Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1996 Година 20.11.2019 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тридесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря:
С. Х.
Прокурор:
Христо Колев
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2189 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба, подадена от Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР гр.Бургас против решение № 1036 от 01.08.2019г., постановено по
н.а.х.д. № 2500 по описа за 2019г. на Районен съд Бургас. Счита, че обжалваното
решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Не
споделя изводите на съда, обосновали отмяна на наказателното постановление,
като излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и счита, че правомерно
е ангажирана отговорността на лицето, на соченото основание. С подадената
касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да се отмени
обжалваното решение и да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът – К.Н.К.
***, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление НП № 18-0769-006754/23.05.2019 г., издадено от началник
група при ОД на МВР гр.Бургас,
сектор Пътна полиция, с което за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на К.К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. За да
постанови решението си, съдът е счел, че в случая не е безспорно установена
собствеността на автомобила, тъй като в акта и в НП липсват данни за собственика на превозното средство, пряко
относими към определяне субекта на нарушението. Приел е, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се
изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност за констатираното деяние. Посочено е също, че за водачът е било
обективно невъзможно да разбере, че регистрацията на автомобила е била служебно
прекратена, доколкото МПС-то е било с регистрационни табели, със сключена застраховка
"ГО", талон за преминат ГТП и свидетелство за регистрация, които той
представил на контролните органи при проверката. Освен това липсвали данни жалбоподателят
да е бил уведомен за това обстоятелство от контролните органи, нито е имал достъп
до информационната база данни на МВР, за да може да го установи.
Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият
съдебен състав не споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви довели до
отмяна на наказателното постановление.
Отговорността
на ответника по касация е ангажирана в качеството му на водач на МПС, за това,
че на 09.12.2018г. около 09.45ч. в гр.Бургас, по бул.„Стефан Стамболов“ от
колело Ремиза в посока ул.“Транспортна“ управлявал л.а Ситроен Евазион с рег.№
А1184КА, като при извършена справка с РСОД 147 и дежурен ОДМВР било установено,
че МПС е с прекратена регистрация служебно на 27.08.2018г., на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП и за
извършването му касаторът е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Съгласно
чл.140, ал.1 от ЗДвП „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“. Санкцията за нарушаване на тези
изисквания е предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Субект на
административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
водачът на МПС, а не неговият собственик, поради което неправилно районният съд
е приел, че в АУАН и НП липсват данни пряко относими за установяване на субекта
на нарушението. Въпреки това, не е и налице спор по делото, че К. е закупил
процесния автомобил с договор за покупко-продажба на 27.08.2018г., което
обстоятелство не се оспорва от него, като изрично в сезиращата съда жалба сочи,
че е закъснял в срок от два месеца да регистрира автомобила.
Разпоредбата
на чл.145, ал.1 от ЗДвП вменява
задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок до
един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация
на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с
цел продажба.
С оглед
установената фактическа обстановка безспорно се установява, че К. е било наясно
със задължението си да регистрира закупения автомобил, но не го е изпълнил, с
оглед на което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от
административния орган на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в
автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се
уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за
регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са
предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г.,
бр. 20 от 2018 г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на
регистрацията.
Видно от
цитираните разпоредби, законовата последица от неизпълнението на задължението
да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените от законодателя срокове,
е служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Ето защо, К., управлявайки собствения си автомобил, след като е
знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с предвидените от
законодателя последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на
вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде
извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при
тази форма на вината. В този смисъл, следва да се приеме, че ответникът по
касация е осъществил състава на вмененото му нарушение по смисъла на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, с оглед на което правилно е ангажирана неговата административнонаказателната
отговорност, на посоченото основание. Да се приеме обратното би означавало да
се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него,
което е недопустимо.
Неоснователни
са направените в сезиращата съда жалба възраженията за допуснати съществени нарушения
в хода на административнонаказателното производство. Видно от съставения АУАН в
него е посочен като свидетел Стоян Тончев, като изрично е подчертано, че той е
свидетел-очевидец, при установяване на нарушението, поради което не е налице
неясното относно неговото качество.
На второ място, както в акта,
така и в наказателното постановление е посочено мястото на установяване на
нарушението – „бул.Стефан Стамболов“ от колело Ремиза в посока улица „Транспортна“.
Така даденото описание е достатъчно индивидуализирано и по несъмнен начин
определя мястото на извършване на нарушението, тъй като общоизвестен факт е че
на посочения пътен участък няма административни адреси. Също така, лицето е санкционирано за това, че управлява лек автомобил,
който не е регистриран по надлежния ред. Такава регистрация следва да има всеки
автомобил движещ се по пътищата на страната и всяко лице което управлява
автомобил без регистрация, във всеки един момент от управлението и на всяко
едно място осъществява състава на административно нарушение по смисъла на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
На трето място, К. твърди,
че му е връчен нечетлив и неясен АУАН, но не представя връчения му екземпляр, а
приложеното
по делото копие е ясно и четливо. Дори да се възприемат тези твърдения, то
лицето е разполагало с възможност да впише съответните възражение или да подаде
писмени такива в 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН и да поиска да му
бъде връчен четлив препис от акта, което не е сторено. В случая, няма съмнение,
че на ответника по касация са известни фактите, съставляващи основание за
образуване на административнонаказателното производство и за налагане на
санкцията, доколкото АУАН му е предявен в оригинал и той се е запознала със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. Ето защо не е
ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическите основания
за налагане на наказанията и да организира защитата си.
От
ответника по касация се сочи, че за едно и също нарушение е наказан два пъти,
но от него не са ангажирани доказателства в подкрепа на тези твърдения, поради
което те не следва да се обсъждат.
С оглед на
изложеното, правилно с обжалваното наказателното постановление е ангажирана
отговорността на К.К. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и са му наложени
наказанията в минималния предвиден размер в нормата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Като е стигнал до изводи различни от изложените първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Мотивиран от
горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1036 от 01.08.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 2500 по описа за 2019г. на Районен съд Бургас и вместо него
постановява:
Потвърждава наказателно постановление № 18-0769-006754 от 23.05.2019г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.