№ 336
гр. Благоевград, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20201200500970 по описа за 2020 година
Производството по настоящото в.гр.д.№970/2020г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
МВР Благоевград, гр.Благоевград, ул.“В.Ч.“ №3, представлявано от директора
Д.Д., срещу Решение №430/24.06.2020г. по гр.д.№1742/2019г. на Районен съд-
П., с което ОДМВР Благоевград е осъдено да заплати на ищеца К. Н. Н., ЕГН
**********, гр.П., ж.к.“Ц.С.“ бл.4, вх.А, ет.2, ап.4 сумата от 1 648.64 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода
от 26.09.2016г. до 26.09.2019г., получен след преизчисляване на положения
нощен труд с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 26.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 230.28 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 01.10.2016г. до 26.09.2019г.; сумата от 480 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по делото. С решението
въззивникът е осъден да заплати по сметка на Районен съд-П. сумата от
215.94 лв., представляваща общ размер на дължимите по делото държавна
такса и разноски, заплатени от бюджета на съда.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното
решение е незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие
с материалния закон и събраните доказателства, както и в нарушение на
процесуалните норми. Съдът не бил съобразил правния статут на ищеца в
качеството му на държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, който се намирал в служебно, а не в трудово
правоотношение с ответника, което се регулирало от специалния ЗМВР, а не
от общите разпоредби на КТ и НСОРЗ. Счита, че ищецът не е полагал труд
1
извън установеното за него работно време, за да му се дължи възнаграждение
за положен извънреден труд, а такъв труд би бил налице, ако има отработени
часове по график извън месечната норма. Изтъква правни доводи, че при
прилагане на коефицента за превръщане на нощните часове в дневни, се
дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, а не за
извънреден такъв, но такъв иск не бил предявен. Освен това нормата на чл.9
от НСОРЗ била неприложима поради липсата на предпоставките от
фактическия състав, визиран в нейната хипотеза. По подробно изложени в
жалбата съображения се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и
отхвърляне на предявените искови претенции.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, в който същата се оспорва като неоснователна. Изтъкват
се правни доводи за оборване възраженията на въззивника. Настоява се за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на
разноските пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът ОДМВР
Благоевград се представлява от юрисконсулт Величка Янева, която доразвива
доводите за неправилност на решението на районния съд с искане за неговата
отмяна. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира
разноски по списък по чл.80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски от насрещната страна.
Въззиваемата страна не се явява лично. Представлява се от надлежно
упълномощен представител, който пледира за отхвърляне на въззивната
жалба.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд-П. е сезиран с искова молба, предявена от К. Н. Н., срещу
ОДМВР-Благоевград, в която се твърди, че за периода от 26.09.2016г. до
26.09.2019г. ищецът е работил на смени като полицай в Районно управление-
П. при ОДМВР-Благоевград, като е положил общо 1800 часа нощен труд,
който преизчислен с коефицент 1.143, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ за превръщането му към дневен труд, води до извънреден труд от 257
часа, които следва да бъдат допълнително заплатени от ответника по силата
на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Твърди се, че всеки извънреден час следва да
бъде компенсиран с 6.47 лв., изчислено на база основно месечно трудово
възнаграждение увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. за
посочения период ответникът имал задължение към ищеца възлизащо на
сумата от 1 662 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба, върху което възнаграждение
дължимата мораторна лихва се равнявала на сумата от 200 лв.
В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение чрез
увеличаване на предявения главен иск от 1 662 лв. на 1 648.64 лв. и на
акцесорния иск за мораторна лихва от 200 лв. на 230.28 лв.
В отговора на исковата молба ответникът ОДМВР Благоевград прави
възражение за погасяване по давност на претенцията за заплащане на
допълнително възнаграждение за дата 26.09.2016г. Оспорва предявената
искова претенция като неоснователна и недоказана. В отговора се твърди, че
ищецът е държавен служител в МВР, заемащ длъжността младши оперативен
2
дежурен в „Оперативна дежурна част“ на Районно управление-П. при
ОДМВР Благоевград. Сочи се, че в Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и
Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните
работи, изрично е предвидено, че за всеки отработен час през нощта между 22
ч. и 6 ч. на държавните служители се заплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер на 0.25 лв. Твърди се, че отработените часове за
времето от 22 ч. до 6 ч. са отчетени в протоколи, изготвени от специално
натоварен служител. Екземпляр от протоколите бил изпращан в сектор
„Финансово осигуряване“ към ОДМВР Благоевград за изплащане на
отчетения нощен труд. Ответникът твърди, че за положения от ищеца нощен
труд на ищеца е заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд по
0.25 лв. на час. Ответникът счита, че положеният труд между 22 ч. и 6 ч.
следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, и е
недопустимо за същите часове да се претендира и възнаграждение за
извънреден труд, което би довело до дублиране на заплащането. В отговора
се навеждат правни доводи, че ищецът е държавен служител, а за държавните
служители-полицейски органи е неприложима Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а е приложима Наредба №8121з-
776/29.07.2016г.
От събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът К. Н. Н. е
служител в МВР от 20.04.1992г., като със Заповед №244з-751/20.04.2015г.,
считано от 20.04.2015г. е преназначен на длъжността старши полицай в група
„Охранителна полиция“ на Районно управление-П. при ОДМВР-Благоевград.
По делото са представени Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед
№8121з-1429/23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи за определяне
размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта
между 22 ч. и 06 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето
на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР, както и платежни бележки за начислени и изплатени
възнаграждения.
Пред първата инстанция е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява на какви смени е работил ищецът, колко са
действително отработените часове, в т.ч. за нощен труд и какви
възнаграждения е получавал за тях. Вещото лице е установило, че за
процесния период отработените часове нощен труд не са преизчислявани с
коефицент 1.143, респ. извънреден труд не е начисляван и заплащан.
Прилагайки коефицента за преобразуване на часовете нощен труд, експертът
е изчислил размера на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд,
както и следващите върху него се мораторни лихви.
Събраните по делото доказателствени средства за безпротиворечиви и
установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване в
производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните
правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
3
Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.86 от ЗЗД и има за
предмет заплащане на извънреден труд, образуван след преизчисляване на
нощния труд с коефицент 1.143.
По делото не се спори, че ищецът е държавен служител – полицейски
орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР –
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл.142, ал.2 от
ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период,
ищецът е полагал труд през нощта между 22 ч. и 06 ч., съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. За положения нощен
труд му е заплатено допълнително възнаграждение по 0.25 лв. на час.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 от
ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално определение за
извънреден труд – това е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. По силата на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от
ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл.6 извънредният
труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Спорният въпрос по настоящото дело е дължи ли се на ищеца
допълнително възнаграждение за извънреден труд по чл.187, ал.5, т.2 от
ЗМВР, получен вследствие на преизчисляването на нощния труд с коефицент
1.143, дължимо на основание разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в частност
чл.9, ал.2 от същата наредба, след като за процесния период в специалния
Закона за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове липсва изрична правна норма, която
да предвижда такова преизчисляване. По посочения въпрос, поради наличие
на противоречива съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020г. на ВКС е
образувано тълк.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което дело все още не е
постановено тълкувателно решение. По спорния въпрос настоящият съдебен
състав приема следното:
В разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ е дадено легално определение на
понятието „нощен труд“ – това е трудът, който се полага от 22ч. до 6 ч.
Същата дефиниция се съдържа и в специалния закон ЗМВР в разпоредбата на
4
чл.187, ал.1, изр.3. По отношение на нормалната продължителност на нощния
труд обаче е налице разминаване между общата /КТ/ и специалната правна
уредба /ЗМВР/. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа, докато съгласно чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР е в синхрон с
минималните изисквания относно нормалната продължителност на нощния
труд по чл.8, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време, който предвижда, че държавите членки предприемат
необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на
работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишава
средно осем часа за всеки 24-часов период. В чл.8, б.“б“ от Директивата се
уточнява, че работниците, които полагат нощен труд и чиято работа е
свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не
трябва да работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който
полагат нощен труд. По силата на чл.12, б.“а“ от Директивата държавите
членки следва да гарантират, че работниците, които полагат нощен труд и
работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им
защита на безопасност и здраве. В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-
262/20 е прието, че тълкуването на чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива
2003/88/ЕО не налагат приемането на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня /която е 8
часа/. Директивата не съдържа изискване за разлика или съотношение между
нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на дневния труд, поради което продължителността на
нощния труд може да се определя независимо от продължителността на
дневния труд. В този смисъл националната правна уредба е в съответствие с
директивата. В посоченото решение е прието, че законодателното
разрешение, според което нормалната продължителност на нощния труд на
служителите на МВР е по-дълга от нормалната продължителност на
работниците/служителите по трудово правоотношение по КТ, не противоречи
на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, след
като разликата в правната уредба следва от обективните характеристики на
функциите, които изпълняват служителите на МВР, свързани със защита на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност на
населението.
В чл.187, ал.9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На
основание посочената законова делегация са приети Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. /отм.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и Наредба №8121з-
592/25.05.2015г. /отм.ДВ бр.59 от 29.07.2016г./. Впоследствие е приета
5
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г., която е
действащата нормативна уредба за процесния период.
В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-
407/11.08.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че
отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за преобразуване на нощни часове с прилагане на коефицент
1.143 при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР.
Отсъствието на такава регламентация в приложимата за процесния период
наредба не представлява непълнота по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА, която да
налага запълването й чрез прилагане по аналогия на КТ и издадената въз
основа на него НСОРЗ. Предвидена е специална уредба на правата и
задълженията на този род служители на МВР, съдържаща се в специалния
закон и приложимите подзаконови нормативни актове. Аргумент в тази
насока са и разпоредбите на чл.142, ал.4 и ал.5 от ЗМВР, които
регламентират, че правата и задълженията на другите категории служители на
МВР, а именно държавните служители, които не са полицейски органи и
лицата, работещи по трудово правоотношение, се регламентират съответно от
ЗДСл и КТ. С разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР законодателят изрично е
делегирал на министъра на вътрешните работи приемането на правила по
въпросите за работното време, извънредния труд и неговото компенсиране.
На основание на законовата делегация министърът на вътрешните работи е
приел изчерпателна по посочените въпроси подзаконова нормативна уредба,
която се явява специална спрямо общите трудови правила. Съдебната
практика на ВКС също е в насока, че отношенията между страните във връзка
със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от
специалния закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ,
предвиждащи различен начин на възмездяване на положения извънреден
труд, са неприложими /Решение №55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г., III
г.о. на ВКС/. В Решение №198/07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г., IV г.о. на
ВКС също е предвидено, че отношенията, уредени в ЗМВР и КТ не са сходни,
а различни, поради което доколкото специалната правна уредба не предвижда
увеличаване на дадените часове и отчитани по специален ред дежурства през
нощта, и приравняването им към часове работно време през деня чрез
увеличение с коефициент 0.143, то е недопустимо прилагането по аналогия на
общите правила. В т.69 от Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20
също се отбелязва, че националното право видимо изключва държавните
служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия
правен режим, който предвижда ограничение от 7 часа на нормалната
продължителност на нощния труд, от една страна, и от друга, не предоставя
възможност на тези държавни служители възможността за преобразуване на
нощния труд в дневен. Но тази разлика в специалната и общата правна уредба
6
не води до извод за законова празнота. Напротив, както вече беше посочено, в
Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20 изрично е обърнато
внимание, че специалните и изключително значими функции на полицаите и
пожарникарите предполагат към тях да се поставят множество допълнителни
изисквания и задължения, включително с възможност до 24-часова
продължителност на смените или особени задължения при извънредни
ситуации, т.е. с оглед специфичните функции, които полицаите и
пожарникарите изпълняват, е допустимо отклонение от общите правила.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ се явява неприложима не само поради
вече изложените съображения за липса на законова празнота, но и поради
липса на визираните в нейната хипотеза предпоставки. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл.9, ал.2
е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефицент е 1.143. Съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 от
ЗМВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква /8 часа/, поради което съотношението между нормалната
продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага
преобразуване /т.75 от решението на СЕС по дело С-262/20/.
В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20 изрично е предвидено,
че във всички случаи в полза на работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, които полагат труд през нощта, трябва да има
други мерки за защита предвид специфичните рискове за този период на
дейност. В т.48 от решението се отбелязва, че макар директивата да създава
задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците,
които полагат нощен труд, и работниците на смени да се ползват с подходяща
за естеството на работата им защита, то тя оставя известна свобода на
преценка на държавите членки по въпроса какви подходящи мерки за
приложат – такива могат да бъдат под формата на продължителност на
работното време /намаляването на нормалната продължителност на нощния
труд спрямо тази на дневния/, заплащане, обезщетения, допълнителни
периоди за почивка или свободно време и т.н. Към процесния период
държавата не е предвидила изрично в действащата нормативна уредба мярка
за защита на работещите през нощта полицаи и пожарникари, под формата на
по-кратко работно време през нощта в сравнение с работното време през деня
и произтичащото от това преобразуване на нощния труд към дневния. Какви
мерки за защита ще бъдат приети е въпрос, който е изцяло в прерогативите на
всяка държава членка. Едва с новата ал.4 на 187 от ЗМВР /ДВ бр.60 от 2020г./
законодателно е закрепена мярка за защита под формата на преизчисляване на
нощния труд с приложим коефицент, която норма обаче не е била действаща
към процесния период.
По въпроса дали разликата между общата и специалната правна уредба
относно нормалната продължителност на нощния труд и възможността за
преизчисляването му с коефицент, поставя държавните служители в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците от частния сектор, изрично се
отбелязва в решението на СЕС, че принципът на равното третиране в чл.20 и
чл.21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква да не се
7
третират по различен начин сходни положения. По настоящото дело липсват
данни, че от общия правен режим по КТ се ползват конкретни категории
лица, които се намират в сходно положение със служителите на МВР по
отношение на приложимите условия на нощен труд. В този смисъл няма как
да се приеме, че е изпълнено изискването за сходство, а оттам че е налице
разлика в третирането, която пък да налага прилагане на общия правен режим
спрямо служителите на МВР.
Предвид гореизложеното, главната искова претенция и акцесорната
претенция за лихви се явяват неоснователни. Това налага отмяна на
първостепенния съдебен акт и отхвърляне на исковете.
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените разноски – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции, определени в минималния размер от 100 лв. по чл.23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, както и платената държавна
такса за настоящата инстанция в размер на 57.97 лв.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №430/24.06.2020г. по гр.д.№1742/2019г. на Районен
съд-П., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.86 от
ЗЗД от К. Н. Н., ЕГН **********, гр.П., ж.к.“Ц.С.“ бл.4, вх.А, ет.2, ап.4 срещу
Областна дирекция на МВР Благоевград, гр.Благоевград, ул.“В.Ч.“ №3,
представлявано от директора Д.Д., за заплащане на следните суми: - 1 648.64
лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за
периода от 26.09.2016г. до 26.09.2019г., получен след преизчисляване на
положения нощен труд с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2019г. до
окончателното изплащане на вземането; - 230.28 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 01.10.2016г. до 26.09.2019г.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН **********, гр.П., ж.к.“Ц.С.“ бл.4, вх.А, ет.2, ап.4
да заплати на Областна дирекция на МВР Благоевград, гр.Благоевград,
ул.“В.Ч.“ №3, представлявано от директора Д.Д., сумата от 257.97 лв.,
представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8