Решение по дело №67/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 май 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Ина Георгиева Райчева Цонева
Дело: 20207200700067
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Русе, 05.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, ІV - ти състав, в публично заседание на 28 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   Съдия: ИНА РАЙЧЕВА

 

при секретаря              ДИАНА МИХАЙЛОВА       и с участието на прокурора          НИКОЛАЙ НИКОЛОВ  като разгледа докладваното от   съдия    РАЙЧЕВА  адм. дело № 67 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от В.Д. *** срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са произлезли от незаконосъобразно издадено НП № 6/09.05.2019 г. на Началника на  Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Русе, отменено с влязло в сила решение по анд №1326/2019 г. по описа на РРС. Според исковата молба имуществените вреди се съизмерват със заплатения адвокатски хонорар на осъществилия защитата адвокат в съдебното производство пред Районен съд-Русе по обжалване на наказателното постановление. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Иска се да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София, не се представлява и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на основание чл.10 от ЗОДОВ, дава заключение за основателност на предявения иск за имуществени вреди.

         Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното:

По допустимостта иска.

От наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и с оглед постановеното по т.1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че с исковата молба се претендира заплащане на обезщетения за вреди с правно основание в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.203 от АПК.

Ищецът е изложил твърдения, че в резултат от издадено незаконосъобразно наказателно постановление /отменено по съдебен ред /, е претърпял имуществени вреди, поради което същият има качеството на надлежен ищец по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая искът е предявен срещу правосубектен и надлежен ответник съгласно чл.39, ал.5  Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) е национална специализирана структура на МВР за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4, 6 – 9. Териториалните звена на ГДПБЗН са юридически лица, а отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление е издадено от началника на Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Русе.

По основателността на предявения иск за имуществени вреди.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва да се установят елементите от фактическия състав на чл.203 АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: отменен като незаконосъобразен акт, незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях, като посочените елементи следва да са кумулативно налични. 

С т.1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС е даден отговор на въпросите на кой съд  и на какво основание са подсъдни делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания. Съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Според т.1 от горецитираното тълкувателно постановление исковете за вреди от отменени незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия по административно наказване, вкл. и такива за присъждане на разноските в процеса по обжалване, са с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. За квалифициране на иска на това основание определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

 Следователно, отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети. В разглеждания случай то е налице. От материалите по приложеното АНД №1326/2019 г. на РРС се установява безспорно, че с НП № 6/09.05.2019 г. на Началника на Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Русе, на ищеца в настоящото производство В.Д. е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лв. за нарушение по чл.38,ал.3 от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите за това, че на 11.04.2019 г. около 15.15 часа не е осигурил почистване на негоримия мастен филтър (мазниноуловителя), монтиран на комина, обслужващ скарата в кухнята на магазин за хранителни стоки на „Сдружение Деми“ ООД, намиращ се на адрес: в гр. Русе, ул. Чипровци“ № 2. Наказателното постановление е било предмет на съдебен контрол пред РС-Русе по анд № 1326/2019 г. С постановеното по делото решение №680 от 10.10.2019 г. съдът е отменил наказателното постановление в цялост, като е приел, че е установено, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на материалния закон, както и е нарушено правото на защита на наказаното лице, които представлявали самостоятелно основание за отмяна на НП. Решението е влязло в законна сила, като не е било обжалвано. Отмяната на НП по съдебен ред обосновава извод за незаконосъобразност, както на действията по административно-наказване, така и на финализиращия процедурата по ЗАНН акт. С оглед на това и съгласно т.1 от горецитираното тълкувателно постановление е налице първата от предпоставките по   чл.203 АПК  вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Искът за претърпени имуществени вреди е обоснован с това, че ищецът е направил разноски за адвокат по повод оспорване на горецитираното наказателно постановление пред РРС.

Видно от протокола от съдебното заседание на 09.09.2019г. по делото на РС-Русе, в съдебното производство В.Д. е бил представляван от адвокат- пълномощник В.В.. Това е станало въз основа на представения пред РРС по анд № 1326/2019 г. договор за правна защита и съдействие от 05.03.2019 г. /л.17 от делото на РРС/, сключен между ищеца и представляващия го адвокат за процесуалното представителство. В приложения по делото на районния съд договор е отразен размер на уговорено възнаграждение за адвокат, така също и заплащане на такова възнаграждение.

Следва да бъде съобразено, че разноските за адвокатска защита са присъщ и закономерен разход за осигуряване на благоприятен изход за наказаното лице при съдебното оспорване на издадения срещу него незаконосъобразен санкционен акт на администрацията. Ето защо, те трябва да са извършени до приключване на съответното съдебно производство, в разглеждания случай – това пред РРС по обжалване на наказателното постановление и това да е безспорно установено. Аргумент затова е и постановеното с ТР №1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело №2/2016г. на ВАС, че изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване и отмяна на НП представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Разноските за правна защита са разходи за конкретно производство, което налага да бъде доказано, че те са направени по повод и в рамките на съдебния процес, в случая по делото пред РС-Русе. В казуса това е сторено. Ищецът в производството по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да проведе пълно и главно доказване на предявения от него осъдителен иск, каквото в конкретния случай е проведено и искът за имуществени вреди се явява основателен. Той следва да бъде уважен за предявения размер от 300 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

         Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде

уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е

имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът е направил разноски за държавна в размер на 10 лв., които му се следват в цялост. Заплатил е разноски за адвокат в размер на 300 лв. в брой, видно от договора за правна помощ, приложен на л.9 от делото. Така общия размер на дължите разноски е 310 лв. и в този размер те се присъждат на ищеца.

По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София да заплати на В.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено по съдебен ред незаконосъобразно НП № 6/09.05.2019 г. на Началника на Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Русе, представляващи заплатен адвокатски хонорар на осъществил защитата адвокат в съдебното производство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 28.01.2020 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА, Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София да заплати на В.Д. ***, ЕГН **********,сумата от 310 (триста и десет) лева деловодни  разноски в исковото производство, от които 10 лв. – държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                  

                                                                                               Съдия: