Решение по дело №393/2024 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към решение № 68, постановено на 12.06.2024г. по АНД №
393/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище .

Производството е образувано по постановление на РП – Търговище по
чл. 375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 165/2023г. по
описа на ОДМВР – Търговище Е. Х. М., ЕГН ********** да бъде освободен
от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да му бъде наложено
административно наказание за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК
– за това, че на 27.01.2023 г. в гр. Търговище, в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Търговище, потвърдил неистина - че е установил обичайното си
пребиваване по смисъла на §6 т. 46 от ДР на ЗДвП в Република България, в
писмена декларация, която по силата на чл.151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред
орган на власт - съответен служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР за удостоверяване истинността на това обстоятелство.
Районна прокуратура – Търговище, редовно призована, не изпраща
представител в с.з.
Обв. Е. М. в с.з. поддържа обясненията си, дадени в хода на ДП, където е
заявил, че се признава за виновен и е описал фактическата обстановка.
Изразява съжаление за деянието си и моли за наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна :
Обвиняемият Е. Х. М. е роден в **********, но от 2022 г. пребивавал
постоянно във ****************.
Като български гражданин обвиняемият притежавал българско
гражданство и българско свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/, срокът на което изтичал и той решил да го поднови.
Българско СУМПС обаче съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ може да бъде издадено само на лица, „които са установили
обичайното си пребиваване в Република България за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във
висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в
училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“.
Така на 27.01.2023 г. обв. Е. Х. М. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Търговище в гр. Търговище, за да подаде необходимите документи
за издаване на СУМПС. Там служителката в сектор „ПП“ - св. А. Х.-П., която
приела и обработила документите му обяснила, че за да му бъде издадено
българско СУМПС е необходимо обичайното му пребиваване да е в
България и че съгласно §6 т. 46 от ДР на ЗДвП „Обичайното пребиваване в
Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече
от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или
трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. За
обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от
личните му връзки и което в следствие на това последователно пребивава на
1

различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са
личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването
на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена
държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност.
Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна
на обичайно пребиваване“.
Обвиняемият отговорил, че отговаря на условията, тъй като живее и има
необходимите 185 дни престой в България и собственоръчно попълнил и
подал Декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, с която независимо че живеел в
********** декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в
България.
При извършена справка в „АИС - Граничен контрол“ обаче било
установено, че Е. Х. М. не е пребивавал 185 дни през последните 12 месеца в
Република България.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал – обясненията на обв.Е. М.,
показанията на свидетелите А. Х.-П., Х. Д., И.И. и останалите писмени
доказателства по досъдебното производство. Събраните доказателства са
непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин
доказват описаната фактическа обстановка – съответстваща на фактическите
положения, съдържащи се в постановлението на РП – Търговище.
Предвид изложеното, съдът прие, че събраните доказателства несъмнено
доказват, че на 27.01.2023 г. в гр. Търговище, в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Търговище, обв. М. потвърдил неистина - че е установил
обичайното си пребиваване по смисъла на §6 т. 46 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП в Република България, в писмена декларация, която по
силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на власт - съответен
служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за удостоверяване
истинността на това обстоятелство.
От субективна страна деянието е извършено виновно под формата на
пряк умисъл от обвиняемия – същият е бил наясно, че не е пребивавал 185
дни през последните 12 месеца в България, но въпреки това декларирал
обратното - че е пребивавал в България.
Следователно посредством описаното поведение обв.М. е осъществил
престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК, за което съдът го призна за
виновен.
За посоченото престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. От деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. От справката за съдимост на
пълнолетния обвиняем е видно, че същият не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Предвид изложените
обстоятелства, съдът прие, че в случая са налице предпоставките на чл.78а,
ал.1 от НК, поради което освободи обв.М. от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му наложи административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. При определяне размера на наказанието съдът отчете като
2

смекчаващи отговорността му обстоятелства направените самопризнания и
проявеното разкаяние за извършеното. Съдът счете, че така определеният
размер на глобата е достатъчен за постигане на целите на индивидуалната и
генералната превенция.
Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.

Председател:
3

Номер на акта:	68
Дата:	12 юни 2024 г. (в сила от 28 юни 2024 г.)
Съдия:	Зорница Донкова Павлова

Дело:	20243530200393
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 май 2024 г.

Решение по дело №393/2024 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите