№ 207
гр. Пазарджик , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201834 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Л. М., ЕГН: **********, от гр. ****, ул.
„****“ № ** против Наказателно постановление № 20-0340-001513, издадено
на 10.11.2020 г. от Началник РУ – Септември при ОДМВР – Пазарджик, с
който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 950 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
В жалбата се правят възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и се оспорват възприетите фактическо констатации,
като се иска отмяна на атакуваното НП. Релевират се възражения за
неспазване на срока в чл. 34, б. „в“ от ЗАНН за издаване на АУАН. Сочат се
допуснати грешки и непълноти в протокола за използване на АТСС. Правят
се възражения за липсата на доказателства, че използваното средство
отговаря на изискванията за Закона за измерванията.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли за отмяна на
издаденото НП.
1
Въззиваемата страна – РУ – Септември при ОДМВР - Пазарджик, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. С изпращане
на материалите по административнонаказателната преписка от АНО е
депозирано писмено становище с Вх. № 19542/15.12.2020 г. с изложение по
същество на спора с искане за потвърждаване на издаденото НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището
на въззиваемата страна и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 03.06.2020 г. около 15:55
часа в гр. Белово на бул. „Освобождение“ в посока за гр. Пазарджик, в района
на обект № 41, управлява товарен автомобил „*****“ с рег. № *****,
собственост на ОББ Интерлийз ЕАД – Клон ****, като се движи със скорост
132 km/h при максимално разрешена скорост за движение в населено място
50 км.ч. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на
водача, наказуема скорост 128 km/h. Нарушението е установено със система
за видеоконтрол TFR 1-M 606/12 и клипът е показан на водача.
За констатираното нарушение и в присъствието на жалбоподателя на
02.11.2020 г. Д. С. съставил АУАН с бл. № 445745, препис от който бил
редовно връчен на жалбоподателя.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление, което било редовно връчено на жалбоподателя на 01.12.2020
г., видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана. Жалбата против НП била подадена от
санкционираното лице на 07.12.2020 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Настоящата инстанция намира, че въпреки презумптивната
доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал.2 ЗДвП, посочената фактическа
обстановка не може да се приеме за установена по несъмнен начин, поради
допуснати нарушения в процедурата по установяване на действителния
извършител на констатираното нарушение, като след служебно извършена
проверка за правилността на атакуваното постановление, намира, че са
2
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
По делото не се спори, че нарушението е установено с мобилно
устройство TFR 1-M 606/12 в отсъствието на контролен орган, тъй като
водачът на процесното МПС с рег. № **** не е непосредствено установен от
актосъставителя. При това положение във връзка с установяване на субекта
на нарушението приложение следва да намери презумптивния механизъм
заложен в чл. 188, ал.1 ЗДвП, който предвижда ангажирането на
административнонаказателна отговорност за собственика /законния
представител на юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното
с него нарушение, независимо от това кой е действителният негов
извършител. Отговорността на собственика, респ. ползвателя, може да
отпадне при посочване на действителното лице, което е управлявало
автомобила към момента на извършване на нарушението.
Законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът, респ. ползвателят
на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на МПС, като в случай, че не представи такава декларация следва да понесе
отговорност за извършеното нарушение.
В процесния случай както в АУАН, така и в НП е посочено, че
регистриран собственик на процесното МПС „*****“ с рег. № **** към
датата на извършване на нарушението е ОББ Интерлийз ЕАД – Клон ****.
Същото обстоятелство се установява по несъмнен начин и от представената
като доказателство по делото справка за собственици на превозно средство /л.
17/, от която освен това е видно, че макар собственик да е ОББ Интерлийз
ЕАД, ползвател на процесното МПС е „*****“ ООД. Същевременно с
наказателното постановление е наказан Т.М..
Както вече се посочи разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП позволява да
бъде ангажирана отговорността и на лице различно от собственика, респ.
ползвателя на МПС, но това може да стане, само ако връзката на това лице с
нарушението е установено по предвидения в закона ред, разписан в чл.189,
ал.5 от ЗДвП. За да отклони отговорността от себе си в случая ползвателят на
3
МПС – законния представител на „*****“ ООД следва да представи пред
административнонаказващия орган: 1. писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, 2. копие на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на лицето управлявало МПС. Макар и визираната
разпоредба формално да касае процедурата по издаване на електронни
фишове, доколкото в случая е издадено НП, то същата следва да намери
приложение и в настоящия случай, тъй като и при него са налице условията
визирани в чл. 189 ЗДвП, а именно нарушението и нарушителят не са
непосредствено установени от контролния орган, а са фиксирани с помощта
на автоматизирано техническо средство. Издаването на НП в случая, а не на
ЕФ, е предопределено единствено от величината на превишената скорост, а
именно с повече от 50 км.ч. над позволеното, в която хипотеза освен парична
санкция се предвижда и наказание лишаване от правоуправление. Би било
напълно недопустимо и в разрез със законодателната идея за ангажиране на
отговорността при нарушение, установено и заснето с АТСС, редът за
установяване на действителния нарушител да бъде различен в зависимост от
величаната на превишението на скоростта. Изложеното налага извода, че
независимо дали се касае за издаден ЕФ при превишение по-малко от 50 км.ч
над разрешената скорост или за издадено НП при превишение повече от 50
км.ч., редът за установяване на действителния водач е този по чл. 189, ал.5
ЗДвП.
В конкретния случай съдът констатира, че регистрираният ползвател на
МПС не е изпълнил нито една от двете кумулативно изискуеми предпоставки
за отклоняване на отговорността от себе си, като същият нито е подал
писмена декларация, в която да посочи кое е лицето, което в действителност е
управлявало МПС, нито пък е представено копие от СУМПС на това лице.
Точно обратното, от показанията на актосъставителя, дадени в хода на
съдебното следствие пред въззивната инстанция, се установи, че
информацията за предполагаемия водач на процесното МПС е предоставена
от собственика при проведен телефонен разговор с актосъставителя. Подобно
процедиране е в драстичен разрез с установения законов ред за
индивидуализиране на субекта на нарушението и директно рефлектира върху
законосъобразността на процедурата по ангажиране на отговорността на
нарушителя.
4
Следва да се отбележи, че предвиденото от законодателя изискване за
представяне на декларация по чл. 188 ЗДвП, в която под страх от наказателна
отговорност да се декларира на кого е предоставено МПС, ведно с
представяне на копие от СУМПС не е самоцелно въведено, а представлява
гаранция, че лицето, посочено за действителен нарушител, знае за това
обстоятелство и е съгласно да бъде ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност вместо отговорността на
собственика, респ. ползвателя. Това съгласие се манифестира чрез
предоставянето на СУМПС на собственика. С издаденото ТР 1/2014г. на ВАС
се потвърди принципното положение, че поставянето на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения
представлява изключение от общия принцип на реализиране на наказателната
отговорност. Доколкото с това изключение се засягат конституционно
установени права на гражданите, то същото следва да се извършва по
определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията), които да бъдат достатъчно ясни, подробни и
стриктно спазвани. На още по-силно основание следва да бъде спазвана
предвидената в закона процедура и в случаи като настоящия при който се
прилага изключение от общия принцип, че за нарушение на МПС, когато
водачът не е непосредствено установен от контролния орган, следва да се
наказва собственика на МПС.
В процесния случай предприетия подход от страна на контролните
органи водачът на МПС да се установява по време на частен телефонен
разговор между актосъставителя и собственика, не само драстично нарушава
разписаната в закона процедура, но и не съдържа минимални гаранции за
спазване правата на засегнатите лица и за обективност на воденото
административнонаказателно производство. Освен това, така възприетият
подход за неформално установяване на действителния нарушител
възпрепятства и съда в правомощието му да осъществи контрол за
законосъобразност на издаденото НП във връзка със спазване на сроковете,
предвидени в чл. 34 от ЗАНН. В настоящия случай съдът е поставен в
невъзможност да прецени дали административнонаказателното производство
е образувано в рамките на 3-месечния срок от установяване на нарушителя,
доколкото по делото липсват обективни данни в кой точно момент
5
контролните органи са узнали действителният извършител, като поради тази
причина не може да бъде отговорено и на направеното в този смисъл
възражение в подадената жалба. Видно от посоченото в АУАН и НП
нарушението е извършено на 03.06.2020 г., а от разпита на актосъставителя се
установи, че още същият ден е уведомил по телефона собственикът на МПС
да посочи кое лице го е управлявало, но не става ясно на коя дата
собственикът е посочил конкретното лице, управлявало процесния
автомобил, за да се установи от коя дата започва да тече тримесечният срок за
съставяне на АУАН срещу това лице.
Изложените съображения налагат извод за незаконосъобразност на
издаденото НП и обуславят необходимост от неговата отмяна.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, но доколкото не е направено искане за
присъждането им, то съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0340-001513, издадено на
10.11.2020 г. от Началник РУ – Септември при ОДМВР – Пазарджик, с който
на Т. Л. М., ЕГН: **********, от гр. ****, ул. „****“ № ** за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени
наказания „глоба“ в размер на 950 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от три месеца.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6