Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 30.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 25 септември…..…………………………………… през
две хиляди и деветнадесета година……….…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.
Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 800 по описа за 2018г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д 635 по описа на БРС за 2018
година.
Ищците в производството твърдят, че на 10.01.2017 година между тях и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който е
прехвърлено вземане към ответника, възникнало на 17.09.2014 година. Вземането
произтича от договор за паричен заем CREX-10928690. Твърдят, че в изпълнение на изискването на
чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия е направено уведомление до ответника,
изпратено по „Български пощи”, което уведомление е върнато с отбелязване, че
пратката е непотърсена. По силата на сключения между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за паричен заем, с подписване на
договора на ответника е предадена сумата от 1186.92 лева, която последният
следвало да върне на 12 месечни погасителни вноски. Поради неизпълнение от
страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищците предявили
правата си в заповедно производство – 635/2018 година, където съдът издал
заповед за изпълнение за 537.12 лева главница, ведно със законната лихва,
считано от 23.08.2018 година до окончателното й изплащане, 40.49 лева договорна
лихва за периода 20.10.2014 г. – 20.09.2015 година, 203.82 лева лихва за забава
за периода 21.10.2014 г. – 07.08.2018 година. При условията на чл.415, ал.1,
т.2 ГПК ищецът предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с
което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените
размери. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.М. Маринова чрез назначения и
особен представител адв. Б.И. оспорва предявения иск.
Прави възражение за настъпила погасителна давност, за наличие на нищожни и
неравноправни клаузи в договора. Развива допълнително доводи в насока, че
ищецът не може да претендира присъждане на права, които не са му прехвърлени.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение по
назначена съдебно – икономическа експертиза. След анализа на събраните в хода
на производството доказателства, съдът намира за установено следното :
Безспорно се установи в
производството, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен
договор за паричен заем на 17.09.2014 година в размер на 1099.00 лева. Заетата
сума следвало да бъде върната на 12 месечни вноски, всяка в размер на 115.53
лева. Със сключване на договора ответницата се задължила и със сумата от 87.92
лева, представляваща застраховка „Сигурност на плащанията”. Погасяването на
това задължение било включено в месечната погасителна вноска. От заключението
на вещото лице е видно, че ответницата направила общо 5 погасителни вноски, с
които платила сума в общ размер на 832.71 лева. Вноските са правени в рамките
на действие на договора, но не непременно на падежните дати. С договор за цесия
от 10.01.2017 година вземането на кредитора било прехвърлено на ищеца в
производството. Последният предявил правата по прехвърленото вземане в
заповедно производство, където на 23.08.2018 година по ч.гр.д.635/2018 година
по описа на РС – Берковица, съдът издал заповед за изпълнение за сумата 537.12
лева главница, ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018 година до
окончателното й изплащане, 40.49 лева договорна лихва за периода 20.10.2014 г.
– 20.09.2015 година, 203.82 лева лихва за забава за периода 21.10.2014 г. –
07.08.2018 година.
От представените по – горе писмени доказателства и експертно
заключение, съдът обосновава извод, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД на 17.09.2014 година е възникнало облигационно
отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията са подчинени
на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на
специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Ищецът в
производството пък черпи правата си по силата на извършена цесия.
Съдът не приема направеното възражение от особения представител на
ответника, че цесията няма действие, тъй като е съобщена не лично на длъжника,
а на особения представител. Съдебната практика последователно приема, че
уведомлението за извършеното прехвърляне може да бъде направено и в рамките на
съдебното производство с връчване на съдебните книжа по ИМ, а съдът е длъжен да
вземе предвид този факт като осъществен до приключване на разглеждане на
делото. Най – новата практика на ВКС приема, че обявяването на предсрочната
изискуемост е допустимо да бъде направена с ИМ по осъдителен иск, връчена на
особен представител (Р 198/18.01.2019 година по т.д.193/18г). Настоящият състав
приема, че след като е допустимо по отношение на едно вземане да възникне
изискуемост чрез обявяването му на особен представител, то с още по – голямо
основание може да се приеме, че уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД може да се
счита редовно чрез връчването му на особен представител.
Съдът не констатира клаузи, които да обосновават извод за
недействителност, в каквато насока са налице възражения от страна на особения
представител на ответницата – при сключване на договора на последната е
предоставена преддоговорна информация, с която се е
запознала, видно от положения подпис; договорът съдържа ясни клаузи по
отношение на основното задължение, падежа и размера на отделните вноски;
лихвеният процент е в рамките на допустимото от закона. Налице е валиден
договор, породил права и задължения за страните по него.
Както бе посочено по – горе, ответницата не е изпълнила задължението си
да върне предоставената сума. Според
заключението на вещото лице тя е в размер на 537.12 лева. Именно такава сума
претендира ищецът и именно в този размер следва да бъде уважен предявеният установителен иск. Съдът не възприема като основателно
направеното възражение, че този иск е погасен по давност, тъй като след
установено просрочие на две вноски кредитът става
предсрочно изискуем. За да настъпи предсрочната изискуемост на вземането, този
факт следва да бъде обявен на длъжника; кредиторът следва да направи
волеизявление, че се ползва от тази клауза. В конкретния случай такова не е
правено, а кредиторът се позовава на падежа, настъпил с крайния срок на
договора.
Претендирана е и договорна
възнаградителна лихва за периода 20.10.2014 до
20.09.2015 година в размер на 40.49 лева. Този иск съдът намира за
неоснователен поради направено възражение за настъпила погасителна давност с
оглед разпоредбата на чл.111, б „в” ЗЗД.
Претендирана е и лихва за
забава за периода 21.10.2014 година до 07.08.2018 година. Посочената като
начална дата за дължимост на лихвата за забава е
датата, следваща падежа на първата вноска по крдита.
В случая обаче са налице плащания, които макар и не непременно на падежната
дата, съответстват на погасителния план. Най – малкото първото плащане е дори
преди падежа на първата погасителна вноска. Обезщетението за забава е дължимо
до деня на предявяване на вземането – в случая 23.08.2018 година, но е претендирано до 07.08.2018 година. По отношение на периода
на дължимост на обезщетението е направено възражение
за давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б „а” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен
договор. Следователно направеното възражение е основателно за сумата, претендирана за периода преди 23.08.2015 година. В случая
се дължи обезщетение за периода 23.08.2015 – 07.08.2018 година. Тъй като към
23.08.2015 година целият кредит е бил изискуем поради настъпване падежа и на
последната вноска, то обезщетението е дължимо върху главница от 537.12 лева
(изчисленията на вещото лице при отчетено погасяване на част от главницата и
съответната дължима възнаградителна лихва). За
посочения период (23.08.2015 – 07.08.2018) това обезщетение възлиза на сумата
от 162.73 лева (стр.4 от заключението). Именно в такъв размер следва да бъде
уважен и предявения на това основание иск.
Неоснователно е направеното
възражение, че ищецът претендира права, които не са му прехвърлени с договора за
цесия. Констатираното разминаване в сумата на наказателната лихва се дължи на
факта, че последната е изчислена към различен момент. За настоящия процес от
значение е фактът, че вземането е прехвърлено с всички принадлежности и
обезпечение, в т.ч. и с обезщетението за забава.
С оглед този изход на делото основателно се явява искането на ищеца да
му бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
По тези съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Хенрик Ибсен” № 15,
ет. 7, представлявано от изпълнителния директор Александер
Викторов Грилихес срещу А.М. МАРИНОВА, с ЕГН **********
*** за сумата от 537.12 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 23.08.2018 г. до окончателно й изплащане, 162.73
лева лихва за забава за периода 23.08.2015 г. – 07.08.2018 година, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
изпълнение по ч. гр. д. 635/2018 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата
от 40.49 лева договорна лихва за периода 21.10.2014 – 20.09.2015, както и за
разликата над уважената част за обезщетение за забава до претендираната
от 203.82 лева като погасени по давност.
ОСЪЖДА А.М. МАРИНОВА, с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от изпълнителния
директор Александер Викторов Грилихес
сумата от 750.00 лева направени разноски в
заповедното и в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.635/2018 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :