Решение по дело №822/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.Н.Я. ***, подадена чрез процесуален представител, против Решение №96 от 02.06.2023г., постановено по АНД №218 по описа на Районен съд – Харманли за 2023г.

Счита се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът приел, че допуснатите от административнонаказващия орган процесуални нарушения не били съществени. Безспорно било установено, че контролните органи не изпълнили изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. и по-конкретно на чл.10, ал.3 от същата, тъй като не била приложена снимка на разположението на уреда за измерване на скоростта. С така представената по преписката снимка по никакъв начин не било доказано точното местоположение на автоматизираното техническо средство, респ. вмененото на водача нарушение. Налице било несъответствие на отразеното в твърденията на контролните органи за допуснато нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП за заснетото с посоченото в електронния фиш нарушение с доказателствата, приобщени по делото, доколкото в протокола не бил вписан номер на първо и последно статични изображения, за да можело да се установи дали номера на представеното по преписката изображение и заснетият автомобил попадали сред тази номерация за съответния ден.

Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски по делото.

Ответникът, ОДМВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №96 от 02.06.2023г., постановено по АНД №218/2023г., Районен съд – Харманли потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия . №*******на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 19.08.2022г. нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.1, т.2 от ЗДвП, на А. (погрешно посочено Анастас) Н.Я., с ЕГН **********,***, е била наложена „Глоба” в размер на 100.00 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че електронният фиш е издаден от компетентен орган в законоустановената форма. Установил, че нарушението на правилата за движение било извършено от автомобил, управляван от собственика му А.Н.Я. и било заснето с преминало последваща проверка АТС, за което бил съставен съответния протокол. За използване на АТС бил попълнен и протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., в който били записани началният и крайният час на използване на устройството. Действително при попълването на протокола били допуснати технически грешки, които обаче не опорочили издаването на ЕФ. Посочването в същия на общо ограничение на скоростта от 40 км. ч., въпреки факта на извършване на нарушение в населено място, не водило до неяснота относно размера на ограничението на скоростта, доколкото били визирани еднакви стойности – 40 км. ч. общо ограничение и 40 км. ч. въведено с пътен знак.

Непосочването в протокола по чл.10 от Наредбата на първо и последно статично изображения, също не представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като били посочени часовете за начало и край на работа на АТС и съответно от съдържанието на протокола можело да се направи извод дали процесният лек автомобил бил заснет именно в този интервал. Освен това в представената по делото снимка на заснетото в нарушение МПС бил посочен час, който бил в интервала на работа на АТС. Представена по делото била и снимка на разположението на уреда за измерване на скоростта. Липсата на отразени в нея дата и час не представлявало съществено нарушение, което да обосновавало отмяна на ЕФ.

Съдът посочил, че от писмо на Община Харманли се установявало, че максималната скорост на движение по ул.„Македония“, до магазин „Лидл“, в посока на движение към гр.Любимец, била 40 км.ч., тъй като точно пред търговския обект имало поставен знак В26. От съдържанието на това писмо, от снимката на разположение на уреда и от извадката от клип заснет с АТС, в който били посочени точни GPS координати на заснетия лек автомобил, съдът направил извод, че техническото средство било поставено след поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 40 км.ч., и в неговия обхват, който касаел движението на ППС в посока от гр.Любимец. В протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата също било изрично записано, че АТС било позиционирано в посока от гр.Хасково към гр.Любимец и било настроено да действа в посока на приближаващите автомобили. Описано било и точното местонахождение на уреда.

Анализът на протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, снимката на разположението на уреда, снимката извадка от клипа заснет от АТС и писмото от Община Харманли, доказвали, че АТС било позиционирано в обхвата на ограничение на движението на скоростта, въведено с пътен знак В26.

Липсата на снимка на пътния участък не водило до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като снимката на уреда, данните в протокола и точните GPS координати на заснетия лек автомобил, били достатъчни за доказване точното местоположение на АТС към момента на заснемане на процесното МПС.

Съдът установил и посочената в ЕФ повторност на нарушението с оглед съдържанието на Справка за нарушения, от която било видно, че жалбоподателят бил наказван за нарушение на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП с ЕФ серия . ********, влязъл в сила на 10.05.2022г.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно.

Не са налице наведените в жалбата касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на тези доказателства, която е извършил и въз основа, на които е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него ЕФ.

В настоящия случай административнонаказващият орган е приел, че извършеното от лицето нарушение е повторно и съответно санкцията е наложена на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, по смисъла на този закон „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Не е спорно, че коментираното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш (по арг. от чл.189 ал.11 от ЗДвП), с който на лицето е била наложена глоба отново за нарушение по чл.21 от ЗДвП. В обжалвания в настоящото производство ЕФ действително е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ ./*******, който ЕФ е описан в представената пред районния съд справка за нарушител/водач на А.Н.Я., като е отразено, че с този ЕФ на лицето е наложено административно наказание глоба от 50 лева на основание чл.182, ал.1, т.2, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и е отбелязано „Влязъл в сила“.

Изцяло се споделят изводите на районния съд относно точното местоположение на автоматизираното техническо средство, доколкото от доказателствата по делото това обстоятелство се явява доказано.

Невписването на номер на първо и последно статични изображения в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, макар и да представлява процесуално нарушение, в конкретния случай, то не е от категорията на съществените. Това е така, тъй като в протокола са посочени часовете за начало и край на работа на АТС, и от същия може да се установи надлежно дали техническото средство, с което е бил заснет процесният автомобил е било използвано именно в този интервал. От статичното изображение на МПС е видно както превозното средство, така и са отразени дата и час на заснемане, скорост на движение, локация и скоростен лимит (ограничени на скоростта), като часът на заснемане е в интервала, посочен в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Следователно този пропуск при попълване на протокола не води до невъзможност за надлежна проверка относно действително генерирания снимков материал във времевия интервал, посочен в протокола, съответно представената по делото снимка може да бъде съотнесена към установеното с процесния ЕФ нарушение.

Без съмнение доказателственият материал по делото е достатъчен за да се направи обосновано заключение за реализиран състав на административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДвП, поради което правилно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП е бил издаден процесният ЕФ. Безспорно превишаването на скоростта по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е било налице и именно касаторът е бил водач на заснетото МПС, което на 19.08.2022г. в 10.07 часа в гр.Харманли, на ул.“Македония“, до магазин „Лидл“, в посока от гр.Хасково, към гр.Любимец, се е движило със скорост 60 км.ч., при ограничени на скоростта от 40 км.ч.

Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден ЕФ, нито се сочат от касатора, нито се иска тяхното събиране пред районния съд, а срещу приетите и събрани от съда не е било възразено, като същите са напълно достатъчни за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Съобразявайки установените от районния съд факти, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП и при провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния ЕФ, няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения съобразно чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП размер на наказанието що се отнася до констатираното превишаване на скоростта за движение в посочения в ЕФ пътен участък.

Гореизложеното обосновава извод, че като е потвърдил електронния фиш районният съд правилно е приложил закона. Обжалваното решение е постановено в необходимата форма и реквизити, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №96 от 02.06.2023г., постановено по АНД №218 по описа на Районен съд – Харманли за 2023г.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: