№ 279
гр. П., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500247 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ИВ. Н. ДР., подадена чрез
пълномощника й адв. А.К. от АК-П., срещу решението на П.ски районен
съд от 17.01.2022 г., постановено по гр.д. № 547/2021 г., с което е признато за
установено на основание чл. 415 ГПК по отношение на ИВ. Н. ДР., от гр. П.,
ЕГН **********, че дължи на „Т. – П.“ АД сума за консумирана топлинна
енергия в имота, находящ се в гр. П., ул. „***“ №***, вх.***, ап.***, в размер
от: главница – 301,30 лв. за периода 01.11.2018 г. – 31.07.2020 г., мораторна
лихва – 27,79 лв. за периода 03.01.2019 г. – 21.10.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5627/2020 г. по описа на Районен съд
– П. до окончателното изплащане на сумите. Със същото решение ИВ. Н. ДР.
е осъдена да заплати на „Т. – П.“ АД направените разноски по делото в
размер на 250 лв.
С въззивната жалба се поддържа довод, че първоинстанционното
решение е неправилно, тъй като е незаконосъобразно и постановено в
1
противоречие с доказателствата по делото. Изложени са съображения в
подкрепа на този довод и се претендира отмяната на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба „Т. – П.“ АД изразява становище, чрез
пълномощника юрк. С., за произнасяне плюс петитум от районният съд, тъй
като от страна на дружеството е направено признание в първоинстанционното
производство, че претендираните суми за главница, мораторна лихва и
законни лихви са платени и се претендират единствено разноски.
Като взе предвид данните по делото и доводите на страните, П.ският
окръжен съд намира разглеждането на въззивната жалба за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за основателна, предвид следните
съображения:
Установено е по делото, че в полза на „Т. – П.“ АД е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.10.2020 г. по ч.гр.д. №
5627/2020 г. по описа на П.ски районен съд, срещу длъжника ИВ. Н. ДР., от
гр. П., за следните суми: сумата 301,30 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия в недвижимия имот на длъжника за периода
01.11.2018 г. – 31.07.2020 г., сумата от 27,79 лв., представляваща лихва за
периода 03.01.2019 г. – 21.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 28.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за разноските в заповедното
производство в размер на 25 лв. – платена държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в предвидения от
закона срок, с оглед на което районният съд е указал на заявителя на предяви
иск за установяване на вземането си.
В указания едномесечен срок заявителят е предявил на 25.01.2021 г.
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
Ответницата е направила правопогасяващо възражение за плащане на
претендираното вземане, за установяването на което е представила разписка
2
от *** за преведена сума в размер на 329,09 лв. в полза на „Т. – П.“ АД от
дата 17.03.2021 г.
В хода на първоинстанционното производство, с депозирана писмена
молба ищецът е признал, че ответницата е заплатила задължението си за
главница и лихви, но дружеството претендира сторените от него разноски в
заповедното и в исковото производство в общ размер на 250 лв.
При това положение предявеният по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск подлежи на отхвърляне, тъй като вземането е погасено
чрез плащане след завеждане на делото.
Тъй като с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на
делото, доколкото претендираното вземане на ищеца е погасено в хода на
исковото производство, в нейна тежест следва да бъдат възложени сторените
от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство в претендирания
общ размер от 250 лв.
Предвид гореизложените съображения обжалваното решение на П.ски
районен съд следва да бъде отменено в частта му, в която предявеният
установителен иск е уважен.
В частта му за присъдените разноски решението се явява правилно
като краен резултат, с оглед на което подлежи на потвърждаване.
Въззивницата е претендирала разноски и с оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция следва да й бъдат присъдени сторените такива във
въззивното производство в установения по делото общ размер от 325 лв., от
които 25 лв. платена държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 55 от 17.01.2022 г. на Районен съд – П.,
постановено по гр.д. № 547/2021 г., в частта му, в която е уважен предявения
по реда на чл. 422 ГПК установителен иск, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. – П.“ АД гр. П., ЕИК ***, против ИВ.
3
Н. ДР., от гр. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК да
бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
главница – 301,30 лв. за периода 01.11.2018 г. – 31.07.2020 г. за консумирана
топлинна енергия в имота, находящ се в гр. П., ул. „***“ №***, вх.***, ап.***,
мораторна лихва – 27,79 лв. за периода 03.01.2019 г. – 21.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.10.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане в полза на ищеца
срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
29.10.2020 г. по ч.гр. № 5627/2020 г. по описа на Районен съд – П., и е
погасено чрез плащане след завеждане на исковото производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд от 17.01.2022 г. по гр.д.
№ 547/2021 г. в частта му за присъдените разноски, в която ИВ. Н. ДР., ЕГН
**********, е осъдена да заплати в полза на „Т. – П.“ АД гр. П., ЕИК ***,
сумата от 250 лв., представляваща направени разноски в заповедното и в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. – П.“ АД гр. П., ЕИК
***, да заплати в полза на ИВ. Н. ДР., ЕГН **********, сумата от 325 лв.,
представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4