ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Несебър, 04.10.2016г.
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГО, шести състав, в
закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Валери Събев
като
разгледа гр.д. № 893 по описа на НРС за 2016г., намери следното:
Извършена
е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК. В тази връзка съдът намира за
неоснователни доводите на ответника, че искът е недопустим поради липса на
процесуална легитимация на ищеца. В исковата молба са изложени твърдения, че
между страните е налице облигационна връзка. Според съда това е достатъчно, за
да е налице процесуална легитимация на ищеца за водене на предявените искове.
Процесуалната легитимация се определя единствено от твърденията на страната и е
свързана с допустимостта на предявения иск. Изложените от ответника доводи
касаят единствено материалната легитимация, която е от значение за решаването
на правния спор по същество и няма отношение към допустимостта на иска. Ето
защо предявените искове са допустими.
Ищецът
е представил към исковата молба писмени доказателства, които са относими към
предмета на делото, необходими и приемането им е допустимо. В тази връзка с
оглед изричното искане на ответника и на основание чл. 183 от ГПК ищецът следва
да бъде задължен да представи оригинали от следните писмени доказателства: споразумение
от 2015г. и 10 броя фактури.
Искането
на ответника за събиране на гласни доказателствени средства следва да бъде
конкретизирано, тъй като в отговора на исковата молба не е посочено какви
конкретни факти и обстоятелства ще се установяват чрез разпита на искания
свидетел. Ето защо на ответника следва да бъде дадена възможност в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да конкретизира исканията си, като след това
от съда ще бъде извършена преценка дали събирането на тези доказателства е
относимо, допустимо и необходимо.
Искането
на ищеца за допускане на съдебно-икономическа експертиза следва да бъде
уважено.
Следва
да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл. 183 от ГПК ищеца да представи оригинали на приложените към
исковата молба преписи от следните писмени доказателства - споразумение от
2015г. и 10 броя фактури.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
ищеца, че ако не стори това, представените преписи ще се изключат от
доказателствата по делото.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-икономическа
експертиза, която след запознаване с материалите по делото, със счетоводната
документация при ищеца и при ответника и след като направи справка в данъчната
служба и на други места, ако сметне това за необходимо, да отговори на
въпросите, поставени с исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата
в размер на 250лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Гинка Стоянова Радуйчева, която да бъде уведомена след внасяне на
определения депозит.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в
едноседмичен срок от съобщението да посочи какви конкретни факти и
обстоятелства иска да бъдат установени чрез разпита на един свидетел.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.11.2016г.
от 11:00 часа, за когато да се призоват
страните.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение.
Препис
от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
по делото, както следва:
От ищеца „Портос” АД са предявени искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 9720,22 лв., представляваща цената на извършени
и незаплатени доставки на стоки по 10 бр. фактури, подробно описани в исковата
молба, както и за присъждане на сумата от 890,63 лв., представляваща сбор от
дължимите лихви за забава върху неизплатените главници по фактурите, за период
посочен от падежа на конкретната фактура до 27.05.2016г. Претендира се
присъждане и на законна лихва от датата на предявяване на иска. В исковата
молба се твърди, че между страните са сключвани търговски сделки, по силата на
които ищецът доставял на ответника стоки – козметични продукти. Сочи се, че за
доставянето на стоките са съставени 10 бр. фактури, по които не е постъпило
плащане от ответника. С тези доводи от съда се иска да уважи предявените
претенции. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК от ответника „Зора Плама” ЕООД е депозиран отговор, с който
искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Развиват се доводи, че в
представеното по делото споразумение ищецът не фигурира като продавач на
стоките. Споразумението се оспорва като нищожно. Навежда се, че същото не е
подписано от управителите на страните, или други лица с представителна власт.
Твърди се, че споразумението не представлява договор за търговска продажба, тъй
като в него липсват основните реквизити на такъв договор – обект на договора,
задължение на продавача да прехвърли на купувача собствеността върху определена
вещ, определена или поне определяема цена. Излага се, че ответното дружество не
дължи заплащане на претендираните от ищеца суми, тъй като нито една от
приложените по делото фактури не е била получена, а описаните в тях стоки – не
са били доставени. Сочи се, че нито една от фактурите не е подписана от
посочените в тях лица. Навежда се, че фактурите не са надлежно съставени и не
съдържат необходимите реквизити. Отправя се изрично противопоставяне по реда на
чл. 301 ТЗ на представеното от ищеца споразумение с твърденията, че ответното
дружество е узнало за него едва с получаването на исковата молба. Поради
твърденията за липса на главен дълг се оспорва и предявения иск за присъждане
на лихва за забава. До съда се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
По
предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна
връзка с ответника (договор за търговска продажба), както и предаването на
стоките, описани в процесните фактури, по които се претендира плащане. Ищецът
следва да докаже и размера на претенцията си. При доказването на тези факти в
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава
за посочените в исковата молба периоди.
Съдът напътва страните към доброволно уреждане на спора – чрез
сключване на спогодба, или чрез участие в процедура по медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: