Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
16.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия
Йорданов административно наказателно
дело № 508 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Х.Р.Б., чрез адв. В.Р. депозирана против наказателно
постановление № 16-1085-002006 от 17.11.2016г., издадено от Началник група
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -Русе, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в
размер на 70 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца,
за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е издадено при
съществени процесуални нарушения и при пълно несъответствие с фактическата
обстановка, поради и което е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се
моли за неговата отмяна. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че
наказателното постановление е било предявено на жалбоподателя след повече от
две години след издаването му, което според същия нарушава правото му на
защита, тъй като възпрепятства възможността да проследи дали правилно е
приложен закона към периода на провеждане на административнонаказателното
производство. На следващо място се развиват съображения, че жалбоподателят е
напуснал местопроизшествието и не е уведомил по телефона полицейските служители
от Сектор „ПП“ за настъпилото ПТП, но не е целял да се укрие, а действията му
са били ръководени именно от задължението, като водач на ППС, който е участник
в ПТП да уведоми собственика на автомобила, застрахователя, а на сутринта и
собственика на сградата, след което е отишъл в Сектор „ПП“ – Русе. Релевират се
доводи, че законодателят в чл. 123, ал. 3, т. 1, б. „а“ ЗДвП не вменява на
водачите задължително да се обаждат на органите на МВР или да останат на място
докато те пристигнат, а да окажат съдействие за установявате на вредите и по
този начин жалбоподателят не е осъществил състава на административното
нарушение, за което е санкциониран нито от обективна, нито от субективна
страна. Инвокира се нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН, като се твърди, че е налице
непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй
като в случая не са посочени никакви конкретни факти и обстоятелства, от които
да е видно дали е извършено административно нарушение, което от своя страна е
довело и до нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа депозираната
жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В хода и по реда на
съдебните прения, допълнително ангажира твърдения, че АУАН е съставен след
образувано досъдебно производство, поради и което е нарушена разпоредбата на
чл. 33, ал. 2 ЗАНН.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 16-1085-002006/25.09.2016г.
(бл. № 273444) против жалбоподателя, за това, че на 23.09.2016г., около 00,10
часа, в град Русе, ул. „Борисова“, кръстовище с ул. „Константин Иречек“, в
условията на ясно време и суха пътна настилка, управлявайки лек автомобил
„Ауди“ с рег. № SF 15 UCM, собственост на E.D., извършил следните нарушения: 1. Управлява МПС с
несъобразена скорост с характера на пътя, вследствие на което причинява ПТП с
имуществени вреди, като движейки се по ул. „Борисова, навлиза в кръстовището с
ул. „К. Иречек“, напуска платното за движение вдясно, качва се върху тротоара и
се блъска в жилищна сграда. 2. Като участник в ПТП с имуществени вреди, не
изпълнява задължението си да остане на място за установяване на вредите от ПТП,
както и не уведомява компетентната служба на МВР, на чиято територия е
настъпило ПТП. 3. Немаловажното нарушение по т. 2 от АУАН, е извършено поради
незнание и непознаване на ЗДвП, което е установено след задаване на контролен
въпрос „Какви са задълженията Ви като водач, участник в ПТП, на който жалбоподателят
е отговорил „Не знам“. Въз основа на така приетите за осъществили се факти,
актосъставителят е приел, че същите съставляват нарушения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП и чл. 171, т. 1, б. „в“ ЗДвП.
АУАН е
подписан от нарушителя без да изложи възражения срещу същия. Такива не са били
депозирани и в срока, и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание на деянията, както изложените в АУАН, като
отговорността на жалбоподателя е ангажирана и същият е санкциониран на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, като му е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 70 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от три месеца, за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП. За
нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП административно наказателното производство, е
прекратено на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН. По отношение на третото нарушение
по чл. 171, т. 1, б. „в“ ЗДвП има издадена ПАМ.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството доказателства
– АУАН № 16-1085-002006/25.09.2016г., Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 16-1085-000414/17.11.2016г., Справка за нарушител,
Постановление на РсРП за прекратяване на образувано наказателно производство и
писмо за образуване на досъдебно производство.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, които да налагат излагането на подробни
мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл.
84 ЗАНН, кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, тъй като всички събрани
в хода на производството доказателства се намират в корелативно единство и
безспорно установяват приетата от административнонаказващия орган фактическа
обстановка.
Фактите, включени в предмета на
доказване във връзка с настоящото производство, което касае само и единствено
нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП, а именно настъпилото
ПТП, напускането на местопроизшествието от страна на жалбоподателя и
неуведомяването на компетентната служба на МВР – Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Русе не се и оспорват от жалбоподателя, а се признават от същия в
депозираната жалба срещу наказателното постановление и в депозираните от него
обяснения в хода на административнонаказателното производство.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните правни изводи:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното
постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът
намира за неоснователни релевираните от страна на пълномощника на жалбоподателя
доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено
процесуално нарушение, при описание на нарушението, изразяващо се в липсата на
отразяване в наказателното постановление на видът и характерът на причинените
имуществени вреди.
В
конкретният случай, жалбоподателят е санкциониран, за нарушение по чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „а” ЗДвП. Размерът на причинените имуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП, не са част от обективните признаци на състава това нарушение,
което следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на
ЗДвП, поради и което не е допуснато твърдяното нарушение на правото на защита
на санкционираното лице. В този смисъл е Решение
от 25.04.2013 г. на Административен съд – Русе, постановено по к. а. н. д. №
92/2013 г.
Неоснователни
са твърденията, касаещи нарушение по чл. 33, ал. 2 ЗАНН. Видно от наказателното
постановление във връзка с нарушението на правилата за движението по пътищата,
осъществяващи състав на престъпление от общ характер, за което е било
образувано досъдебно производство административнонаказателното производство е
било прекратено в тази си част, именно на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят не касае състав на
престъпление и във връзка с него не е било образувано наказателно производство,
поради и което правилно и законосъобразно за това нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото същото
представлява само и единствено административно нарушение и не е било предмет на
образуваното досъдебно производство, за да се приеме, че са налице основанията
на чл. 33, ал. 2 ЗАНН и да бъде прекратено образуваното
административнонаказателно производство и за него.
Неоснователни
са и доводите на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита, с оглед
обстоятелството, че наказателното постановление му е предявено след повече от
две години от издаването му.
Връчването
на препис от НП представлява дейност на наказващият орган, осъществявана след
налагане на административното наказание. В ЗАНН не е предвиден преклузивен или
давностен срок за връчване на вече издадено НП. Връчването на НП има значение
за възникване правото на наказаното лице да обжалва издаденото наказателно
постановление, като по този начин да упражни правото си на защита срещу наказателното
постановление, което свое право в случая жалбоподателят е упражнил.
В
разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗАНН законодателят е предвидил определени
давностни срокове, но те са свързани единствено с изпълнение на наказанието и
предпоставка за тяхното прилагане, съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН
е влизането в сила на наказателното постановление.
Връчването
на наказателното постановление в един по-късен момент след издаването му не
води до незаконосъобразност на същото.
В този
смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение
от 07.07.2017г., постановено по КАНД № 106/2017г. и Решение от 20.03.2017г.,
постановено по КАНД № 44/2017г.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни ангажираните от жалбоподателя
доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство на
съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на
оспореното наказателно постановление.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление,
съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „а“ ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява, че
жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие, покриващо легалната
дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която „Пътнотранспортно
произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая,
причинените увреждания са възникнали в процеса на движението на моторното
превозно средство, управлявано от жалбоподателя, поради и което е налице
настъпило пътнотранспортно произшествие. Жалбоподателят има качеството „Участник
в пътнотранспортно произшествие“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР
на ЗДвП, доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станал
причина за неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното произшествие,
за жалбоподателя, в качеството му на участник в него са се породили и
задълженията му по чл. 123 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при
настъпило ПТП.
Съставът
на това нарушение е осъществен, дори и да се причинени само щети само по отношение
на МПС, управлявано от нарушителя, което следва от буквалното тълкуване на § 6,
т. 30 от ДР на ЗДвП и в тази хипотеза, за същият отново възниква задължението
като участник в ПТП. В този смисъл е и Решение от
27.03.2012 г. на Административен съд – Русе, постановено по к. а. н. д. №
47/2012 г.
Напускането
на местопроизшествието веднага след настъпване на ПТП с материални щети обосновава
извод, че водачът не е оказал съдействие за установяването им, което именно осъществява
състава на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП. Изводът, че
задължението на водача, който е участник в ПТП само с материални щети, да окаже
съдействие за установяването им веднага след настъпването на ПТП се налага от
общия смисъл на нормата на чл. 123 ЗДвП, която регламентира като цяло
поведението на водачите, участници в ПТП. В настоящия случай деянието и самоличността
на водача е установена именно от органите на Сектор „ПП“, видно от
постановлението, с което е прекратено наказателното производство във връзка с
нарушението на правилата за движението по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Изводът,
че жалбоподателят е следвало да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието веднага след настъпването му в конкретния случай се обосновава и
от разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, която регламентира случаите, когато службите
за контрол на Министерството на вътрешните работи задължително посещават мястото
на пътнотранспортното произшествие, като в случая е налице хипотезата
предвидена в т. 8, на чл. 125 ЗДвП, а именно, когато произшествието е с един
участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му от произшествието вреди, какъвто несъмнено е
и настоящия случай.
С оглед
разпоредбата на чл. 125, ал. 8 ЗДвП и установените по делото факти, че
жалбоподателят е бил единственият участник в настъпилото ПТП, като уврежданията
по автомобила следствие на ПТП са били такива, че не са позволявали същият да
бъде приведен в движение, не може да обоснове тезата развивана от пълномощника
на жалбоподателя, че за наказаното лице не е налице задължение да окаже
необходимото съдействие за установяване на вредите от ПТП, нанесени само върху управлявания
от него автомобил.
В този
смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение
от 31.10.2018г., постановено по КАНД № 261 по описа на съда за 2018г. и Решение
от 09.01.2017г.постановено по КАН дело № 371 по описа на съда за 2016 г.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата
доводи, че за жалбоподателя не е възникнало задължението по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „а“ ЗДвП и същият с напускането на мястото на настъпилото ПТП веднага
след неговото настъпване не е осъществил състава на това нарушение.
Безспорно с поведението си,
изразяващо се в напускане на пътнотранспортното произшествие, от страна на
жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, който е участник в ПТП с
материални щети, същият е осъществил съставът на нарушението по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „а“ ЗДвП, тъй като с това си свое поведение, същият не е изпълнил
задължението си, в качеството на участник в ПТП да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието, поради и което съдът намира за
напълно доказан съставът на това нарушение, за което е санкциониран с наказателното
постановление жалбоподателят.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца
са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение, а
във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние. Незнанието на закона и по-конкретно на задълженията
на водач на МПС при настъпило ПТП не могат да бъдат извинителни.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случай на нарушения от този вид.
Наложените за това нарушение
административни наказания на жалбоподателя, а именно „Глоба“ в размер на 70,00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, са напълно
съобразени с всички обстоятелства по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед конкретните
особености, които разкрива нарушението, а така също и с оглед личността на
дееца, предвид данните за налагани на същия наказания за нарушения на правилата
за движението по пътищата в представената по делото справка за нарушител.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
16-1085-002006 от 17.11.2016г., издадено от Началник група Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Русе, с което на Х.Р.Б.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са
наложени административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 70 (седемдесет) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от 3 (три) месеца, за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: