Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 11.10.2018 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на двадесет и пети септември

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова и                             в присъствието на

прокурора                                                    като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                    гр. дело № 16402 по описа на съда за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Определение № 1200/11.04.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1566/2018 г. по описа на САС, ТО, 11 състав е отменено решението от 10.01.2018 г. /имащо характер на определение/ по настоящото дело в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от „Л.И.“ ЕООД срещу Р.Б.евентуални искове по чл.55, ал.1, чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предвид обстоятелството, че с Решение от 10.01.2018 г. съдът е отхвърлил предявените главни искове, то дължи произнасяне по същество /с оглед определението на САС/ на исковете, предявени при условията на евентуалност, а именно исковете за осъждане на ответника Р.Б., представлявана от М.на Ф. да заплати на ищеца сума в размер на 377 938,31 лв., която сума представлява удържана от ищеца 20% такса за производство на електрическа енергия през периода от 01.01.2014 г.-09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на предявяване на иска-30.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, за заплащане на лихва за забава в размер на 113 029,67 лв. за периода от 31.01.20104 г. до 30.12.2016 г., които искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,  при условията на евентуалност чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В решението си от 10.01.2018 г. съдът е изложил подробно твърденията на страните и установената по делото фактическа обстановка, поради което не е необходимо същите да се преповтарят.

Предвид горното в настоящото решение съдът ще изложи единствено правните си аргументи.

За да е основателен така предявения иск по чл.55 от ЗЗД следва да се установи наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо, някакво имуществено благо /в случая заплатена сума пари/, не съществуването на правно основание към момента на имущественото разместване или отпадането му и съответно липса на връщане на полученото от страна на ответника до момента на предявяване на иска.

Всяко от трите вземания за връщане на получено без основание, не произтичат от договорно неизпълнение, а от облигационното задължение да се отстрани неоснователното обогатяване, чиято разновидност са исковете по  чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предпоставка за връщане на получената без основание престация е липсата на основание тя да се задържи, а не на евентуалното виновното неизпълнение от страните по съответната връзка.

Във всяка една от хипотезите на исковете по чл.55-чл.59 от ЗЗД следва да е налице неоснователно разместване на блага, която предпоставка в настоящия случай не е налице, поради което исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени изцяло, предвид следните съображения:

Нормата на чл.35а от ЗЕВИ, обявена за противоконституционна, не се прилага от деня на влизането на решението на Конституционния съд в сила. Според настоящия съдебен състав и предвид правната регламентация в Конституцията на РБ, актът на КС не е отменителен по своя характер, тъй като Съдът не притежава правомощията да отменя закони. С това правомощие разполага само Народното събрание-чл.84, т.1 от Конституцията. От това следва, че законът, а в случая част от него, обявен за противоконституционен, не се прилага, но продължава да съществува в правната действителност и само Н.С.може да го отмени.

По принцип ex nunc действието на решенията на Конституционния съд, обявяващи противоконституционността на закона изцяло или на някои от неговите разпоредби, е в съзвучие със сигурността на правната система и върховенството на закона, тъй като то установява презумпцията, че докато законът бъде обявен за противоречащ на Конституцията, той е конституционен и следва да се прилага.

Според чл.22, ал.4 от Закона за конституционния съд възникналите правни последици от прилагането на закона преди неговото обявяване за противоконституционен се уреждат от Народното събрание. Такъв последващ законодателен акт, с който последиците да са анулирани и да е определен ред за връщане на вече заплатената такса по чл.35а ЗЕВИ или последиците да са санирани липсва. Ето защо и при тази законодателна уредба, настоящият съдебен състав намира, че при осъществяване на законодателна дейност, респ. при бездействието на законодателен орган, не може да настъпи неоснователно разместване на блага, което е основна предпоставка за уважаване на исковете за неоснователно обогатяване.

А както вече съдът е посочил в решението си от 10.01.2018 г. в случая не може да се ангажира и отговорността на държавата от бездействието на законодателния й орган, доколкото в областта на законодателството, касаеща приходи за бюджета, всяка държава членка има право на преценка и не са нарушени пределите на свободата й на преценка. Такова нарушение би било налице, когато държавата членка не транспонира правилно или изобщо не транспонира директива на ЕС, защото в тези случаи тя няма право на законодателна преценка.

Ето защо исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Съдът вече се е произнесъл по разноските и предвид изхода на делото по евентуалните искове не се налага друго произнасяне.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Л.И.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за връчване на призовки: ул. „*******против Р.Б., представлявана от М.на Ф., гр. *******евентуално съединени, обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 377 938,31 лв. /триста седемдесет и седем хиляди деветстотин тридесет и осем и 0,31 лв./, която сума представлява неоснователно удържана от ищеца 20% такса за производство на електрическа енергия на основание чл. 35а. ЗЕВИ (Нов – ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.; обявен за противоконституционен с Решение № 13 на КС на РБ - бр. 65 от 2014 г.), през периода от 01.01.2014 г.-09.08.2014 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от датата на предявяване на иска-30.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, за заплащане на лихва за забава в размер на 113 029,67 лв. /сто и тринадесет хиляди и двадесет и девет и 0,67 лв./

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: