№ 364
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500329 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 8/25.01.2024 г., постановено по гр.д. № 431/2022 г.
по описа на РС-Своге е отхвърлен като неоснователен предявения от
Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.Ю.“ № .. и със
съдебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № .., вх. ., ет. . против „Е. М.“ ЕООД,
ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. д.“,
ул. „Р. П.-К.“ № .-., представлявано от управителите Р. И. М.-Т. и Т.
И.В., за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата не дължи на същия сумата от 520 лева - част от сумата 2334,60
лева, представляваща главница по Договор за кредит от ........... г.;
сумата от 217,53 лева - договорна лихва за периода от 04.08.2010 г. до
12.04.2011 г.; сумата от 37,95 лева - наказателна лихва за периода от
04.08.2010 г. до 12.04.2011 г.; сумата от 51,80 лева - разноски за
държавна такса и сумата от 261,24 лева - адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 20.04.2011 г. и изпълнителен лист от 20.04.2011 г. по ч.гр.д.
№ 15677/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, поради
погасяването им по давност.
1
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство Ц. С. С., чрез адв. В. В.
от САК, с доводи за незаконосъобразност и неправилност на
решението. Позовава се на ТР № 2/2015 г. от 26.06.2015 г.,
постановено по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и заявява, че по
отношение на молба от 11.06.2018 г. от „Е. М.“ ЕООД не била
прекъсната давността. Неправилно първоинстанционният съд приел,
че съдебният изпълнител е прекратил производството на 19.06.2018 г.
На тази дата единствено постановил акт за прекратяване на делото,
което било прекратено по право с изтичане на двугодишния давностен
срок много преди това. Излага, че последващите изпълнителни
действия нямат качеството на „валидни“ такива и не прекъсват
давността. Те се заличават, тъй като взискателят е бездействал
продължителен период от време и поради тази причина е
санкциониран с лишаването му от благоприятните последици на
изпълнителните действия. Излага, че по вече прекратеното
изпълнително дело № 20138410407998 на ЧСИ Неделчо Митев
извършените изпълнителни действия са обезсилени, а никакви
действия от страна на ЧСИ Милен Бъзински по изп. дело № 330/2019
г. не могат да бъдат зачетени и не прекъсват давността, тъй като не е
местно компетентен да образува и действа по процесния
изпълнителен лист. Излага, че в периода от 26.06.2015 г. до 20.07.2021
г. давността е изтекла. По същество моли за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответника по въззивна жалба „Е.
М.“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата по
подробно изложени съображения. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска Ц.
С. С., в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищцата Ц. С. С. е предявила иск срещу „Е. М.“ ЕООД, че не
съществува вземане на ответника както следва: сумата от 520 лева -
част от сумата 2334,60 лева, представляваща главница по Договор за
кредит от ........... г.; сумата от 217,53 лева - договорна лихва за периода
2
от 04.08.2010 г. до 12.04.2011 г.; сумата от 37,95 лева - наказателна
лихва за периода от 04.08.2010 г. до 12.04.2011 г.; сумата от 51,80 лева
- разноски за държавна такса и сумата от 261,24 лева - адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 20.04.2011 г. и изпълнителен лист от 20.04.2011 г.
по ч.гр.д. № 15677/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 43
състав, поради погасяването им по давност.
Ответното дружество „Е. М.“ ЕООД в отговора на исковата молба
е оспорил същата. Излага, че са предприемани изпълнителни
действия, водещи до прекъсване на погасителната давност.
От фактическа страна се установява следното:
Няма спор, че сключването на споразумението от 01.06.2011 г.
между „ОББ“ АД и ищцата е прекъснало давността, доколкото в него е
посочено, че ищцата признава и не оспорва задълженията си към
банката, посочени в споразумението, а за периода от 01.06.2011г. до
01.06.2013 г. кредиторът не е следвало да предприема действия по
принудително изпълнение, като задълженията на ищцата са
разсрочени до 01.06.2013 г.
С договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018 г.
„ОББ“ АД е прехвърлило вземането си от Ц. С. С. по договора за
банков кредит от ........... г. и споразумение от 01.06.2011 г. на
цесионера „Е. М.“ ЕООД.
Видно от приложеното изпълнително дело № 20138410407998 по
описа на ЧСИ-Неделчо Митев, същото е образувано по молба на ОББ
АД на 19.07.2013 г. На 11.06.2018 г. по делото е депозирана молба от
„Е. М.“ ЕООД, с която е направено искане дружеството да бъде
конституирано на мястото на „ОББ“ АД като взискател, в качеството
му на Цесионер във връзка със сключен Договор за цесия. С
разпореждане от 19.06.2018 г., на основание чл. 429, ал. 1 ГПК,
съдебният изпълнител е конституирал като взискател по
изпълнителното дело „Е. М.“ ЕООД. С постановление от същата дата
– 19.06.2018 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
изпълнителното производство е прекратено.
На 24.01.2019 г. е подадена молба от „Е. М.“ ЕООД до ЧСИ
Милен Бъзински за образуване на изпълнително дело, въз основа на
издадения на 20.04.2011 г. изпълнителен лист, по която е било
образувано изп.дело № 330/2019 г. В молбата от дружеството е
направено искане за налагане на запор по банкови сметки на
3
длъжника, насрочване на оценка и опис на движими вещи на адреса
на длъжника. ЧСИ-Милен Бъзински е изпратил на 11.02.2019 г.
съобщение до „Е. М.“ ЕООД, с което дружеството е уведомено, че
съдебният изпълнител няма местна компетентност за започване на
изпълнение срещу Ц. С. С., поради което моли да бъде посочен ЧСИ,
на когото да бъде изпратено делото за продължаване на
изпълнителните действия, с район на действие София-област. С молба
от 24.06.2021 г., дружеството е направило искане изпълнителното
дело да бъде изпратено на ЧСИ Васил Недялков.
Делото е изпратено на ЧСИ-Васил Недялков и образувано
изп.дело № 20218640400092, по което са извършвани изпълнителни
действия. С молба от 09.09.2021 г. „Еос Матрикс“ са направили искане
да бъде наложен запор на сметки на длъжника в Р. Б. ЕАД.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
от правна страна следното:
Ищцата Ц. С. С. е предявила отрицателен установителен иск по чл.
439 ГПК за защита срещу материлноправна незаконосъобразност на
насочено срещу нея принудително изпълнение.
Искът е подаден от лице, което има качеството на длъжник по
изпълнително дело срещу взискателя по изпълнението. Съгласно чл.
439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
който иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В настоящия случай са наведени
твърдения за изтекла в полза на ищеца-длъжник погасителна давност
след издаване на изпълнителен лист по ч. гр.д. № 15677/2011 г. по
описа на СРС, 43 състав. С оглед горното предявеният иск се явява
допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили факти, на
които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението
по чл.439 ГПК.
Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно
субективно право за определен период от време, с изтичането на
който кредиторът губи възможността да търси принудително
изпълнение на своето вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 116
б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а от прекъсване на давността започва да
тече нова давност – чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Според ППВС № 3/18.11.1980 г. с образуването на
изпълнителното дело се прекъсва давността, като по време на
4
висящността на изпълнителния процес тя се спира (т.е. давност не
тече). В този случай новата погасителна давност ще започне да тече от
момента, в който изпълнителното производство бъде прекратено.
Относно датата, от която тече погасителната давност, и относно
предпоставките за спирането на давността е постановено ТР №
2/26.06.2015 г. В т.10 е прието, че самото образуване на
изпълнителния процес не прекъсва давността, а това става с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко отделно изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Приема се също така, че по време на
изпълнителното производство давността не спира.
На въпроса преформулиран както следва: „Прилага ли се
нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по
изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по т.д. № 2/2013 г.“ е даден отговор с постановеното Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г., постановено по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС, според което погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В настоящия случай първото изпълнително дело №
20138410407998/2013 по описа на ЧСИ Неделчо Митев е образувано
през 2013 година и до 26.06.2015 г. погасителна давност не е текла.
Т.е. началният момент, от който е започнало да тече давност е
26.06.2015 г.
На 24.01.2019 г. кредиторът е подал молба до ЧСИ-Милен
Бъзински и е било образувано ново изпълнително дело № 330/2019 г.,
с което действие по силата на даденото разрешение в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. не е прекъсната давността. С предприемането обаче на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
отделно изпълнително действие, давността се явява прекъсната.
Видно от приложената молба за образуване на делото,
кредиторът /ответник/ е проявявал активност и е поддържал
висящността на производството – направил е искане за налагане на
запор по банкови сметки на длъжника, насрочване на оценка и опис на
движими вещи на адреса на длъжника. Това действие е прекъснало
давността, независимо от това че съдебният изпълнител е нямал
местна компетентност за започване на изпълнение, тъй като
кредиторът не е знаел и не е бил длъжен да знае, че постоянния и
5
настоящ адрес на длъжника са в Община Своге /в издадения
изпълнителен лист от 20.04.2011 г. е посочен адрес на длъжника в гр.
София/. След 24.01.2019 г. давността е била отново прекъсната, с
изпратено от ЧСИ Милен Бъзински запорно съобщение от 19.04.2021
г. до „Банка ДСК“ АД, подаването на молба от кредитора на
09.09.2021г. до ЧСИ-Васил Недялков, с която е направено искане за
налагане на запор на сметки на длъжника в Р. Б. ЕАД. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемция. В
мотивите е прието, че като иска от съдебния изпълнител по вече
перемирано дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не
бездейства.
Видно от посочените молби взискателят е искал извършване и
повтаряне на неуспешни изпълнителни действия, както и прилагане на
нови изпълнителни способи. За да е погасено вземането по давност е
необходимо бездействие на взискателя, каквото не е налице в случая,
като е без значение дали изпълнителния способ е приложен. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ е довело до
прекъсване на давността, до какъвто извод е достигнал и РС-Своге.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението на
РС-Своге следва да се потвърди. Въззивният съд споделя изцяло и
препраща към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на
основание чл. 272 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна “ЕОС Матрикс“
ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8/25.01.2024 г., постановено по
гр.д. № 431/2022 г. по описа на РС-Своге.
6
ОСЪЖДА Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „В.Ю.“
№ .. да заплати на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „М. д.“, ул. „Р. П.-К.“ № .-., разноски за
въззивното производство в размер на 100, 00 лв. /сто лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7