№ 13640
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110119533 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 42 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Ищецът *** твърди, че ответникът ***, въз основа на писмен договор, сключен със
заявителя, ползва топлинна енергия за стопански нужди за находящ се на адрес: ж.к.Люлин
1, блок7, входА, ап.23, аб.№ 165323. Твърди, че сумата 1095,20 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до 30.3.2022 г. не му
била платена, поради което я претендира ведно със законна лихва от 10.3.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 225,37лв. за периода от 1.7.2020 г. до
27.2.2023 г., с на основание чл.40 ОУ – дължима в 20-дневен срок от изтичане на месеца на
доставка, сумата от 1,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 1.5.2020 г. до м.3.2022 г. ведно със законна лихва от 10.3.2023 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 0,36 лв. за периода от 31.7.220 г.
до 27.2.2023 г.,. Твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение за сочените
суми, срещу която е подадено възражение, поради което ищецът иска да бъде установена
дължимостта на сумите, ведно със законна лихва за периода от заявлението до изплащане
на вземането.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба,сочи, че в имота не се потребява
енергия за отопление, поради което се оспорва твърдяното количество. Сочи се, че ищецът
не е определил правилно отопляемият обем, поради което и неправилно е изчислена ТЕ за
сградна инсталация. Прави се възражение за давност. Оспорва се дължимостта на лихва,
както и недоказана е претенцията за дялово разпределение и лихва.
Третото лице помагач на страната на ищеца не взима становище по спора.
От писмените доказателства по делото се установява, че ищецът е начислявал суми за
топлинна енергия за топлоснабден имот – ж.к.Люлин 1, блок7, входА, ап.23, магазин, за
1
който ищецът е регистрирал партида по аб. № аб.№ 16532. От представените от ищеца
писмени документи се установява, че ап.23 е придобит на публична продан от ***, която на
1.6.2015г. е сключила с ответното дружество договор за наем на имота. Видно от
представения договор № **********/14.5.2020г., на сочената дата главните страни по делото
са сключили договор при общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди, относно
същия имот, който е със срок от 1.6.2020г. до 1.6.2025г. Договорът е сключен по заявление
на ответното дружество, придружено със съгласие на ***, но не и със споразумителен
протокол.
Към началото на исковия период е влязъл в сила обнародваният на 09.12.2003 г. (в
сила от 05.03.2004 г.) Закон за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1, т.3 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия на стопански потребители се осъществява при сключване
на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Разпоредбата на §1, чл.33а ДР на ЗЕ, в редакцията му след изменението от 17.07.2012г.,
"Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От анализа на двете обсъждани
дефинитивни правни норми следва, че законодателят е използвал три критерия при
дефиниране и разграничаване на понятията "потребител на електрическа енергия за битови
нужди" и "потребител на електрическа енергия за стопански нужди", а именно: 1) вида
правен субект (физическо или юридическо лице); 2) нуждите, за които той ползва/купува
електрическа енергия (битови - за домакинството си, или стопански - за осъществяване на
стопанска дейност); 3) дали е или не е на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Видно и от самите понятия "потребител на електрическа енергия за битови нужди" и
"потребител на електрическа енергия за стопански нужди", основният от трите посочени
критерия, е вторият от тях - нуждите, за които се ползва/купува електрическата енергия. От
приложените по делото доказателства се установява както че ответникът е потребител на
топлинна енергия за стопански нужди, а след изменението от 17.07.2012г. – небитов клиент,
така и че договорът е сключен за доставка на топлинна енергия за стопански нужди – за
осъществяване на стопанска дейност на ответника.
Същото обстоятелство е приложимо, но от датата, посочена в договора, сключен
между страните – 1.6.2020г., като преди тази дата, евентуалната претенция на ищеца би
следвало да почива на разпоредбата на чл.59 ЗЗД, или да бъде насочена към собственика на
имота – ***. Ето защо, вземането на ищеца по фактурата от 31.5.2020г., която е за период –
месец май 2020г., следва да се отхвърли – към периода на ползване, не ответникът е
потребителят. Искът е неоснователен за сумата 54 лева главница и 15,23 лева начислена
лихва върху нея.
2
За останалата претенция.
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. От представените от
третото лице доказателства е видно, че сметките са формирани след отчет на водомер, както
и на уреди за дялово разпределение. Доводите на ответника, че не е съобразен пълният
отопляем обем на имота, който е различен, са неоснователни – в представените от третото
лице доказателства, е посочен отопляемият обем, посочен от страна на етажните
собственици в приложението към протокол от 9.9.2002г.- за ап.23 е посочен пълен отопляем
обем 189 кв.м., и ако ответникът твърди различен отопляем обем, следва да установи
същото обстоятелство пред третото лице, или да го заяви пред ищеца.
Следователно, установява се по делото, че сумата, претендирана от ищеца, е
дължима, с изключение на вземането, посочено от съда по – горе..
На основание чл.40,ал.1 от Общите условия, ответникът е изпаднал в забава в
заплащане на месечното вземане за топлинна енергия, без да е необходима покана, тъй като
по силата на предвидената разпоредба, от 20- то число, на месеца, следващ месеца на
доставка, изпада в забава. Следователно, искът за заплащане на лихва за забава върху сумата
по главница е основателен до пълния му предявен размер, с изключение на посочената по –
горе претенция..
По претенцията за погасителна давност на вземанията. Видно от представеното
извлечение от счетоводни записвания, най- ранното вземане на ищеца е от 31.5.2020г, за
което искът се отхвърля. Останалите вземания са ежемесечни, поради което и към
9.3.2023г., когато е подадено заявлението по чл.410 ГПК, давността за тях не е изтекла.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между третото лице – *** и ЕС, и протокол, с който е
взето решение да се премине към дялово разпределение, и да се сключи договор с ***. В
документите не се съдържа размер на главница, който да се следва на третото лице, нито от
ОУ е видно задължението на клиента да заплати тази сума на ищеца, не на третото лице.
Доколкото отношенията между ищеца и ответника са договорни, при ОУ, то и липсва
основание сумата да се плати на ищеца, а не директно на третото лице, с оглед на което,
искът следва да се отхвърли – за главница и лихва за забава, а, доколкото исковете се
отхвърлят, съдът не разглежда възражението за погасителна давност на вземанията по тези
искове.
3
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски - за заповедното производство - в общ размер 76,45 лева,
от които 26,45 лева държавна такса, сумата 50лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. За исковото производство, сторените разноски възлизат на 273,55 лева –
173,55 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
От сторените от ищеца разноски , ответникът, съразмерно с основателната част на
исковете, дължи сумата от : 72,35 лева за заповедното и сумата от 258,87 лева за исковото
производство.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото
производство, за платено адвокатско възнаграждение от по 100 лева, от които му се следват
сумата от : 5,37 лева за заповедното и сумата от 5,37 лева за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от *** ЕИК ***, с адрес *** срещу *** с
ЕИК: *** и адрес: гр. София, БУЛ.АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ 36, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД,
че *** с ЕИК: *** и адрес: гр. София, БУЛ.АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ 36,, дължи
на *** сумата от 1041,20 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 1.6.2020г. до 31.3.2022г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, Ж.К.ЛЮЛИН 1, БЛ.7,
ВХ.А, АП.23, аб.№ 165323, дължима на основание договор № **********, сключен за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди; ведно със законна лихва за период от
09.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 210,14 лева представляваща мораторна
лихва за период от 21.07.2020 г. до 27.02.2023 г. , за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 12713/2023 г. на СРС, 125 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 12713/2023г., за:
сумата 54 лева главница по фактура, издадена на 31.5.2020г., за вземане за топлинна енергия
за м.5.2020г., сумата 15,23 лева обезщетение за забава върху тази главница за период от
01.07.2020 г. до 27.02.2023 г., за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от
1041,20 лева за период от 1.7.2020г. до 20.7.2020г.; за сумата 1,39лева , представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до
30.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането,
за сумата 0,36 лева представляваща мораторна лихва върху тази главница за период от
31.07.2020 г. до 27.02.2023 г.
ОСЪЖДА *** с ЕИК: *** и адрес: гр. София, БУЛ.АЛЕКСАНДЪР
СТАМБОЛИЙСКИ 36 да заплати на *** ЕИК ***, с адрес *** сторените по делото
4
разноски: 72,35 лева за заповедното и сумата от 258,87 лева за исковото производство.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, с адрес *** да заплати на *** с ЕИК: *** и адрес: гр. София,
БУЛ.АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ 36 сторените по делото разноски: 5,37 лева за
заповедното и сумата от 5,37 лева за исковото производство..
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
– *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град София,бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5