Решение по дело №1951/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1211
Дата: 2 ноември 2022 г. (в сила от 2 ноември 2022 г.)
Съдия: Даяна Калинова Топалова
Дело: 20221100901951
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1211
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даяна К. Топалова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20221100901951 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е по жалба на „В.Б.“ ЕООД срещу отказ № 20221021184419/24.10.2022 г.
на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър
заличаване на управител Л.К. М. и вписване на новоизбрания управител А.Л.П..
Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че формата по чл.137,
ал.4, вр. чл.137, ал.1, т.5, предл.1 от ТЗ, вр. чл.147, ал.2 ТЗ за решението за избор на
управител противоречи на чл.4 §2 от Директива 2009/102/ЕО, според която решенията на
едноличния собственик се отразяват в протокол или се съставят в писмена форма, поради
което е следвало да се приложи от длъжностното лице, в евентуалност, поради изтеклия
срок за транспониране да се приложи директния й вертикален ефект. Отделно от това се
твърди, че с решения по протокол от 20.09.2022 г. по т.4 и т.5 са приети изменения в
учредителния акт досежно формата на решенията на едноличния собственик на капитала
като е прието, че всички решения са в писмена форма, съответно на чл.137, ал.4, изр.посл.
от ТЗ и макар и актуалният учредителен акт да не е обявен, промяната е породила незабавно
действие и взетото на същата дата решение за смяна и избор на нов управител следва да се
приеме, че е във формата, предвидена, съгласно необявената промяна на учредителния акт.
В евентуалност се иска вписване на заличаването доколкото за това решение не се прилага
формата по чл.137, ал.4 ТЗ, а учредителният акт допуска дружеството да се управлява от
един управител.
Постановеният отказ е мотивиран с непредставяне в изпълнение на указанията на
решение за избор на управител с нотариално заверен подпис и съдържание.
От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за
законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок и
от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1
Относно довода за неправилно приложение на чл.140, ал.4 ТЗ:

В приложение на чл.137, ал.4, вр. чл.137, ал.1, т.5, предл.1 от ТЗ, вр. чл.147, ал.2
ТЗ формата за действителност на решението за избор на управител е нотариално
удостоверяване на подпис и съдържание, извършени едновременно.
Решенията за промяна на дружествения договор, до момента на вписването им, не
пораждат своето действие нито вътре в търговското дружество, нито по отношение на трети
за последното лица – арг. от граматическото тълкуване на чл. 140, ал. 3 ТЗ / ДВ бр. 58/2003
г./ "влизат в сила след вписването им в търговския регистър" и чл. 140, ал. 4 ТЗ "имат
действие от момента на вписването им в търговския регистър". Предвид изложеното, следва
да се приеме, че извършената, с решения от 20.09.2022 г., промяна в дружествения договор,
относно изискуемата форма на решенията на едноличния собственик на капитала, в
приложение на законовата възможност по чл.137, ал.4, изр. посл. от ТЗ, не е породила
действие към момента на вземане на решението за избор на нов управител ( вписана е на
25.10.2022 г. ) и за това решение важи формата за действителност, предвидена в закона,
която не е спазена, тъй като е извършена единствено заверка на подписите.

Относно довода за неправилно приложение на чл.137, ал.1, т.5 ТЗ, вр. ал.4:
Изискването за форма за действителност, съгласно чл.137, ал.4, вр. чл.137, ал.1,
т.5, предл.1 от ТЗ, е приложимо и за решението за освобождаване на управител. В
разпоредбата е посочено, че изискването се отнася до предложение първо на т.5, а именно до
избора на управител. Корективното й тълкуване сочи на извод, че използвайки думата
„избор“, законът е имал предвид правомощието на събранието да реши както въпроса кой да
управлява, така и кой да бъде освободен, доколкото и отделно правомощие за
освобождаване не е предвидено.

Относно довода за противоречие на ТЗ с Директива 2009/102/ЕО и прилагане на
директния й ефект:

С Директива 2009/102/ЕО държавите членки поемат задължение да въведат
гаранции за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, когато дружеството
има само един член при учредяването или когато всичките му дялове бъдат придобити от
едно лице (еднолично дружество). Тези гаранции не са относими към рационализиране на
стопанската инициатива, което да е свързано със занижени изисквания за формата на
решенията, а предвидената писмена форма на решенията, когато едноличният собственик
упражнява правомощия на общо събрание, е предвидена минимална гаранция за защита
интересите на трети лица, предвид ограничаване на отговорността на отделния търговец на
територията на цялата Общност. Предвид изложеното с Директивата не е поета гаранция,
относима към настоящия спор, за да се обсъжда вертикалния й директен ефект, в случай, че
при транспонирането й в националното право държавата членка, не е постигнала дадения
резултат.
Предвид изложеното отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а
2
частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Отговорността за разноски в гражданския процес е правоотношение между страните
по делото, с оглед изхода от спора и преценката за основанието този спор да се поддържа.
Именно в посочения контекст следва да се тълкува разпоредбата на чл.541 ГПК. В
охранителното производство не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо. С
това производство се цели единствено да се оповестят промени /обстоятелства/, възникнали
и подлежащи на вписване по определени партиди, поради което не е уредена отговорността
за разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът


РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* срещу отказ №
20221021184419/24.10.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията, постановен по заявление на дружеството с образец A4 с вх. №
20221021184419/21.10.2022 г., с който е отказано заличаване на Л.К. М. като управител и
вписване на новоизбрания управител А.Л.П..
Решението, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седемдневен
срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3