Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 270
гр. ВРАЦА, 01.10.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публичното заседание на 28 септември две хиляди и осемнадесета година,
в
състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участие на секретар Христина
Цекова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N` 251 по
описа за 2018 год.,за да се произнесе взе предвид:
"ЧЕЗ Електро България" АД
гр. София,чрез юрисконсулт К. К.Д. , е
подало въззивна жалба против решение№ 62/28.02.2018
г по гр. д.№ 1657/2017 г по описа на
БРСъд, с което решение е признато за установено
по отношение на жалбоподателя, че И.
А.Й. в качеството си на управител на "Д.-И.Й."ЕООД със
седалище гр.Б.Слатина, ул.***,не дължи на "ЧЕЗ Електро България"АД
гр.София сумата от 887,23лв , представляваща цена на коригираното количество на
измерената ел.енергия за периода 14.09.2017 г до 06.10.2017 г, като жалбоподателят е осъден да заплати на
ответницата Й. разноски от 350 лв.
В жалбата се навеждат доводи
,че обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, тъй като било
постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди се още ,че неправилно БРСъд бил приел, че съгласно съдебната
практика корекцията на потребена ел.
енергия противоречала на чл.82 от ЗЗД и чл. 2 ал.2 от ЗЕ, а освен това корекционна
процедура по чл. 48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ не следвало да се прилага ,тъй като към
момента на констативния протокол 11.10.2017 г
и предложението за корекция, те били отменени ,а обективната отговорност
като изключение следвало изрично да е предвидена от законодателя, а не от адм.
орган ДЕКЕВР.
При извършената проверка били
спазени изискванията на чл. 58 ал.1 от
ОУ и съставения констативен протокол бил
в присъствието на независими 2 свидетели- членове на федерацията на
потребителите. Жалбоподателят в случая бил доказал,че е изпълнена процедурата
за уведомяване на клиента, тъй като била
уведомена с писмо срещу подпис в изпълнение процедурата по чл. 98а ал.2 вр. с
чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и то било приложено по делото.
С жалбата не се правят нови
доказателствени искания и се моли за отмяна решението на БРСъд и постановяване друго
решение, с което предявения отриц.
установителен иск бъде отхвърлен със законните последици ,като се претендират
разноски за двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение. С жалбата
се цитират решения на различни съдилища
в РБългария съвпадащи със становището на жалбоподателя.
В срока за отговор на въззивната
жалба И.Й. не е депозирала такъв, няма
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Въззивният състав при ВОС ,след като
обсъди доводите на жарбоподателя и взе предвид събраните по делото
доказателства , приема следното: въззивната жалба е процесуално допустима , тъй
като е подадена в законния срок , от страна с право на обжалване ,срещу акт от
категорията на обжалваемите. Разгледана по същество същата е о с
н о в а т е л н а, но по съображения различни от тези изложени в жалбата.
Съд. състав служебно преди първото
с.з. е направил справка в търговския регистър
и установил ,че към момента на подаване на ИМ/02.11.2017г/, към момента
на постановяване на решението от БРСъд/28.02.2018 г/ и към момента на
с.з./05.06.2018 г/, "Д.-И.Й."ЕООД е със седалище с.*** Обл. Плевен и едноличен
управител на капитала- гр. Б. Слатина- Н.П.Б., а не И.А.Й..
Тъй като исковата молба е подадена
от физ. лице И.А.Й. като управител на
дружество"Д.-И.Й. "ЕООД, ВОС е поискал исцата- жалбоподател да уточни
в какво качество е завела своя иск. Проц. представител на исцата-адв. М.К. вместо нея е заявил ,че иска е предявен от физ. лице И.А. Й.. Самата исца е депозирала молба ,с който твърди ,че е
продала фирмата си на друго лице, но този факт се бил заличил от паметта й .
От приложените писмени доказателства
с ИМ се установява ,че всички писма ,фактури на "ЧЕЗ Електро
България" АД се изпращани до "Д.-И.Й."ЕООД
, а не до физ. лице И.Й., която няма нищо общо с едоличното дружество, което била продала на
друго лице според молбата й пред ВОС.
С оглед гореизложеното се установява, че лицето И.А.Й. не е
едноличен собственик на ЕООД "Д.-И.Й."ЕООД със седалище с.*** , обл.Плевен и не е била
активно легитимирана пред БРСъд да предявява
отрицателно установителен иск
против ЧЕЗ"Електро България"АД гр.София. От друга страна като
физ. лице няма нищо общо с "Д.-И.Й."ЕООД видно от разпечатката от
търг. регистър, тъй като лицето Н.П.Б. е
едноличен собственик и няма данни да е упълномощавал Й. да завежда иска от негово име.
С оглед гореизложеното въззивната жалба е основателна , но с
аргументите изложени по- горе. Ще следва решението на БРСъд да се отмени и
постанови друго решение, с което
предявения против ответника отриц. уст.
иск се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На ответника се дължат разноски в размер на 25 лв д.т. пред ВОС и по 80
лв юрисконсултско възнаграждение за
всяка съдебна инстанция или общо 185 лв.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение №62/28.02.2018 г
по гр. д.№ 1657/2017 г по описа на БРСъд
и вместо него
ПОСТАВНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.Й. ***.***,
в качеството й на физическо лице, против "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България" АД
гр.София отрицателен установителен иск за сумата от 887,23 лв представляваща цена на коригираното количество на
измерената ел.енергия за периода 14.09.2017 г до 06.10.2017 г, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.А. Й. от гр.Б. Слатина да
заплати на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България"АД гр.София сумата от 185 лв
разноски за двете съдебни инстанции.
На осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК
решението е окончателно.
Председател :
Членове:1/ 2/