Решение по дело №235/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба от Г. П. Г. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Ц. Ц. – АК-гр.Плевен, съдебен адрес: гр.Плевен, [улица], ет.3, офис 22, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) №24-0938-000082/09.02.2024 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца". В жалбата се твърди, че посоченото в заповедта нарушение не е доказано. Отрича се употреба на наркотични вещества вкл. амфетамини. Посочва се, че жалбоподателят доброволно е дал биологичен материал за извършване на медицинско изследване. Твърди се, че Г. употребява за лечение лекарството Tritace Plus 5mg/25mg tablets, което му е предписано за хипертонична болест/високо кръвно налягане, на основание амбулаторен лист при СИМП №2316370618DF. Посочва се още в жалбата, че на 12.02.2024г. предал с протокол за доброволно предаване на разследващ полицай при Първо РУ-Плевен, участък Пордим, празна кутия от процесното лекарство, както и е дал обяснения по случая. Представя свидетелство за съдимост, от което е видно, че жалбоподателят не е осъждан за престъпления от общ характер вкл. за притежание или разпространение на наркотични вещества. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна ЗППАМ №24-0938-000082/09.02.2024 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен.

В съдебно заседание оспорващият, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от пълномощник - адв. Ц. Ц., който поддържа жалбата и моли съда да уважи изцяло, като отмени издадената ЗППАМ №24-0938-000082/09.02.2024 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Видно от Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) ф.№ 1136923/09.02.2024г., на 09.02.2024г. в 13,45 часа на път 3402 км.8 с посока на движение от ПП-3 към [населено място] служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен спрели за проверка товарен автомобил Н. Н. с рег.№ [рег. номер] с водач Г. П. Г.. Проверяващите подложили на проверка водача с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARPK 0012 като уредът отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества или техни аналози Амфетамин с касета номер REF 8323634, LOT ARSH -0211 валиден до м.11.2024г. На лицето било издаден талон за изследване с номер 114467 и осем броя холограмни стикера за валидност и сигурност на пробата със номер [рег. номер]. Било образувано досъдебно производство № ЗМ 82/24г. по описа на Първо РУ – Плевен, в хода на което с протокол за доброволно предаване от 12.02.2024г. Г. предал 1 бр. празна кутия за лекарство Tritace Plus и амбулаторен лист от 12.06.23г. и вписал обяснение, че е приел лекарство за кръвно, изписано от личния му лекар. Водачът дал кръвна проба и била назначена химическа експертиза.

Въз основа на издадения АУАН била издадена ЗППАМ №24-0938-000082/09.02.2024 г. от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл.22 ЗАНН вр. чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДвП за констатираното нарушение на чл.5, ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Видно от заверено копие на заповед № 81213-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33, т.9 от ЗМВР, сред структурите, определени да осъществяват контрол по ЗДвП са Областните дирекции на МВР и СДВР.

Установява се от заверено копие на заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022г. на директорът на ОД на МВР-Плевен, че сред оправомощените лице да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1 т.2а и т.5 от ЗДвП е началникът на сектор „Пътна полиция“ за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР-Плевен

Установява се от представеното от жалбоподателя и неоспорено от ответника заверено копия на амбулаторен лист от 12.06.2023г., че оспорващият е с констатирани повишени стойности на артериално налягане, като са изписани като медикаменти Нордипин и Тритейс.

Видно от заверено копие на постановление от 10.05.2024г. по пр.пр. №958/24г. по описа на РП-Плевен, досъдебно производство № ЗМ-82/24г. по описа на първо РУ-Плевен, производството за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е прекратено на основание чл.24, ал.1 т.1 НПК поради липса на извършено престъпление от общ характер.

Установява се от служебно изисканото от съда и приобщено по делото заключение рег.№ И-2895/21.03.2024г. по назначена химикотоксилогична експертиза по досъдебно производство № ЗМ 82/24г. по описа на Първо РУ – Плевен. Видно от становището на вещото лице, при изследване на предоставена венозна кръв от Г., придружена към талон за изследване с два броя холограмни стикери серия [рег. номер] №№ 1144675.05 – 114467.08, от предоставените биологични проби не се установява наличие на наркотични вещества или аналози, а посоченият продукт Tritace не съдържа наркотични вещества и не може да доведе до образуването на такива в човешкия организъм.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на оспорващия като адресат на акта.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед на прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП с оглед приобщеното по делото заверено копие на заповед рег.№ 316з-2561/04.07.2022г. на директорът на ОД на МВР-Плевен.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН от 09.02.2024 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство "DRUG TEST 5000". Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Оспорената ЗППАМ е издадена при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. Съобразено е от административният орган констатираното нарушение, установено със съставения АУАН. Спазени са и основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК.

С оглед на горното, съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е и случаят, в който водач управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Мярката, наложена в тази хипотеза, е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно, след резултатите от извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В случая от Г. и не оспорва, че е управлявал процесния автомобил т. е. че е бил водач на МПС. Наличието на положителната проба за наркотични вещества или техни аналози в това й качество, установени с техническо средство, съставлява релевантна материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В тази връзка, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че преди издаването на заповедта, органът е следвало да изчака резултатите от биологичните проби. Когато едно лице е извършило правонарушение, което с оглед на определени факти би могло да бъде третирано като административно или като престъпление, органът е длъжен да приложи принудителната административна мярка. Данните за извършено такова правонарушение към момента на издаване на процесната заповед са били налице. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. Самото предоставяне на биологични проби по надлежния ред за лабораторно изследване не води до отпадане на предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Към момента на издаване на заповедта, съставомерните факти по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП са установени и безспорни - водач на МПС, извършена редовна проверка, приключила с годно средство за доказване на главното съставомерно обстоятелство, а именно - употреба на наркотични вещества или техни аналози, като всички те са възприети от компетентен контролен орган в хода на процедурата по образувано административно - наказателно производство. Действително, съгласно изречение последно на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Това условие, обаче, за установяване употребата на наркотични вещества не отрича сбъдването на състава на принудителната административна мярка. Обратното тълкуване би обезсмислило целта на принудителните административни мерки и момента, в който законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а именно – към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, когато се отнема и СУМПС. Само по този начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като по такъв начин се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия.

От гореизложеното се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед, същата е била в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК обаче въвежда задължение за съда, да преценява и установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта, към момента на приключване на устните състезания. Нови факти са тези, които са настъпили след издаването на акта, и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. В конкретния случай, установеният в хода на досъдебното производство факт, съгласно приложеното постановление прекратяване и химикотоксикологична експертиза, а именно отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества при изследване на биологичните проби, взети от оспорващия, следва да се съобрази, съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 АПК.

Предвид така установения нов факт, и независимо от законосъобразността на оспорената заповед към момента на издаването й, към настоящия момент следва да се приеме, че не са налице предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, тъй като не се установява оспорващият да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

По изложените по-горе съображения жалбата на Г. П. Г. е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменена оспорената от него ЗППАМ.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на оспорващия Г. П. Г. да се присъдят направените по делото разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 400 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд-Плевен, IX състав

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0938-000082/09.02.2024 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо Г. П. Г. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на свидетелството за МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати в полза на Г. П. Г. с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], направените по делото разноски в размер на 410 лева (четиристотин и десет лева).

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 изр. второ от ЗДвП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.