№ 158107
гр. София, 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №
20241110139770 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 31.10.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
като разгледа докладваното от съдия П.С.
гражданско дело № 39770 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „...........” ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „...“ №
1
......., представлявано от Х.М.Х. и П.В., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против С. А. П., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „Д............, за сумата от 1
400 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 313752 от 15.05.2019 г., сключен
между „...........“ ООД и С. А. П., и договор за цесия от 13.01.2022 г., сключен между „...........“
ООД и „...........” ЕООД, сумата от 1 156,83 лв. – дължими такси, сумата от 2 403,20 лв. –
неустойка по чл. 6.2 от договора, сумата от 468,80 лв. - договорна лихва за периода от
15.05.2019 г. до 17.11.2020 г., сумата от 389,64 лв. – лихва за забава за периода от 17.11.2020
г. до 14.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2024 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 31.10.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1 400 лв. - главница по Договор за потребителски
кредит № 313752 от 15.05.2019 г., сключен между „...........“ ООД и С. А. П., и договор за
цесия от 13.01.2022 г., сключен между „...........“ ООД и „...........” ЕООД, сумата от 468,80 лв. -
договорна лихва за периода от 15.05.2019 г. до 17.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.06.2024 г. до окончателното заплащане на сумата,както и за
направените по делото разноски в размер на 53,44 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 1
156,83 лв. – дължими такси, сумата от 2 403,20 лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора, сумата
от 389,64 лв. – лихва за забава за периода от 17.11.2020 г. до 14.06.2024 г. съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за паричен заем от 15.05.2019 г., който намира правното си основание в чл. 9 от
ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на неустойка по договора за потребителски кредит, такси и
лихви за забава след прехвърляне на вземането, обосновават вероятна основателност на
неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
2
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за посочените суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „...........” ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „...“ № ......., представлявано от Х.М.Х. и П.В., против С. А. П., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „Д............, за сумата от 1 156,83 лв. /хиляда сто петдесет и
шест лева и осемдесет и три стотинки/ – дължими такси, сумата от 2403,20 лв. /две хиляди
четиристотин и три лева и двадесет стотинки/ – неустойка по чл. 6.2 от договора, сумата от
389,64 лв. /триста осемдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/ – лихва за забава
за периода от 17.11.2020 г. до 14.06.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3