№ 1479
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Малоселска Въззивно гражданско дело
№ 20211100509535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20055719 от 01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 38198 по
описа за 2016 г. на СРС, Гражданско отделение, 79 състав, е отхвърлена
предявената от СН. М. В. претенция за възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК и е
изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК следния недвижим имот:
апартамент № 10, находящ се в гр. София, район „Подуян“", ул. *******, в
сградата на ЕС *******, състоящ се от дневна-кухня, спалня, баня с тоалетна,
коридор и балкон, със застроена площ от 47,56 кв. м., представляващ имот с
идентификатор 68134.600.737.1.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изп. директор на АГКК,
заедно с мазе № 22 с площ от 4,35 кв.м. към него и 1,354 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху общинско дворно място,
съставляващо УПИ VIII- 732, 733, 736, 737 по плана на гр. София, местност ж.к.
„Хаджи Димитър“, последният с площ от 1 332 кв. м., като от получената сума от
проданта съсобствениците получат паричната равностойност на дяловете си от
имота, както следва: 1/2 идеална част – за „П. – 2006“ ООД и 1/2 идеална част за
СН. М. В..
С решението на основание чл. 233 ГПК съдът е прекратил производството
по предявената от СН. М. В. претенция по сметки с правно основание чл. 346
ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от общо 11 765 лв.,
представляваща стойността на извършени в периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2017
г. подобрения в процесния апартамент № 10, поради отказ. В тази част съдебният
1
акт е влязъл в сила.
По отношение на разноските за първоинстанционното производство,
решението е изменено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с определение №
20139717/15.06.2021 г., като отговорността за разноски в производството е
разпределена, както следва: „П. – 2006“ ООД е осъдено да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 1 842,40 лв.,
представляваща разноски по делото за държавна такса по иска за делба; СН. М. В.
е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 355
ГПК, сумата от 1 842,40 лв., представляваща разноски по делото за държавна
такса по иска за делба, както и сумата от 470,60 лв., представляваща държавна
такса по претенцията по сметки; на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 1 040
лв., представляваща разноски по претенцията по сметки с правно основание чл.
346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, както и сумата от 1200 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка със съдебната делба. С определението, постановено по
реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставено без уважение искането на СН. М. В. за
изменение на решението в частта за разноските, възложени в нейна тежест с оглед
прекратяването на производството поради отказ от иска с правно основание чл.
346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от общо 11 765 лв.,
представляваща стойността на извършени в периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2017
г. подобрения в процесния апартамент № 10.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 249,
ал. 1 ГПК и е изнесен на публична продан допуснатия до делба имот, е подадена
въззивна жалба от СН. М. В., с която са заявени оплаквания за неправилност на
съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон от страна на
първоинстанционния съд. Поддържа се, че имотът е представлявал съпружеска
имуществена общност, прекратена с развод по силата на съдебно решение от
29.12.2009 г. по гр.д. № 998/2009 г., като на въззивника е било предоставено
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете.
Освен това тя не е разполагала с друго жилище, с оглед което и налице са били
всички предпоставки за възлагане на имота, а не за изнасянето му на публична
продан.
На следващо място с въззивната жалба се излагат оплаквания по
правилността на решението в частта за разноските. Въззивникът счита, че при
отказ от претенция за разноски, предявена за съвместно разглеждане в делбения
процес, разноски в нейна тежест не следва да бъдат възлагани.
Въззиваемият „П. – 2006“ ООД оспорва жалбата с писмен отговор, с който
поддържа, че обжалваното решение е правилно, с оглед което следва да бъде
потвърдено. Обръща се внимание, че съсобствеността върху имота е възникнала
принудително – в резултат от успешно проведена публична продан на ½ идеална
част от същия, с оглед което и неприложима е разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК.
Срещу определение № 20139717/15.06.2021 г. е подадена частна жалба от
СН. М. В., с която страната поддържа заявените вече с въззивната жалба
оплаквания за неправилност на решението в частта за разноските по иска с правно
основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, производството по който е било
прекратено на основание чл. 233 ГПК, като поддържа, че неприложими в случая
2
са общите разпоредби по чл. 78 ГПК. Определението се обжалва и в частта, с
която е уважено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, отправено от насрещната страна,
като в ползва на „П. – 2006“ ООД са присъдени разноски в размер на сумата от
още 1200 лева.
Частната жалба е оспорена с отговор, с който ответникът по същата „П. –
2006“ ООД заявява становище за нейната неоснователност. Претендират се
разноски за частното производство.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд в
обжалваното решение. Между страните фактическите обстоятелства, от които
произтичат съдебнопредявените субективни права, не са спорни, с оглед което и
ненужно се явява преповтарянето им с въззивното решение.
С решение № 31849 от 08.05.2018 г., постановено по гр.д. № 38198 по
описа за 2016 г. е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите
по отношение на процения апартамент № 10, представляващ имот с
идентификатор 68134.600.737.1.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изп. директор на АГКК,
заедно с прилежащото към него мазе № 22 и 1,354 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху общинско дворно място,
съставляващо УПИ VIII- 732, 733, 736, 737 по плана на гр. София, местност
„Хаджи Димитър при квоти: 1/2 (една втора) идеална част за „П. – 2006“ ООД и
1/2 (една втора) идеална част за СН. М. В., като с решението е отхвърлен
предявения от СН. М. В. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е
изключителен собственик на апартамент № 10, представляващ имот с
идентификатор 68134.600.737.1.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изп. директор на АГКК,
заедно с мазе № 22 към него и 1,354 % идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху общинското дворно място.
С решението, с което е допусната съдебна делба на процесния недвижим
имот и е отхвърлен предявеният от СН. М. В. насрещен иск за собственост на
същия, съдът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е възложил в тежест на ищцата по
насрещния иск сумата от 1 100 лв., представляваща сторени от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение по този иск.
Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 08.04.2020 г.
В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е прието
заключението на допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза,
съгласно което процесният апартамент е неподеляем. Пазарната стойност на
имота е в размер на 92 120 лева.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови
доказателства по реда на чл. 266 ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
При възприемане на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, за която е налице правен интерес да обжалва решението, с което е
отхвърлена претенцията по чл. 349, ал. 1 ГПК и допуснатият до делба реално
3
неподеляем недвижим имот е изнесен на публична продан за ликвидиране на
съсобствеността между страните.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По
същество решението е правилно, като съображенията за това са следните:
Правилно районният съд е приел, че единственият способ за ликвидиране
на съществуващата между страните съсобственост и извършването на делбата е
изнасянето на имота на публична продан по арг. от разпоредбата на чл. 348 ГПК.
В конкретния случай обстоятелствата, от които е възникнала съсобствеността
върху делбения имот между страните, не удовлетворяват предпоставките,
разписани в чл. 349, ал. 1 ГПК. Неоснователни в тази връзка се явяват доводите на
въззивника, съдържащи се в жалбата. Независимо, че по делото е установено, че
процесният имот е представлявал съпружеска имуществена общност, прекратена с
развод по силата на съдебно решение от 29.12.2009 г., с което на СН. М. В. е било
предоставено упражняването на родителските права върху непълнолетното към
този момент, родено по време на брака с В.И.К., дете, съдебната делба е
допусната между СН. М. В. и „П. – 2006“ ЕООД, придобил ½ идеална част от
имота след участие в публична продан, проведена в хода на изпълнително дело №
221/2009 г. по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840, на основание влязло в сила
постановление за възлагане на недвижимия имот от 14.01.2016 г. Съсобствеността
върху процесния недвижим имот между страните в конкретния случай е
възникнала принудително – след като на публична продан е била изнесена частта
от недвижимия имот, собственост на В.И.К., която е била придобита от ищцовото
дружество.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че е налице
смесена/комбинирана съсобственост и приложимо е разрешението, дадено с т. 8
от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г.,
ОСГК, съгласно което в случаи като процесния, съсобствеността следва да бъде
прекратена чрез изнасянето на имота на публична продан /в този смисъл е и
Определение № 208 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4907/2019 г., I г. о., ГК,
постановено по аналогичен на настоящия случай/. Ето защо и въззивната жалба е
неоснователна, а решението в обжалваната от въззивника част следва да бъде
потвърдено.
По частната жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК:
Решението в частта, с която производството по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС е
прекратено на основание чл. 233 ГПК е влязло в сила. Спорният въпрос, който
следва да бъде разрешен е дали при отказ от иск, с който страната в делбеното
производство е предявила претенция по сметки, е приложима разпоредбата на чл.
78, ал. 4 ГПК – дължи ли се държавна такса за същия, респективно разноски на
насрещната страна във връзка с този иск, както и как следва да се разпределят
разноските за адвокатско възнаграждение в производството по делба.
С Определение № 103 от 6.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1464/2020 г., I
г. о., ГК, е синтезирано становището на трайната и последователна практика на
4
ВКС, съгласно която производството по съдебна делба е особено исково
производство, а регламентиращите го процесуални норми са специални по
отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес. При наличие на
съсобственост върху вещи и вещни права съдебната делба е винаги възможна и е
недопустим отказ от иск за делба, поради което предявяването на такъв иск не
зависи от поведението на другата страна. Причината за завеждането на иска за
делба не е поведението на ответника, а целеният резултат - да се ликвидира
съществуващата съсобственост. Ето защо отговорността за разноски не е уредена
като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата
на чл. 78 ГПК. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и
ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил
разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, което
се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за
адвокатско възнаграждение се понасят от страните така, както са ги направили.
Когато в делбеното производство са предявени други искове - например по
сметки, които зависят от поведението на ответника по тях, чл. 355 ГПК
предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК.
Последните намират приложение и в случай на оспорване правата на останалите
съделители, респ. при оспорване на самия факт на съществуване на
съсобствеността или при спор относно способа, по който следва да бъде
извършена делбата във втората фаза на производството, както и при обжалване на
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения /т. 9 на
Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС, определение № 55/20.04.2010
г. по гр. д. № 22/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр.
д. № 542/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 47/29.01.2015 г. по ч. гр. д. №
6919/2014 г. на ВКС, І-во г. о., определение № 46/23.02.2017 г. по ч. гр. д. №
4824/2016 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. /.
Ето защо и неоснователни са оплакванията, че съдът неправилно е
възложил в тежест на жалбоподателя по реда на чл. 78, ал. 4 и чл. 77 ГПК
разноските за депозит, от който е изплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, адвокатско възнаграждение по иска, предявен
по реда на чл. 346 ГПК, както и за държавната такса за същия.
По основанието и размера за присъждане в полза на „П. – 2006“ ООД на
разноски за адвокатски възнаграждения, съдът приема следното:
По делото са представени договори за правна защита и съдействие, както
следва:
5
1. Договор № 629468/25.06.2016 г. с предмет процесуално представителство и
защита по дело за делба на съсобствен имот срещу С. М. В. до завършване на
делото във втора фаза пред СРС, съгласно който е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева;
2. Договор № 498575 с предмет защита и процесуално представителство по
насрещния иск, предявен от С.В. по гр.д. № 38198/2016 г., съгласно който е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1720 лева. Разноските за
възнаграждение по този договор са присъдени в полза на ответника по
насрещния иск с решението по допускане на делбата, като с оглед
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК същите са намалени до размера от 1100 лева.
3. Договор № 629446/18.01.2020 г. с предмет процесуална защита и
представителство по делбеното дело – втора фаза – чл. 346 и чл. 349 ГПК. По
този договор на процесуалния представител на ищеца е заплатен хонорар в
размер на 1200 лева.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК ищецът е
претендирал сумата от 800 лева като разноски за адвокатско възнаграждение по
делбеното производство, както и сумата от 1200 лева – адвокатско
възнаграждение по повод претенциите по чл. 346 и чл. 349 ГПК.
С решението по извършване на делбата СН. М. В. е осъдена да заплати на
„П. – 2006“ ООД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 1 040 лв.,
представляваща разноски по претенцията по сметки с правно основание чл. 346
ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, като от мотивите на съдебното решение става ясно, че
сумата е формирана като сбор от 240 лв. – депозит за ССчЕ и 800 лв. – адвокатско
възнаграждение, като е посочил договор за правна защита и съдействие № 629446
от 18.01.2020 г.
С определението, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, по искане на
„П. – 2006“ ООД в полза на страната е присъдена сумата от още 1200 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки горното, както и обстоятелството, че с решението по
първата фаза на делбата в полза на ответника по насрещния иск за собственост са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева с оглед
изхода от спора по този иск, съдът приема, че на ответника по претенциите по чл.
346 и чл. 349 ГПК се следват разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
договореното с договор № 629446/18.01.2020 г. с предмет процесуална защита и
представителство по делбеното дело – втора фаза – чл. 346 и чл. 349 ГПК в размер
6
на 1200 лева. Тези разноски не се явяват прекомерни и присъждането им в цялост
следва да бъде потвърдено.
Неправилно обаче според въззивния състав на съда е присъждането на
разноски в полза на иницииралата делбеното производство страна съгласно
договор № 629468/25.06.2016 г. с предмет процесуално представителство и
защита по дело за делба на съсобствен имот срещу С.В. до завършване на делото
във втора фаза пред СРС, съгласно който е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева. Тези разноски по мнение на въззивния
състав на съда следва да останат в тежест на страната, която ги е извършила по
арг. за противното от разпоредбата на чл. 355 ГПК и цитираната по-горе съдебна
практика.
Ето защо и обжалваното определение, с което е изменено решението в
частта за разноските следва да се отмени само в частта, с която в полза на ищеца е
присъдена сумата над още 400 лева до присъдения с определението размер от
1200 лева /за разликата от 800 лева/, като така общо присъдените в полза на „П. –
2006“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение за претенциите по чл. 346 и
чл. 349 ГПК и за депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза въ
връзка с иска по чл. 30, ал. 3 ЗС остават в размер на 1440 лева /1200 лева + 240
лева/.
По разноските за въззивното производство:
При този изход от спора - неоснователност на подадената въззивна жалба,
право на присъждане на разноски възниква само за въззиваемата страна на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Искане за присъждане на такива е заявено, като
съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 0936791 от
21.05.2022 г. разноските за адвокатско възнаграждение са в размер на 600 лева.
Неоснователно се явява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, релевирано от
въззивника с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 4 НМРАВ. Ето защо на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в тежест на въззивника следва да се възложи сума в посочения
размер. По отношение на дължимата за въззивното производство държавна такса
следва да се посочи, че въззивникът е освободен от заплащането й, като по
аргумент за противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК същият не следва да
бъде осъждан с решението за внасянето ѝ.
За производството по частната жалба разноски в полза на въззиваемия не
следва да бъдат присъждани, доколкото същото се развива по реда на чл. 248, ал.
3 ГПК.
7
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20055719 от 01.03.2021 г., постановенo по
гр. д. № 38198 по описа за 2016 г. на СРС, Гражданско отделение, 79 състав, в
частите, с които е отхвърлена предявената от СН. М. В. претенция за възлагане
по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК и е изнесен на публична продан на основание чл. 348
ГПК следния недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в гр. София, район
„Подуян“", ул. *******, в сградата на ЕС *******, състоящ се от дневна-кухня,
спалня, баня с тоалетна, коридор и балкон, със застроена площ от 47,56 кв. м.,
представляващ имот с идентификатор 68134.600.737.1.10 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изп.
директор на АГКК, заедно с мазе № 22 с площ от 4,35 кв.м. към него и 1,354 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинско
дворно място, съставляващо УПИ VIII- 732, 733, 736, 737 по плана на гр. София,
местност ж.к. „Хаджи Димитър“, последният с площ от 1 332 кв. м., като от
получената сума от проданта съсобствениците получат паричната равностойност
на дяловете си от имота, както следва: 1/2 идеална част – за „П. – 2006“ ООД и
1/2 идеална част за СН. М. В., както и в частта за разноските , с които „П. –
2006“ ООД е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 355 ГПК сумата от 1 842,40 лева, представляваща разноски по
делото за държавна такса по иска за делба; СН. М. В. е осъдена да заплати по
сметка на Софийски районен съд на основание чл. 355 ГПК сумата от 1 842,40
лева, представляваща разноски по делото за държавна такса по иска за делба,
сумата от 470,60 лева, представляваща държавна такса по претенцията по сметки
по чл. 30, ал. 3 ЗС; на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 1 040 лева,
представляваща разноски по претенцията по сметки с правно основание чл. 346
ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТМЕНЯ определение № 20139717/15.06.2021 г., постановено по гр. д. №
38198 по описа за 2016 г. на СРС, Гражданско отделение, 79 състав, в частта, с
която е изменено решение № 20055719 от 01.03.2021 г. в частта за разноските, с
която СН. М. В. е осъдена да заплати на „П. – 2006“ ООД сумата над 400 лева до
присъдения с определението размер от 1200 лева /за сумата от 800 лева/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебната
делба.
8
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20139717/15.06.2021 г., постановено по
гр. д. № 38198 по описа за 2016 г. на СРС, Гражданско отделение, 79 състав, в
частта, с която е изменено решение № 20055719 от 01.03.2021 г. в частта за
разноските, като СН. М. В. е осъдена да заплати на „П. – 2006“ ООД сумата от
още 400 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
претенциите по чл. 346 и чл. 349, ал. 1 ГПК, и в частта, с която е оставено без
уважение искането на СН. М. В. за изменение на решението в частта за разноските
относно присъдените по иска с чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС разноски, както
следва: сумата от 470,60 лева, представляваща държавна такса и сумата от 1040
лева, представляваща присъдени в полза на „П. – 2006“ ООД разноски по този
иск.
ОСЪЖДА СН. М. В., ЕГН **********, да заплати на „П. – 2006“ ООД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решение № 20055719 от 01.03.2021 г. постановено по гр. д. № 38198 по
описа за 2016 г. на СРС, Гражданско отделение, 79 състав, е влязло в сила в
частта, с която е прекратено на основание чл. 233 ГПК производството по иска по
чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 11 765 лева, представляваща стойност на извършени в
процесния апартамент в периода 01.07.2016 г. – 31.12.2017 г. подобрения.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9