Решение по дело №4248/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260277
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 4 май 2021 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20205530104248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                   24.03.2021г.      Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 15 февруари                       2021 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                            

                                  Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 4248, по описа за 2020 година.

 

 

Производството е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1 от КЗ.

 

 

 

 

Ищецът - непълнолетният И.Т.С., действащ със съгласието на своя баща Т. Станков С., чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че на 10.03.2020г., около 16:10 часа, в гр. Стара Загора, ищецът И.Т.С., управлявайки своя велосипед, пресичал от север на юг ул. „Августа Траяна“, в гр. Стара Загора, по обозначена вело и пешеходна пътека, на кръстовището с ул. „Митрополит Методи Кусев“. Заедно с него имало и други деца -велосипедисти. В същия момент по ул. „Августа Траяна“, в посока изток, се е движил л.а. „Сеат Леон“, с peг. № СТ 8257 РА, управляван от водача А.М.Т.-Петровска, която отклонила вниманието си от пътната обстановка и не възприела пресичащия на пешеходната пътека/велоалеята велосипедист, поради което последвал сблъсък, между предната броня на автомобила и задната гума на велосипеда, при който ищецът, заедно с велосипеда си, паднал върху терена. Вследствие на инцидента на ищеца са причинени контузия на лявата лакътна става - оток, кръвонасядане, охлузване и болезнени движения; кръвонасядания, охлузвания и отоци на дясното коляно и лявото бедро, охлузвания на пръстите на лявата ръка, както и разстройство в адаптацията.

От съставения за случая Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р- 3257/12.03.2020г., било видно, че л.а. „Сеат Леон“, с peг. № СТ 8257 РА, чийто водач виновно е причинил произшествието, е със сключена задължителна застрахова „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД по застрахователна полица № BG/23/119001370238, валидна от 17.05.2019г. до 16.05.2020г. Водачът А.Т.-Петровска е била тествана за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен.

На мястото на инцидента пристигнала линейка, която откарала ищеца за оказване на първа помощ в СТК на ДКБ/СО при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора. От издадения на пострадалия Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО №152 от 10.03.2020г. било видно, че при извършения преглед са установени болезненост и ограничени движения в левия лакът; екскориации и кръвонасядания по двете коленни стави. Извършена била рентгенография като не са установени данни за фрактури. Била предписана терапия чрез покой и прием на аналгетици.

От Съдебномедицинско удостоверение №42/2020г., издадено от д-р Тодор Георгиев Тодоров - началник отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, било видно, че при извършения на пострадалия И.С. преглед съдебният лекар е установил синкаво елипсовидно кръвонасядане по задната повърхност на лявата лакътна става, с ориентация на голямата ос в надлъжно направление, с дължина 11 см, а напречно - 4 см, с оток в същата област и наличие на множество успоредни драскотини с дъно на нивото на околната кожа, в отвесно направление на обща площ 4.5/2.5 см. Сочи се, че пасивните и активните движения в лакътната става са болезнени и ограничени. Установено било още, че предно-външната повърхност на дясната колянна става е кръвонаседната със синкав цвят на площ с размери 10/8 см, с наличие на три червеникаво-кафеникави охлузвания сред кръвонасядането, с размери от 2/1.5 до 2.5/2 см, с дъно на нивото на околната кожа. По предно-вътрешната повърхност на лявото бедро, непосредствено над колянната капачка, бил установен оток, синкаво кръвонасядане, с диаметър 8 см, и централно разположено сред него червеникаво-кафеникаво охлузване с неправилна форма, с размери 1.5/1.5 см, с дъно на нивото на околната кожа. По тръбната повърхност на II, III и IV пръсти на лявата ръка, в основата им, били установени по едно охлузване с характеристика на гореописаните, с размери от 0.5/0.5 до 1/0.6 см. В заключение съдебният лекар установил, че ищецът И.Т.С. е получил контузия на лявата лакътна става -оток, кръвонасядане, охлузване и болезнени движения; кръвонасядания, охлузвания и отоци на дясното коляно и лявото бедро; охлузвания на пръстите на лявата ръка. Описаните увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин при описаното ПТП. Тези увреждания причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Освен причинявайки му болки и ограничени движения в контузените места, пътният инцидент се отразил неблагоприятно и върху психиката на пострадалия велосипедист-дете. От Амбулаторен лист № 276 от 16.03,2020г., издаден от д-р Радка Джелебова - специалист психиатър, се установявало, че след претърпяното на 10.03.2020г. ПТП ищецът И.С. бил изплашен. През нощта не можал да заспи. През следващите 2-3 дни бил напрегнат, непрекъснато мислел за случилото се, отказвал да се среща с приятелите си, не излизал навън. При извършения преглед психиатърът установил, че пострадалият е с оплаквания от напрежение, тревожност, нарушен сън, ограничаване на контактите, защитно поведение. Същият не излизал навън и не се срещал с приятели. Лекарят предписал медикаментозна терапия и поставил основна диагноза: Разстройство в адаптацията.

От описаното безспорно се установявало, че настъпилото на 10.03.2020г. ПТП се е отразило върху физическото и психическото здраве на ищеца И.С.. Макар същият да не получил сериозни телесни или психически увреждания, несъмнено в продължение на няколко седмици пострадалият изпитвал болки, ограничени движения и дискомфорт в областите на контузиите по тялото си, а освен това се затворил в себе си, имал е проблеми със съня и бил напрегнат и разтревожен, тъй като постоянно си е припомнял случилото се. Изпитвал и страх да кара велосипед и да пресича улици сам.

За станалия инцидент на виновния водач било издадено Наказателно постановление № 20-1228-001158/30.04.2020г. за нарушаване на нормата на чл.116 от ЗДвП, за това, че водачът не е била предпазлива и внимателна към пешеходците, особено към децата. Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 05.06.2020г.

Предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди получена на 20.05.2020г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 018I25Z), по която е образувана Щета №0411-600-0001-2020. Последвала кореспонденция между страните, в която застрахователното дружество изисквало представянето на допълнителни документи. С писма, които ищецът представя като доказателство, на застрахователя били изпратени всички изискани документи. По този начин пред застрахователното дружество били представени всички изискани документи, необходими за произнасяне на ЗЕК с решение, с което да се определи застрахователно обезщетение за причинените на И.С. неимуществени и имуществени вреди, вследствие претърпяното от него ПТП на 10.03.2020г. Въпреки изпълнените указания, „Застрахователно акционерно дружество ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с писмо с изх. №99-5069 от 13.07.2020г. уведомило пострадалия, че ЗЕК му е определила застрахователно обезщетение, в размер на 1000 (хиляда) лева, но сумата ще бъде изплатена след сключване на извънсъдебно споразумение.

Ищецът уведомил ответното дружество, че не е съгласен с определеният от ЗЕК размер на застрахователно обезщетение, тъй като е занижен, съобразно присъжданите от съда справедливи застрахователни обезщетения по подобни случай. Помолил за преразглеждане на щетата, но с писмо от 27.07.2020г. ответното застрахователно дружество уведомило, че застрахователното обезщетение остава непроменено. Тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда, ищецът И.Т.С. не е получавал обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 10.03.2020г., според него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране на причинените му вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Предвид изложеното, се установявало, че вследствие на претърпяното на 10.03.2020г. ПТП ищецът е получил контузия на лявата лакътна става - оток, кръвонасядане, охлузване и болезнени движения; кръвонасядания, охлузвания и отоци на дясното коляно и лявото бедро; охлузвания на пръстите на лявата ръка; както и разстройство в адаптацията. Предвид характера на травмите, несъмнено възстановителният период на ищеца, който е дете, е продължил повече от 2 месеца, като в този период пострадалият е изпитвал болки и страдания и затруднения в придвижването си и силни негативни емоционални изживявания, които влошили качеството му на живот.

С оглед на гореизложеното, ищцовата страна счита, че претенциите за изплащане на обезщетение за претърпените от И.С. неимуществени вреди, настъпили вследствие на процесното ПТП на 10.03.2020г са напълно основателни и размерът на търсените обезщетения е справедлив като се имат предвид причинените му болки и страдания, възрастта му и социално-икономическата обстановка в страната към момента на инцидента, като претендираните суми са в съответствие и с трайната съдебна практика по сходни казуси. На основание чл.429, ал.З от КЗ, ответникът следвало да заплати на ищеца и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице - 20.05.2020г., до окончателното изплащане на сумите.

Молбата към съда е да постанови решение, с което да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1301, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ №7, ет.5, представлявано от представителите Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати на  ищеца И.Т.С., с ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща Т. Станков С., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на лявата лакътна става - оток, кръвонасядане, охлузване и болезнени движения; кръвонасядания, охлузвания и отоци на дясното коляно и лявото бедро; охлузвания на пръстите на лявата ръка; както и разстройство в адаптацията и преживени душевни болки и страдания - силен страх, стрес и негативни емоции, в резултат на претърпяното от него ПТП на 10.03.2020г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 20.05.2020г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат.

Ответникът  ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр. София, чрез пълномощника си, е депозирал в законоопределения срок писмен отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск за сумата над 1000 лева. Оспорва твърденията за изключителната вина на водача А.Т. - Петровска за причиняване на вредоносния резултат. Оспорва твърденията, касаещи мястото и механизма на настъпилото ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на велосипедиста, изразяващо се в предвижване с велосипед на място, където не е обозначено и не е разрешено предвижването на пешеходци и велосипедисти, а именно върху платното за движение на МПС, когато това не е било безопасно и съответно водачите на преминаващите МПС, не са имали видимост и възможност да възприемат пострадалия. Счита, че основната причина за настъпване на ПТП е поведението на пострадалия велосипедист - И.С., т.е. ПТП е причинено при изключително висока степен на съпричиняване от страна на пострадалия. Велосипедистът не би следвало да се движи върху пътното платно без да се увери, че това е безопасно, както за него, така и за останалите участници в движението. Освен, че ищецът се е движил на място, което не е обозначено за движение на велосипедисти, пострадалият дори не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение ( в нарушение на разпоредбата на чл. 80, т.2 от ЗДвП.) Твърди, че е налице изключително грубо нарушение на правилата, уреждащи нормите за поведение на велосипедисти върху платната за движение на МПС, визирани в ЗДвП, а именно в нарушение на разпоредбата на чл. 80, т.2 от ЗДвП. От изложеното следвало да се направи обоснования извод, че ПТП и съответно вредоносния резултат са настъпили по изключителна вина на пострадалия.

 Отделно от това твърди, че велосипедистът е нарушил разпоредбата на чл. 72 и чл. 80, т. 2 ЗДвП като е бил без светлоотразителна жилетка, което е абсолютно задължително. Счита, че при установена степен на съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението следва да бъде намалено.

Оспорва  твърденията в исковата молба, касаещи интензитета на търпените болки и страдания. Видно било, че ищецът е търпял леки увреждания, изразяващи се в охлузвания и повърхностни рани.

     Счита, че предявеният иск е в изключително завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. От медицинските документи било видно, че се касае за охлузвания, които са обработени, и ищецът бил освободен от болницата след по - малко от час. Няма данни за настъпили фрактури или други увреждания. В тази връзка и след преценка всички релевантни обстоятелства по делото, ответникът е определил и изплатил обезщетение в размер на 1000 лева, което счита за достатъчно да репарира настъпилите неимуществени вреди.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск.

Оспорва началната дата, от която ищците претендират лихва. Застрахователят встъпва в задължението на застрахования да обезщети пострадалите за причинените вреди по повод на сключения застрахователен договор, а не ех lege, тъй като застрахователят не е прекият причинител на вредата. Ето защо в случая била приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От друга страна, от 01.01.2016 г. е в сила и разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ, съгласно която при доброволна покана за заплащане на застрахователно обезщетение, увреденото лице следва да представи банкова сметка, ***ането на полагаемото се застрахователно обезщетение. В ал. 3 на чл. 380 КЗ е регламентирано изрично следното: „Непредставянето на данни за банкова сметка ***. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва...“. Т.е. налице била изрична специална правна норма, уреждаща дължимостта на лихва за забава, която би била основателна само при условия на доброволно уреждане на вредите, с представяне на банкова сметка.

***, обезщетение е било изплатено на 21.10.2019г., датата, от която евентуално ответникът би изпаднал в забава.

С оглед гореизложеното, счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което моли, съдът да приеме исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива. Претендира за направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца заявява, че непълнолетният И.С. е получил от ответника сумата от 1000 лв. за обезщетение на претърпените неимуществени вреди. С оглед на това, по искане на ищеца, на осн чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на първоначално предявения иск от непълнолетния И.С., действащ със съгласието на баща си Т.С.,  против ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД гр. София, като е приел, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 4 000лв.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа предявения иск и претендира за разноски по делото. Ответното дружество, чрез депозирана от пълномощника си молба, претендира за отхвърляне на исковата претенция. Претендира за разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.   По делото е призована и Дирекция „СП“, която представя изготвен социален доклад относно интересите на непълнолетния ищец.  

     

 

 

 

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за  установено следното:

   

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.03.2020г. се установява, че на 10.03.2020г., около 16.10 ч., в гр. Стара Загора, на ул. Августа Траяна, е реализирано пътно транспортно произшествие /ПТП/, при което А.Т. – Петровска, управлявайки собствения си л.а. „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ СТ 8257РА, блъска с предна броня  велосипедист – И.Т.С., пресичащ от север – юг по ул. М.Кусев. Като пострадало лице е вписан ищеца с охлузна рана на ръка/кръвоносен оток/, охлузване на крайник.

 За станалото ПТП е издадено Наказателно постановление № 20 – 1228 – 001158/30.04.2020г. на ОДМВР – Стара Загора,  Сектор „Пътна полиция”, с което за виновното нарушение на чл. 116 от ЗДвП от страна на водача А.Т. – Петровска, на същата, на осн. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗдВП, е наложена глоба в размер на 200 лв., Наказателното постановление е  влязло в сила на 05.06.2020г.

За настъпилите наранявания на пострадалия И.С. на 10.03.2020г. е извършен преглед, видно от лист за преглед от ЦСМП, в който по данни на бащата е снета анамнеза – след блъскане от лек автомобил и след падане, у пострадалото лице са констатирани болезненост и затруднено движение в левия лакът, екскориации и кръвонасядане на двете колянни стави.

Видно от Съдебно медицинско удостоверение № 42/11.03.2020г., изготвено от Началник отделение Съдебна медицина при УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович“ АД гр. Стара Загора, при извършения преглед на ищеца, вследствие настъпилото на 10.03.2020г. ПТП,е установено: контузия на лявата лакътна става – оток, кръвонасядане, охлузване и болезнени движения; кръвонасядания, охлузвания и отоци на дясното коляно и лявото бедро; охлузвания на пръстите на лявата ръка. Съдебният медик е констатирал, че описаните увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като отговарят да са получени вследствие блъскане от автомобил и падане върху терен.

Видно от амбулаторен лист № 276/16.03.2020г. и етапна епикриза от 16.03.2020г., издадени от специалист – психиатър, на непълнолетния И.С. е поставена диагноза „Разстройство в адаптацията“, като е назначено медикаментозно лечение.

По делото не е спорно между страните, че към датата на настъпване на ПТП 10.03.2020г.,  за управлявания от А.Т. – Петровска лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Леон“, с peг. № СТ 8257РА, е действал валиден договор за   задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № BG/23/119001370238,  валидна от 17.05.2019г. до 16.05.2020г. със застраховател – ответника по настоящото дело ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.

В отговор на направено от ищеца искане, адресирано до ответника, за заплащане на застрахователно обезщетение, е представено писмо изх.№ 99 – 3667/22.05.2020г., с което застрахователят е поискал представяне на банкова сметка ***. Видно от писмо изх.№ 99 – 5069/13.07.2020г. застрахователят уведомява ищеца, че определя общ размер на обезщетение за претърпените от пострадалия имуществени и неимуществени вреди, сумата от 1000 лв., която сума е  преведена по банковата сметка на ищеца. Поради изразено несъгласие в писмен вид, адресирано до ответника от страна на ищеца за така определения размер на обезщетение, е представено писмо изх.№ 99 – 5410/23.07.2020г. от застрахователя, с което уведомяват, че определеното застрахователно обезщетение остава непроменено. 

Видно от заключението на съдебната автотехническа експертиза, неоспорено от страните и изцяло възприето от съда като компетентно, е описан  подробно механизмът на настъпилото ПТП – на кръстовище на ул. Августа Траяна с ул. М.М.Кусев, в гр. Стара Загора, има очертани пешеходна и велосипедна пътеки, които са предназначени за пресичащите ул. Августа Траяна. В южната лента, в посок по ул. Августа Траяна се е движил л.а.“Сеат Леон“, с рег.№ СТ 8257РА. В същото време велосипедистът – ищецът е пресичал по велосипедната пътека в посока юг. Настъпил е удар между предна броня на автомобила и задната гума на велосипеда, управляван от И.С., при който велосипедиста пада на терена и получава травми. Мястото на удара попада в попътната лента на лекия автомобил. Според вещото лице, причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на л.а. “Сеат Леон“, с рег.№ СТ 8257РА, която не е пропуснала велосипедиста да премине по велосипедната алея. За да направи това, водачът на лекия автомобил е трябвало да намали скоростта и/или да спре. Експертът е констатирал, че липсват данни велосипедиста да е бил с предпазна каска на главата, както и със светлоотразителна жилетка.
 

По делото е изслушано заключение по назначена съдебно-медицинска експертизата по писмени данни, прието от съда като компетентно и добросъвестно изпълнено. Вещото лице посочва, че настъпилата на 10.03.2020г. злополука – при управление на своя велосипед И.С., пресичайки от север – юг на ул. Августа Траяна в гр. Стара Загора, вследствие на сблъсък с предна броня на автомобил и задната гума на велосипеда, е получил: Контузия на лявата лакътна става – оток, кръвонасядане, охлузване с болезнени и затруднени движения. Кръвонасядания, охлузвания и отоци на дясното коляно и лявото бедро. Охлузвания на пръстите на лявата ръка.Възстановяването на контузията на лявата лакътна става не надхвърля срок от 30 дни. Останалите увреждания се възстановяват за около две седмици. Контузията на лявата лакътна става с болезнени и затруднени движения е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите увреждания – оток, охлузване и кръвонасядане, са причинила болка и страдание без разстройство на здравето.

Видно от заключението на съдебно психологичната експертиза, се установява, че  създалата се вследствие на инцидента на 10.03.2020г. ситуация, е усещана и възприемана от  непълнолетния И.С. като заплашваща здравето и физическата сигурност и безопасност за него, което е обусловило характера и интензивността на преживяването страх.Страхът оказва специфично влияние върху когнитивните процеси и поведенческите актове.  При разказа за случилото се, ищецът получил тревожност. Ескпертът описва състоянието „Разстройство в адаптацията“ - състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, които затрудняват пълноценното личностово и социално функциониране. В случая, то е продължаващо, тъй като ищецът е ограничил контактите си с другите, бил е тревожен, напрегнат, и се страхувал, когато е на улицата. Основните психологични преживявания на И.С. били тревога, страх, както и нежелание за контакти с негови връстници. Експертът е констатирал, че към момента на извършване на експертната оценка последиците от преживяния стрес не са отзвучали напълно, персистират епизодични прояви на ситуативна тревожност, напрегнатост и емоционална лабилност при връщане на преживяното психотравмено събитие в спомените.

 

По делото са събрани и гласни доказателства.

Св. А.Т. – Петровска /водач на л.а.„Сеат“, модел “Леон“/ разказва, че на 10.03.2020г., управлявайки собствения си лек автомобил по ул. Августа Траяна, там, където се пресича с ул. М.М.Кусев, има пешеходна пътека, на която свидетелят е  спряла автомобила, огледала се е, и в момента, в който е потеглила „нещо направо прелетя“. Според думите на свидетелката, когато преминавала пешеходната пътека усетила, че „нещо се случва.“. „Детето беше минало вече пешеходната пътека…“. След като слязла от автомобила, детето избягало. После се върнало и свидетелката видяла, че е леко охлузено на лакътя.

   Св. Светломир Петков е бил заедно с пострадалия ищец по време на инцидента. Разказва, че преди да премине през пешеходната пътека, ищецът е спрял, огледал се е и тъкмо да пресече, се чул силен шум от спирачки „и го удариха в задната гума и той се завъртя“. При удара ищецът паднал, като ударил левия лакът  и дясното си коляно.

Св. Соня Петракева, майка на ищеца, разказва за стреса, който изживял И.С. вследствие инцидента. Веднага след ПТП свидетелката отишла в кабинета на Бърза помощ, като заварила сина си да плаче от болка. Болката в лакътя продължила около месец, което му пречело да спи през нощта. Твърди, че няколко нощи подред спяла при сина си, който бил стресиран. Вследствие на този страх, два дни след инцидента, ищецът посетил психиатър, с когото провел обстоен разговор. Месец и половина по-късно ищецът се върнал към нормалния си начин на живот.

По делото е представен социален доклад, изготвен от Д“СП“ гр. Стара Загора. В същия се посочва, че при проведената среща – разговор с непълнолетния ищец, същият е споделил, че вследствие пътния инцидент на 10.03.2020г. много се е изплашил, изпитал е силен стрес, не искал да се среща с приятелите си и да кара велосипед.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

   

Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". По делото безспорно се установява, че е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" за л.а. „Сеат“,модел „Леон“, с peг. № СТ 8257 РА, обективирана в полица BG 23/119001370238 при ответното застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 10.03.2020 г. По повод заявена от ищеца претенция в дружеството – ответник, е образувана преписка по щета № 0411-600-0001-2020, по която застрахователят е изплатил сумата от 1000 лв. Ищецът изразява несъгласие с така определеното и платено обезщетение.  При това положение, съдът намира, че са налице кумулативно необходимите условия въведени с чл. 498, ал.3, предл. последно от КЗ, поради което предявената по съдебен ред претенция се явява допустима.

Предявен е осъдителен иск с правно осн.чл. 432, ал.1 от КЗ. Разпоредбата намира приложение в случай, в който  ищецът твърди, че е претърпял вреди, вследствие ПТП, и насочва вземането си за възмездяването им срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача, виновно причинил инцидента. За успешното провеждане на прекия иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на 1) валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника, 2) настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования, 3) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и 4) вида и размера на претърпените вреди.

В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка "Гражданска отговорност" за л.а марка „Сеат“, модел „Леон“, с peг. № СТ 8257РА, със застрахователна полица № BG/23/119001370238, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 10.03.2020г.

Видно от представените Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Наказателно постановление № 20 – 1228 – 001158/30.04.2020г.,  се установява механизма на ПТП – на 10.03.2020г., в 16.10ч., на кръстовището на ул. Августа Траяна и бул. М.М.Кусев в гр. Стара Загора, А.Т. – Петровска, управлявайки собствения си л.а. „Сеат", мод. „Леон", с peг. № СТ 8257РА, при преминаване през пешеходна пътека, блъска с предна броня задната гума на пресичащия в посока север – юг велосипедист И.С.. От настъпилото ПТП пострадалото лице е непълнолетният И.С., на 14 годишна възраст.

Установява се виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – А.Т. - Петровска, която е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 116 от ЗДвПводачът на ППС не е била предпазлива и внимателна към пешеходците, в случая, особено към децата. До този извод – относно липсата на внимание и предпазливост у водача на лекия автомобил по отношение на евентуални пешеходци, респ. велосипедисти, се стига включително и от показанията на водача на лекия автомобил - св. Т. – Петровска, която твърди, че потегляйки през пешеходната пътека, „нещо направо прелетя“, като не е видяла къде са карали велосипедистите, вкл. пострадалия. Едва при преминаването през пешеходната пътека е усетила, че нещо се случва. Видно от заключението на съдебната автотехническа експертиза, причината за настъпилото ПТП е в поведението на водача на лекия автомобил, която не е пропуснала велосипедиста да премине по велосипедната алея. Това би било предотвратимо, ако водачът на автомобила бе намалил скоростта и/или бе спрял.     

С оглед на изложеното, се установява, че виновният водач на лек автомобил „Сеат“, модел „Леон“, с рег. № СТ8257РА, по непредпазливост е причинила на ищеца телесни увреждания – Контузия на лявата лакътна става – оток, кръвонасядане, охлузване с болезнени и затруднени движения. Кръвонасядания, охлузвания и отоци на дясното коляно и лявото бедро. Охлузвания на пръстите на лявата ръка.

Основният довод на ответника, касаещ оспорване основателността на предявения иск, е наличието на съпричиняване при настъпилия вредоносен резултат от страна ищеца, а именно: предвижване на място, където не е обзоначено и не е разрешено предвижването на пешеходци и велосипедисти; липсата на светлини и светлоотразителна жилетка у велосипедиста.

Възражението на ответника е неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.

В заключението на съдебната автотехническа експертиза се посочва, че на кръстовището, където е настъпило ПТП има очертани пешеходна и велосипедна пътеки, предназначени за пресичане на ул. Августа Траяна. Велосипедистът И.С. е пресичал по велосипедната алея в посока юг. Видно от показанията на св. Т. – Петровска, при преминаването й през пешеходната пътека е усетила, „че нещо се случва“. Т.е., мястото, където е настъпило ПТП е предназначено за пресичане на пешеходци и велосипедисти.

Не е основателно и възражението на ответника за съпричиняване, касаещо липсата на светлини и светлоотразителна жилетка- съгл. разп. на чл. 80 от ЗДвП, водачът на велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост, в каквато хипотеза не попада настоящия случай.

 

С оглед на изложеното, при липсата на съпричиняване от страна на ищеца, безспорно се установява наличието на предпоставките за уважаване на претенцията – налице е увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования; налице е причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; налице е валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника. Осъществен е фактическият състав на непозволеното увреждане. Осъществяването на елементите на непозволеното увреждане се явява правопораждащ юридически факт, тъй като за увреденото лице възниква субективното право на обезщетение, а за причинилият го - задължението да го обезщети. Настъпването на застрахователният риск по застраховка “Гражданска отговорност”, каквато собственикът на автомобила притежава, води до възникването на обезщетителната отговорност на ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди:

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания.

От събраните по делото доказателства – медицинска документация, заключение на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания, безспорно се установява, че вследствие настъпилото ПТП на ищеца са нанесени телесни увреждания – Контузия на лявата лакътна става – оток, кръвонасядане, охлузване с болезнени и затруднени движения. Кръвонасядания, охлузвания и отоци на дясното коляно и лявото бедро. Охлузвания на пръстите на лявата ръка. Възстановителният период от контузията на лявата лакътна става не надхвърля срок от 30 дни, а от останалите увреждания – около две седмици. За периода на възстановяване, безспорно ищецът е изпитвал физическа болка.

Освен нанесените му телесни увреждания, вследствие ПТП ищецът е бил в ситуация на субективен стрес и емоционално разстройство, характерни за разстройство в адаптацията. Това състояние е затруднило пълноценното личностово и социално функциониране на непълнолетния И.С. – същият е  бил тревожен, напрегнат, изпитвал е страх, опасения, предприел е  защитно поведение и е ограничил контактите си със свои връстници.

От съществено значение в случая е фактът, че пострадалият ищец е непълнолетен, което предопределя значително по- чувствително изживяване на всички съпровождащи настъпилото ПТП негативни психоемоционални последици.

Съдът като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията, от техния вид, характер и времетраене, които са причинили разстройство на здравето, както и изходи от срокът за възстановяване приема, че справедливото обезщетение, което да репарира преживените от ищеца болки и страдания, настъпилата остра стресова реакция, предизвикала разстройство в адаптацията, нарушеният ритъм на нормален живот, е в претендирания размер от 4000 лева. Нанесените травми са поставили ищеца в състояние на остра стресова реакция, дала отражение на обичайния за възрастта му,  ритъм на живот.

С оглед на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 432, ал. 1 за причинените на И. Теодров С., вследствие ПТП, настъпило на 10.03.2020г., причинено от А.Т. - Петровска, при управление на лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег. СТ8257РА, за който автомобил е била сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в размер на 4000 лева, за неимуществени вреди от причинените травматични увреждания – Контузия на лявата лакътна става – оток, кръвонасядане, охлузване с болезнени и затруднени движения. Кръвонасядания, охлузвания и отоци на дясното коляно и лявото бедро. Охлузвания на пръстите на лявата ръка, както и разстройство в адаптацията, болки и страдания.

Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото не се спори, че датата на уведомяване на застрахователя, респ. за предявяване на застрахователна претенция от страна на пострадалия е 20.05.2020г. От този момент ответникът дължи изплащане на законната лихва.

С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1370 лв., съобразно приложения списък на разноски.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на платения от ищеца адв. хонорар, което е основателно. В случая, пълномощникът на ищеца осъществява действия по защита с материален интерес от 4000 лв., като съгл.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният хонорар за тази защита възлиза на 370 лв.  В случая, платеното за адвокат възнаграждение е 580 лв.Съдът, като прецени правната и фактическа сложност на делото, съобрази, че в производството е проведено едно съдебно заседание, счита, че платеният адв. хонорар следва да бъде намален до размера на 470 лв. При това положение, направените от ищеца разноски възлизат на 1260 лв., които се дължат от ответника.

Водим от горното, съдът

               Р     Е     Ш     И    :

 

ОСЪЖДА ЗСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, п.к. 1301, район Възраждане, жк Възраждане, ул. Света София № 7, ет.5, представлявано от Александър Личев и Румен Димитров, да заплати на И.Т.С., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Т. Станков С., ЕГН **********,***, сумата от 4 000 лв., представляваща , обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от травматични увреждания – Контузия на лявата лакътна става – оток, кръвонасядане, охлузване с болезнени и затруднени движения. Кръвонасядания, охлузвания и отоци на дясното коляно и лявото бедро. Охлузвания на пръстите на лявата ръка, както и разстройство в адаптацията, вследствие ПТП, настъпило на 10.03.2020г., за което е образувана щета №0411-600-0001-2020, ведно със законната  лихва, считано от 20.05.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1260 лв., представляваща направени по делото разноски.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по банкова сметка ***. Ж.С.З., открита в „Райфайзенбанк България" ЕАД: IBAN: ***, BIC:***.

 

 

 

 

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

                                                              

                

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: