Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на девети
юли, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
и секретаря Юлиана Шулева разгледа гр. д.
10 900/2020 г., докладвано от
съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Б.Д.“ ЕАД на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че Р.Д.П. НЕ ДЪЛЖИ изпълнение на 10 922,29 лева наказателна лихва по
изпълнително дело 20207810400214 на частен съдебен изпълнител Г.Д. с район на
действие Софийски градски съд, защото е погасено по давност вземането за тази
сума по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
дело. Това е изпълнителен лист, издаден на 13.09.2013 г. по гр. д. 24 632/2013
г. на СРС, 30-ти с-в. Р.П. е със съдебен адрес – адвокат Х.П.,***. „Б.Д.“ ЕАД е
с адрес ***] ОСЪЖДА „Б.Д.“
ЕАД да заплати:
1. на Р.Д.П. - 26,02 лева разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2.
на адвокат Х.П. - 348,98 лева възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2.
на СГС - 136,89 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[3] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК на Р.Д.П. срещу „Б.Д.“ ЕАД съда да признае за
установено, че Р.Д.П. не дължи изпълнение за 117 096,09 лева главница по изпълнително
дело 20207810400214 на частен съдебен изпълнител Г.Д., образувано по
изпълнителен лист, издаден на 13.09.2013 г. по гр. д. 24 632/2013 г. на СРС,
30-ти с-в.
[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 218,45 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично
решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС
държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ако ищцата обжалва решението, тя
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса
по сметка на САС, изчислена по следната формула 300/5 120,74Хобжалваемия
интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищците
[5] Р.П. заявява в искова молба от 12.10.2020 г.,
че на 13.09.2013 г. срещу нея в полза на ответника „Б.Д.“ ЕАД (ДСК) е бил
издаден изпълнителен лист. На 25.04.2016 г. ДСК е подала до ЧСИД.молба за
образуване на изпълнително дело, с която не e поискала извършването на изпълнителни действия, а само е посочила
изпълнителни способи. Впоследствие това изп. дело е било прекратено поради
настъпила перемпция.
[6] През 2020 г. ДСК е поискал от ЧСИД.да образува
ново изп. дело и той е образувал изп. дело 214/2020 г. По него на 24.07.2020 г.
ЧСИД.е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Р.П..
[7] Р.П. твърди, че от 13.09.2013 г. до 24.07.2020
г. е изтекъл петгодишният срок на погасителната давност върху главницата и
тригодишният срок на погасителната давност върху лихвите. Затова тя моли съда
да признае за установено, че не дължи изпълнение по изп. дело 214/2020 г. на
ЧСИ Д., защото правото на принудително изпълнение е погасено по давност
(исковата молба, л. 2-8).
2. На ответника
[8] Ответникът ДСК е подала писмен. ДСК е заявила, че искът е
неоснователен, защото след 13.09.2013 г. е искала и са били извършвани
изпълнителни действия, които са прекъснали давностния срок. Затова
погасителната давност не е изтекла, искът е неоснователен и ДСК моли съда да го
отхвърли (писмения отговор, л. 88-90).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[9] На 13.09.2013 г. СРС е издал изпълнителен лист, с който е осъдил Р. и Е.П.солидарно
да заплатят на ДСК:
-
117 096,09 лева главница по договор за кредит от 26.06.2007 г. плюс
законната лихва от 07.06.2013 г. до изплащане на вземането;
-
10 922,29 лева наказателна лихва от 02.07.2012 г. до 06.06.2013 г.
(изпълнителния лист, л. 16 от делото на СГС).
[10]
Не се спори, че през 2015 г. по молба на ДСК ЧСИД.е образувал срещу Р. и Е.П.изп.
дело 860/2015 г. за други вземания на ДСК срещу Р. и Е.П.. На 17.12.2015 г. по
изп. дело 860/2015 г. ЧСИД.е вписал възбрана върху имот, собственост на Е.П.(л.
8 от изп. дело 214/2020 г.).
[11]
На 25.04.2016 г. ДСК е поискала от ЧСИД.да образува изп. дело срещу Р. и Е.П.по
изпълнителния лист от 13.09.2013 г. С молбата си ДСК е поискала от ЧСИ Д.:
- да
присъедини новообразуваното изп. дело към изп. дело 860/2015 г.;
- да
наложи запори върху трудовите възнаграждения, банковите сметки и дружествените
дялове на Р. и Е.П.. ДСК е възложила на ЧСИД.и извършването на всички
необходими изпълнителни действия (молбата, л. 1 от изп. дело 315/2016 г.).
[12]
По молбата ЧСИД.е образувал изп. дело 315/2016 г., което е присъединил към изп.
дело 860/2015 г. (молбата, л. 1, и поканите за доброволно изпълнение, л. 7-8 от
изп. дело 315/2016 г.). ЧСИД.не е извършвал други изпълнителни действия по
делото (изп. дело 315/2016 г.).
[13]
На 10.03.2020 г. ДСК е получила от ЧСИД.изп. лист от 13.09.2013 г. (молбата, л.
17 от изп. дело 315/2016 г.). В същия ден ДСК е подала нова молба до ЧСИ Д., с
която е поискала от него да образува изп. дело по изпълнителния лист от
13.09.2013 г. (молбата, л. 1 от изп. дело 214/2020 г.).
[14]
На 11.03.2020 г. ЧСИД.е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Р.П., а
на 13.03.2020 г. и запор върху вземанията ú от „Р.Б.“ ЕАД (служебната
бележка, л 59 от делото на СГС; запорното съобщение, л. 29 от изп. дело
214/2020 г.). На 13.03.2020 г. по искане на ЧСИД.е била вписана изпълнителна възбрана
върху имот на Е.П.за обезпечаване събирането на вземането по изп. лист от
13.09.2020 г. (молбата, л. 40 от изп. дело 214/2020 г.). ЧСИД.не е извършвал
други изпълнителни действия по делото.
[15] Р.П. е заплатила: 300,00 лева за държавна такса (л. 69 от делото на
СГС), като съдът я е освободил от заплащане на държавна такса за разликата над
300,00 лева до 5 120,74 лева (л. 62 от делото на СГС); 5,00 лева за
съдебно удостоверение (л. 103 от делото на СГС). Тя е била представлявана
безплатно от адвокат (л. 44-45 от делото на СГС). ДСК не е направила разноски
по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[16] Р.П. е предявила иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК. Искът е частично
основателен.
1. По иска по по чл. 439, ал. 1 от ГПК
[17] Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 от ГПК). Следователно
предпоставката за уважаването на иска е ищецът да установи, че не дължи
изпълнение на ответника, като установява това чрез факти, настъпили след
момента на приключване на съдебното дирене по делото, по което е било
постановено съдебното решение, чието изпълнение се търси.
[18] Р.П. твърди, че не дължи изпълнение, защото правото на
принудително изпълнение е погасено по давност. С изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок (чл. 110
от ЗЗД). Тригодишна е давността за вземанията от обезщетения и неустойки (чл.
111, б. „б“ от ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).
[19] Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Такива
действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана и
присъединяването на кредитор, както и други действия, извършвани до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица (мотивите към т. 10 от ТР на ОСГТК на ВКС 2/26.06.205 г. по т. д. 2/2013
г.). Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността (решение на
ВКС 37-2021-IV Г. О. по гр. д.
1 747/2020 г.).
[20]
Съдът установи, че изпълнението се е дължало по изпълнителния лист от
13.09.2013 г. Съдът установи, че на 25.04.2016 г. ДСК е поискала от ЧСИД.да
образува изпълнително дело по изпълнителния лист, което да присъедини към изп.
дело 860/2016 г.
[21] ГПК допуска присъединяването на кредитор към изп. дело, в
което взискател е трето лице, но длъжникът е един и същ (чл. 456 от ГПК). Целта
на закона е всички вземания срещу един длъжник да се събират чрез изпълнителни
действия, извършвани в едно изпълнително дело. Ако кредитор се присъедини,
действията, които са били извършени от първоначалния взискател ползват
присъединения кредитор (чл. 457, ал. 2 от ГПК).
[22] Законът не забранява кредитор да може да поиска
събирането на неговите вземания към един и същ длъжник да стане в едно и също
дело. Това е така поради две причини. Първо, така всички вземания ще се събират
чрез изпълнителни действия, извършвани в едно изпълнително дело. Второ, ако това
е допустимо за кредитор, различен от първоначалния взискател, на още по-голямо
основание това е допустимо за първоначалния взискател, но за друго негово
вземане, което не е било предмет на първоначалното изп. дело.
[23] При присъединяването за събиране на друго вземане на
същия взискател няма пречка по вземането, чието събиране се присъединява,
взискателят да се ползва от изпълнителните действия, вече извършени по изп.
дело, към което става присъединяването. Това е така, защото щом като ГПК
изрично предвижда това да стане за едно трето лице, като присъединения кредитор,
на още по-голямо основание това може да стане за същия взискател (подобно е
приетото от ВКС в определение 527-2020-IV Г. О. по гр. д. 1 471/2020 г.).
[24] Съдът установи, че ДСК е поискала и ЧСИД.е присъединил
изп. д. 315/2016 г. към изп. дело 860/2015 г. Присъединяването на двете дела е
идентично като последици с присъединяването на кредитор. Затова това е
изпълнително действие. То е било извършено на 25.04.2016 г. и към този момент не
е била изтекла нито тригодишната давност за наказателната лихва (обезщетението
за забава), нито петгодишната давност за главницата. Това изпълнително действие
е прекъснало давността за събиране на двете вземания.
[25] Следващото изпълнително действие е било извършено на
11.03.2020 г. Към този момент не е била изтекла погасителната давност за
главницата, защото от 25.04.2016 г. до 11.03.2020 г. са по-малко от пет години,
но е била изтекла тригодишната погасителна давност за наказателната лихва
(обезщетението за забава), защото са били изминали повече от три години. Ето
защо съдът приема, че правото на принудително изпълнение за вземането за 10 922,29
лева наказателна лихва е погасено по давност и съдът уважава иска в тази му
част. Съдът отхвърля иска по отношение на 117 096,09 лева главница.
2. По разноските
[26]
Р.П. търси разноски. Тя е направила такива за 305,00 лева и е била
представлявана безплатно от адвокат.
[27] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава
иска за 10 922,29 лева при предявен размер от 128 018,38 лева. Затова
съдът осъжда ДСК да заплати на Р.П. 26,02 лева разноски по делото
(305,00х10 922,29/128 018,38), а на адвокат Х.П.348,98 лева адвокатско
възнаграждение
((3 530,00+(128 018,38-100 000,00х0,02)х10 922,29/128
018,38). ДСК не е поискала присъждането на разноски. На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК съдът осъжда ДСК да заплати 136,89 лева държавна такса по сметка на СГС
(10 922,29х0,04-300,00).
Съдия: