Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Русе, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе, V-ти гр.с-в, в публично заседание на девети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
При секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 7586 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание
чл.45, във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Ищецът Г. Ф. Р., действащ като
баща и законен представител на малолетното дете Б. Ф., твърди, че на 24.10.2019
г. синът му бил в детска градина „Пролет“ във филиала в с. Голямо Враново. В
следобедните часове, по време на игри, Б. бил блъснат в гърба от друго дете
докато се пързаляли на пързалката и при падането си счупил лявата си ръка.
Макар да усетил силни болки в лявата подмишница на ръката, учителката, станала
свидетел на инцидента, вместо да го заведе в намиращия се наблизо медицински
център, го отделила на друга люлка да изчака да го вземе родител от детската
градина. Според ищеца инцидентът с детето му е станал поради проявена
небрежност към ситуацията от страна на учителката Р. и нейно недоглеждане и
подценяване активното поведение на момченцата в ниска възраст, като позволила
струпване на няколко деца на пързалката. След това не предприела незабавно
посещение при фелдшер за медицинска помощ. Благодарение на майката, която
веднага завела детето първо при фелдшер, а след това и в УМБАЛ „Канев“АД–Русе,
на детето била извършена медицинска интервенция и под пълна упойка бил поставен
гипс на счупеното място на ръката.
В резултат на преживяното, стрес
при падане и счупване на костите на лявата ръка, престоя в болницата, продължил
един ден, претърпяната хирургична интервенция под пълна упойка и отсъствието
повече от два месеца на детето от детското учебно заведение, то станало
неспокойно, загубило апетита си, затворило се, появили се и нощни кошмари.
Счупването изисквало имобилизация за период от 34 дни, с изпитване на
интензивни болки и страдания. Детето споделило с майка си, че се страхува да
ползва повече съоръженията за игра в детската градина, не искало да взема
активно участие в игрите с другите деца, а предпочитало да си остане вкъщи.
Тези претърпени болки и страдания
бащата оценява на 5000 лв. неимуществени вреди и 120 лв. имуществени вреди,
изразяващи се в транспортни разходи за придвижване с лек автомобил на детето от
с. Голямо Враново до гр. Русе общо 4 пъти за прегледи и 60 лв. за медицинско
освидетелстване.
Претендира
ответното детско учебно заведение да му заплати претендираните суми, ведно със
законната лихва от 26.10.2019 г. и разноските по делото.
В отговора
на исковата молба ответникът ЦДГ „Пролет“, с.Малко Враново, общ.Сливо поле,
обл.Русе, представлявана от директора С.Ц., оспорва претенциите по основание и
размер. Предвид направеното признание в исковата молба, че учителката след
инцидента е заплатила на бащата сумата от 500 лв. заявява, че с нея са
заплатени претендираните имуществени вреди от 120 лв., както и 320 лв.
неимуществени вреди, тъй като според ответника такова е било постигнатото
съгласие между учителката и бащата на детето, като с това се обезщетяват всички
вреди от инцидента. Счита, че поради постигнатото съгласие между ищеца и
учителката, не би могло да се претендират вреди в по-големи размери. Счита и че
не е налице неизпълнение задълженията на учителката и не е нарушен етичният
кодекс, приложен по делото, от нейна страна. Претендира отхвърляне на исковете
и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът е
баща на детето Б. Г. Ф., роден на *** г., което посещава детската градина в
с.Голямо Враново, обл.Русе – филиал на ЦДГ „Пролет“, с.Малко Враново. На
24.10.2019 г., след 15.30 часа, свид.Т.Р. – старши учител в детското учебно
заведение, извежда група от 19 деца на площадката за игра в двора на детската
градина. Застава така, че да може да наблюдава момиченцата, които се люлеели на
люлките и момченцата, които били на пързалката. Не вижда, но чува дете да
казва, че Б. е паднал. Учителката отива при момченцето, което не плачело, но било
изплашено и го попитала къде се е ударило. То си навело главата и не казало
нищо, затова свид.Р. го оставила да седне на една люлка и се насочила към
детската градина да вземе телефонния номер на майката, за да й съобщи за
инцидента, но в този момент я вижда да идва. К.З. заварва сина си да плаче
тихичко и като влизат в коридора на детската градина, тя вдига ръкава на дрехата
и вижда, че лявата му ръка се люлее и видимо е счупена. Майката показва ръката
на детето на учителката, която едва тогава разбира за счупването и силно се
притеснява. Свид.З. води детето първо при фелдшера в селото, а след това намира
транспорт и отиват в УМБАЛ „Канев“АД, гр.Русе, където Б. е приет по спешност в
Отделение „Клиника ортопедия и травматология“. Поради установеното счупване на
лява лъчева и лява лакътна кост, под пълна упойка му е направена репозиция,
като му е поставена и гипсова имобилизация почти на цялата ръка. На следващия
ден детето е изписано.
От показанията на свид.З. става
ясно, че след прибирането на детето в къщи за него се е грижила майка му. Нощно
време Б. не можел да спи, защото трябвало да си пази ръката и да не ляга на
лявата страна. Първата седмица след инцидента той се стряскал и плачел нощно
време, тежал му и гипса и се оплаквал, че го боли като си движи пръстите. След
махането на гипса детето само си пазело ръката.
Приетата съдебно-медицинска
експертиза установява, че при установеното счупване на лява лъчева и лява
лакътна кост, по медико-биологичен признак на детето е причинено трайно затрудняване
движенията на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни. Описаните увреждания
могат да бъдат получени при падане от неголяма височина с изпънат горен
крайник. Към 17.02.2020 г. при Б. Ф. е настъпило пълно функционално
възстановяване на крайника. Обичайният възстановителен период за такива
счупвания е около 2,5 – 3 месеца, в зависимост от индивидуалните особености. В
съдебно заседание експертът допълва, че болките при такова счупване са
най-силни непосредствено след получаване на увреждането, до поставянето на
гипса и постепенно намаляват в процеса на възстановяване. През първите дни има
и травма на меките тъкани, която предизвиква оток и също може да доведе до
болка. При статично положение не би следвало да има болка, но до пълното
възстановяване е възможно всяко едно движение да предизвика неприятно усещане. Имобилизационното
лечение на детето е било за срок от 35 дни, а домашното лечение продължило до
05.01.2020 г. Момчето започва отново да посещава детска градина и участва във
всички мероприятия и игри.
Съгласно чл.53 от Правилника за
осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд за учебната
2019/2020 г., утвърден за ДГ „Пролет“, с.Малко Враново, учителят организира и
ръководи работата с децата в групата и носи отговорност за сигурността и
безопасността при осъществяване на игровата, учебната и други дейности.
Длъжностната характеристика за
длъжността „старши учител, предучилищно образование“ в ответното детско
заведение, в т.18 също вменява задължение на старши учителя да опазва живота и
здравето на децата, включително и по време на организираните допълнителни
дейности или занимания по интереси.
Спрямо свид.Т.Р. е проведено
дисциплинарно производство и с влязла в сила Заповед № 57/30.10.2019 г. на
директора на ДГ „Пролет“, с.Малко Враново, й е наложено наказание
„предупреждение за уволнение“ за: неовладяване на децата от групата при игра на
двора-конкретно пързалката /допуснато е пързалянето на повече от едно дете, което
довело до струпване на четири деца/, неоказване на първа помощ на падналото
дете и неуведомяване своевременно на родителя за случилото се.
Чувствайки се виновна за
причиненото страдание на детето, свид.Р. неведнъж посещава семейството, обажда
се по телефона на майката, за да се информира за състоянието му и връчва на
бащата парична помощ от 500 лв. за лечението на Б..
След този инцидент на пързалката
в двора на детската градина децата се допускат само по едно и на всяко дете е направена
застраховка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
По делото
е безспорно, че на 24.10.2019 г. при пързаляне на пързалката в детската градина
в с.Голямо Враново, петгодишният тогава Б. Ф. е блъснат от друго дете, вследствие
на което пада на лявата си ръка и я чупи на две места.
Ищецът ангажира
имуществената отговорност на ответника затова, че учителката, отговаряща за
децата, е проявила небрежност към ситуацията, допускайки струпването на четири
деца на пързалката, а след това не е оказала първа помощ на пострадалото дете.
Налице е
непозволено увреждане в хипотезата на чл.49 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника като работодател, т.е. възложител на работата по
смисъла на закона, чийто фактически състав е
източник на задълженията да обезщетяване на вреди. Събраните доказателства по делото установяват по несъмнен
начин виновното поведение на учителката Т.Р., допуснала
струпване на едновременно четири момченца върху пързалката, което е в пряка причинна
връзка с настъпилите вреди. Учителката, както беше цитирано
по-горе, съгласно длъжностната си характеристика и Правилника за безопасни
условия на възпитание, обучение и труд, отговаря за живота, здравето и безопасността
на децата в групата по време на всички занимания, в това число и при игровата
дейност. Именно поради неизпълнение на трудовите й задължения, на свид.Р. е
наложено дисциплинарно наказание, което дори не е най-лекото предвидено в КТ.
Ето защо съдът не споделя възраженията на ответника, изложени в отговора на
исковата молба, че не е налице виновно неизпълнение задълженията на учителката,
а случайно деяние. Индиция за обратното са и взетите мерки след инцидента да не
се допуска качване на пързалката на повече от едно дете.
Ищецът, като баща и законен
представител на пострадалото дете Б. Ф., претендира заплащане на неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в размер на 5 000 лв.,
както и 180 лв. имуществени вреди, изразяващи се в транспортни разходи за
придвижване до болничното заведение и снабдяване с медицинско освидетелстване.
Ангажираните гласни доказателства и приетата съдебно-медицинска експертиза сочат
характера на самите увреждания /счупване на лява лъчева и лява лакътна кост/,
довели до трайно затрудняване движенията на ляв горен крайник за срок повече от
30 дни - средна телесна повреда по смисъла на НК, еднодневното болнично
лечение и лечението в домашни условия, продължило два месеца, съпроводено с
по-силни болки в началото на периода и постепенното им намаляване, с
неудобствата от гипсовата имобилизация, с уплахата и стреса на детето през
първата седмица, както и продължителността на възстановителния период от около
три месеца, без наличие на усложнения. Предвид по-големите възстановителни
способности на детския организъм, понастоящем е налице пълно възстановяване на
увредената ръка на детето. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че
претърпените от Б. Ф. неимуществени вреди могат да бъдат обезщетени чрез
заплащане на обезщетение в размер на 4 500 лв., определен по справедливост, с оглед
интензитета на претърпените от детето болки и страдания. От сумата следва да се
приспаднат заплатените от учителката Т.Р. на родителите на Б. Ф. 500 лв. В този
смисъл предявеният иск се явява основателен и доказан до размера от 4 000 лв., а за остатъка над него, до
претендираните 5 000 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Липсват доказателства за твърденията
на ответника, че между учителката Т.Р. и бащата на пострадалото дете е
постигнато извънсъдебно съгласие, че окончателно уговорените неимуществени
вреди от деликта възлизат на заплатената преди съдебния процес сума от 500 лв. Тези
твърдения се оборват както от показанията на свид.З., така и от тези на самата
учителка.
При деликт, съгласно разпоредбата на
84, ал.3 ЗЗД ответникът дължи законна лихва от деня на инцидента - 24.10.2019 г.
до окончателно заплащане на обезщетението. Тъй като законната лихва се
претендира от 26.10.2019 г., акцесорната претенция следва да се уважи от тази
дата.
Искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, предявен от името на детето, представлявано от неговия баща, следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен.
Имуществена
вреда е
налице, когато е
намалено имуществото на конкретно лице, което претендира обезщетението.
В обичайния случай заплащането на транспортни разходи и разходи за медицинско освидетелстване
се извършва от родителите на пострадалото
дете, имащи
задължение да се грижат за него и да го издържат. Не се твърди за заплащането на сумата от 120 лв. да е използвано имущество, принадлежало на
детето Б.
Ф., поради което в
неговата лична правна сфера не са настъпили каквито и да е било имуществени
вреди. Това е
достатъчно основание за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 120 лв. в полза на малолетното дете.
На
основание чл.78 от ГПК, съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете,
предмет на спора, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски по компенсация
в размер 860 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЦДГ „Пролет“, с.Малко Враново, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Еделвайс“ 16,
представлявана от директора С.Ц., да заплати на Б. Г. Ф., ЕГН **********, действащ
чрез своя баща и законен представител Г.Ф.Р., ЕГН **********, сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени вследствие увреждане на 24.10.2019 г. неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 26.10.2019 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над
сумата 4000 лв. до претендираните 5000 лв., както и иска за заплащане на
обезщетение на имуществени вреди в размер на 120 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА
ЦДГ „Пролет“, с.Малко Враново, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Еделвайс“ 16,
представлявана от директора С.Ц., да заплати на Г.Ф.Р., ЕГН **********, разноски
по компенсация в размер на 860 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: