.К..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №… г., съставен в гр. И., общ. И., обл. С., се установява, че страните са сключили граждански брак помежду си на ...
От два броя удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане се установява, че страните имат родени две деца- С.Б. К., родена на ***г., и К.Б. К., роден на ***г..
От два броя удостоверения., издадеи от ОУ „Св. Св. К.М.“, гр. И., се установява, че детето С. К. и детето К. К. са записани като ученици за учебната 2018-2019г..
От Социален доклад на ДСП И. се установява, че основни грижи за децата полага бащата, който съжителства на семейни начала с друго лице, което има едно дете. Установява се, че децата С. и К. са в добро здравословно състояние, посещават редовно училище, за тях се полагат адекватни грижи и потребностите им са задоволени. Установява се също така, че С. не контактува с майката, а К. рядко се чува по телефона с нея, като и двете деца изразяват желание да останат да живеят при своя баща, към който е налице привързаност. Установява се, че децата са изградили социална среда и живеят заедно с баща си, неговата съжителка и общото им дете в двуетажна къща, децата С. и К. разполагат със самостоятелна стая. Установява се, че бащата получава месечно трудово възнаграждение в размер на 560лв.
От показанията на св. Ж. К., баща на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че страните са се разделили през 2017г., като ответницата първоначално е взела детето С. със себе си във Франция, но впоследствие детето се е върнало в България. Установява се, че ответницата не се интересува от детето, не търси контакт с тях, когато се прибира в България и само един път е изпратила парична сума за тях, за чийто размер свидетелят няма спомен. Установява се също така, че за децата се полагат адекватни грижи и на същите са осигурени необходимите условия.
От показанията на св. С. М., преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че ответницата е заминала за чужбина, не се интересува от децата и не изпраща пари за издръжка.
По главния и насрещния иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбоко разстройство е налице, когато между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо разстройство е, когато не може да се преодолее отчуждението и не могат да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. За да бъде уважен предявеният иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които се е достигнало до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината на ответника.
При така изяснените правнорелевантни обстоятелства съдът приема за установени по безспорен начин по делото- по правилата на пълно и главно доказване (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК). материалноправните предпоставки, обуславящи възникването на спорното право, а именно, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В случая с оглед обстоятелството , че от около години съпрузите не живеят заедно и липсва комуникация помежду им брачните отношения между тях са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало чувството за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Страните са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите. Ето защо бракът между страните следва да бъде прекратен поради дълбоко му и непоправимо разстройство на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая такова искане е направено с насрещния иск, но по делото не се събраха доказателства за вина на Б.К., поради което насрещния иск следва да бъде оставен без уважение.
По отношение на исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК:
При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение, материалните възможности на родителите.
Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето.
Като последица от предоставяне на упражняването на родителските права на единия родител, другият следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.
Решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето на единия родител следва да се основава на интересите на детето. Интересът на детето не е имагинерно понятие. Той се преценява с оглед на следните обстоятелства: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето; привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Важно е да се подчертае, че в случая се касае само за предоставяне упражняването на родителските права, а не за лишаване от такива. Родителските права (и задължения) се запазват и за родителя, комуто не е предоставено тяхното ежедневно упражняване.
Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всички обстоятелства и доказателствената съвкупност, служещи като критерии за определяне интереса на двете деца съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата и местоживеенето на детето следва да бъде при него.
Бащата притежава необходимия родителски капацитет, респ. изискуемите личностни и морални качества, има желанието и е способен да полага адекватни грижи за децата, като в тази насока са всички събрани по делото доказателства
От друга страна се установи, че майката се е дезинтересирала от децата и не изпълнява родителските си задължения спрямо децата.
Следва да се има предвид и установената силна емоционална връзка на децата с бащата, която се установява от изготвения по делото социален доклад, като в тази връзка следва да бъде посочено, че социалните работници са професионалисти и независими трети лица по отношение на семейството.
Съдът прецени и жилищните условия, като същите са достатъчни и подходящи за отглеждане на децата. Същите посещават редовно училище и се развиват добре за възрастта си.
Предвид гореизложеното, във висш интерес на детето е да не се променят обезпечената към момента от бащата спокойна семейна, битова и социална среда, в която децата се развиват, чувствайки се защитени, обичани и обгрижвани.
При тези аргументи съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата.
Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Отчитайки от една страна това, че не се установява по време на съвместния живот на родителите майката по някакъв начин да е навредила на децата или да ги е застрашила, но от друга страна и факта, че децата са силно привързани към своя баща, съдът счита, че на този етап следва режимът за лични отношения деца-майка да бъде близък до обичайния. Регламентирайки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът изхожда основно от правата и интересите на детето, без да отчита неудобството за родителя, който ще се ползва от правото си на лични отношения. Затова и с оглед конкретните фактически особености на случая, настоящият съдебен състав намира за най-удачен следния режим за осъществяване на лични контакти – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя, с преспиване при майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата, както и всяка четна календарна година - за майските и новогодишните празници, а всяка нечетна календарна година - за великденските и коледни празници. Този режим на лични отношения в настоящия казус се явява най-подходящ, защото охранява интереса на децата, съобразявайки се както с необходимостта от изграждане и задълбочаване на връзката дете-майка, така и с нуждата от гарантиране в достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на децата. Същевременно следва изрично да се посочи, че полагането от майката на грижи над обема, предвиден с решението на съда, е не само желателно, но и силно препоръчително, защото това е начинът да бъдат посрещнати емоционалните нужди на децата от общуване и с двамата родители, всеки от които е длъжен да допринесе за благоденствието на децата си. Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от ежедневието на децата родител цели да гарантира минимално необходимите условия за осъществяване на отношенията родител-дете, като не ограничава родителите по общо съгласие да прилагат и друг, включително по-разширен режим. Същевременно, при необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.
Само за пълнота, предвид установения по делото факт, че майката не е предоставяла средства за издръжката на децата, съдът намира за необходимо да отбележи, че задължението за издръжка на родителя, който не полага непосредствени грижи за детето, е форма на участие при обезпечаване на материалните му потребности. Ето защо и такава се дължи, независимо от обстоятелството дали и съответно в какъв обем осъществява личните си контакти, като изпълнението, респ. неизпълнението на задължението за издръжка, показва отношението на родителя към нуждите на детето и осигуряването на неговото развитие.
Като последица от предоставяне родителските права на бащата, майката следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на децата си.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.
Претенцията на ищеца в исковата молба е ответника да заплаща на всяко дете месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от предявяване на исковата молба.
По делото няма представени доказателства за получаваните от ответника доходи, като последният се намира в трудоспособна възраст, но по делото има данни, че ответницата е бременна с друго дете, поради което издръжката следва да бъде определена в минимален размер.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която считано от 01.01.2020 год. е в размер на 610лв.
С оглед гореизложеното бащата следва да заплаща на всяко дете месечна издръжка в размер на по 152,50лв. за всяко дете, считано от предявяване на исковата молба до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
По иска с правно основание чл. 149 СК:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с правно основание чл. 149 СК за заплащане на издръжка за минало време се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ответникът да е следвало да изплаща издръжка в претендирания размер за децата и за претендирания период. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. При провеждане на това доказване в тежест на ответника е да докаже, че е заплащал издръжка в съответния размер през този период.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало време - една година преди завеждане на исковата молба, т.е. за периода от 22.02.2018г. до 21.02.2019г., в размер на по 130 лв. месечно за всяко дете (общо 3120лв. за двете деца), също е доказана по основание и размер, тъй като е категорично изяснено, че през този период децата живеят при бащата и се отглеждат от него с помощта на неговите роднини, като при доказателствена тежест, лежаща изцяло върху ответника, последният не установява да е изпълнявал задължението си за осигуряване ежемесечна издръжка на децата. Нещо повече, налице са убедителни доказателства за това, че майката не е предоставяла издръжка и не е участвала по никакъв начин в посрещане на разходите за задоволяване нуждите на децата си.
Поради изложените по-горе съображения относно размера на текущата издръжка съдът намира, че и издръжката за минало време следва да се определи в претендирания размер от 130 лв. месечно за всеки месец от посочения период за всяко дете или общо в размер на по 3120лв лв. за двете деца.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в частта относно текущата издръжка и издръжката за минало време.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника ще се възложат направените и претендирани от ищеца разноски в производството в размер на 367,16 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 275,37 лв. депозит за особен представител и 45,89 лв. държавна такса.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- И. също държавна такса в размер на 439,20 лв. общо за издръжките и на двете деца, както и държавна такса в размер на 124,80лв. върху присъдената издръжка за минало време общо за двете деца.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49 СК сключения на ….. граждански брак между Б.Ж.К., ЕГН **********, и Н.Б.К., ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак №… г., съставен в гр. И., общ. И., обл. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от Н.Б.К., ЕГН **********, чрез особения представител адв. И.Т., срещу Б.Ж.К., ЕГН **********, насрещен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на сключения граждански брак по вина на съпруга Б.Ж.К..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на децата С.Б. К., ЕГН **********, и К.Б. К., ЕГН **********, на бащата Б.Ж.К., ЕГН **********. и определяне на местоживеене на децата на адреса на бащата в гр. И., ул. „Ч.В.“ №...
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между майката Н.Б.К., ЕГН **********, и децата С.Б. К., ЕГН **********, и К.Б. К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя, с преспиване при майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата, както и всяка четна календарна година - за майските и новогодишните празници, а всяка нечетна календарна година - за великденските и коледни празници.
ОСЪЖДА майката Н.Б.К., ЕГН **********, да заплаща на децата децата С.Б. К., ЕГН **********, и К.Б. К., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Б.Ж.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 152,50лв. месечно за всяко дете, считано от датата на предявяване на исковата молба- …..., до промяна на обстоятелствата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 180лв. месечно за всяко дете.
ОСЪЖДА майката Н.Б.К., ЕГН **********, да заплати на децата С.Б. К., ЕГН **********, и К.Б. К., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Б.Ж.К., ЕГН **********, издръжка за минало време- от .. до 21.02.2019г., в размер на по 130 лв. месечно за всяко дете (общо 3120лв. за двете деца за целия период).
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА Н.Б.К., ЕГН **********, да заплати на Б.Ж.К., ЕГН ********** , разноски по делото в размер на 367,16 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 275,37 лв. депозит за особен представител и 45,89 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Н.Б.К., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- И. държавна такса в размер на 439,20 лв. общо за издръжките на двете деца, както и държавна такса в размер на 124,80лв. върху присъдената издръжка за минало време общо за двете деца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: