№ 552
гр. Пазарджик , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200481 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. Г. Л., ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „***“ № 14, против Наказателно постановление № 20-1818-000678
от 14.10.2020 г. издадено от началник РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с
което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.
В жалбата обобщено се излагат възражения за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП,
поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
съображения за отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител, но депозира писмено становище по съществото на спора, с което
излага съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство и се прави възражение за прекомерност на разноските на
ответната страна.
1
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 21.09.2020 г., около
22,30 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Христо Ботев“, е управлявал лек автомобил
„***“ с рег. № ***, като движейки се по булеварда е направил обратен завой на ул.
„Панайот Волов“ и при подаден разбираем сигнал- светилен и звуков от патрулен
автомобил ***, не е изпълнил задължението да спре на посоченото място и да
изпълни разпореждането на полицейски орган. При извършената му проверка не
носел КТ към СУМПС.
За горното против жалбоподателя на 22.09.2020 г. бил съставен АУАН №
348014 в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис.
В акта жалбоподателят вписал възражението, че на 21.09.20-20 г. не е управлявал
цитираното МПС, тъй като е отдал под наем автомобила на фирма с нотариално
заверен договор.
Въз основа на АУАН на 14.10.2020 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на жалбоподателя на 11.03.2021 г., видно от разписката към
НП, а жалбата против него била подадена до РС- Пазарджик чрез АНО до съда,
лично от наказаното лице в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 12.03.2021
г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите П.С.,
Д.П. и Й. П..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които
по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По отношение на нарушението по пункт 1- по чл.103 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение за водачът на пътно
превозно средство, при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
От показанията на св. П.С. се установява, че той и колегата му извършвали
обход с патрулния автомобил по бул. „Христо Ботев“ в гр. Пазарджик, когато
забелязали л.а. „***“- собственост на жалбоподателя и решили да му извършат
проверка. Затова тръгнали след автомобила, като полицейският автомобил се
управлявал от св. С.. Той подал звуков и светлинен сигнал. Л.а. „***“ обаче не
спрял а продължил движението си по ул. „Ал. Стамболийски“ след което
2
продължил и при моста на р. Марица полицейските служители „изгубили“
автомобила от поглед. Впоследствие била извършена справка в АИС- КАТ и било
установено, че засеченият от тях лека автомобил е собственост на жалбоподателя.
Св. С. посочи, че на следващия ден жалбоподателят Л. бил спрян за проверка от
друг полицейски АП и след установяване на самоличността му бил извикан за да
му състави акт за констатираното предната вечер нарушение. Тогава поискал
документите за проверка на жалбоподателя и той не му представил КТ към
СУМПС.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са ясни,
подробни и точни. Свидетелят детайлно обяснява, какъв е бил вида на
автомобила, къде се е движел, какъв сигнал е подаден за спиране и как и кага е
съставил АУАН на жалбоподателя.
Анализът на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обаче
не дава основание да се приеме, че полицейските служители, намиращи се в
предприелия преследване патрулен автомобил, са отдали на жалбоподателя
надлежно нареждане за спиране за извършване на проверка.
Способите за отдаване на нареждане на спиране от контролните органи са
уредени в чл.170 ал.3 от ЗДвП и те са своевременно подаване на ясен сигнал със
стоп-палка, чрез описваща полукръг червена светлина (през нощта) и подаване на
сигнал само с ръка от униформен полицай. Изречение последно от разпоредбата
допуска сигнал за спиране да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил
или мотоциклет.
С оглед обаче на установената фактология, не може да се приеме, че на
водача на процесния автомобил е подаден надлежен сигнал за спиране, тъй като
така подаденият сигнал не попада в нито един от уредените в цитираната
разпоредба начини.
Вярно е, че разпоредбата предвижда и възможност за подаване на сигнал и
от полицейският автомобил, но според настоящия съдебен състав подаването на
светлинен и звуков сигнал от осъществяващия преследване полицейски
автомобил, не попада в тази хипотеза. С оглед действащата към момента на
извършване на деянието и към настоящия момент правна уредба следва да се
приеме, че подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейския
автомобил като автомобил със специален режим на движение, без да поражда
правните последици на отдадено нареждане за спиране. Това е така, защото ЗДвП
свързва с подаването на светлинния и звуков сигнал точно определени последици-
обозначаване на специалния режим на движение на автомобила по арг. на чл.34
ал.1 и чл.91 ал.1 от ЗДвП, възникване на задължение за останалите водачи за
осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим
на движение (чл.104 ал.1 от ЗДвП). Тези последици са различни от последиците,
възникващи при подаден сигнал за спиране в смисъла на чл.103 от ЗДвП.
В този смисъл подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране
по смисъла на ЗДвП. В подкрепа на този извод е и изричната разпоредба на чл.207
3
изр. последно от ППЗДвП, според която сигнал за спиране от движещ се
полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис
„Полиция-Спри!“
Предвид изложеното по-горе неспирането от страна на водача на МПС при
подадения светлинен или звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил не
може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране,
подадено от орган за контрол и регулиране на движението. Поради това съдът
счита, че освен поради гореизложеното жалбоподателят не е извършил
нарушение.
Освен това дори и да се приеме хипотетично, че налице извършено
нарушение, то същото не е осъществено от жалбоподателя. Това е така, тъй като
категорично от показанията на свидетелите П. и П. стана ясно, че ла. „***“ макар
да е собственост на жалбоподателя не се управлява от него, тъй като е отдаден под
наем на друго лице. Това се установява и от неоспореното писмено доказателство-
договор за наем (л.6). Освен това тези свидетели категорично и еднопосочно
заявиха, че въпросната вечер, когато е било засечено движението на цитирания
автомобил, те са били заедно с жалбоподателя в дома му, тъй като са имали
събиране, което е продължило до късно през нощта. Не на последно място св. С.
също заяви, че тази вечер те не са спрели автомобила и не са установили неговия
водач, като единствено са виждали при следеното стоповете на автомобила. Така
той не е видял, кое лице е било на мястото на водача.
С оглед на изложеното до тук съдът счита, че АНО неправилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за нарушение, което той не е извършил, което е
основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като санкционният акт се явява
необоснован и неправилен.
По отношение на нарушението по пункт 2- по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че и това нарушение не е осъществено от жалбоподателя.
Както се установи от показаният ана св. С., той е поискал документите на
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС при извършената му на
22.09.2020 г. проверка. Тогава действително жалбоподателят не носел КТ към
СЕУМПС и не го е представил. В АУАН и НП обаче е посочено, че
жалбоподателят не е носел в себе си КТ на 21.09.2020 г. Вече стана ясно облаче,
че проверка на жалбоподателя на 21.09.2020 г. като водач не е била извършена от
контролните органи, още повече че се установи и че той не е управлявал МПС на
тази дата. Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП изисква водачите на МПС да
носят КТ. След като нито е бил водач на процесната дата и място на цитираното в
акта и НП МПС, нито му е извършена проверка при която да е констатирано, че на
тази дата и място като водач не е носел КТ към СУМПС, жалбоподателят е
обвинен в извършването на нарушение, което не е осъществил. Такова е
реализирал но на друга дата- 22.09.2020 г. и на друго място- кръстовище- бул.
„Ген. Гурко“ и ул. „Завоя на Черна“ (виж показанията на св. С. и АУАН на л. 45).
При това положение вмененото на жалбоподателя нарушение и по този
пункт не е извършено, което е основание за отмяна на НП, което се явява
4
необосновано.
При този изход на делото- отмяна на НП, неоснователна се явява
претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и същата следва да се остави без уважение.
Право на такива разноски има въззивника, но искане в тази насока не е било
направено.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1818-000678 от 14.10.2020 г.
издадено от началник РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на ИВ. Г.
Л., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 14, за нарушение на
чл.103 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 10 лева, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, като неоснователно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5