Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-16 състав, в открито съдебно заседание на девети
май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7340 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от Р. Василиев П. искова молба, с която моли ответникът ЗК „О.-клон
Б.“ АД да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.01.2014
г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 29.01.2014 г. пострадал при ПТП. Стоял на банкета на
главен път І-6, когато бил ударен от л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ******,
управляван от П.Н.П., който се движил по пътя в посока от с. Жиленци към с.
Вратца. Вина за инцидента имал водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“, който
управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост.
При ПТП П.
получил фрактура на дясната подбедрица и разкъсно-контузна рана на главата.
Водачът
на л.а. „Фолксваген Пасат“ имал сключена валидна към 29.01.2014 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. ЗК „О.-клон
Б.“ АД следвало да поеме отговорността на виновния водач до размера на
действителните неимуществени вреди. Моли съдът да постанови решение, с което да
го осъди да му заплати сумата от 30 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Не се установявало
водачът да се е движил с несъобразена скорост или да е извършил непозволена
маневра. Наведени са доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който се движил по посока на движението, а не в противоположна
посока. Оспорва настъпилите вреди и причинната им връзка с ПТП. Липсвали
настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Приета е
застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, от която е видно, че за л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ******
е налице валидно сключена застраховка за периода от 17.00 ч. на 25.11.2013 г.
до 24.00 ч. на 24.11.2014 г.
По
делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица, според който П.Н.П.
е управлявал МПС „Фолксваген Пасат“ по главен път І-6 от с. Ж. към с. В. с
несъобразена с пътните условия скорост (заснежен път и обилен снеговалеж) и на
км 16+650 блъска пешеходеца П., който се движи в дясно на пътното платно.
От МВР,
ОД на МВР гр. Кюстендил, сектор „ПП“ са постъпили материалите за процесното
ПТП.
Въз
основа на медицинската документация е изготвена и приета съдебно-медицинска
експертиза, която е установила, че в резултат на процесното
ПТП Р.П. е получил счупване на дясната подбедрица и охлузване в дясна част на
челото и лицето. Счупването е довело до трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок от шест месеца, а останалите мекотъканни
увреждания са причинили на пострадалия краткотрайни болки. Травмата на долния
крайник наложила поставяне на гипсова имобилизация за срок от три месеца. През
първите два от тях П. се придвижвал с помощта на патерици, а в началото на
третия месец започнал да го натоварва на 50%. Последвали рехабилитационни
процедури за възстановяване на ставите и премахване на атрофията на
мускулатурата. Обичайният срок при този вид счупвания бил 3-4 месеца, а
работоспособността се възстановявала след 5-6 месеца.
При
извършения преглед е установено, че състоянието на П. е стабилизирано.
Придвижвал се самостоятелно, без помощни средства. При продължително ходене и
промяна във времето получавал болки, които преминавали след прием на аналгетици. През първите два месеца болките били с по-голям
интензитет. Преди ПТП са установени прекарани и придружаващи заболявания от
хепатит, хроничен гастродуоденит, остър бронхит,
хипертонична болест и подагра, като тези оплаквания не са повлияли на
продължителността на възстановителния процес относно получените при ПТП
увреждания.
По
делото е приета първоначална съдебно-техническа експертиза, която съдът не
обсъжда, тъй като е изготвена при непълнота на доказателствения материал.
След
събиране на гласните доказателства – показанията на свидетелите В. и П.
(водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“) и въз основа на материалите от досъдебното
производство е изготвена комплексна авто-техническа и медицинска експертиза,
според която е настъпило странично тангенциално блъскане на пешеходеца от лекия
автомобил. Пешеходецът Р.П. е бил ударен върху десния край на платното за
движение, считано в посока към с. Вратца, преди табела Т-17 „Край на населено
място“ с. Жиленци. Преди моста е имало нанесена хоризонтална пътна маркировка
за пешеходна пътека тип „Зебра“, вероятно затрупана от сняг към момента на ПТП.
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при наличие на
снеговалеж. Десният банкет е бил затрупан със сняг, изринат от снегорините от
платното за движение, поради което десният банкет е бил неудобен за ползването
му от пешеходци. При тези условия и при къси светлини на фаровете далечината на
видимостта е била намалена от 55м на 40-45 м в десния край на платното за
движение. За да не види и възприеме своевременно пешеходеца, движещ се попътно
на лекия автомобил на платното за движение, скоростта на автомобила е възможно
да е била по-висока от безопасната, която в конкретния случай е 41-44 км/ч. Вещите
лица, изготвили комплексната експертиза са заключили, че от описания механизъм
и данните за уврежданията по МПС и по тялото на пострадалия не е възможно той
да е стоял неподвижен на десния банкет, когато е бил ударен. Водачът е имал
възможност да възприеме пешеходеца от достатъчно далечно разстояние и да
предотврати удара. С най-висока вероятност се излага тезата, че пешеходецът
първоначално се е движил успоредно на пътя, попътно на автомобила в десния край
на почистената част от платното за движение и в определен момент е тръгнал
наляво и е бил ударен от десния край на предната броня. Инициалният удар е бил
нанесен с ъгъла на предната дясна броня в областта на дясната подбедрица на
пострадалия, а след това тялото е завъртяно по надлъжната ос и се е ударило в
десния калник. Впоследствие главата е достигнала челното стъкло, където е
получено счупване на стъклото и рана на главата. От момента на отклоняване
наляво пешеходецът е направил не повече от две крачки и спрямо това отклонение
ударът за водача е бил непредотвратим. Причините за ПТП са в субективните
действия на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“, който при наличие на пешеходец
на пътното платно не е намалил скоростта си и не е осигурил достатъчна
странична безопасна дистанция, за да не допусне ПТП. Втората причина е
отклоняване движението на пешеходеца наляво в опасна близост на застигащ го
автомобил, който е осветявал платното за движение и пешеходецът е имал
възможност да възприеме автомобила.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на л.а. „Фолксваген Пасат“ и ЗК „О.-клон Б.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство не се оспорва от ответника и се
установява от застрахователна полица № 28113002792143.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
съставения по делото констативен протокол от 29.01.2014 г. се установява, че П.Н.П.
е управлявал МПС „Фолксваген Пасат“ по главен път І-6 от с. Жиленци към с.
Вратца с несъобразена с пътните условия скорост (заснежен път и обилен
снеговалеж) и на км 16+650 блъска пешеходеца Р. Василиев П., който се движи в
дясно на пътното платно. Съгласно задължителните указания в постановеното по
чл. 290 от ГПК решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на ВКС, І т.о.
протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. В
настоящото производство актът не е оспорен досежно неговата вярност, но дори и
това процесуално действие да беше извършено от ответника, събраните по делото
доказателства не са от естество да разколебаят изводите за осъществяване на
материализираните в акта обстоятелства така, както са удостоверени от актосъставителя. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ. Това задължава съда да зачете
материалната доказателствена сила на протокола, като приеме, че П.П. се е движил сс несъобразена с
пътните условия скорост.
В този контекст
следва да бъде съобразено даденото от вещите лица заключение в комплексната
съдебна авто-техническа и медицинска експертиза, изготвена въз основа на целия
доказателствен материал по делото. Причина за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на МПС „Фолксваген Пасат“, който не е намалил скоростта
достатъчно, за да осигури достатъчна странична безопасна дистанция, за да не
допусне ПТП. Установява се, че водачът П.П. е нарушил
правилата за движение по пътищата, като при движението си при неблагоприятни
условия – в тъмната част на денонощието и при обилен снеговалеж, не е избрал
скорост на движение, която да му позволи да избегне удара на движещия се по
пътното платно пешеходец. С поведението си на водач на нерелсово пътно превозно
средство П.Н.П. е нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя, чиято вина се
предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). В настоящото
производство презумпцията не беше оборена с допустимите и относими
доказателствени средства.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, настъпили в хода на лечението усложнения, възрастта на
пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от медицинската документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, че получените от ищеца травми са наложили за около 2 месеца пълно
ограничение в движението на долния десен крайник. Това е довело до невъзможност
Р.П. да води обичайния си начин на живот. През този период е изпитвал
по-интензивни болки, а състоянието му след около 6 месеца е било стабилизирано.
Не се е наложило да претърпи оперативни интервенции, а за елиминиране на
болките е приемал аналгетици. Не са установени и
усложнения вследствие получените травматични увреждания.
По
делото не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията, че от получените
травми ищецът търпи и до момента интензивни болки и страдания, нито че ще се
налага трайно да понася дискомфорт от уврежданията до края на живота си.
Последиците от травмите се свеждат до инцидентно проявяващи се болки при
промяна на времето и при натоварване вследствие по-продължително ходене. Извън
неизбежно следващите се вреди, свързани с ограничения в придвижването и
физически болки от локално счупване на долен крайник, други негативни последици
за ищеца не се установява да се произтекли.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 47 г. към датата на ПТП, тежестта на
увреждането, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, но и неустановената степен на промяна в начина на живот
на ищеца, съдът намира, че 15 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. За да определи обезщетението на тази стойност, съдът взе предвид
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно,
като от 11.06.2012 г. са определени следните размери на застрахователните суми
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие
при едно пострадало лице - 2 000 000 лв.,
а за всяко събитие при две или повече пострадали лица - 10 000 000 лв. (чл. 266 от КЗ). Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 29.01.2014 г., когато е
настъпилото ПТП-то, от което са произтекли вредите са ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител
на застрахователното събитие. В този смисъл са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 189/04.07.2012 г., т.д. № 634/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
95/24.10.2012 г., т.т. № 916/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 121/09.07.2012 г., т.д. № 60/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
Ответникът
е възразил за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. При
изследване механизма на ПТП се установи, че ищецът се е движил на пътното
платно в посока, съвпадаща с посоката на движение на автомобила. Съгласно чл.
108, ал. 1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета
на пътното платно, а в хипотезата на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – когато няма
тротоар или банкет или е невъзможно да бъдат използвани, движение на
пешеходците по платното за движение е допустимо, но в посока, противоположна на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
граница. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че
банкетът е бил засипан със сняг, изринат от снегорините, почистващи платното за
движение, поради което не е било възможно използването му от пешеходеца П.
обаче се е движил по пътното платно в посоката, в която се е движило и
увреждащото МПС, което е нарушил правилото на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. При
това се е отклонил наляво, като движението му е представлявало внезапно
навлизане на пътното платно (нарушение на чл. 114, т. 1 от ДвП),
с което е създал допълнително предпоставки да бъде увреден от движещо се по
платното МПС. По този начин ищецът е допринесъл за настъпване на вредите.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат съдът намира
за доказано и приносът на ищеца за уврежданията следва да бъде отчетен при
определяне на размера на обезщетението. По тези съображения съдът намира, че искът
е основателен за сумата от 10 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение за вреди, пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. Както се посочи по-горе, отговорността на
застрахователя по „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, поради което
ответникът отговаря за всички вреди при условията, при които отговаря техният
причинител. По тези съображения законната лихва върху обезщетението следва да
бъде начислена от датата на увреждането – 29.01.2014 г.
Тъй като ищецът е освободен от държавна такса и разноски,
ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 600 лева държавна такса
и 170 лева депозити за експертизи.
В
представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че на
ищеца се оказва безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. – тъй като е материално затруднено лице. Поради това ответникът следва да
заплати на процесуалния представител на ищеца адв. В.Т.А. адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска – 1 038 лева.
Ищецът
дължи на ответника сторените от него разноски съразмерно отхвърлената част от
иска. От общия размер на разноските от 2 210 лева, на ответника се дължат
1 105 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД, ЗК „О.-клон Б.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „******“ № ****** да
заплати на Р. В. П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от травматични увреждания, получени при ПТП на 29.01.2014 г.,
ведно със законната лихва от 29.01.2014 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „О.-клон Б.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „******“ № ******
да заплати по сметка на СГС сумата от 600 лева, представляваща държавна такса
по делото и 170 лева депозити за експертизи по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. вр. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ЗК „О.-клон Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „******“ № ****** да заплати на адв. В.Т.А., с адрес ***
сумата от 1 038 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. В. П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „О.-клон Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „******“ № ****** сумата от 1 105 лева разноски
за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: