Решение по дело №1518/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264290
Дата: 29 юни 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20211100101518
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 29.06.2021 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия:  Невена  Чеуз

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 1 518 по описа на 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

        Ищецът Е.В.Д. излага в исковата молба, че на 16.01.2019 г. е сключил с ответното дружество „Б.П.“ ООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент 11, със застроена площ от 89, 86 кв.м., идентификатор 68134.4337.9917.1.23 за сумата от 158 175 лева, платима на три вноски, уговорени в договора. Посочено в исковата молба е, че страните постигнали уговорка, крайният срок за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на имота да е 15.07.2019 г.  Твърди се, че ищецът заплатил уговорените две вноски по предварителния договор, а на 16.04.2020 г. ответното дружество продало имота, предмет на сключения предварителен договор на трето за спора лице. Твърди се, че на 21.10.2020 г. на ответника била изпратена нотариална покана за разваляне на договора. Заявени са твърдения, че с исковата молба се отправя отново изявление за разваляне на предварителния договор.

Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да върне платената цена по предварителния договор в размер на 44 200 лева като платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се разноски, съгласно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „Б.П.“ ООД, редовно уведомен, не е заявил писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Искът се поддържа в открито съдебно заседание  от адв. Е.Т..

Ответното дружество не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. При тези искове в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил, както и че в резултат на неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил поради отпаднало основание. Следователно дължимото следва да е дадено пряко от обеднилия се на обогатилия се и то на основание, което впоследствие е отпаднало.

Страните не са формирали спор относно факта, че са били в договорни правоотношения по повод сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а и в тази връзка са ангажирани писмени доказателства, установяваща облигационната им връзка.

Не се спори по делото, че по силата на сключения процесен предварителен договор ответното дружество се е задължило да продаде на ищеца, купувач по тях, договорен недвижим имот. Страните са постигнали съгласие да сключат окончателен договор в срок до 15.07.2019 г. /чл. 2 от договора/.

Видно от представените по делото писмени доказателства –платежно нареждане ищецът е заплатил на продавача на 16.01.2019 г сумата от 40 000 лв.  Съобразно чл. 3.2. от договора, в деня на сключването му ищецът купувач е заплатил задатък в размер на 4 200 лв., а вноската от 16.01.2019 г. представлява второ плащане с оглед уговорките в цитирания по-горе член от договора. Съгласно чл. 3.3. от същия, окончателното плащане на цената е уговорено до 15.07.2019 г., но не по-рано от въвеждането на сградата в експлоатация.

Няма данни по делото дали и кога, сградата, в която се намира процесния недвижим имот е въведена в експлоатация, за да стане изискуемо задължението по плащане на третата вноска на продажната цена.

Данни за нотариално оформяне на предварителния договор, процесен по делото, не са ангажирани от страните, а не се и твърди такъв да е сключван. Напротив, видно от ангажираните по делото доказателства, по отношение на имота, предмет на процесния предварителен договор, е налице разпоредителна сделка, оформена в нотариална форма от 16.04.2020 г. в полза на трето за спора лице/стр. 25 в делото/.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Съдебната практика в общата хипотеза на чл.87, ал.1 ЗЗД последователно приема, че развалянето на договора поражда последици и ако изявлението не съдържа определен срок за изпълнение. Тогава ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни работата до изтичане на обективно подходящ с оглед на обстоятелствата срок. С исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия за съответната престация срок/решение №37 от 22.03.2011г. на ВКС по гр.д. №920/2009г., ІV г.о./. Следва да се има предвид и обстоятелството, че исковата молба, с която се претендират по делото последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно и предупреждение за изпълнение, дори и волеизявление за разваляне на договора, даже и да не са изрично формулирани изявления / решение №706 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д. №1769/2009г., ІІІ г.о./. Тъй като исковата молба довежда до знанието на длъжника изявлението на кредитора за дължимо незабавно изпълнение, съдържащо се в претенцията за връщане на даденото по договора като последица от неговото разваляне, следва да се приеме, че предявеният иск има значението на покана за изпълнение и предупреждение за разваляне на сделката по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. От момента на получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за искането на купувача да му бъде върната платената по договора цена, с оглед неговото неизпълнение респ. и за фактически съдържащото се в това искане изявление за разваляне на сделката. От момента на получаване на преписа от исковата молба ответникът е имал достатъчно време да предприеме активни действия по изпълнение на задължението си по договора т.е. имал е достатъчна възможност респ. период от време да предприеме активни действия по отношение на процесното задължение.

При така установеното неизпълнение от страна на ответника, за ищеца е възникнало право да развали договора, което право последният е упражнил по съображенията, изложени по-горе в съдебното решение.

Предвид изложеното, искът за присъждане на процесната по делото сума, представляваща неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, като дадена на отпаднало основание по неизпълнен и развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е основателен и следва да бъде уважен. 

 Предвид своевременно релевираното искане за заплащане на разноски и на основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът намира, че на ищеца следва да се присъди и сумата от 4 838 лв. – сторени разноски, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК /стр. 47 в делото/.

 

        Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Б.П.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.В.Д., ЕГН **********,*** – адв. Е.Т. на основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД сумата от сумата от 44 200 лева, платена на отпаднало основание по повод развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 4 838 лв. – съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

              СЪДИЯ: