РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. С., 23.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО
ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря
Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 964 по описа на съда за
Й.Д.Д. от гр. С. е предявил срещу „Б.” АД, к. к. „Б.”, Община С., иск за заплащане на сумата 100000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина му С. Й. Д., причинена от
настъпила на 08.01.2016 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата
на настъпване на трудовата злополука до окончателното й изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че ищецът е баща на С. Д. и че последният работел в ответното
дружество по трудово правоотношение и изпълнявал трудовата функция „ски
патрул”. На 08.01.2016 г. С. Д. изпълнявал обичайните си задължения по
осигуряване безопасността на ски-пистите, стопанисвани от ответното дружество.
Спускайки се за проверка по една от пистите, С. Д. минал покрай машина за
изкуствен сняг, която била повредена и изхвърляла вода вместо сняг /с оглед
коригиращото твърдение на пълномощника на ищеца, направено в с. з. на
22.05.2017 г. преди извършване на доклад на делото/. Поради неправилната работа
на машината върху снежната покривка на пистата била натрупана вода, която рязко
забавила скоростта на движение на С. Д. и той паднал. В резултат на падането
той получил силен удар, довел до счупване на пети прешлен на гръбначния му
стълб, в областта на врата. Незабавно след злополуката С. Д. бил откаран в
„МБАЛ С.” ЕООД, а оттам бил транспортиран в гр. София, където бил приет в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”. Там му била извършена операция за подмяна на счупения
прешлен, но състоянието му се влошило и на 04.02.2016 г. той починал.
Злополуката била призната за трудова по реда на КСО. Ищецът изпитал силен шок и
стрес от загубата на сина си, който приживе полагал много грижи за родителите
си. Два дни след смъртта на сина му ищецът получил сърдечна криза, а след още
два дни майката на С. Д. и съпруга на ищеца починала от инфаркт вследствие на
силния стрес.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил
иска и е заявил становище за неговата неоснователност. Ответникът не е оспорил
обстоятелствата, че между него и С. Д. е съществувало трудово правоотношение –
както към датата на злополуката, така и към датата на смъртта на работника.
Също така ответникът не е оспорил и обстоятелството, че по силата на това трудово
правоотношение С. Д. е изпълнявал трудовата функция на „ски патрул”.
Ответникът е
оспорил твърденията в исковата молба за обстоятелствата, при които е настъпила
злополуката и по-конкретно – твърдението за повреда в машина за направа на
изкуствен сняг. Оспорил е и твърдението за причинна връзка между падането на С.
Д. на ски-пистата на 08.01.2016 г. и последвалата негова смърт. Твърди се в
отговора на исковата молба, че падането на пострадалия С. Д. на ски-пистата е
предизвикано изцяло от действията му. Посочва се, че с оглед изпълняваната от него
трудова функция на „ски патрул”, към него е имало завишени изисквания относно
уменията му на скиор, поради което препятствия по пистата не са били нещо
необичайно при изпълнение на задълженията му и той е следвало да положи
необходимата грижа да изпълни трудовите си задължения, а именно – бавно и
внимателно да обследва цялата територия на ски-пистите сутрин преди започване
на ползването им от туристите, както и след това през целия ден. Тези
съображения обосновават доводите на ответника, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на злополуката с грубата си небрежност, тъй като той, разчитайки на
огромния си опит, е надценил уменията си и се е придвижвал по пистата по начин,
който не му е позволил да овладее ските. Ответникът е оспорил и твърдението в
исковата молба, че влошеното здравословно състояние на ищеца се дължи изцяло на
смъртта на сина му и в тази връзка твърди, че още приживе на С. Д. ищецът е бил
с влошено здравословно състояние.
Пред съда ищецът се
представлява от пълномощника си адв. К. Василев, а впоследствие – от адв. Я.
Дочев, който в хода на устните състезания заявява, че искът е изцяло доказан и
следва да бъде уважен в предявения му размер.
Ответникът се
представлява пред съда от пълномощника си адв. И. Болярски, който изразява
становище за неоснователност на иска по съображенията, изложени в отговора на
исковата молба, а при условията на евентуалност счита, че размерът на иска е
твърде завишен.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между
страните, а и се установява от представеното към исковата молба удостоверение изх.
№ 2378/08.11.2016 г., издадено от Община С. за съпруг/а и родствени връзки, че
ищецът Й.Д.Д. е баща на С. Й. Д., починал на 04.02.2016 г.
Във връзка със
смъртта на С. Д. е образувано наказателно производство по следствено дело №
16/2016 г. по описа на ОСлО при Софийска окръжна прокуратура /СОП/ за
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, което с постановление на прокурор от СОП
от 27.12.2016 г. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК. Материалите по това досъдебно производство са приобщени
като доказателства по настоящото дело с протоколно определение от с. з.,
проведено на 30.10.2017 г.
Страните не спорят
и за обстоятелството, установено от трудов договор от № 208/16.08.2010 г.,
сключен между „Б.” АД и С. Й. Д. и допълнителни споразумения този договор,
последното от които с № 895/15.12.2014 г. /съответно л. 97 и л. 96 от том І на сл.
д. № 16/2016 г. на ОСлО при СОП/, че към 08.01.2016 г. между С. Д. и ответното
дружество е съществувало трудово правоотношение, по силата на което С. Д. е
изпълнявал трудовата функция на ски патрул в отдел „Ски-училище, гардероби и
ски писти”, сектор „Ски писти” на ответника.
За длъжността „охранител/ски
патрул” работодателят е утвърдил длъжностна характеристика, с която С. Д. е бил
запознат на 14.12.2013 г. /л. 26-28 от настоящото дело/.
В чл. 29, т. 13 от
утвърдения Правилник за вътрешния трудов ред в „Б.” АД /л. 188-202 от т. І от
сл. д. № 16/2016 г. на ОСлО при СОП/ е установено задължение за всички
работници и служители да използват по време на работа предоставеното им работно
/униформено облекло/ и предоставените им лични предпазни средства. В т. 3.1. от
Инструкция за безопасността на труда при работа на служител „ски патрул”,
утвърдена на 29.11.2012 г. от изпълнителните директори на ответното дружество
/л. 27-28 от том І на сл. д. № 16/2016 г. на ОСлО при СОП/ е посочено, че всяка
сутрин, преди започване на работа, служителят е длъжен да проверява състоянието
на оборудването, с което работи – ски екипировка, ски имущество и лични
предпазни средства. По делото не се установява на С. Д. да са предоставяни от
работодателя конкретни лични предпазни средства за изпълнение на работата му.
Видно от
представеното извлечение от Книга за инструктаж на работното място, периодичен
инструктаж, извънреден инструктаж /л. 33, т. І от сл. д. № 16/2016 г. на ОСлО
при СОП/ на С. Й. Д. е проведен периодичен инструктаж на 21.12.2015 г.
Не е спорно и се
установява от работен график за периода 04.01-10.01.2016 г. /л. 49, т. І от сл.
д. № 16/2016 г./, че на 08.01.2016 г. С. Д. е бил на работа и е изпълнявал
трудовите си задължения на ски-писти „Ястребец” в к. к. „Б.”, Община С..
С декларация за
трудова злополука, подадена в ТП на НОИ – София област с вх. №
5101-22-2/14.01.2016 г. ответното дружество е декларирало, че на 08.01.2016 г.
в 9,00 ч. в к. к. „Б.”, Община С., на писта „Ястребец
С разпореждане № 5104-22-20/11.03.2016
г. на длъжностно лице от Териториално
поделение на НОИ – София област, злополуката, декларирана от ответника с вх. № 5101-22-2/14.01.2016
г., станала със С. Й. Д., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Не е спорно по делото, че разпореждането не е обжалвано по реда на чл. 60,
ал. 4, вр. чл. 117 от КСО.
Установява се от
показанията на свидетеля Антон Калайджиев, работил по време на инцидента в
Планинска С.ителна служба при Българския червен кръст /ПСС при БЧК/, че на
08.01.2016 г. той се отзовал на получен в базата на службата в Б. сигнал за
инцидент, при който е пострадал ски патрул. Когато посетил мястото на
инцидента, той заварил С. Д. да лежи, като последният бил контактен, можел да
говори, но не можел да се движи. Свидетелят Калайджиев и други С.ители
поставили на С. Д. шийна яка, обездвижваща врата в положението, в което е –
легнало и стабилно, и го положили в т. нар. „вакуум-матрак” – съоръжение, което
обездвижва цялото тяло, заемайки неговата форма и позволява транспортирането
му, без да се движи тялото. Свидетелят сочи, че за да се постави шийната яка, е
необходимо да се свали каската от главата, ако такава е била поставена, както и
че той не си спомня да е свалял каска от главата на С. Д..
Свидетелят Боян
Герасимов, работещ като ски патрул в „Б.” АД, сочи в показанията си, че разбрал
за инцидента от Костадин Алински, който работел в патрулна двойка със С. Д. и
когато пристигнал на място, той заварил Д. да лежи и да казва, че не си чувства
краката и изпитва болки в рамото. Герасимов помогнал на С.ителите да качат Д. в
линейката и слязъл с тях до ПСС в к. к. „Б.”. Свидетелят сочи, че предпазните
средства, с които разполага като ски-патрул, са каска, ръкавици и ски-очила, както
и че на мястото на инцидента не видял каска, въпреки че прибрал ските и щеките
на Д..
От приобщените по
делото писмени доказателства – писмо изх. № 3042/12.04.2017 г. от директора на
Центъра за спешна медицинска помощ – София /л. 105 от настоящото дело/,
обяснение от Надка Христова, медицински фелдшер при ФСМП – С. /л. 106/, карта
за повикване от 08.01.2016 г. /л. 107/, фиш за спешна медицинска помощ /л. 108/
и извлечение от дневник за посещения на адреси /л. 109/ се установява, че
екипът на ФСМП – С. е посетил ПСС в к. к. „Б.”, откъдето С. Д. е транспортиран
до ФСМП – С., там е консултиран с травматолог и е изпратен към УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов” в гр. София, където е хоспитализиран. На посочената дата и след нея С.
Д. не е лекуван в „МБАЛ С.” ЕООД, както е видно от писмо изх. № 2745/14.07.2017
г. от управителя на дружеството до съда.
Като доказателства
по делото са приети медицински документи /л. 64-90/ от лечението на С. Д. в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” – гр. София. От тях, а и от препис-извлечение от акт за
смърт /л. 75 от т. І от сл. д. № 16/2016 г. на ОСлО при СОП/ се установява, че С.
Д. е починал на 04.02.2016 г.
Установява се от
препис-извлечение от акт за смърт /л. 112 от делото/ и епикриза от „МБАЛ – С.”
ЕООД, кардиологично отделение /л. 118 от делото/, че Татяна Иванова Димитрова
/съпруга на ищеца Й.Д. и майка на С. Д./ е починала на 08.02.2016 г. от масивен
остър миокарден инфаркт.
Свидетелката Милла
Иванова е сестра на С. Д. и дъщеря на ищеца Й.Д.. Същата сочи в показанията си,
че от около 5 години живее постоянно в Англия, където била и при настъпване на
злополуката с брат й. Преди 22 години ищецът преживял лек инсулт без
увреждания, а към м. януари
Според свидетеля
Румен Иванов /съпруг на свидетелката Милла Иванова/ ищецът разчитал на сина си
и понесъл много тежко смъртта му, както и смъртта на съпругата си Татяна
Димитрова. Макар и преди тези събития ищецът да имал здравословни проблеми, той
общувал нормално, а след тях при вълнение ищецът губел памет и връзка с
реалността. След смъртта на сина си и на съпругата си ищецът бил настанен в
Дома за стари хора в гр. С., тъй като нямало кой да се грижи за него.
Посочено е в писмо
от 07.06.2017 г. до съда, подписано от д-р Д. Бубураков, личен лекар на ищеца,
че ищецът отдавна е с увредено здравословно състояние. Още през 90-те години на
ХХ в. той получил мозъчен кръвоизлив от аневризма на кръвоносен съд, откогато е
с артериална хипертония от трета, най-висока степен. От лятото на
Според приетото
заключение на в. л. Д.Н. по назначената в настоящото производство
съдебно-медицинска експертиза, в изследваните от експертизата материали по
делото липсват данни за това в какво състояние е бил С. Д. при падането на
ски-пистата на 08.01.2016 г., при обгрижването му от ПСС при БЧК и
транспортирането му до спешна медицинска помощ в „МБАЛ С.” на 08.01.2016 г.,
при постъпването и престоя му в СМП при МБАЛ С. и при транспортирането му до
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” на същата дата. При постъпването на пострадалия в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” същият е бил в ясно съзнание, контактен, адекватен, със
спонтанно диафрагмено дишане, двустранно везикуларно. От страна на
сърдечно-съдовата система е бил с пулс 70 удара в минута и с артериално
налягане АН 130/85 mmHg. По
отношение на неврологичния статус, при приемането му С. Д. е бил в съзнание, с
долна параплегия, тежка горна парапареза, хипестезия от нивото на клавикулите
двустранно, като от нивото на тялото на стернума, в посока надолу е преминавала
в нечувствителност. Предвид тежестта на травмата и прогресиращата отпадна
симптоматика, пострадалият е опериран по спешност с цел отбременяване на
гръбначния мозък и стабилизация на счупванията. По време на престоя и лечението
му в болничното заведение се установява постоянна линия на влошаване,
изразяваща се в поява на дихателна недостатъчност, наложила поставянето на
пациента на апарат за изкуствено дишане чрез интубиране с тръба в дихателните
пътища, а впоследствие и през трахеостома – отвор на шията; множество
усложнения – травма на белите дробове на фона на аспирационен синдром и
развитие на белодробна инфекция, тежка анемия и образуване на кървяща язва на
дванадесетопръстника, както и тежка загуба на кръвни белтъци.
Вещото лице д-р Н.
сочи в заключението си, че видно от материалите по делото, при инцидент на
08.01.2016 г. С. Д. е получил тежка съчетана травма, изразяваща се в: 1/.
Травма на главата – контузия с кръвонасядане в тилната област на главата; 2/.
Тежка шийна травма – компресивно /от натиск/ многофрагментно счупване на пети
шиен прешлен в областта на тялото, счупване на дъгата на пети шиен прешлен;
счупване на част от ръба на тялото на шести шиен прешлен с навлизане на
фрагмент от костта в гръбначния канал; контузия и размачкване на гръбначния
мозък между пети и шести шийни прешлени; 3/. Коремна травма – кръвонасядане на
мастната капсула на левия бъбрек. Установените увреждания са резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар върху такива, като
предвид характерната им морфология и локализацията им, добре отговарят да са
получени при падане в условията, посочени в исковата молба. Не се установяват
данни за причиняване на допълнителни травми както по време на транспортирането,
така и по време на обгрижването на С. Д. от екипите на спешна помощ, спешно
отделение в МБАЛ С. и на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”. Проведеното лечение на Д.
отговаря на всички високи съвременни стандарти за лечение на този вид травми,
като от приложената медицинска документация е видно, че екипът на спешна помощ
своевременно е приложил противооточен медикамент /Манитол/, общостабилизиращ
медикамент /Дексаметазон/ и солен обезболяващ медикамент /Трамал/; в деня на
травмата е проведено високоспециализирано неврохирургично лечение на травмата
на шийния гръбнак; проведено е комплексно реанимационно лечение, продължило до
самия смъртен изход на пострадалия.
Също така се сочи в
заключението на вещото лице, че данните за възникнали преки усложнения на
първичната травма са за: аспирационен синдром /по клинични данни/; дихателна
недостатъчност; двустранна абсцедираща пневмония, двустранни плеврални изливи;
синдром на системния възпалителен отговор /по клинични данни/; синдром на
полиорганна недостатъчност, излив в коремната кухина; остра кървяща рана на
дванадесетопръстника; анемичен синдром. Дихателната недостатъчност е датирана
от 10.01.2016 г., наложила е заместване на естественото дишане и прилагане на
апаратна вентилация два дни по-късно и отваряне на оперативен отвор на шията на
19.01.2016 г. Останалите усложнения са описани като възникващи в последващия
период, до дата 26.01.2016 г., когато се демонстрира изхождане на кръв, с
произход от язва на дванадесетопръстника. Спрямо възникналите усложнения е
въздействано със съответните лечебни методи – ендоскопски
трахеобронхоаспирации, фиброгастроскопия, купиране с кръвни продукти,
широскоспектърно антибиотично лечение, апаратна вентилация с висок процент
кислород, лечение с инотропни медикаменти и др. Всички усложнения са пряка
последица от несъвместимата с живота травма на шийния гръбнак, изразяваща се в
тежка увреда на гръбначния мозък на много високо ниво в резултат на счупването
на прешлените, предвид което възстановяване е малко вероятно, а при евентуално
стабилизиране степента на инвалидизация би била максимална, а очакваната
продължителност на живота – минимална. Травмата и нейната тежест в конкретния
случай се свързват с несъвместими с живота преки усложнения, каквито на първо
място са спиналния шок, асцендентен мозъчен оток, потискане на дишането и
вдишване на стомашно съдържимо и слюнка, които водят до сигурна смърт. Смъртта
на С. Д. се дължи на тежката шийна травма и настъпилите от нея усложнения,
които са възникнали като пряка последица от травматичната увреда и са били
непреодолими предвид локализацията и тежестта й.
В отговор на
въпроси на пълномощника на ответника в с. з. на 02.04.2018 г. вещото лице д-р Н.
дава изключително пространни разяснения в защита на заключението си, чието
възпроизвеждане не е необходимо в настоящото решение. Все пак, най-общо тези
разяснения могат да се сведат до следното:
Според вещото лице,
ако пострадалият е носел каска, тя със сигурност би омекотила удара, но предвид
нейната конструкция, при падане върху тилната област на главата, каквото има в
конкретния случай, тилната област би контактувала с вътрешните части на каската
и това би било предпоставка да се получи същата контузия. Механизмът на
получаване на шийната травма е комбиниран – същата е получена от прекомерно,
надмерно сгъване и разгъване на шията, което е довело до компресивно, смачкващо
счупване на пети шиен прешлен със счупване на дъгата му и счупване на
подлежащия шести шиен прешлен, т. е. вследствие на силен натиск върху петия
прешлен той се е счупил и е притиснал шестия прешлен, част от който се е счупил
и е навлязъл в гръбначния канал. Тези увреждания не могат да се получат или
доусложнят при преместване, качване на транспортно средство и изобщо медицинско
обслужване. По делото няма данни пострадалият да е бил обект на неправилни
първични операции по медицинско обгрижване, включително обездвижване,
преместване и транспортиране, а още в начален етап е диагностицирана шийна
травма. Поради това извършените спрямо пострадалия действия по преместване и
транспортиране не могат да се сведат до познати на съдебно-медицинската
практика случаи, в които поради липса на незабавно диагностициране на шийната
травма се стига подозрения за неправилно първично медицинско обслужване,
изразено в по-грубо преместване на пострадали или липса на навременно прилагане
на имобилизация на шията. В този смисъл увреждането на гръбначния мозък при
пострадалия С. Д., представляващо неговото размачкване, се дължи на
гореописаното тежко счупване на шийни прешлени, а не на неправилно медицинско
обгрижване, като диагностицираната шийна травма е напълно потвърдена от
констатациите на съдебно-медицинската експертиза на трупа на пострадалия
/аутопсията/, извършена в хода на досъдебното производство по следствено дело №
16/2016 г. на ОСлО при СОП. Според вещото лице всички посочени в заключението
му усложнения при С. Д. са очаквани усложнения при такава първична диагноза. В
частност бактериите, цитирани в изследваната от вещото лице медицинска
документация, са типични за вътреболнични инфекции, като такива инфекции
задължително се проявяват при пациенти, които са тежко оперирани, особено ако
са обездвижени на легло. Шийната травма на С. Д. неминуемо е довела до
обездвижването му на легло, до въвеждането на тръба в дихателните му пътища, а
впоследствие и до трахеостомия – дишане чрез отвор в шията. При всички тези
високоинвазивни манипулации развитието на вътреболнични инфекции не може да
бъде избегнато и статистически те сериозно застрашават най-тежко болните в
целия свят дори при стриктно изпълнени хигиенни изисквания и независимо от
упражнявания от медицинския персонал строг контрол върху разпространението на
микроорганизмите, които ги причиняват. Язвата на дванадесетопръстника, посочена
от вещото лице като проявено при С. Д. усложнение от травмата, е била овладяна
към момента на смъртта му.
Съдът кредитира
заключението по назначената в настоящото производство съдебно-медицинска
експертиза, тъй като вещото лице е отговорило на всички поставени на
експертизата въпроси съобразно своята професионална компетентност, като от
заключението, а и от разясненията на вещото лице при защитата на заключението
му е видно, че отговорите на тези въпроси са обосновани с изследвани от вещото
лице обстоятелства, за които са събрани доказателства по делото. Само като
илюстративен пример в тази насока и във връзка с упрека на пълномощника на
ответника за тенденциозност на заключението и разясненията на вещото лице пред
съда, следва да се посочи, че вещото лице не отрича влиянието на вътреболнична
инфекция върху здравословното състояние на пострадалия, но детайлно изяснява
конкретния й принос в настъпването на смъртта му с оглед спецификите на
проявление на такива инфекции при травми като тази на пострадалия. Затова съдът
не споделя становището на пълномощника на ответника за неправилност на
заключението поради негова, а и на устните експертни разяснения,
тенденциозност. Следва да се отбележи също така, че съдебната медицина, в която
е специалист вещото лице, изследва не само медико-биологическите характеристики
на уврежданията на човешкия организъм, а и механизма на тяхното причиняване,
както и факторите, които влияят на тяхното настъпване, проявление и конкретна
тежест. Поради това именно специалист в тази област, а не в някоя друга
медицинска дисциплина, както е поискал пълномощникът на ответника, може да даде
обоснован отговор на въпросите, които имат значение за предмета на доказване по
делото.
Според приетото и
неоспорено от страните заключение на в. л. д-р Б.П. по назначената
съдебно-психиатрична експертиза, ищецът е изживял остър стрес вследствие
загубата на сина си и на съпругата си. Като последица от острия стрес ищецът е
изпаднал в протрахирана депресивна реакция, изразяваща се в тревожност, упорито
безсъние, понижено настроение, емоционална лабилност и мисли за
безперспективност. Тревожно-депресивната симптоматика е с хроничен ход.
Вследствие на загубата на най-близките си хора ищецът остава самотен, което
допълнително влошава психичното му здраве и социалната му вградимост.
В съдебно заседание
на 21.05.2018 г. д-р П. пояснява, че използваният в заключението му термин
„протрахирана депресивна реакция” означава удължена във времето депресивност.
Посочва, че констатацията в обстоятелствената част на заключението му за
сериозна соматична увреденост на ищеца е основана на налична по делото
медицинска документация /епикризи/ и се дължи на общи заболявания,
непредизвикани от травматично увреждане – същият има проблеми с дихателната
система и е на постоянна апликация на кислород. Пояснява, че от гледна точка на
психическото състояние на ищеца не може да се проведе разграничение между
смъртните случаи в семейството му – смъртта на сина му и на съпругата му.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Ищецът е предявил
срещу ответника иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ – за заплащане на
сумата 100000 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина му С. Й. Д., настъпила на
04.02.2016 г. вследствие на трудова злополука, станала на 08.01.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от настъпване на злополуката до
окончателното й изплащане.
Искът е допустим, а
по същество – частично основателен.
Установява се по
делото, че на 08.01.2016 г., около 09,00 ч., в к. к. „Б.“, Община С., на
ски-писта „Ястребец 3“, през време на работа и във връзка с изпълняваната като
работник в „Б.“ АД трудова функция на „ски патрул”, С. Й. Д. – син на ищеца, е
претърпял злополука, приета по реда на чл. 60 от КСО за трудова.
Налице е причинна
връзка между травматичните увреждания, които С. Д. е получил при злополуката и
смъртта му, настъпила на 04.02.2016 г. Според обсъденото по-горе прието
заключение по назначената в настоящото производство съдебно-медицинска
експертиза, шийната травма на пострадалия е резултат от падането му на пистата,
а естеството на травмата – счупване на пети и шести шийни прешлени, довело до
размачкване на гръбначния мозък, е предизвикало усложненията в здравословното
му състояние в хода на лечението му в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, гр. София. Причина
за смъртта на С. Д. са както тежката шийна травма, така и настъпилите от нея
усложнения /вж. в тази насока и заключението по съдебномедицинската експертиза
на труп № 9/2016 г., извършена в хода на сл. д. № 16/2016 г. на ОСлО при СОП –
л. 284-288 от т. І на това следствено дело/.
Що се касае
по-специално до усложненията на шийната травма, установява се от
доказателствата по делото, че те са типични за такава травма, поради което се
налага еднозначен извод, че травматичното увреждане не само е поставило
началото на причинно-следствената верига, завършила със смъртта на пострадалия,
т. е. увреждането е не само необходимото условие, без което смъртта на С. Д. не
би настъпила на 04.02.2016 г. /според теорията за „каузалното причиняване”/, но
и че резултатът е типичен за такова увреждане, т. е. увреждането обичайно и адекватно
го е причинило /според теорията за „адекватното причиняване”/. В този смисъл
следва да се отбележи, че вътреболничната инфекция, засегнала здравословното
състояние на С. Д. по време на лечението му в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, за която
има данни по делото, не представлява страничен за причинно-следствената връзка
фактор, без чието проявление не би настъпил смъртния изход при С. Д., а е
обусловена от тежките инвазивни мероприятия по лечението именно на шийната му травма
и е тяхна последица, която не може да бъде елиминирана като фактор от
съвременната медицинска практика в световен мащаб дори при най-строго спазване
на хигиенни правила и норми, т. е. такива вътреболнични инфекции обичайно
съпътстват лечение като това на пострадалия.
Съгласно чл. 200,
ал. 1 от КТ ответникът като работодател на С. Д. отговаря за неимуществените
вреди от трудовата злополука, която е причинила смъртта му, независимо от това
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпване на
вредите. Основанието на тази отговорност е изцяло обективно и се състои в
противоправно поведение на работодателя, но разбирано в най-широк смисъл – като
неизпълнение на задължението му по чл. 275, ал. 1 от КТ да осигури здравословни
и безопасни условия на труд, така че опасностите на живота и здравето на
работника и служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. В този
смисъл отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука може да се
определи като особена разновидност на деликтната отговорност, но по същество правната
й уредба е израз на възлагането на риска от възникване на трудови злополуки върху
работодателя.
Във връзка с
конкретния случай и с доводите на страните, тези съображения обосновават извод,
че е без правно значение за основанието на отговорността на ответника дали
падането на С. Д. на пистата се дължи на рязко забавяне на движението на ските
му поради наличие на вода върху снежната покривка на пистата в резултат на
неправилно функциониране на машина за производство на изкуствен сняг. От
значение в тази насока са единствено обстоятелствата, че по време на работа
като „ски патрул“ работникът е паднал на ски-пистата, вследствие на което е
претърпял травматични увреждания, които са му причинили смърт и злополуката е
приета за трудова по надлежния ред, установен в КСО. Всъщност и становището на
ответника, че причина за падането на С. Д. на ски-пистата не е неправилно
функциониране на машина за производство на изкуствен сняг, не отрича характера
на злополуката като трудова, а е изразено най-вече във връзка с твърденията за
съпричиняване на злополуката поради груба небрежност на пострадалия, които ще
бъдат обсъдени по-долу.
С оглед деликтния източник на отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ и съгласно ППВС № 4/1961 г., което не е
изгубило своята актуалност и след постановяване на ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018
г. на ОСНГТК на ВКС, ищецът като баща на починалия С. Д. има право на
обезщетение за неимуществените вреди, които той самият е претърпял от смъртта
на починалия поради трудова злополука негов син, независимо че не е сред кръга
лица, призовани към наследяване и посочени в удостоверение за наследниците на С.
Д. /л. 76, т. І от сл. д. № 16/2016 г. на ОСлО при СОП/.
Ищецът е претърпял
подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, настъпили от смъртта на сина му С.
Д.. Именно защото ищецът е с отдавна /още от преди смъртта на сина му/ увредено
общо здравословно състояние, обективирано в страдания от множество заболявания,
бил е в близки отношения със сина си, а от около 5 години дъщеря му /св. Милла
Иванова/ живее в Англия, той реално е разчитал на грижите и подкрепата именно
на сина си. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че след смъртта на сина
му, последвана бързо от смъртта и на съпругата му, той е настанен в Дом за стари
хора в гр. С.. С други думи тази драстична промяна в условията, при които за
ищеца се полагат грижи /от домашна обстановка към обществена институция/, е
настъпила не поради нежеланието на сина му да ги полага или поради съществувало
отчуждение между тях, а поради дефинитивната липса на близки хора до него,
които да го обгрижват, като тази липса е пряко обусловена от загубата на сина
му – млад трудоспособен мъж в разцвета на силите си. Наред с това, загубата на
дете е най-тежкото житейско събитие от личен характер в живота на един родител,
поради което е обосновано заключението по съдебно-психиатричната експертиза, че
ищецът е изживял остър стрес вследствие смъртта на сина си С. Д. и последица от
това е продължена във времето и поради това хронифицирана депресивна реакция,
изразяваща се в тревожност, упорито безсъние, понижено настроение, емоционална
лабилност и мисли за безперспективност.
Въпреки това съдът
отчита и обстоятелството, че интензитетът на болките и страданията на ищеца е
провокиран не само от смъртта на сина му, а и от бързо последвалата след това
смърт на съпругата му. Ефектът на тези житейски събития е съвкупен и е
разбираемо, че не съществува методика, по която да се определи кое от тях какъв
конкретен принос има за психическото състояние на ищеца, нито може каквото и да
било експертно заключение да даде обективно заключение за причинна връзка между
смъртта на С. Д. вследствие на злополука и смъртта на майка му Татяна Димитрова
от инфаркт. Все пак обаче, преценена обективно от изцяло житейска гледна точка,
смъртта на съпругата на ищеца е допълнителен фактор в причинната връзка между
смъртта на сина му и претърпените от последния болки и страдания и последиците
от проявлението на този фактор /ако той според ищеца е със самостоятелно
значение/, не следва да се възлагат допълнително на ответника по реда на чл.
200 от КТ. И на следващо място, падането на С. Д. на терена при рутинен обход
на ски-писта, макар /както ще се посочи по-долу/ да не може да се вмени като
последица на неизпълнение на негови задължения поради груба небрежност, е
обстоятелство, което следва да се прецени в светлината на критерия по чл. 52 от ЗЗД, приложим на осн. чл. 212 от КТ за справедливост на размера на обезщетението.
При така изложените
съображения за обстоятелствата, които са релевантни за размера на обезщетението
за неимуществени вреди, дължимо от ответника на ищеца, съдът намира, че
справедливото парично обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в
тези болки и страдания, е 80000 лв.
Не са налице
основания съдът да приеме, че дължимото от ответника обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде намалено на основание чл. 201, ал. 2 от КТ
поради това, че С. Д. поради груба небрежност е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука.
Преди всичко, не
всяко нарушение на правилата за безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, а само това, което съдържа признаците
на грубата небрежност. С груба небрежност действа този, който е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той
няма да настъпи или че ще успее да предотврати настъпването му. По делото не се
установява пострадалият да е имал поведение, довело до трудовата злополука,
характеризиращо се с такова субективно отношение, а установяването на такива
обстоятелства е в тежест на ответника съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК.
Карането на ски е
човешка дейност, която по принцип се практикува като спорт или хоби, а в
конкретния случай е била характерен способ за изпълнение на трудовите
задължения на пострадалия. Независимо от целта на упражняването й обаче е
ноторно известно, че тази дейност носи висок
риск от травматични увреждания, тъй като естеството й предполага реални опасности
от загуба на равновесие и свързаните с това падане, усуквания на тялото,
сблъсъци със стоящи предмети /камъни, дървета, машини и съоръжения или части от
тях, хора, животни/ и т. н., при това причинени от фактори, сред които уменията
за каране на ски далеч не са най-съществените.
Следователно
доводите на ответника, че пострадалият, към чийто скиорски умения били
предявени по-високи изисквания с оглед изпълняваната от него работа, е следвало
да положи квалифицирана грижа да избегне падане, са на първо място неотносими
към понятието груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Те касаят
твърдения за неизпълнение на задължението на пострадалия да полага грижата на
добрия професионалист /в случая – скиор/, покриващо обикновената небрежност,
която не е основание за намаляване на отговорността на работодателя.
На второ място,
напълно необосновано с оглед законовата уредба на отговорността на работодателя
за вреди от трудова злополука, последният с тези свои твърдения се опитва да
прехвърли риска от травматични увреждания, настъпили от падане при управление
на ски, на работника, който по този начин изпълнява работата си в полза и на
риск на работодателя. По тази логика всеки работник, който упражнява трудова дейност,
за която се изискват специални умения, носи риска от трудова злополука само
защото притежава такива умения, а това е несъвместимо с характера на
отговорността на работодателя за трудова злополука при изяснения й по-горе
характер.
И на трето място,
ответникът не изтъква, а и не доказва, никакви конкретни действия на
пострадалия, съставляващи неизпълнение на негови трудови задължения при
необходимото за груба небрежност негово субективно отношение към настъпването
на неблагоприятния резултат, а именно – да го е предвиждал, но лекомислено да се
е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да предотврати неговото
настъпване. Не се установява пострадалият да не е изпълнил такива свои
конкретни задължения, установени в Правилника за вътрешния трудов ред в
ответното дружество, Инструкцията за безопасност на труда при работа на
служител „ски патрул”, утвърдена от изпълнителните директори на „Б.” АД и
длъжностната му характеристика, още по-малко – да е осъществил такова
неизпълнение при посоченото по-горе субективно отношение, обосноваващо грубата
му небрежност.
Действително, по
делото не се установява при настъпване на трудовата злополука пострадалият да е
бил с поставена на главата скиорска каска. Преди всичко обаче следва да се
отбележи, че по делото не се установява работодателят да е предоставил на
пострадалия такава каска като част от лични предпазни средства, които
последният да е бил длъжен да носи при изпълнение на работата си. Освен това, в
нито един от горепосочените документи, установяващи начина на изпълнение на
трудовите задължения на работника и задълженията му по спазване на изискванията
за здравословни и безопасни условия на труд, не е установено конкретно
задължение по време на работа ски-патрулът да носи скиорска каска на главата. В
този смисъл посочването в длъжностната
характеристика, че работникът на длъжност „ски патрул” ползва специализирано
облекло с надпис, служебен бадж и лични предпазни средства, не означава, че
скиорската каска е сред тези лични предпазни средства, които работникът е
длъжен да носи при изпълнение на работата си. Вярно е, че особено в последното
десетилетие носенето на каска е предпочитан елемент от ски-екипировката за мнозина
от хората, практикуващи зимни спортове, но нормативно или установено от
работодателя задължение за носене на такава каска при изпълнение на работата на
ски патрула не е установено.
Наред с това, от
съществено значение по делото е, че видно от разясненията на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, поставена
на главата на пострадалия скиорска каска би омекотила контакта между твърдите
части на главата и повърхността при падане, но не би предотвратила настъпилото
при падането увреждане. То е получено по механизма на рязко и надмерно
/прекомерно/ последователно сгъване и разгъване на шийния гръбнак и би се
проявило по идентичен начин независимо от носенето на каска. Следователно
обстоятелството дали пострадалият е бил поставена на главата скиорска каска при
настъпване на злополуката, е с неутрално значение за настъпване на констатираните
увреждания, поради което и евентуално неизпълнение на задължението му за
поставяне на такава не е в причинна връзка с резултата и не може да доведе до
намаляване на отговорността на работодателя в единствената предвидена за това
хипотеза на съпричиняване на резултата от поведение на пострадалия,
характеризиращо се с груба небрежност.
По всички изложени
съображения искът е основателен до размер 80000 лв. и в този размер следва да
бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния предявен размер искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради деликтния
източник на отговорността на работодателя и с оглед основанието на иска –
неимуществени вреди за ищеца, претърпени от него от смъртта на сина му,
ответникът дължи законна лихва за забава върху обезщетението от датата на
смъртта на С. Д. – 04.02.2016 г., а не от датата на настъпване на злополуката
/08.01.2016 г./.
По разноските.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС – С. сумата 3250 лв., от които 3200 лв. представляват
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата 50 лв.
за възнаграждение на вещо лице по съдебно-психиатричната експертиза, изплатено
от бюджета на съда, независимо от уважения размер на иска, който зависи от
преценката на съда, а не от която и да е част от заключението на вещото лице.
Първоначално ищецът
е представляван от адв. Константин Василев, а впоследствие – от
преупълномощения от него адв. Явор Дочев /вж. пълномощно на л. 146 от делото/. В
последното съдебно заседание, проведено на 21.05.2018 г. адв. Дочев е
представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК, към който е приложен договор за
правна помощ, сключен между него и ищеца, в който страните са уговорили, че на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и предвид затрудненото
материално състояние на клиента, адвокатът приема и се задължава да оказва
безплатна правна помощ и да осъществява процесуално представителство пред
компетентния съд, на всички инстанции, във връзка с присъждане на
застрахователно обезщетение в полза на клиента за вреди от трудова злополука,
настъпила на 18.01.2016 г. Въз основа на този договор е поискано на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът да присъди на адв. Дочев
адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 4130 лв., от които
3530 лв. са за процесуално представителство по делото, а 600 лв. – за явяване
на всяко следващо след второто открито съдебно заседание, от насрочени общо 8
такива заседания. Съдът намира, че от съдържанието на така представения договор
не може да се направи извод, че между ищеца и адв. Дочев е уговорена безплатна
правна помощ именно по настоящото дело.
Дори да се приеме, че в този договор датата на настъпване на трудовата
злополука е неправилно посочена поради техническа грешка, по-съществено е, че като
предмет на договора е посочено процесуално представителство пред компетентния
съд във връзка с присъждане на застрахователно
обезщетение за вреди от трудова злополука, какъвто не е предметът на настоящото
производство, а и не са посочени
номерът и годината на настоящото дело и съда, пред който то е висящо, макар към
посочената дата на сключване на този договор те да са били вече известни на
страните. Поради това съдът намира, че не са налице основания по чл. 38, ал. 2
от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Дочев. Тъй като
хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА се отклонява от общия режим на отговорността
за разноски и установява лично вземане на адвоката за дължимо от насрещната
страна адвокатско възнаграждение, съдът дължи изричен диспозитив за отхвърляне
на искането.
Независимо от
обстоятелството, че искът е уважен частично, по аргумент от чл. 83, ал. 1, т. 1
от ГПК ищецът не дължи на ответника разноски съразмерно отхвърлената му част.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда, „Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление к. к. „Б.”, Община С., да заплати
на Й.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес гр. С., ж. к. „С.о”, бл. 21, ет. 5, ап. 20, сумата 80000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от Й.Д.Д. неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от смъртта на сина му С. Й. Д., настъпила на 04.02.2016 г. в
резултат на трудова злополука, станала на 08.01.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 04.02.2016 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ В ЧАСТТА МУ за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 100000 лв., както и ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законна лихва върху обезщетението В ЧАСТТА МУ за периода от
08.01.2016 г. до 03.02.2016 г. включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление к. к. „Б.”, Община С., да заплати
в полза на С.ския районен съд сумата 3250,00 лв. /три хиляди двеста и петдесет
лева/, от които 3200 лв. за дължимата държавна такса върху уважения размер на
иска и 50 лв. за възнаграждение на вещо лице, изплатено от бюджета на съда за
съдебно-психиатрична експертиза.
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат Явор Дочев с правно основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъждане на „Б.“ АД, к. к. „Б.“, Община С.,
да му заплати адвокатско възнаграждение в размер 4130 лв. за предоставена
безплатна правна помощ на Й.Д.Д. от гр. С., от които сумата 3530 лв.
представлява възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а 600 лв. представлява
допълнително възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 8 от същата наредба.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: