Присъда по дело №585/2009 на Окръжен съд - Русе

 

П Р И С Ъ Д А

№

гр. Русе, 03.12.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският окръжен съд, наказателна колегия в публичното заседание на трети декември две хиляди и девета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

Председател: Свилен Сирманов

Членове: К.К.

Д.Р.,

 

при секретаря Г. И. и в присъствието на прокурора А. А. като разгледа докладваното от съдията Сирманов н.о.х.дело № 585 по описа за 2009 год., за да се произнесе, съобрази следното:

            ПРИСЪДИ:

            ПРИЗНАВА подсъдимия Р.И.А.,***, с постоянен и настоящ адрес в Русе, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, не работи, ЕГН ********** за

            ВИНОВЕН в това, че в периода от 05.05.2004г. до 02.11.2005г., в Русе, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински частни документи: - единадесет договора за покупко-продажба на моторни превозни средства: от 05.05.2004г. - за покупко-продажба на лек автомобил ..........на които бил придаден вид, че са съставени от Т.К.М., в качеството му на управител на „А.Л.” ЕООД с право да осъществи продажба на автомобилите, както и от пълномощно от 21.04.2004г., издадено от В.В.Г., в качеството му на *** на „Т.Б.А.Л.АД” - С. на Р. ***, в текста на което бил добавен изразът „Както и да продава автомобили, собственост на дружеството на когото и както намери за добре. Както и на самия себе си.” и ги употребил за да докаже, съществуването на това право, като случаят не е маловажен и от него за самото им съставяне или подправяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. чл.309 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.78„а” и чл.2 ал.2 от НК, го

            ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер ДЕВЕТСТОТИН лв.

            ПРИЗНАВА подсъдимия Р.И.А., със снета по-горе самоличност, за

            ВИНОВЕН в това, че в периода от 05.05.2004г. до 29.11.2004г., в Русе, при условията на продължавано престъпление на единадесет пъти, съзнателно се ползвал от неистински официални документи - ...., на които бил придаден вид, че представляват конкретни писмени изявления с правно значение - в частта за „продавач” на Т.К.М., като управител на „А.Л.ЕООД”, с цел да бъдат ползвани, като случаят не е маловажен и от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. с чл. 308 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1, вр. чл.78„а” и чл.2 ал.2 от НК, го от НК, го

            ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер СЕДЕМСТОТИН лв.

            ПРИЗНАВА подсъдимия Р.И.А., със снета по-горе самоличност, за

            ВИНОВЕН в това, че на 07.06.2004г. в Русе, на два пъти съставил неистински официални документи:....., с цел да бъдат използвани, поради което и на основание чл.308 ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл.78„а” и чл.2 ал.2 от НК, го от НК, го

            ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер ШЕСТОТИН лв.

            ПРИЗНАВА подсъдимия Р.И.А., със снета по-горе самоличност, за

            ВИНОВЕН в това, че в периода от 05.05.2004г. до 29.11.2004г., в Русе, при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил следните чужди движими вещи:......, собственост на „Т.Б.А.Л.АД” - С., на обща стойност 99775 лв., които владеел и пазил, като стойността на присвоените вещи е в особено големи размери, поради което и на основание чл.206 ал.3 пр.1, вр. ал. 1, вр. с чл.26 ал.1 и чл.54 от НК, го

            ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като го

            ЛИШАВА от правото да заема материално отговорни длъжности и да упражнява търговска дейност за срок от ТРИ ГОДИНИ.

            ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57 ал.1, чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗД, наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип, при ОБЩ първоначален режим.

            ПРИЗНАВА подсъдимия Р.И.А., със снета по-горе самоличност, за

            НЕВИНЕН досежно квалификацията „особено тежък случай” и го оправдава за обвинението по чл.206 ал.4, вр. ал. от НК.

            ПРИЗНАВА подсъдимия Р.И.А., със снета по-горе самоличност, за

            НЕВИНЕН досежно квалификацията на деянията по чл.316, вр. чл.309 ал.1, вр. чл.26 от НК, като две отделни престъпления.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гражданския иск, предявен от „Т.Б.А.Л.АД” - С., .... против подсъдимия Р.И.А., на стойност 99775 лв.

            ОСЪЖДА подсъдимия Р.И.А., със сне­та по-горе самоличност, да заплати в полза на ОДП - Русе 997,40 лв. и по сметката на Русенски окръжен съд още 1444,18 лв. представляващи съдебни раз­носки.

           

            Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд, в седемдневен срок от днес, в частта, с която е прекратено производството по гражданския иск и в петнадесетдневен срок от днес в останалите части.

Председател:

Съдебни заседатели:1.

2.

 

          Ру­сен­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мия Р.И.А., български гражданин, с постоянен адрес в Русе, ЕГН **********, в това, че в периода от 05.05.2004г. до 29.11.2004г., в Русе, в условията на продължавано престъпление, на единадесет пъти, съзнателно се ползвал от следните неистински частни документи: договори за покупко-продажба на моторни превозни средства, както следва: от 05.05.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Ровър 620 SI”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на Д.З.Й. ***; от 21.05.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Ситроен Ксантия”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на М.И.А. ***; от 25.05.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес 200ТЕ”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на З.Ф.М. ***; от 01.06.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Пежо”306, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе; от 15.07.2004г. - за покупко-продажба на лек автомобил „Пежо”405, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе; от 02.08.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Фиат Брава”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе; от 30.08.2004г. - за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес 200Е”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на Д.К.В. ***; от 09.09.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Рено Меган”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на С.Т.П. ***; от 27.09.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Опел Вектра”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе; от 27.10.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Фиат Темпра”, с № на рамата***от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на П.Р.П. ***.11.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Алфа Ромео”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на Л.П.П. ***, на които бил придаден вид, че са съставени от Т.К.М., в качеството му на управител на „Автоком Лизинг”ЕООД с правото да осъществи про­дажбата на автомобилите и ги употребил, за да докаже съществуването на това право, като случаят не е маловажен и от него за самото им със­та­вяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл.316, вр. чл.309 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

          Русенската окръжна прокуратура обвинила подсъдимия Р.И.А. още и в това, че в периода от 05.05.2004г. до 29.11.2004г., в Русе, при условията на продължавано престъпление на еди­надесет пъти, съзнателно се ползвал от неистински официални докумен­ти: единадесет броя фактури - № 606/05.05.2004г. за покупко-про­даж­ба на лек автомобил „Ровър”620SI, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на Д.З.Й. ***/25.05.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Ситроен Ксантия”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на М.И.А. ***/25.05.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес 200ТЕ”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на З.Ф.М. ***/01.06.2004г. за покупко-продажба на лек „Пежо”306, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе; № 610/15.07.2004г. за покупко-продажба на лек „Пежо”405, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе; № 609/02.08.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Фиат Брава”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе; № 610/30.08.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес 200Е”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на Д.К.В. ***/09.09.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Рено Меган”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на С.Т.П. ***/27.09.2004г. за покупко-продажба на лек „Опел Вектра”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе; № 11/27.10.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Фиат Темпра”, с № на рамата***от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на П.Р.П. ***.11.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Алфа Ромео”, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД - С. на Л.П.П. ***, на които бил придаден вид, че представляват конкретни писмени изявления с правно значение - в частта за „продавач” на Т.К.М., в качеството му на управител на „Автоком Лизинг”ЕООД, с цел да бъдат използвани, като случаят не е маловажен и от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл.316, вр. чл. 308 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК.

          Русенската окръжна прокуратура обвинила подсъдимия Р.И.А. също и в това, че на 07.06.2004г. в Русе, на два пъти съставил неистински официални документи:фактура№ 11/07.06.2004 год. и договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 07.06.2004г. на лек автомобил „Фолксваген Голф”, с № на рамата *** от „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе на Г.М. С. от гр.Търговище, с цел да бъдат използвани, престъпление по чл.308 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

          Русенската окръжна прокуратура обвинила подсъдимия Р.И.А. и в това, че в периода от 05.05.2004г. до 29.11.2004г., в Русе, в условията на продължавано престъпление, на тринадесет пъти, противозаконно присвоил следните чужди движими вещи: лек автомобил „Ровър”620SI, с № на рамата ***, лек автомобил „Ситроен Ксантия”, с № на рамата ***, лек автомобил „Мерцедес 200ТЕ”, с № на рамата ***, лек автомобил „Пежо”306, с № на рамата ***, лек автомобил „Пежо”405, с № на рамата ***, лек автомобил „Фиат Брава”, с № на рамата ***, лек автомобил „Мерцедес 200Е”, с № на рамата ***, лек автомобил „Рено Меган”, с № на рамата ***, лек автомобил „Опел Вектра”, с № на рамата ***, лек автомобил „Фиат Темпра”, с № на рамата ***, лек автомобил „Алфа Ромео”, с № на рамата ***, лек автомобил „Фолксваген Голф”, с № на рамата *** и лек автомобил “Санг Йонг Мусо”, с № на рамата *** - всички собственост на „Ти Би Ай - Лизинг АД” - С., на обща стойност 99775 лв., които владеел и пазил, като стойността на присвоените вещи е в особено големи размери и случаят е особено тежък, престъпление по чл.206 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

          Русенската окръжна прокуратура обвинила подсъдимия Р.И.А. още и в това, че в периода от 09.12.2004г. до 02.11.2005г., в Русе, при условията на продължавано престъпление, на четири пъти, съзнателно се ползвал от преправен частен документ - пълномощно от 21.04.2004г. - издадено от В.В.Г., в качеството му на изпълнителен директор на „Ти Би Ай - Лизинг АД” - С. на Р.И. ***, в текста на което било извършено добавяне на израза „Както и да продава автомобили, собственост на дружеството на когото и както намери за добре. Както и на самия себе си.” и го употребил за да докаже, че съществува негово право - да продава автомобили, собственост на „Ти Би Ай - Лизинг АД” - С., като случаят не е маловажен и от него за самото преправяне на документа, не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл.316, вр. чл.309 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

          В наказателното производство е приет за съвместно раз­глеж­дане граждански иск на стойност 99775 лв., предявен от В.Г., в качеството му на изпълнителен директор на „Ти Би Ай лизинг” АД - С., против подсъдимия Р.И.А., представляващ обез­щетение, за имуществени вреди, претърпени в резултат на престъпле­нието по чл.206 ал.4, за което е обвинен.

          В съдебно заседание представителят на Русенска окръжна про­куратура поддържа обвинението.

          Повереникът на гражданския ищец поддържа иска.

          Подсъдимият Р.И.А. не се признава за виновен и отказва да дава обяснения. В хода на цялото наказателно производство поддържа становище, че считал автомобилите за собственост на „Автоком Лизинг”ЕООД - С., от което имал надлежно пълномощно. Същото становище се поддържа и от защитника, който освен това, в известно противоречие, заявява, че подс.А. имал представителна власт и към „Ти Би Ай - Лизинг АД” - С., тъй като не били събрани категорични доказателства, че пълномощното е оттеглено. Двамата оспор­ват гражданския иск изцяло.

          Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

          Подс.А. е роден на ***г. в Х.. Средното си образование получил в ** в родния си град. Ди­пломирал се като *** в РУ „***”. Женен е за свид.А.А., от брака с която има родено едно дете. Със се­мейството си живее постоянно в ***. Не работи, но извършва търговска дейност от името на съпругата си, вписана като ЕТ„А.А.”***1.2005г., когато е довършено последното от деянията, предмет на настоящия обвинителен акт, не е бил осъждан. Впоследствие, против него влезли в сила следните три присъди:

          Присъда № 221/12.09.2006г., постановена от Русенски районен съд по НОХД № 723/06г., с която бил признат за виновен в извършване на три престъпления: 1. по чл.206 ал.3 пр.1, вр. ал.1 от НК, за което му било наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от пет години; 2. по чл.316, вр. чл.309 ал.1, вр. чл.26 от НК и 3. по чл.316, вр. чл.308 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за които на основание чл.78„а” от НК бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административни наказания. Тази присъда влязла в сила на 10.01.2007г.

          Присъда № 187/17.10.2008г., постановена от Русенски районен съд по НОХД № 887/08г., изменена с Присъда № 6/15.01.2009г. от Русенски окръжен съд, с която бил признат за виновен по чл.206 ал.3, вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за три години, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от пет години. Тази присъда влязла в сила на 3.07.2009г.

          Присъда № 110/2.06.2009г. постановена по НОХД № 390/09г. на Русенски районен съд, изменена с Решение № 166/19.10.2009г., постановено по ВНОХД № 478/09г. на Русенски окръжен съд, за престъпление по чл.206 ал.3, вр. ал.1 от НК, бил осъден на лишаване от свобода за три години и шест месеца. За друго престъпление по чл.316, вр. чл.308 ал.1 от НК, съдът го освободил от наказателна отговорност на основание чл.78„а” от НК, като му наложил административно наказание. Тази присъда влязла в сила на 19.10.2009г., а на 30.10.2009г. в съдебно заседание по настоящото дело, подс.А. бе задържан в изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода.

          На 15.05.2002г., в С. бил сключен договор за доставка на леки автомобили втора употреба, между „Автоком Лизинг”ЕООД - С., представлявано от свид.Т.М., в качеството на доставчик и „Ти Би Ай Лизинг”АД - С., като купувач, представлявано от свид.В.Г.. Според договореното помежду им, доставчикът закупувал автомобилите и ги продавал на купувача, който чрез клоновете си в страната ги продавал на лизинг на трети лица.

          В изпълнение на тези намерения, управителят на „Ти Би Ай Лизинг”АД - С. се срещнал с подсъдимия през януари 2004г. Тогава последният стопанисвал ***намираща се в ***, на ***, където продавал употребявани автомобили. Договорили се *** да излага автомобили на „Ти Би Ай Лизинг”АД - С., доставени чрез „Автоком Лизинг”ЕООД - С., които подс.А. да предлага за продажба или отдаване на лизинг. Тези уговорки не били материализирани веднага в писмена форма, защото решили договор да бъде изготвен със съпругата на подсъдимия - свид.А.А., след като се регистрира като едноличен търговец. За извършваната работа подс.А. трябвало да получава комисионно възнаграждение за всяка сделка.

          Въпреки, че все още не бил подписан договор, „Автоком Лизинг”ЕООД - С., започнало доставките. Автовози на дружеството, упра­влявано от свид.Т.М. докарвали автомобили, нов внос в стра­ната в автокъщата на подсъдимия. В същото време, представител на „Автоком Лизинг”ЕООД сключвал в С. договори с които ги продавал на „Ти Би Ай Лизинг”АД. Изготвяни били фактури за плащане на цената за всеки един автомобил, с което гражданският ищец получавал собственост­та върху колите.

          Ангажиментите на подсъдимия, уговорени все още само устно, включвали намиране на клиенти, желаещи да закупят доставените от „Автоком Лизинг”ЕООД автомобили на изплащане и посредничество при сключване на договор за лизинг с „Ти Би Ай Лизинг”АД, срещу комисионно възнаграждение. С предоставено от лизинговото дружество офис оборудване той трябвало да изготвя въпросник, който се попълвал от клиента, декларации и искане за сключване на лизингов договор. Искането трябвало да изпрати в централният офис на „Ти Би Ай Лизинг”АД в С., от където възлагали на външна фирма проучване на финансовото състояние на лизингоискателя. След разглеждане на кредитното му досие служителите в офиса одобрявали или отказвали сключване на лизингов договор. В първия случай на подс.А. бил изпращан лизингов договор с погасителен план, запис на заповед и други приложения. Той осигурявал подписването им от клиента и ги връщал за подпис в централния офис в С.. Едва тогава договорите и приложенията към тях се подписвали от изпълнителния директор на дружеството и били изпращани на лизингополучателя. Във всеки лизингов договор били посочени банка и сметка, по която да се внасят лизинговите вноски. На лизингополучателя би­ло издавано пълномощно, делегиращо му права да управлява и стопанисва автомобила в страната със срок до изплащането на последната внос­ка. Подсъдимият имал задължение да регистрира автомобилите в ПП-КАТ при РДВР - Русе, на името на „Ти Би Ай Лизинг”АД, да изработва втори ключ за колите, който заедно с част от свидетелството за регистрация (големия талон) да изпраща в централния офис на „Ти Би Ай Лизинг”АД в С.. По този начин, той посредничил в сключването на около двадесет договора.

          Работата на подс.А. впечатлила свид.Т.М., който решил да му предостави за продажба и свои автомобили, закупе­ни извън договора от 15.05.2002г. с „Ти Би Ай Лизинг”АД. Конкретно пред­ложение в този смисъл направил на подсъдимия свид.К.М., син и пълномощник на управителя на „Автоком Лизинг”ЕООД. Подсъдимият се съгласил и получил няколко непопълнени договора за покупко-продажба на моторни превозни средства и празни бланки за фактури, подписани от свид.Т.М., подпечатани с печата на дружеството. Договорите и фактурите трябвало да бъдат попълвани от него след изрично уведомяване на „Автоком Лизинг” ЕООД, преди да бъде про­да­ден всеки техен автомобил. Така били доставени два микробуса Мерце­дес, микробус Рено, Фолксваген Пасат, Фиат Темпра и Ланча Дедра, собственост на „Автоком Лизинг”. Подсъдимият имал право да ги продава с пре­доставените му от свид.М. подписани и подпечатани бланки.

          Междувременно, с Решение № 441/26.02.2004г. на Окръжен съд - Русе, свид.А.А. била вписана в Търговския регистър като едноличен търговец, с фирма ЕТ„А.А.”***. След като и клонът на „Ти Би Ай Лизинг”АД в Русе получил регистрация, между тях бил сключен договор датиран към 06.01.2004г. С него едноличния търговец се задължил „да съхранява и предлага за отдаване на лизинг леки и лекотоварни автомобили в своя складова площ, намираща се на *** в Русе”. Договорът бил сключен за една година, но тъй като фактически подсъдимият вече извършвал такава дейност от началото на календарната година, го антидатирали към 6.01.2004г. За документиране на реално извършеното, били изготвени и два протокола (от 12.01.2004г. и 20.04.2004г.) - удостоверяващи предаването на за доставените до тогава автомобили. Изготвена била и справка, съгласно чл.9 от договора, за наличностите в *** към 02.07.2004г. За ед­но­личния търговец подпис във всички документи подпис положил подс. А.. Правата си той черпел от преупълномощаване, което съпругата му направила пред нотариус Ц.М., вписан под № *** в Реги­стъра на Нотариалната камара, с район на действие този на Русенски рай­онен съд. Заверено под №7723/30.06.2004г., това пълномощно му раз­ре­шавало „да регистрира в МВР-КАТ - Русе, пътни превозни средства (МПС и др.), собственост на клона”. Самата свид.А.А. би­ла упълномощена с тези права от управителя на „Ти Би Ай лизинг” клон Русе, с пълномощно, заверено под № 2448/26.05.2004г. от нотариус Р.М., вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие този на Софийски районен съд. Същият нотариус за­верил под № 1870/21.04.2004г. и пълномощно от свид.В.Г.. С него изпълнителният директор на „Ти Би Ай Лизинг”АД - С., го упълно­мощил да го „представлява пред КАТ - Русе, Митница - Русе, данъчни и други органи, във връзка с регистрация, получаване на транзитни номера и други дейности, свързани с експлоатацията и регистрацията на автомобили, собственост на „Ти Би Ай Лизинг”АД.

          Въпреки, че продавал автомобили, собственост на „Ти Би Ай Ли­зинг”АД, дружеството не му превеждало дължимите комисионни. Не му въз­становявало и разходите за поддръжка и ремонт на автомобилите. Пре­тенциите, които започнал да отправя към ръководството на дружеството след април 2004г., останали без последствие, поради което подсъди­ми­ят решил да присвои част от останалите коли на дружеството. Като се въз­ползвал от лошата ор­ганизация на работа помежду им, започнал да ги про­дава, като ги представя за собственост на „Автоком Лизинг”ЕООД. Той раз­полагал с договори, предварително подписани от свид.Т.М., но техният брой бил недостатъчен за мащабите на замисленото. Ето за­що, по неустановен начин се снабдил с допълнителни екземпляри от тези договори, в които за продавач бил посочен свид.Т.М., *** на „Автоком Лизинг”ЕООД, както и с фактури издадени от същото дружество. В тези документи, подписът за продавач, не бил изпълнен от свид.Т.М., посочен като автор, а заедно с печата бил възпроизведен посредством цветна размножителна техника.

          На потенциалните клиенти, подсъдимият показвал митническите декларации за внос на автомобилите, където за вносител било посочено „Автоком Лизинг”ЕООД. Целта му била, те да останат с убеждение, че именно това дружество е собственик, премълчавайки обстоятелството, че закупени със средства на „Ти Би Ай Лизинг”АД и след внасянето им са сключени договори за прехвърлянето им от „Автоком Лизинг”ЕООД. За тези свои действия, подсъдимият не уведомил представителите на двете заинтересовани дружества. По този начин успял да осъществи следните продажби:

          1. На 26.04.2004г. се срещнал със свид.Д.Й. ***, който желаел да закупи лек автомобил „Ровър”620SI, с № на рамата ***. Той заявил, че иска да плати цената на части и подс.А. му предложил да сключи лизингов договор със собственика на вещта - „Ти Би Ай Лизинг”АД. Съставил заявление за сключване на лизингова сделка, но още преди подписването свидетелят не останал доволен от оскъпяването и решил да плати изцяло цената 6352 лв. Тогава подсъдимият попълнил саморъчно текста в договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 05.05.2004г., в който вместо действителния собственик „Ти Би Ай Лизинг”АД, бил посочен като продавач „Автоком Лизинг”ЕООД, с вече положени подпис и печат на управителя, изпълнени с цветна размножителна техника. Предявил докумен­та на свидетеля Й., който го подписал за ку­пу­вач. Подс.А. попълнил и фактура № 606/05.05.2004г., която би­ла една от истинските, предадени му от свид.Т.М.. Свид.Й. не се усъмнил в действията му и платил капаро в размер 2000 лв., а впоследствие още 4352 лв., която сума била отбелязана във фактурата. С митническата декларация за внос, договора и фактурата, колата била регистрирана в Сектор „ПП-КАТ” при РДВР - Русе и за нея били издадени регистрационни табели с ***. Свидетелят получил владението и я управлявал, без да подозира, че продавачът не е бил собственик. Получените пари подсъдимият задържал за себе си. Среднопазарната стойност на автомобила към момента на продажбата му възлиза на 6500 лв.

          2. На 21.05.2004г. подсъдимият се срещнал със свид.М. А. от Русе, който желаел да закупи лек автомобил „Ситроен Ксантия”, с № на рамата ***. Договорили се за цена 5700 лв. и подс.А. попълнил саморъчно текста на договор за покупко-про­даж­ба на моторно превозно средство от 21.05.2004г. и фактура за извър­ше­ното плащане № 607/25.05.2004г. Подписът за продавач на свид.Т.М., като управител на „Автоком Лизинг”ЕООД върху двата документа и печатът на дружеството били изпълнени с помощта на цветна копирна техника. Предявил ги на свид.А., който не се усъмнил в ис­тин­ността им и се подписал за купувач, след което платил сумата 5700 лв. Под­­съдимият получил парите и ги задържал за себе си. С договора, фактурата и митническата декларация за внос колата била регистрирана в Сектор „ПП-КАТ”, при РДВР - Русе и за нея били издадени регистрационни табели с ***. Свидетелят получил владението и управлявал ав­то­мобила, без да знае, че го закупил от несобственик. Среднопазарната му стойност към момента на сделката възлиза на 6250 лв.

          3. На 21.05.2004г. подс.А. се срещнал със свид.З.М. от Русе, който желаел да закупи лек автомобил „Мерцедес”Е 200, с № на рамата ***. След като се договорили за цена 10200 лв. и подсъдимият попълнил саморъчно договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 25.05.2004г., с вече положени подпис и печат на управителя на „Автоком Лизинг”ЕООД, изпълнени с помощта на цветна копирна техника. Същия ден изписал и текста във фак­тура № 609/25.05.2004г., която била подписана и подпечатана за прода­вач по същия начин. Предявил двата документа на свидетеля, който без да се усъмни ги подписал за купувач и платил уговорената цена. Подс.А. получил парите и ги задържал за себе си, без да уведоми за сделката собственика на автомобила - „Ти Би Ай Лизинг”АД. С тези до­ку­менти и митническата декларация за внос колата била регистрирана в Сектор „ПП-КАТ”, при РДВР - Русе и за нея били издадени регистрационни та­бели с ***. Свид.М. получил владението и управлявал ко­лата, без да знае, че не я закупил от действителния собственик. Средно­пазарната стойност на автомобила към момента на продажбата му въз­ли­за на 9820 лв.

          4. През август 2004г. подс.А. се срещнал със свид. Д.В. от гр.Бяла, обл. Русе, който желаел да закупи лек авто­мо­бил „Мерцедес” 200 Е, с № на шаси ***. Договорили це­на от 7200 лв. и подс.А. му го продал от името на „Автоком Лизинг”ЕООД. Свидетелят не се усъмнил в действията му и платил уговорената цена. Подсъдимият получил парите и ги задържал за себе си. С препи­си от така съставените документи - договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от месец август 2004г. и фактура № 610 без да­та, както и с митническата декларация за внос колата била регистрирана в Сектор „ПП-КАТ”, при РДВР - Русе и за нея били издадени регистрационни табели с ***. Свид.В. получил владението и я упра­влявал, без да знае, че продавачът не е собственик. Среднопазарната стой­ност на автомобила към момента на сделката възлиза на 6350 лв.

          5. На 09.09.2004г. подс. А. се срещнал със свид. С.П. от гр.Ветово, обл. Русе. Вместо сумата 6000 лв., които й дъл­жал, предложил да й продаде лек автомобил „Рено Меган”, с № на рамата ***. Казал, че колата струва 9000 лв. и поискал да му доплати 3000 лв. Свидетелката се опасявала, че може да не си получи парите и приела. Тогава подсъдимият попълнил саморъчно договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 09.09.2004г., с вече положени подпис и печат на управителя на „Автоком Лизинг”ЕООД - С. - свид.Т.М. и фактура № 610/09.09.2004г., която била под­­писана и подпечатана за продавач чрез пренасяне посредством цветна копирна техника на печата на „Автоком Лизинг”ЕООД и подписа на упра­вителя свид.Т.М.. Същия ден ги предявил на свидетелката, ко­ято не се усъмнила в истинността им и се подписала за купувач. В до­говора и фактурата била посочена цена 9600 лв., но съгласно уговорката с подсъдимия, свидетелката платила само 3000 лв., които подсъдимият за­държал за себе си. С тези документи и митническата декларация за внос колата била регистрирана в Сектор „ПП-КАТ”, при РДВР - Русе и за нея били издадени регистрационни табели с ***. Свид.П. по­лучила владението и управлявала колата, без да знае, че я закупила от несобственик. Среднопазарната стойност на автомобила към момента на продажбата била 9500 лв.

          6. На 27.10.2004г. подс.А. се срещнал със свид.П.П. от гр.Разград, който желаел да закупи лек автомобил „Фиат Темпра”, с № на рамата ***. Договорили цена от 4700лв. и под­­съдимият му го продал от името на „Автоком Лизинг”ЕООД - С.. Сви­детелят не се усъмнил и платил уговорената цена, която подс.А. задържал за себе си. С преписи от съставените документи - договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 27.10.2004г. и фактура № 0011/27.10.2004г., както и с митническата декларация за внос, ко­ла­та била регистрирана в Сектор „ПП-КАТ”, при РДВР - Разград и за нея би­ли издадени регистрационни табели с ***. Свид.П. по­лучил владението и я управлявал, без да знае, че не я закупил от дей­стви­телния собственик. Среднопазарната стойност на автомобила към мо­­мента на продажбата му възлиза на 3580 лв.

          7. През месец октомври 2004г. подс.А. се срещнал със свид.Л.П. от Русе, който желаел да закупи лек автомобил „Ал­фа Ромео”146, с № на рамата ***. Той още в началото за­явил, че желае да разбере как е внесен автомобила и кой е неговия соб­ственик, за да закупи колата именно от него. Подсъдимият му предложил да сключи договор за лизинг с „Ти Би Ай Лизинг”АД - С. и свидетелят попълнил Искане за сключване на лизингов договор № 12D689 от 25.10.2004г. Разговарял с представител на дружеството-собственик, който обе­щал да изготви договор за лизинг и погасителен план за за­пла­щане на внос­ките. След получаването му свид.П. не бил удовлетво­рен от усло­вията, тъй като крайната цена се оскъпявала. Пожелал да склю­чи договор за покупко-продажба и да плати колата изцяло. Подсъдимият решил да присвои и този автомобил. Като се възползвал от съществуваща неточ­ност в лизинговия договор. В т.1 от предмета (лизингов договор от 25.10.2004г.) било посочено, че лизингодателят се задължава да при­до­бие автомобила от „Автоком Лизинг”ЕООД - С.. В действителност соб­ствеността на колата била придобита от „Ти Би Ай Лизинг”АД - С. още след вноса й в страната с договор за покупко-продажба от 01.06.2004 год. и фактура № 647/01.06.2004г. Като използвал неосведомеността на сви­детеля за действителните взаимоотношения между дружествата, подсъ­димият му предложил да плати направо на вносителя - „Автоком Лизинг”ЕООД. Той му повярвал и се договорили за цена 5800 лв. На 29.11.2004г. подс.А. съставил договор за покупко-продажба и фактура от името на „Автоком Лизинг”ЕООД, с които му продал автомобила, собственост на „Ти Би Ай Лизинг” АД. С преписи от договора и факту­рата и митническата декларация колата била регистрирана в Сектор „ПП-КАТ”, при РДВР - Русе и за нея били издадени регистрационни табели с №***. Свидетелят получил вла­дението и управлявал колата, без да знае, че не я закупил от действителния собственик. Получените пари подсъдимият задържал за себе си. Сред­нопазарната стойност на автомобила към момента на продажбата му въз­лиза на 6300 лв.

          8. През лятото на 2004г. свид.Й.Д. оставил за продажба ** на подс.А. собственият си лек автомобил „Мерцедес”200 Д. След известно време той му се обадил и предложил да му даде друг автомобил - Санг Йонг Мусо, като доплати на вноски 9160 лв. разлика в цената. Автомобилът, с рама ***бил ре­гистриран с ***на името на „Ти Би Ай Лизинг” АД. Подсъдимият го получил от собственика с протокол от 08.06.2004г. заедно със сви­детелство за регистрация № ***. Свид.Д. го харесал и се съ­гласил да го закупи. Тогава подс.А. му предоставил владението като го упълномощил да го управлява и стопанисва. В действителност самият той не разполагал с тези права. Според пълномощното на свид. В.Г., ** на „Ти Би Ай Лизинг” АД, заверено но­тариално под № 1870/21.04.2004г. от нотариус Р.М., имал право само да „представлява (дружеството) пред КАТ - Русе, Митница - Русе, данъчни и други органи, във връзка с регистрация, получаване на транзитни номера и други дейности, свързани с експлоатацията и ре­гистрацията на автомобили, собственост на „Ти Би Ай Лизинг”АД. По не­­установен в делото начин, подсъдимият се сдобил с препис от това пъл­­номощно, в което след посочения, действителен текст, бил добавен из­разът: „Както и да продава автомобили, собственост на дружеството на ко­­гото и както намери за добре. Както и на самия себе си”. Подсъдимият, който разполагал и с оригиналния документ, знаел, че текстът, разширяващ неимоверно правата му, бил добавен след нотариалната заверка, т.е. след полагане подписа от свид.В.Г., но решил да го използва в из­пълнение на присвоителните си намерения. Впрочем предният ден (9.12.2004г.), той вече го използвал пред нотариус Ц.М. при продажбата на лек автомобил „Фиат Брава” (т.9).

          С това пълномощно подсъдимият и свид.Д. се явили на 10.12.2004г. в кантората на свид.М.. Нотариусът и помощникът му А.Ф.се запознали с неговото съдържание, повярвали в нали­чието на представителната власт на подс.А. и удостоверили под­писа му с нотариална заверка № 16093/10.12.2004г.

          Междувременно подсъдимият стартирал процедура по отдаване на лизинг за същия автомобил и свидетелят попълнил въпросник и Искане за сключване на лизингов договор. Въпреки, че такъв не бил подписан, подс.А. приложил вносна бележка от 13.09.2004г. за внесе­ни 1000 лв. по сметка на „Ти Би Ай Лизинг”АД от името на свид.Д. по лизингов договор, без посочен номер, както и вносни бележки от името на „М.Б.-Русе”ООД, по лизингови договори 15Д656, 15Д670 и 21Д685, които имали за предмет други автомобили. С тях се опитал да съз­даде впечатление, че автомобилът Санг Йонг Мусо е платен. Въпреки то­ва, когато на 13.12.2004г. упъл­номощени служители на „Ти Би Ай Лизинг”АД го потърсили в*** на *** , подс.А. отказал да го предаде и написал на гърба на приемо-предавателният протокол: „Отказвам да го предам, тъй като имам вложени в ремонт на автомобила близо 5000 лв., също има преведени 1000 лв. за същия автомобил”.

          Пълномощното на бившия вече ** на „Ти Би Ай Лизинг”АД било оттеглено с нотариална покана до подсъдимия, а през януари 2005г. свидетелите Ж.Ж. - ** и Р.П., пристигнали в Русе и иззели от подс.А. оригинала. Той го предал доброволно, но премълчал за преправеното копие със същия номер, което продължил да използва.

          Междувременно, след като е бил призован да дава обяснения в хода на полицейската проверка свид.Д. върнал автомобила на подсъдимия. Вместо да го предаде на собственика, на 18.10.2005г. подс. А. посетил отново кантората на свид.М.. Представил пак пре­правеното пълномощно № 1870/21.04.2004г, издадено му от ТБ„Ти Би Ай Лизинг”АД, с добавен в него текст. Нотариусът и този път повярвал в наличието на представителна власт и заверил под № 14666/18.10.2005г. упъл­номощаване на свид.В.Т. да продава автомобила на тре­ти лица и да договаря сам със себе си. С това пълномощно, на 7.11.2005г. свидетелят го продал на свид.Д.Б. от Варна, който чрез пълномощници го регистрирал на свое име в ПП-КАТ при РДВР - Вар­на с ***. Средно пазарната цена на този автомобил към 10.12.2004г. възлиза на 17000 лв.

          9. Лек автомобил „Фиат Брава” с номер на рамата *** бил внесен от „Автоком Лизинг”ЕООД и продаден на „Ти Би Ай Лизинг”АД с договор за покупко-продажба от 26.04.2004г. и фактура № 634 от същата дата. За автомобила постъпило искане за сключване на лизингов договор от името на И.В.от Русе, който се отказал и впоследствие закупил друг автомобил.

          Като използвал пълномощно рег.№ 7723 на нотариус Ц.М., с което бил преупълномощен от съпругата си да регистрира в ПП-КАТ-Русе автомобили, подсъдимият го регистрирал на името на „Ти Би Ай Лизинг” - клон Русе, с ДК ***. При регистрацията му използвал договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 02.08.2004г. с продавач „Автоком Лизинг””ЕООД и купувач „Ти Би Ай Лизинг”АД и фактура № 609 от същата дата.

          На 9.12.2004г. подс.А. заедно със свид.С.В. посетил кантората на свид.Ц.М., за удостоверяване подписите под договор за покупко-продажба на лек автомобил „Фиат Брава”, с регистрационен ***, собственост на „Ти Би Ай - Лизинг АД" - С.. Подсъдимият представил пред нотариуса преправеното пълномощно, № 1870/21.04.2004г., а свид.М., след като се запознал със съдържанието му повярвал в на­личието на представителна власт за подсъдимия и удостоверил под­писите на двамата в договора с нотариална заверка № 15992/9.12.2004г.

          Този договор бил представен в ПП-КАТ, при РДВР - Русе и послужил за пререгистрация на автомобила на името на купувача. Платената цена подсъдимият задържал за себе си. Средната пазарна цена на колата към момента на разпореждането с нея възлиза на 6725 лв.

          10. Лек автомобил „Фолксваген Голф”1.6 с номер на рамата *** бил внесен от „Ти Би Ай Лизинг”АД и платен в Италия чрез превод по сметката на продавача. Последният издал фактура № 216/15.12.2003г. на италиански език. След като бил внесен и предаден на подс.А., автомобилът бил изложен за продажба на лизинг в ***. На 20.04.2004г. свид.М. С. от Търговище проявил интерес към колата и решил да я закупи на лизинг. Попълнил искане за сключване на лизингов договор, платил на подс.А. 2500 лв., като първа вноска по бъдещият лизингов договор и откарал автомобила в гр.Търговище. След около месец свидетелят получил до­говор за лизинг, но като го прочел, решил да заплати останалите 5000 лева в брой и по този начин да придобие веднага собствеността. На 07.06.2004г. подсъдимият съставил договор за покупко-продажба и фактура № 0011/07.06.2004г. от името на съпругата си, като представляващ „Ти Би Ай Лизинг”АД - клон Русе, за продавач и свид.Г. С., син на свид.С., като купувач. За сумата от 5000 лв. била издадена квитанция към ПКО № 1 без дата, в която като основание за плащане бил по­сочен договор № 15Д544. Подс.А. получил парите и ги задържал за себе си. С издадените договор за покупко-продажба и фактура, свид.С. регистрирал автомобила в ПП-КАТ - при РДВР - гр. Тър­говище, за което му било издадено свидетелство за регистрация на МПС на негово име и табели с ***. Свид.С. го управлявал, без да знае, че закупил от несобственик. Среднопазарната му стойност към мо­­мента на разпореждането възлиза на 5650 лв.

          11. Лек автомобил „Опел Вектра” с номер на рамата ***, бил внесен от „Автоком Лизинг”ЕООД и продаден на “Ти Би Ай Лизинг”АД с договор за покупко-продажба и фактура № 635 от 26.04.2004г. След като бил предаден на подс.А. и изложен за продажба, на 25.06.2004г. било попълнено Искане за сключване на лизингов договор от свид.С.Г. от Русе, който пожелал да купи автомобила на изплащане. След около месец, когато лизинговият договор бил получен в Русе, свидетелят го подписал в офиса на подсъдимия и заплатил застраховка и лизингови вноски до октомври 2004г. Получил владението на автомобила и известно време отсъствал от страната. Междувременно подсъдимият изготвил договор за покупко-про­даж­­ба на този автомобил и фактура № 608 от 27.09.2004г. с продавач „Автоком Лизинг””ЕООД и купувач „Ти Би Ай Лизинг”АД - клон Русе. С тези до­ку­менти регистрирал лекия автомобил в ПП-КАТ при РДВР - Русе с ***на името на „Ти Би Ай Лизинг”АД - клон Русе. Повикал свидетеля и отново му предал вла­дението. Свид.Г. продължил да изплаща автомобила според погасителния план, като плащал лизинговите вноски в брой, лично на подс.А.. За платените суми той му издавал квитан­ции към ПКО, всички с № 112. В пет от шестте издадени квитанции бил по­ставен печат на „Автоком Лизинг”ЕООД, а за издател е вписан несъществуващият „Автоком Лизинг”АД - клон Русе. В една от квитанциите е по­ставен печат на „Е.А.”ООД - Габрово, като същото дружество е посочено и като издател. Както и в предишните случаи, подсъдимият задържал получените пари за себе си. На 20.04.2005г., след като бил призован да дава обяснения в полицията свид.Г. върнал автомобила, а подсъдимият му възстановил платените вноски. Средната пазарна цена на превозното средство възлиза на 9600 лв. към момента на разпореждането.

          12. Лек автомобил „Пежо”306 с номер на рамата *** бил внесен от „Автоком Лизинг”ЕООД и продаден на „Ти Би Ай Лизинг”АД с договор за покупко-продажба и фактура № 629 от 26.04.2004г. След като бил предоставен на подс.А., на 18.05.2004 год. за автомобила било попълнено искане за сключване на лизингов договор от свид.Д.П. Русе. На 29.07.2004г. подсъдимият подал заявление за регистрация на МПС в ПП-КАТ при РДВР - Русе. Приложил копиран договор за покупко-продажба на МПС и фактура № 609 от 01.06.2004г.с пренесени (копирани) печат и подпис на управителя на „Автоком Лизинг”ЕООД, посочен като продавач и купувач „Ти Би Ай Лизинг”АД - клон Русе и регистрирал автомобила с ***на името на „Ти Би Ай Лизинг”АД - клон Русе. Междувременно свид.П., който владеел и ползвал автомобила, му плащал в брой парични вноски, които подсъдимият задържал за себе си. Впоследствие, като използвал отново оттегленото пълномощно № 1870/21.04.2004г., на 02.11.2005г., сключил със свидетеля предварителен до­говор за продажба на колата, който бил нотариално заверен от свид.Ц.М.. Според заключението на изготвената и приета технико-икономическа експертиза, средната пазарна цена на автомобила към дата­та на разпореждането е била 9500 лв.

          13. Лек автомобил Пежо 405 с номер на рамата *** бил внесен от „Автоком Лизинг”ЕООД и продаден на „Ти Би Ай Лизинг”АД с договор за покупко-продажба и фактура № 639 от 01.06.2004г. След като бил предоставен на подс.А., на 11.05.2004г. за този автомобил било попълнено заявление за сключване на лизингова сделка от свид.Ю. К. от Русе. На 04.06.2004г. бил изготвен договор за лизинг с № 12Д594, който бил предложен от подсъдимия за подпис от свидетеля. При подписването той платил 900 лв. като пър­воначална вноска и получил автомобила. На 30.07.2004г. подс.А., като използвал попълнен върху копирани бланки договор за покупко-продажба на МПС и фактура № 610 от 15.07.2004г., с пренесен печат и под­пис на управителя на „Автоком Лизинг”ЕООД, посочен като продавач и купувач „Ти Би Ай Лизинг”АД - клон Русе и пълномощно № 7723 от 30.06.2004г., подал заявление за регистрация в ПП-КАТ при РДВР - Русе. Автомобилът бил регистриран с ***на името на „Ти Би Ай Лизинг”АД - клон Русе, но свидетелят продължил да изплаща лизинговите вноски на подс.А.. Той му издавал квитанции от ПКО, всички с № 112. В тях като издател били записани: неконкретизираното „Ти Би Ай Ли­зинг”, ЕТ„Г.Т.”, „Е.А.”ООД - Габрово“ и „Автоком Лизинг”АД - клон Русе, а поставените печати били на „Ти Би Ай Лизинг”АД - клон Русе, „Е.А.”ООД - Габрово, „Автоком Лизинг”ЕООД - С.. Както и в предходните случаи, подс.А. задър­жал за себе си всички получени суми. Средната пазарна цена на автомобила към момента на разпореждането възлиза на 3000 лв.

          В нито един от изброените случаи, подсъдимият не уведомил за извършените сделки действителния собственик на колите „Ти Би Ай Ли­­зинг”АД - С., или посоченият като продавач в договорите „Автоком Ли­зинг”ЕООД - С.. Не им превел и никаква част от получените суми, ко­ито задържал и използвал за свои нужди.

          Междувременно в централния офис на „Ти Би Ай Лизинг”АД, се получил сигнал от свид.В.Р. за извършени злоупотреби от подсъдимия. Служителите на лизинговото дружество узнали, че той получа­ва лично и в брой, вноски от клиенти лизингополучатели. Имало и случаи, в които не изпращал в централния офис подписан от клиенти лизингови договори. На 11.11.2004г. свид.В.Г. бил освободен от длъжността изпълнителен директор на „Ти Би Ай Лизинг”АД и бил заместен на тази длъжност от Валентин Гълъбов, който разпоредил на 13.12.2004г. да бъде извършена проверка на място в Русе. Служителите на „Ти Би Ай Лизинг”АД , ръководени от свид.Ж.Ж. *** иззели шест автомобила и предоставената по-рано офис техника от автокъщата на подс.А. и ги върнали в С.. За липсващите коли, той обяснил, че са в автосервиз за ремонт, а някои били платени от него на доставчика „Автоком Лизинг””ЕООД, за което притежавал документи за собственост.

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена според показанията на свидетелите Т.К.М., К.Т.М., В.В.Г., Ж.Г.Ж., В.Р.Р., В.Ц.Д., Р.П.П., С.Я.В., Ц.С.М., А.Д.А., Д.З.Й., М.И.А., З.Ф.М., Д.К.В., С.Т.П., П. Р.П., Л.П.П., С.Г.В., Й.Т.Д., В.Т., Д.К.П., С.С.П., Д.Г.Б., М. С. С., С.И.Г., Д.К.П., Ю. С.К., К.Н.Д., В.И.С. и Т.В.С., приобщени по реда на чл.371 т.1 от НПК, както и от приложените към делото писмени доказателства и до­­казателствени средства: протоколи за извършени процесуално-след­стве­ни действия, разписки, договори, включително за лизинг и покупко-продажби, митнически декларации, пълномощни, декларации, справки, про­токоли, протоколи за оглед, отчети, фактури, комплексни технически експертизи на документи, техникоикономически и ценови експертизи, изготвени от вещите лица Ц.Н., М.М., Ц.П., Н.Й. и Х.Н., а също така свидетелство за съдимост, автобиография, декларация за семейно и имотно състояние, пре­писи от присъди, съдебни решения и нотариален регистър.

          В хода на досъдебното и в това съдебно производство, подс. А. отказва да дава обяснения. По НОХД № 259/06г. на Окръжен съд - Русе, в края на съдебното следствие, дал обяснения, в ко­и­то оспорил обвинението изцяло. Това становище последователно поддържа и пред настоящия състав.

          С изключение обясненията на подсъдимия, всички събрани доказателства, в една или друга степен подкрепят обвинението. Най-значими от доказателствена гледна точка сред гласните доказателствени средства са показанията на свидетелите Т.М., К.М.,В.Г., В.Д.,В.Р. и Ж.Ж..

          В тях се установява подробно по какъв начин са осъществени първите контакти на подсъдимия, с дружествата „Автоком Лизинг” ЕООД и „Ти Би Ай Лизинг”АД. Какви са били договореностите помежду им. Съдържанието на разменените пълномощни, по какъв начин са били внасяни автомобилите и предавани в ***. Какви документи са съпътствали колите и какви са действителните облигационни отношения между двете софийски дружества. Механизмът на предварителното финансиране на „Автоком Лизинг”ЕООД от страна на „Ти Би Ай Лизинг”АД. Събрани са данни за системните нарушения на поетите от подс.А. задължения.

          В съвкупността си техните показания като преки доказателства са последователни, непротиворечиви, логични и кореспондиращи както помежду си, така и с останалия доказателствен материал. В тяхна подкрепа са и приложените по делото договори между „Ти Би Ай Лизинг”АД и „Автоком Лизинг”ЕООД, договори за лизинг, договори за покупко-про­даж­би, митнически декларации, пълномощни, в т.ч. препис от оригиналното пъл­­номощно заверено под № 1870/21.04.2004г., справки, декларации, удо­­стоверения, приемо-предавателни протоколи, отчети, фактури, както и при­ложените при допълнителното разследване оригинални счетоводни до­кументи на „Автоком Лизинг”ЕООД. В подкрепа на обвинението са и за­клю­ченията на всички съдебни експертизи. Освен съдебно-ико­но­ми­че­ски­те, решаваща доказателствена стойност имат техническите, изготвени от ве­щите лица П., Й. и Н..

          Изцяло в подкрепа на обвинението са и данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Л.П., М.А., П.П., З.М., С.П., Д.В., С. В., Д.Й., Й.Д., Д.П., М. С., Г. С., С.Г. и Ю. К.. Те заявяват, че не са имали представа кой е действителния собственик на предложените им превозни средства и както нотариуса - свид.Ц. М., подведени от представеното пълномощно, приели, че подсъдимият има право валидно да се разпорежда с тях.

          Единствено показанията на свид.А.А. и В.Т. в някаква степен демонстрират благосклонност към каузата на защитата, но не съдържат никакви факти и обстоятелства, оборващи обвинението.

          Тази съдебна инстанция не кредитира обясненията, които подс.А. е дал в съдебно заседание на 4.10.2006г. по НОХД № 259/06г. на Русенски окръжен съд. Вътрешно противоречиви и нелогични, те се опровергават категорично от съвкупния доказателствен материал. В тях не се отрича наличието на тристранни търговски отношения с „Автоком Лизинг”ЕООД и „Ти Би Ай Лизинг”АД, както и получаването на множество автомобили за продажба в стопанисваната от него***. Под­съди­мият не оспорва обстоятелството, че те са му били предадени с всич­ки необходими документи с ангажимента да ги продаде с лизингови договори, въз основа на които да получи комисионна, каквато в действителност не е получавал. Подс.А. изтъква създалите се между не­го и двете дружества недоразумения, свързани с изготвените лизингови до­сиета, по който повод той започнал да продава автомобилите чрез „Автоком Лизинг”ЕООД, както се твърди и в обвинителния акт. Заявява, че се отчитал за получените пари на свид.М. и на лицето К. Д., като представители на „Автоком Лизинг”ЕООД, по изричното нареждане на свид.В.Г. - изпълнителен директор на „Ти Би Ай Лизинг”АД, които обстоятелства не се потвърждават от техните показания. Липсват и съответните счетоводни документи, а от приложените след доразследване писмени доказателства се установява, че в „Автоком Лизинг”ЕООД не са осчетоводени процесните продажби.   Подсъдимият потвърждава, че е получил пълномощно от свид.М. да продаде техни автомобили, но отрича с него да е продавал такива собственост на АД „Ти Би Ай Лизинг”АД. Признава, че пълномощно получил и от свид.Г., но отрича да е преправял съдържанието му.

          Като приема, че са опровергани изцяло, съдът счита тези обя­снения като израз на неговото право да се защитава с всички позволе­ни от закона средства.

          При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът пре­це­нява, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към приз­наците на състава по чл.316, вр. чл.309 ал.1, вр. чл.26 ал.1. В периода от 05.05.2004г. до 02.11.2005г., в Русе, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински частни документи: единадесет договора за покупко-продажба на моторни превозни средства: от 05.05.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Ровър” 620SI, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг” ЕООД на Д.З.Й. от с.Н., Русенска обл., от 21.05.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Ситроен Ксантия”, с номер на рамата ***от „Автоком Лизинг” ЕООД на М.И.А. от Русе, от 25.05.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес” 200Е, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на З.Ф.М. от Русе, от 01.06.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Пежо”306, с номер на рамата ***от „Автоком Лизинг”ЕООД на „Ти Би Ай Лизинг”АД клон Русе, от 15.07.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Пежо”405, с номер на рамата ***от „Автоком Лизинг”ЕООД на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе, от 02.08.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Фиат Брава”, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на „Ти Би Ай” Лизинг клон Русе, от 30.08.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес 200Е”, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на Д.К.В. от гр.Б., Русенска обл., от 09.09.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Рено Меган”, с номер на рамата ***от „Автоком Лизинг” ЕООД на С.Т.П. от гр.В., Русенска обл., от 27.09.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Опел Вектра”, с номер на рамата ***от „Автоком Лизинг”ЕООД на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе, от 27.10.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Фиат Темпра”, с номер на рамата***от „Автоком Лизинг”ЕООД на П.Р.П. от гр.Разград, от 29.11.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Алфа Ромео”, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на Л.П.П. от Русе, на които бил придаден вид, че са съставени от Т.К.М., в качеството му на управител на „Автоком Лизинг” ЕООД с право да осъществи продажба на автомобилите, както и от пълно­мощно от 21.04.2004г., издадено от В. В.Г., в качеството му на *** на „Ти Би Ай Лизинг”АД на Р.И. А. от Русе, в текста на което бил добавен изразът: „Както и да продава автомобили, собственост на дружеството на когото и както намери за добре. Както и на самия себе си.” и ги употребил за да докаже, съществуването на това право, като случаят не е маловажен и от него за самото им съставяне или подправяне не може да се търси наказателна отговорност.

          Това престъпление е осъществено чрез действие, с петнадесет отделни деяния. Описаните по горе единадесет договора за покупко-продажба на моторни превозни средства са частни документи, тъй като не са съставени от длъжностни лица в кръга на службата им. Без изключение са неистински, защото лицето, посочено като техен автор - свид.Т.М. всъщност не ги е подписало. Нещо повече, според заключени­ето на приетите технически експертизи, договорите въобще не са подпи­сани за продавач. Това което би трябвало да представлява подпис на свид.Т.М., е изображение, отпечатано с помощта на цветна фо­токопирна техника.

          Освен посочените единадесет договора, подсъдимият осъще­ствил още четири пъти състава на това престъпление, използвайки четирикратно пъл­номощно, подписано от свид.Г., заверено нотариално под № 1870/21.04.2004г. от нотариус Р.М.. Въпреки усилията на органите по разследването и два съдебни състава оригиналът на този документ не можа да бъде приложен сред доказателствата по делото. Не се спори, че такова пълномощно е имало и след освобождаването на упълномощителя е оттеглено от следващия изпълнителен директор. Безспорно е, че оригиналът е иззет от свид.Ж.Ж. - *** в „Ти Би Ай Лизинг”АД. Въпреки многократните запитвания, ръководството на гражданския ищец предостави за нуждите на разследването само заверен препис. В хода на досъдебното производство подсъдимият е предал доброволно друг препис пълномощно заверен нотариално със същия № 1870/21.04.2004г. на нотариус Р.М., като заявил, че го получил от „Ти Би Ай - Лизинг АД”, приложено към Нотариална покана от 16.12.2004г. В действителност, експертното изследване на двата документа (нотариалната покана и предаденото от подсъдимия пълномощно), показало, печатът не е положен в момент, когато са били прикрепени с телбод, каквато е практиката на нотариусите. Нещо повече, върху предаденото от подс.А. пълномощно, въобще не е полаган печат, а с помощта на цветна фотокопирна техника е направен опит да се пренесе съответната част от отпечатъка на печата, положен върху втората страница на нотариалната покана. С това безспорно се установява, че пълномощното, използвано от подсъдимия и предадено от него е неистинско. Този извод се потвърждава и от извлечението от Общия регистър на нотариус Р.М.. От двата преписа, изискани от нотариуса, е видно, че действително под № 1870/21.04.2004г. е направена заверка на подписа на свид.Г. в пълномощно към подсъдимия. Неговото съдържание обаче съответства на преписите, изпратени от „Ти Би Ай Лизинг”АД. В графата „Действие, нотариусът е възпроизвел волята на упълномощителя, която не включва добавката: „Както и да продава автомобили, собственост на дружеството на когото и както намери за добре. Както и на самия себе си.” Очевидно този текст, както и печата е добавен допълнително, след подписването на пълномощното пред нотариуса. Доколкото в останалата си част, пълномощното е било автентично и истинско, използваното от подс.А. копие не представлява неистински, а преправен документ. В този смисъл, дори при липсата на оригинала, обвинението е доказано категорично, а обясненията на подсъдимия и доводите на защитника - опровергани.

          Двата вида използвани документи - неистински договори и преправено пълномощно, са включени в различни хипотези на състава по чл.309 ал.1 от НК, поради което използването им неправилно е преценено от прокурора като две отделни престъпления (т.1 и т.5 от обв.акт).

          Налице е престъпно ползване, по смисъла на чл.316 от НК. Както пълномощното, така и договорите са употребени от подсъдимия с цел да докаже съществуването на материализираните в тях права. С представянето им първо на купувачите, а след това пред нотариуса и органите на ПП-КАТ, подс.А. имал намерение да създаде представи, че управителят на „Автоком Лизинг”ООД притежава и има намерение да продаде съответните превозни средства, а в последните четири случая, че е упълномощен да извършва разпоредителни сделки от името и за сметка на „Ти Би Ай Лизинг”АД.

          От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият А. е пълнолетен и вменяем, поради което бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното.Той съзнавал наличието на всички обективни признаци, а именно, че използва договори, които свид.М. не е подписвал, както и извършената подправка на пълномощно № 1870/21.04.2004г., с което правата му се разширявали далеч извън действително договореното с „Ти Би Ай Лизинг”АД. Налице е и волевия момент. Подс.А. желаел постигането на забранения от закона резултат. Важен фактор, в тази насока са непосредствените материални облаги, които макар и невключени в състава, го мотивирали за извършване на престъпните деяния.

          Налице е усложнена престъпна дейност, тъй като подсъдими­ят осъществил петнадесет отделни деяния, които съдържат признаците на един и същ престъпен състав - по чл.316, вр. чл.309 ал.1 от НК. Не се спо­ри, че са извършени през непродължителен период от време и при сход­на фактическа обстановка - продажба на моторни превозни средства. На­лице е еднородност на вината - пряк умисъл и всяко последващо деяние представлява от обективна и субективна страна продължение на пред­­ходното. При наличието на предпоставките по чл.26 ал.1 от НК, е на­ли­­це едно престъпление, за което следва да бъде наложено само едно на­казание.

          Случаят не е маловажен, тъй като има вредни последици, ма­кар и извънсъставомерни, които не са незначителни. Няма смек­чаващи отговорността обстоятелства, с оглед на които деянието да разкрива степен на обществена опасност по-ниска в сравнение на обикновените случаи на престъпление от този вид. Напротив, множеството извършени деяния, качеството на извършените подправки, довели до заблуждение много лица, включително длъжностни, а също така значителните материални инте­реси засегнати от тях, изключват квалификацията като маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК.

          Подсъдимият А. осъществил обективните признаци още и на състава по чл.316, вр. с чл. 308 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, тъй ка­то в периода от 05.05.2004г. до 29.11.2004г., в Русе, при условията на про­дължавано престъпление на единадесет пъти, съзнателно се ползвал от неистински официални документи фактури: № 606/05.05.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Ровър” 620SI, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на Д.З.Й. от с.Н, Русенска обл., № 607/25.05.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Ситроен Ксантия”, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на М.И.А. от Русе, № 609/25.05.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес” 200ТЕ, с № на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на З. Ф.М. от Русе, № 609/01.06.2004г. за по­купко-продажба на лек „Пежо” 306, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на “Ти Би Ай Лизинг” клон Русе, № 610/15.07.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Пежо” 405, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе, № 609/02.08.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Фиат Брава”, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе, № 610 от 30.08.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес” 200Е, с но­мер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на Д. К.В. от гр.Б., обл. Русе, № 610/09.09.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Рено Меган”, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на Славка Т.П. от гр.В., обл. Русе, № 608/27.09.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Опел Вектра”, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на „Ти Би Ай Лизинг” клон Русе, № 11 от 27.10.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Фиат Темпра”, с номер на рамата***от „Автоком Лизинг”ЕООД на П. Р.П. от гр.Разград, № 818/29.11.2004г. за покупко-продажба на лек автомобил „Алфа Ромео”, с номер на рамата *** от „Автоком Лизинг”ЕООД на Л.П.П. от Русе, на които бил придаден вид, че представляват конкретни писмени изявления с правно значение - в частта за „продавач” на Т.К.М., като управител на „Автоком Лизинг”ЕООД, с цел да бъдат ползвани, като случаят не е маловажен и от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

          Това деяние също е осъществено чрез действие. Фактурите, в т.ч. и процесните, представляват два самостоятелни документа, изготвени върху един материален носител. Частта попълнена от купувачите, представлява частен документ, тъй като в случая без изключение те са физически лица. В същото време на частта за „продавач”, е придаден вид, че е издадена и подписана от свид.Т.М., в качеството му на управител на „Автоком Лизинг”ЕООД, собственик на продаваните автомобили. Налице са реквизитите по чл.93 т.5 от НК, поради което документът е официален, защото е издаден от длъжностно лице по см.на чл.93 т.1 б.„б” пр. първо от НК, в кръга на службата му.

          Описаните по-горе единадесет фактури, в частта за продавач са неистински официални документи, защото лицето посочено като техен автор - свид.Т.М. не ги е подписвало. Този извод следва както от собствените му показания, така и от заключението на техническите експертизи, според които вместо подпис има графично изображение на такъв, отпечатано с помощта на копирна техника.

          Налице е и престъпно ползване, по смисъла на чл.316 от НК. Всички фактури са употребени от подсъдимия с цел да създаде впечатление у купувачите, че парите, платени от тях са осчетоводени от посоченото в договорите като продавач търговско дружество.

          От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият А. е пълнолетен и вменяем, поради което бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното.Той съзнавал наличието на всички обективни признаци, а именно, че използва фактури, които свид.Т. М. не е подписвал. Съзнавал и, че те не са издадени от длъжностното лице в посоченото търговско дружество и никога няма да бъдат осчетоводени. Налице е и волевия момент, тъй като подс.А. желаел постигането на забранения от закона резултат, мотивиран не на последно място от очаквани материални облаги.

          В този случай също е налице е усложнена престъпна дейност, тъй като подсъдимият осъществил единадесет отделни деяния, които съдържат признаците на един и същ престъпен състав - по чл.316, вр. чл.308 ал.1 от НК. Не се спори, че са извършени през непродължителен период от време и при сходна фактическа обстановка - отчитане пари, получени като цена при покупка на моторни превозни средства. Налице е еднородност на вината - пряк умисъл и всяко последващо деяние представлява от обективна и субективна страна продължение на предходното. При наличието на предпоставките по чл.26 ал.1 от НК, е налице едно престъпление, за което следва да бъде наложено само едно наказание.

          Случаят не е маловажен, тъй като има вредни последици, макар и извънсъставомерни, които не са незначителни. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на които престъпле­­ние­то да притежава степен на обществена опасност по-ниска в сравнение на обикновените случаи от този вид. Напротив, броят на извършените деяния, качеството на използваните подправени документи, а също така засегнатите значителни материални интереси, изключват квалификацията маловажен случаи по см.на чл.93 т.9 от НК.

          Подсъдимият А. осъществил обективните признаци още и на състава по чл.308 ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на 07.06.2004г. в Русе, на два пъти съставил неистински официални документи: фактура № 11/07.06.2004г. и договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 07.06.2004г. на лек автомобил „Фолксваген Голф”, с № на рамата *** от “Ти Би Ай Лизинг” клон Русе на Г.М.С. от гр.Търговище, с цел да бъдат използвани.

          Както и предходните, тези два документа са официални по см.на чл.93 т.5 от НК. Според съдържанието им, те били изготвени от длъжностно лице в „Ти Би Ай Лизинг” АД, клон Русе в кръга на службата му. Двата документа са неистински, тъй като автомобилът в действителност не бил собственост на клона, а на акционерното дружество. Свид.А.А., вписана като автор, въобще нямала право да извършва разпоредителни действия и според собствените й изявления не е подписвала договора, приложен на л.17 в папка № 10, т.ІІ от досъдебното производство. Това се потвърждава и от заключението на техническата експертиза, според което действителния автор е самият подсъдим. Съставянето на документите е насочено към използването им за доказване на обстоятелството, че свид.А., като пълномощник на „Ти Би Ай Лизинг”АД клон Русе, желае да продаде описания л.а.”Фолксваген Голф”. Те фактически са употребени за доказване на материализираните в тях права и свид.С. успешно се представил за собственик на автомобила пред органите на ПП-КАТ при РДВР - гр.Търговище.

          От субективна страна и това престъпление е извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият разбирал свойството и значе­нието на извършеното и бил в състояние да ръководи постъпките си. Той съзнавал, че изготвените официални документи от името на съпругата му са неистински, но желаел настъпването на забранения от закона престъпен резултат, мотивиран не на последно място от очаквани значителни материални облаги.

          Случаят не е маловажен, тъй като има вредни последици (7500 лв.), макар и извънсъставомерни, които не са незначителни. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на които деянието да притежава степен на обществена опасност по-ниска в сравнение на обикновените случаи на престъпление от този вид.

          Подсъдимият А. осъществил обективните признаци още и на състава по чл.206 ал.3 пр.1, вр. ал. 1, вр. с чл.26 ал.1 НК, тъй ка­то в периода от 05.05.2004г. до 29.11.2004г., в Русе, при условията на продъл­жавано престъпление, противозаконно присвоил следните чужди движи­ми вещи: лек автомобил „Ровър” 620SI, с номер на рамата ***, лек автомобил „Ситроен Ксантия”, с номер на рамата ***, лек автомобил „Мерцедес” 200 ТЕ, с номер на рамата ***, лек автомобил „Пежо” 306, с номер на рамата ***, лек автомобил „Пежо”405, с номер на рамата ***, лек автомобил „Фиат Брава”, с номер на рамата ***, лек автомобил „Мерцедес” 200Е, с номер на рамата ***, лек автомобил „Рено Меган”, с номер на рамата ***, лек автомобил „Опел Вектра”, с номер на рамата ***, лек автомобил „Фиат Темпра”, с номер на рамата ***, лек автомобил „Алфа Ромео”, с номер на рамата ***, лек автомобил „Фолксваген Голф”1.6, с номер на рамата *** и лек автомобил „Санг Йонг Мусо”, с номер на рамата ***, собственост на „Ти Би Ай Лизинг”АД, на об­ща стойност 99775 лв., които владеел и пазил, като стойността на при­сво­ените вещи е в особено големи размери.

          Изброените автомобили, представляват движими вещи по смисъла на чл.110 ал. 2 от ЗС и без изключение били чужди за подсъдимия. Към момента на деянието били собственост на „Ти Би Ай Лизинг”АД - София. Неправилно е становището, че били собственост на „Автоком Лизинг”ЕООД, тъй като от показанията на свидетелите К. М. и Т. Г. се установява, че макар и внесени от „Автоком Лизинг”ЕООД, те са закупени със средства на „Ти Би Ай Лизинг”АД и след вноса им с писмени договори собствеността е прехвърлена. Договорите за продажба са приложени по делото, а според вещото лице Ц.Н. са вписани в дневниците за продажби на „Автоком Лизинг”ЕООД (л.149 от НОХД № 259/06г.). Извършеното сторниране, изтъкнато от защитата се наложило, поради авансовото плащане, на автомобилите от „Ти Би Ай Ли­зинг”АД.

          Този въпрос, който заема внушително място в защитната конструкция, е излишно преекспониран, тъй като дори да се приеме условно, че автомобилите, все още са били собственост на „Автоком Лизинг”ЕООД, извършеното от подсъдимия пак ще бъде съставомерно по чл.206 ал.1 от НК. Дори в този случай, те ще се окажат чужди за подсъдимия, а в доказателствата по делото няма данни да е бил упълномощаван от свид.М., за продажбите им. Използваните от подс.А. документи си остават неистински, а за извършените продажби и най-вече за получените плащания, „Автоком Лизинг”ЕООД не е уведомявано. Следователно отправените възражения, досежно собствеността, дори да бъдат доказани, принципно не са от естество да опровергаят обвинението и да обосноват оправдателна присъда.

          Безспорно е, че към момента на деянията автомобилите се намирали във владение на подсъдимия със съгласието на собственика им. В съответствие с постигната между тях договореност, той трябвало да ги пази в *** и да ги предлага за продажба, респ. лизинг, от името и за сметка на „Ти Би Ай Лизинг”АД. Нямал правомощия да определя купувач, да договаря цена, да приема плащания, както и въобще да подписва всякакви документи, свързани с продажбите, респ. договорите за лизинг.

          При тези данни, изпълнителното деяние и в този случай било осъ­ществено чрез действие. В посочения период от време, подс.А. променил субективното си отношение към автомобилите. Вместо като па­зач и посредник, започнал да ги чувства като свои и предприел действия, насочени към отчуждаването им, в своя полза. За промяната не съобщил на собственика. Не му предоставил и платената цена. Показателно е, че не съобщил за извършените продажби и на управителя на „Автоком Лизинг”ЕООД, чиито пълномощник желае да се представи понастоящем. След продажбите, подсъдимият задържал парите за себе си, което раз­крива в най-пълна степен намерението за своене на колите. Извършеното е мотивирано от личен имуществен интерес и доводът, за налични неизпълнени задължения на „Ти Бе Ай Лизинг”АД, към него не може да заличи престъпния характер на извършеното. Въпреки, че вероятно е ощетен, подсъдимият е разполагал и следвало да се възползва от законоустановените средства за защита на своите интереси по съдебен ред

          Общата равностойност на предмета на това престъпление е 99750 лв. Тази сума надвишава повече от сто и четиридесет пъти размера на минималната работна заплата, която по време на извършване на деянията била 120 лв. С оглед критериите в ТР № 1/98г., налице е квалифициращия признак „големи размери”.

          Според прокурора доказано е наличието и на квалифициращия признак „особено тежък случай”. Аргументацията в този смисъл е мотивирана от високата равностойност на предмета на престъплението, наличието на невъзстановени вреди, упоритостта в умисъла и наличието на разработена престъпна схема, сочеща изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.

          Окръжният съд преценява, че тези доводи са недостатъчни. Чл.93 т.8 изисква кумулативно наличие на доказана „изключително висока степен на обществена опасност” на деянието и дееца. Докато за деянието може да се приеме, че донякъде тези предпоставки са налице, за подсъдимия те категорично отсъстват. Р.А. е лице с висше образование, семеен, баща на едно дете, неосъждан към момента на деянието. Наличието на вече влезли в сила присъди за други престъпления не може да се преценява в негова вреда, тъй като се отнасят до деяния, които попадат в процесните съвкупности и без мотиви са отделени от прокурора и разгледани в други дела. Самата престъпна дейност, макар и усложнена и изискваща в някаква степен интелектуална подготовка, не съдържа признаци на обществена опасност значително по-голяма от обичайната за този вид престъпления. Следователно, личността на подс.А. не разкрива признаци на изключително висока степен на обществена опасност, поради което квалификацията по чл.206 ал.4 от НК не е доказана.

          От субективна страна престъплението е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. Както към момента на деянието, така и сега, подсъдимият е наказателно отговорно лице, което разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. Той съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и желаел тяхното настъпване. В интелектуалния момент на умисъла му съществували представи, че автомобилите са собственост на „Ти Би Ай - Лизинг АД” - София и се намират в негово владение, за да ги пази и предлага за продажба или отдаване на лизинг. Знаел, че не е упълномощен да ги продава особено за своя сметка. Съзнавал и квалифициращия признак, свързан с размера. Пред­ставен е също интелектуалния момент. Подс.А. желаел настъпването на общественоопасните последици, мотивиран не на последно място и от очакваните материални облаги.

          За престъплението по чл.316, вр. чл.309 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години. Подсъдимият е пълнолетен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава VІІІ от НК. При наличието на предпоставките по чл.78„а” от НК, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. Съобразно разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, тя трябва да се определи според редакцията в ДВ, бр.21/2000г., предвиждаща размери между петстотин и хиляда лева. Предвид липсата на минали осъждания, задължението за полагане грижи за едно дете и особено наличието на неизпълнени финансови ангажименти от страна на „Ти Би Ай Лизинг”АД, към него от една страна и проявената изключителна упоритост в умисъла, от друга, съдът отмери наказание глоба в размер деветстотин лева.

          За престъплението по чл.316, вр. с чл. 308 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Под­съдимият е пълнолетен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, Глава VІІІ от НК. При наличието на предпоставките по чл.78„а” от НК, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. Съобразно разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, тя трябва да се определи според редакцията в ДВ, бр.21/2000г., предвиждаща размери между пет­стотин и хиляда лева. Предвид липсата на минали осъждания, задължението за полагане грижи за едно дете и особено наличието на неизпълнени финансови ангажименти от страна на „Ти Би Ай Лизинг”АД към него, от една страна и проявената упоритост в умисъла, от друга, съдът отмери наказание глоба в размер седемстотин лева.

          За престъплението по чл. 308 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, е пред­видено наказание лишаване от свобода до три години. Подсъдимият е пълнолетен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по Раздел ІV, Глава VІІІ от НК. При наличието на предпоставките по чл.78„а” от НК, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. Съобразно разпоред­бата на чл.2 ал.2 от НК, тя трябва да се определи според редакцията в ДВ, бр.21/2000г., предвиждаща размери между петстотин и хиляда лева. Предвид липсата на минали осъждания, задължението за полагане грижи за едно дете и особено наличието на неизпълнени финансови ангажименти от страна на „Ти Би Ай Лизинг”АД към него, съдът отмери наказание глоба в размер шестотин лева.

          При индивидуализацията на наказанието, което следва да се на­ложи на подс.Апостолов за престъплението по чл.206 ал.3 пр.1, вр. ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, съдът взе предвид липсата на минали осъжда­ния, задължението да полага грижи за едно дете, поддържаната от търгов­ските дружества лоша материална отчетност и наличието на неизпълне­ни материални задължения на „Ти Би Ай Лизинг”АД спрямо него. Като отег­чаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид упоритостта в умисъла и наличието на невъзстановени вреди, в относително ви­сок размер, дори след отчитане на квалификацията по чл.206 ал.3 от НК. При значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, сред които изключително значение имат съдимостта и насрещните задължения на пострадалото дружество, предхождащи извършването на престъплението, съдът отмери наказание лишаване от свобода за срок от четири години и половина. В този размер, наказанието ще бъде достатъчно за по­стигане целите на чл.36 от НК, при минимално приложение на наказателна репресия. Следва да се има предвид още и това, че наказанието се определя при наличие на забраната за Reformatio in peius. Макар и с частично изменен обвинителен акт, делото се гледа за втори път, като първоначалната присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за пет години, не е протестирана.

          По същите съображения, съдът отмери и кумулативното нака­зание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 за срок от три години.

          Въпреки наложената в предходното съдебно производство въз­брана, съдът преценява, че постигане целите на личната и генералната превенция, ще бъде възможно и без налагане на наказанието конфиска­ция на част или цялото имущество.

          На основание чл.57 ал.1, чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ЗИНЗД, изтър­пяването на наказанието лишаване от свобода трябва да започне в затворническо общежитие от открит тип при общ първоначален режим.

          Страните не са направили искане за групиране на тези наказания, с наложените по НОХД № 723/06г., НОХД № 887/08г. и НОХД № 390/09г., всички на Районен съд - Русе. Въпреки, наличието на законовите предпоставки, с оглед късното представяне на доказателствата от прокурора не е изискана и приложена изчерпателна справка за съдимост към момента на постановяване на присъдата. При наличните частични данни и доколкото е възможно групирането да се извърши впоследствие по инициатива на всяка от страните, общото наказание следва да се определи в от­делно производство.

          Досежно квалификацията по чл.206 ал.4 (особено тежък случай), както и обвинението за две отделни престъпления по чл.316, вр. чл.309 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, обвинението не е доказано, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан.

          По гражданския иск.

          Формално гражданският иск е основателен. В резултат на престъплението по чл.206 ал.3 пр.1, вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, „Ти Би Ай Лизинг”АД е претърпяло имуществени вреди в посочения размер. В същото време, не се спори, че дружеството не е изпълнило задълженията си спрямо подсъдимия, като не му е превело средства за възнаграждение за редовно изпълнените задължения и възстановяване направените разходи. Това становище, съдържащо се още в обвинителния акт, което се поддържа от прокурора и в обвинителната реч и се потвърждава от признания от отговорни служители на ищеца - свидетелите Г., Ж., Д.. Сложността на търговските взаимоотношения между подсъдимия и двете дружества, предвид и разпоредбата на чл.88 ал.2 от НПК, не позволява детайлното им изясняване им в наказателния процес. По тази причина, съдът прецени, че производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск следва да се прекрати, а същият да се предяви отделно след влизане на присъдата в сила. С оглед преференцията за ищеца по чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, това решение е и справедливо.

          Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни разноски.

          При­чи­на за из­вър­ш­ва­не на прес­тъп­ле­ни­ето е ниско правосъз­нание на подсъдимия, поддържана лоша материална отчетност и стре­меж за материално облагодетелстване по неправомерен начин.

          Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: