№ 17632
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20231110151840 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 259941 от 20.09.2023 г., поправена с
уточняваща молба с вх. № 262740 от 21.09.2023 г. (по отношение на ответника П. Р. Р.),
подадени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Й. Р. и П. Р. Р., с които са
предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, в
условията на разделна отговорност и при квоти от исковите суми в размер на по 1/2 ид.
част за всеки един от двамата ответници.
С определение № 27801/27.06.2025 г. съдът е върнал исковата молба на
ищеца в частта относно предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ответника П. Р. Р., на основание чл. 129, ал. 3 ГПК,
прекратявайки съдебното производство в посочената част. Определението е влязло в
сила поради липсата на депозирани жалби срещу него. Така производството е останало
висящо единствено по отношение на ответника Д. Й. Р..
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал срещу ответника Д. Р.
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата 1 263,97 лв. – главница, представляваща 1/2 част от стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бл. 33, ет. 5, ап. 59, аб. № 111118, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
229,43 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.08.2023
г., сумата от 22,67 лв. - главница, представляваща 1/2 част от стойността на услугата за
дялово разпределение за периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната
лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5,24 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г.
1
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за
топлоснабден имот: ап. 59, находящ се в гр. София, гр. София, ж. к. „Дианабад“, бл. 33,
ет. 5, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
Д. Й. Р., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК представител - адв. И. Б., с
който оспорва предявените искове по основание. Оспорва наличието на облигационна
връзка с ищеца по доставка на топлинна енергия, респективно да е потребител на
същата по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, доколкото по делото липсвали доказателства,
които да легитимират ответника като собственик по наследство на процесния имот. В
тази връзка сочи, че името му не фигурира в представения от ищеца Протокол от
17.09.2002 г. на ОС на собствениците на ЕС за избор на фирма за дялово
разпределение и списък на етажните собственици и декларации към него. На следващо
място възразява, че до процесния имот не е доставяна топлинна енергия, която да
отговаря на БДС за топлопреносната мрежа, както и че за исковия период е
съществувал законно монтиран сертифициран общ топломер в абонатната станция на
процесния адрес. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
2
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приложените на л. 9-12 по по делото нотариален акт за собственост
апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ и декларация по чл. 55в от ЗПИНМ се
установява, че Параскева Тодорова Генова, ЕГН ********** е собственик на
процесния недвижим имот, а именно апартамент, находящ се в град София, ж.к.
„Дианабад“, бл. 33, ет. 5, ап. 59, заедно с 0,755 % идеални части от общите части на
сградата, включително портиерско помещение, находящо се в съставляващия парцел.
От представено по делото удостоверение за наследници с изх. №
0822/20.05.2022 г. се установява, че наследодателят Параскева Тодорова Генова, ЕГН
********** е оставила за свои законни наследици двамата си живи синове Д. Й. Р. и П.
Р. Р.. Ето защо съдът приема, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН собствеността върху
процесния имот е преминала върху двамата сина поравно, т.е. всеки от тях притежава
по ½ ид. част от имота.
С определение № 27801/27.06.2025 г. съдът е върнал исковата молба на ищеца в
частта относно предявените искове срещу ответника П. Р. Р., на основание чл. 129, ал. 3
3
ГПК, прекратявайки съдебното производство в посочената част. Съобщението е
връчено редовно на ищеца на 01.07.2025 г. и в указания от съда 1-седмичен срок това
определение не е оспорено, поради което и определението е влязло в законна сила. Ето
защо към настоящия момент производството е висящо единствено по отношение на
ответника Д. Й. Р., отговарящ за своята ½ ид. част от имота.
От качеството на ответника Д. Р. на съсобственик на ½ идеална част от
топлоснабден имот произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови
нужди. В тази насока и всички възражения, инвокирани в отговора на исковата молба
касателно наличието на облигационна връзка между страните, следва да се възприемат
като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба №
16-334.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника Р. във връзка
с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците
са начислени сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по
уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на
действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че за целия исков период в имота топлинната енергия
е определяна по реален отчет на показанията на 3 броя ИРРО, монтирани в 3 броя
радиатори в имота, както и топлинна енергия, отдадена от 1 брой щранг лира в
помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято топлинна енергия се определя по изчислителен път.
Съгласно заключението на СТЕ размерът на реално потребеното количество топлинна
енергия за процесния период, при съобразяване с изравнителните сметки е в размер на
2 602,88 лв. От посочената сума ответникът Р. дължи 1 301,44 лв. съобразно горните
мотиви относно собствеността му на ½ от имота.
Ответникът, чрез адв.Б., своевременно е упражнил правата си по чл. 120
4
ЗЗД, като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата
молба – 20.09.2023 г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото исковата молба е подадена на 20.09.2023 г., то следва да се приеме,
че вземането на ищеца от м.05.2020 г. до м.08.2020 г. включително е погасено по
давност, поради което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане само за останалата част от исковия период – от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност
период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при
съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 2 296,56 лв. Съгласно
гореизложените мотиви относно собствеността на имота, ответникът Д. Р. дължи 1/2
част от сумата от 2 296,56 лв. – или сумата от 1 148,28 лв., за която сума искът е
основателен и следва да се уважи, а за разликата над нея до пълния предявен размер
от 1 263,97 лв. (т.е. за сумата от 115,69 лв.), искът следва да се отхвърли.
Настоящият съдебен състав намира, че, макар да е доказан в своето основание,
другият главен иск - за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, не е
доказан в своя размер. Ищецът не е поискал събирането на доказателства във връзка с
тази си претенция, а правилото на чл. 162 от ГПК в случая не може да бъде използвано
за ориентир, доколкото по делото отсъстват каквито и да било документи във връзка с
извършения разход на дружеството – топлинен счетоводител. Ето защо искът за
сумата от 22,67 лв. – главница, представляваща ½ част от стойността на услугата
дялово разпределение в процесния период следва да бъде оставена без уважение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
5
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението
за отчетния период, считано от 15.09.2021 г. При изчисляване на дължимата законна
лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия в размер на 1148,28 лв. за периода от
15.09.2021 г. до 31.08.2023 г. възлиза на сумата от 242,75 лв. Доколкото ищецът
претендира едва 229,43 лв., то акцесорната претенция за лихва върху главницата за
топлинна енергия следва да бъде уважена в цялост, при съблюдаване на правилото,
установено в нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което приложение следва да намери общото правило, че
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 20.09.2023 г.
и касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за
сумата от 5,24 лв., начислена за периода от от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни с оглед
уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ответникът Д. Р. не претендира
възстановяване на разноски в настоящото производство.
На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се признаят разноски в
размер на общо 793,77 лв., от които съразмерно с уважената част на иска разноски,
както следва 76,50 лв. – държавна такса заповедното производство, 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение исковото производство, 300,00лв. – депозит вещи
лица и 400 лв. – депозит особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33,
ет. 5, ап. 59, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите както следва: сумата от 1 148,28 лв.- главница,
представляваща ½ част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, ет. 5, ап. 59, за периода от
м.09.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 229,43 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 31.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, представляваща ½
част от стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот за разликата
над присъдената сума от 1 148,28 лв. до пълния предявен размер от 1 263,97 лв. (или за
сумата от 115,69 лв.) и за периода от м.05.2020 г. до м.08.2020 г. включително, както и
6
иска за главница, представляваща 1/2 част от стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 07.2020 г. до м. 04.2022 г. за сумата от 22,67 лв., ведно
със законната лихва от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5,24
лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33,
ет. 5, ап. 59, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата
от 793,77 лв., представляваща сторени в хода на първоинстанционното производство
разноски от ищеца, съразмерно на уважената част от исковите му претенции.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7