Решение по дело №15066/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1378
Дата: 12 май 2022 г.
Съдия: Пламен Танев
Дело: 20213110115066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1378
гр. Варна, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20213110115066 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Х. ИЙМ. ГР., ЛНЧ **********, чрез
адв. Й.А., срещу О. В., иск да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 1169,45 лв., представляваща частичен
иск от сумата от 2628,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществен вреди,
изразяващи се в увреждане на предна дясна и задна дясна гуми „***“, предна дясна и задна
дясна джанти „***“ на л.а. „***“, с рег. номер ***, причинени в резултат на реализирано
ПТП на 30.08.2021г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: На 30.08.2021г., около 21:40ч. в гр. Варна,
по ул. „***“ до номер 25, при управление на личния си автомобил – „***“, с рег. номер ***
ищецът пропаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Ищецът бил
заслепен от движещ се насреща автомобил, поради което не видял дупката. Поради
пропадането в дупката била увредена предна дясна гума, задна дясна гума, предна дясна и
задна дясна алуминиеви джанти. Контролните органи били уведомени за щетите. Бил
съставен протокол за ПТП. Автомобилът бил застрахован по застраховка „Каско“ в ЗАД
„***“. Застрахователят бил уведомен и съставил опис на щетите. Излага се, че ПТП
настъпило в резултат на недобро стопанисване на улица в населено място и общината е била
длъжна да поддържа в състояние пътното платно. О. В. носи отговорност, че нейни
служители са бездействали и не са изпълнили задълженията си по реда на чл. 3 от ЗДвП.
Посочено е, че обезщетение от страна на застрахователя не е заплатено.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. Оспорва изцяло предявеният иск. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДВП водачите на ППС
са длъжни да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия и видимост, за да бъдат в състояние
да спрат при налична опасност на пътя. Водачът на ППС не се е съобразил с императивна
правна норма и това е довело до настъпване на ПТП.
1
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетото по делото свидетелство за регистрация част първа, лек автомобил
марка „***“ с рег. № *** е собственост на Х. ИЙМ. ГР..
От протокол за ПТП № 1739761 от 30.08.2022г., съставен от К. С. С., мл.
автоконтрольор при ПП – Варна, се установява, че на 30.08.2022г. в гр.Варна ул. „***“ №25,
л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от Х. ИЙМ. ГР., движейки се по улицата, попаднал в
дупка в дясно с приблизителни размери – ширина 25-30 см., дълбочина 15-20 см., дължина
30-40 см., необозначена и необезопасена. Констатирано е, че са налице видими щети –
деформация на предна дясна джанта, гума и охлузване на задна дясна джанта.
Представена и приета по делото е застрахователна полица „Каско и Злополука“
№0306Х0668234, видно от която лек автомобил „***“ с рег. № ***, за периода от
24.08.2021г. до 23.08.2022г. е застрахован в ЗАД „***“ по застраховка „Каско на моторни
превозни средства“.
Съгласно Опис на щети по претенция № 13021030104492 от 01.09.2021г са описани
претенции и забележки към тях, както следва:
1. 7228 ПР Д ГУМА – подмяна - ПР Д ГУМА: ********* остатъчна стойност 48%;
2. 7202 ПР Д ДЖАНТА – ремонт - ПР Д ДЖАНТА: не се покрива-т.16,8 от ОУ;
3. 9552 ЗАД Д ДЖАНТА – ремонт - ЗАД Д ДЖАНТА: не се покрива-т.16,8 от ОУ;
4. 9566 ЗАД Д ГУМА – подмяна - ЗАД Д ГУМА: същите данни;
От заключението по назначената съдебно – автотехническа експертиза се установява,
че на 30.08.2021г. около 21.40 часа, ищецът, управлявайки л.а. „***“, с рег. № ***, по ул.
„***” посока ул. „***“, до дом № *, бил заслепен от насрещно движещ се автомобил, поради
което не видял дупката на пътното платно и попаднал в нея. Дупката била дълбока и
необезопасена, поради което се увредила предна дясна гума, задна дясна гума, предна дясна
и задна дясна алуминиеви джанти. След ПТП водачът на МПС спрял и установил щетите.
След като установил щетите, уведомил контролните органи за настъпилото произшествие.
Мястото било посетено от органите на Пътна полиция. След като пристигнали, контролните
органи огледали мястото на ПТП, измерили дупката, направили снимки на дупката и на
автомобила и съставили протокол за ПТП № 1739761. В протокола за ПТП описали, че
дупката е с приблизителни размери /ширина 25-30 см, дълбочина 15-20 см и дължина 30-40
см/, необозначена и необезопасена, както и че поради заслепяване от насрещно движещ се
автомобил водачът на л. а. „***” попаднал в необозначената и необезопасена дупка на
пътното платно.
Съгласно заключението на вещото лице, щетите на автомобила са предна дясна гума
***, предна дясна джанта, задна дясна джанта и задна дясна гума ***.
Експертът е заключил, че причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди е налице, тъй като описаното ПТП отговаря напълно с описания
протокол за ПТП № 1739761/30.08.2021 г.
Вещото лице посочва, че пазарната стойност за ремонт на процесните джанти по
средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 535,79 лева, а за два броя гуми ***, в
размер на 633,66 лева или общо 1169,45 лева е стойността, необходима за възстановяване
на автомобила в състоянието, в което се е намирал преди ПТП по средни пазарни цени към
датата на ПТП.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Р. Кр. К.,
който посочва, че на 30.08.2021г. около 21:40ч. с приятелката му Х.И. се движели по улица
„***“ в посока „***“, когато разминавайки се с друг автомобил били заслепени, попаднали в
голяма необозначена дупка, чуло се удар, спрели и установили, че има щети по колата –
предна дясна гума, задна дясна гума, предна дясна джанта и задна дясна джанта. Дупката
била необозначена на около 40 см. от бордюра от дясно наляво.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
2
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 49 ЗЗД, който урежда, че
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнение на тази работа. Следователно, за да бъде налице
отговорността на възложителя са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени
на пострадалия, 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил работа, 3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника, 4. Причинителят да има вина за вредите. Отговорността на
възложителя е обективна и има гаранционно-обезпечителна функция.
В тежест на ищеца бе да докаже твърдението си, че посочените в исковата молба
вреди са настъпили, причинно – следствената връзка между тях и процесното ПТП,
обстоятелството, че ответникът носи отговорността да поддържа в изправност съответния
пътен участък, както и че деянието е било извършено в изпълнение на възложена работа или
по повод на възложена работа и размера на щетата.
От своя страна, ответникът следваше да докаже инвокираните от него възражения за
недължимост на сумата, както и направеното възражение за нарушение от страна на ищеца
на ЗДВП.
По смисъла на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът за ПТП е официален
документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на МВР и за извършените
от него и пред него действия. С оглед гореизложеното, съдът следва да приеме, че фактите
са се осъществили така, както са отразени в протокола, а именно че на 30.08.2021 г., водачът
на движещия се по ул. „***”, л.а. „***“ с рег. № ***, бил заслепен от насрещно движещ се
автомобил, поради което се отклонил в дясно и попаднал в дупка с приблизителни размери -
ширина 25-30 см., дълбочина 15-20 см., дължина 30-40 см., необозначена и необезопасена.
Неоснователни са твърденията на ответника, че управлявания от ищеца автомобил се
е движил с несъобразена скорост. За твърдението не са ангажирани никакви
доказателства в хода на производството.
От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, заключението по
назначената САТЕ и въз основа на събраните гласни доказателства се доказва, че е налице
деяние, изразяващо се в бездействие на служители на Общината - липсата на ремонт на
общинска улица на територията на О. В., изразяващ се в наличието на дупка на пътното
платно, което е станало причина за реализираното ПТП и в резултат на което са настъпили
имуществени вреди за ищеца, а именно увреждане на предна дясна джанта и гума, и задна
дясна джанта и гума. Същите се намират в причинно – следствена връзка с бездействието на
Общината, чрез свои служители, да отстрани наличната дупка по пътното платно.
Възможността на водача да забележи въпросната дупка е била възпрепятствана от
движещото се насреща МПС, което го е заслепило, както и предвид липсата на обозначение
на дупката, в каквато насока са и събраните гласни и писмени доказателства.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общинска
собственост, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.2, т.2 от Закона за общинската собственост
във вр. с § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му. В чл. 31 ЗП е разписано, че изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съответно
общината следва да предприеме мерки за предупреждаване на участниците в движението за
опасности по пътя, за даване на различни предписания към тях - относно предимството,
забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за
указване на направления, посоки, обекти, както и за даване на различна допълнителна
информация за улесняване на участниците в движението, на пътищата се поставят
необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране, аргумент от
чл. 13 ЗДвП. Нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя,
3
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него,
като ал. 2 на цитирания законов текст регламентира правомощията на кметовете на
общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието
и изправността на пътната настилка в населените места. Съгласно § 6, т. 37 ЗДвП
"Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В настоящия случай не се установи да е имало обозначение, даващо информация, че е
налице препятствие на пътя, каквото представлява дупката. Въз основа на това следва, че е
налице бездействие от страна на служители на О. В. във връзка с поддържането на пътя.
Това бездействие е противоправно такова, тъй като не са изпълнени вменените законови
задължения, предвидени в нормите на чл. 19 ЗП, чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП.
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в
случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено
увреждане при и по повод извършването на последната. В настоящата хипотеза органът към
О. В., който е бил натоварен с поддръжка на инфраструктурата, собственост на О. В., в
случая с поддържане на пътното платно по улиците, не е изпълнил задължението да
поддържа общинската собственост с грижата на добър стопанин. Безспорно от събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установи, че причина за инцидента е именно
дупка по улица „***” в участъка на № 25. С оглед гореизложеното следва да се ангажира
отговорността на ответника за причинените при процесното ПТП вреди, на основание чл. 49
ЗЗД.
От заключението по допуснатата САТЕ, която съдът кредитира изцяло като
професионално дадена и отговаряща на поставените въпроси, се установи, общата стойност
на причинените щети в размер на 1169,45 лв.
С оглед гореизложеното и предвид доказване на всички елементи от фактическия
състав на предявената искова претенция, следва, че същата подлежи на уважаване в рамките
на заявения размер от 1169,45 лева. Не се установи по делото застрахователят да е изплатил
сума по застрахователната полица, поради което няма да бъде налице обогатяване от страна
на ищеца.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски в производството в общ размер на 630,00 лв. от които: 50.00 лева – държавна такса
за разглеждане на иска; 150.00 лева – депозит за вещо лице по САТЕ; 50.00 лева – депозит за
призоваване на свидетел и 380.00 лева – адвокатски хонорар за един адвокат. Съдът не
възприема направеното възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение с оглед минималния му размер съгласно чл.7, ал.2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. В., ЕИК ***, представлявана от кмета И. П., да заплати на Х. ИЙМ.
ГР., ЛНЧ **********, с адрес в ***, сумата от 1169,45 лв., представляваща частичен иск от
сумата от 2628,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществен вреди,
изразяващи се в увреждане на предна дясна и задна дясна гуми „***“, предна дясна и задна
дясна джанти „***“ на л.а. „***“, с рег. номер ***, причинени в резултат на реализирано
ПТП на 30.08.2021г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 18.10.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА О. В., ЕИК ***, представлявана от кмета И. П., да заплати на Х. ИЙМ.
ГР., ЛНЧ **********, с адрес в ***, сумата от 630,00 лева, представляваща сторените
4
разноски в производството на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5