РЕШЕНИЕ
гр.
София, 09.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Е. Вукадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 776 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
Ищецът Г.К. твърди, че на 23.05.2014 г. на път
III-801 е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „БМВ 530Д“ с рег.
№ ******, който загубил контрол над
автомобила, при което автомобилът излязъл от платното за движение и се ударил в
крайпътни дървета. Вследствие на това ПТП на ищеца, който пътува в автомобила,
са причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, което
наложило неколкократното болнично лечение, включително и три години след
инцидента поради продължаващи оплаквания, както и рехабилитация. Ищецът твърди,
че все още се оплаква от болки и има ограничения при движението и натоварването
на тялото си, а също така е преживял и отрицателни емоции, свързани с
инцидента. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на водача на автомобила
към момента на процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което иска
той да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
размер на 150 000 лв. (частичен иск от общия размер на претенцията от
200 000 лв.), заедно със законната лихва върху тази сума от 16.01.2015 г.
до окончателното й изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът ЗАД „А.“ оспорва иска. Оспорва
процесното ПТП да е настъпило по посочения от ищеца начин, като не оспорва, че
действително е настъпило ПТП и не посочва по какъв начин счита, че е протекъл
инцидентът. Посочва, че водачът на автомобила, застрахован при ответника, не е
отговорен за процесното ПТП, както и че получените от ищеца увреждания не са със
заявената от него тежест. Счита и че претендираното обезщетение е в завишен
размер. Прави възражение за съпричиняване и дори за изцяло причиняване на
уврежданията от ищеца поради непоставяне на предпазен колан. Не оспорва, че
гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована при ответника
към момента на ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно
обстоятелството (което се установява и от представения констативен протокол за
ПТП и протоколи за оглед), че на 23.05.2014 г. на път III-801, км 47+582 е настъпило
процесното ПТП, при което л.а. „БМВ 530Д“ с рег. №*****ВК напуска пътя от дясната
страна по посока на движението си, като се удря в крайпътни дървета челно и
след завъртане от лявата страна. Това описание на начина, по който е протекло
процесното ПТП, се потвърждава и от представените по делото протоколи за оглед
на местопроизшествие от 23.05.2014 г. и от 24.05.2014 г., в които е описан
автомобилът, който е намерен извън пътя, силно деформиран със следи от удари в
дърво в предната част при двигателя и от лявата страна.
Процесното ПТП е настъпило на
участък от междуселищен път, където има поредица от завои, което е видно и от
представената скица към протокола за оглед, като автомобилът е напуснал
очертанията на пътя непосредствено след завой на ляво по посоката на движение му
(както е посочено в протокола за ПТП и в протоколите за оглед автомобилът е
ориентиран в посока към с. Оборище), като е излязъл от дясната страна на пътя по
посоката му на движение. Това положение на автомобила спрямо завоя на пътя
означава, че водачът на автомобила не е успял да завие наляво съобразно завоя
на пътя, т.е. изгубил е контрол върху автомобила, който е напуснал пътя и се е
ударил в крайпътните дървета. Така в случая водачът на автомобила не е изпълнил
най-малко задължението си съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира
непрекъснато превозното средство, което управлява.
По делото липсват данни за
наличието на други фактори, различни от описаното поведение на водача, които да
са допринесли или изцяло да представляват причина за настъпването на процесното
събитие. В тази връзка следва да се посочи и че въпреки дадените указания на
ответника за конкретизиране на направеното от него общо възражение за това, че
процесното ПТП не е протекло по посочения по-горе начин и съответно че водачът
на автомобила не е причина за ПТП, ответникът не е изяснил какви други фактори
според него са предизвикали събитието, поради което този въпрос няма и как да
бъде изследван по делото. Както се посочи, при наличните доказателства
(протоколите за оглед и за ПТП) единствената причина за процесното ПТП, която
се установява, е поведението на водача на автомобила.
При това, с оглед на
предпоставките за възникване на отговорността на водача за причинените от ПТП
вреди, без значение в случая е дали водачът на автомобила е загубил контрол
върху него поради това, че го е управлявал с превишена скорост или по друга
причина (напр. употреба на алкохол, разсейване при управление на автомобила или
друго). Конкретната причина за поведението на водача не е от значение, тъй като
самото му поведение е противоправно поради неспазване на посоченото задължение
да контролира автомобила непрестанно, което е довело и до излизането на
автомобила от пътя, т.е. до настъпване на процесното ПТП.
При процесното ПТП е пострадал
ищецът Г.К., както е посочено и в констативния протокол за ПТП, а също така се
установява с оглед на заключението на медицинската експертиза по делото.
Следователно налице е противоправно поведение на водача на автомобила, което е
осъществено виновно (с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Това
поведение е довело до настъпването на процесното ПТП, в резултат на което са
настъпили телесни увреждания за ищеца. Следователно за ищеца е възникнало
вземане за обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди във връзка с
причинените му увреждания.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената
по делото медицинска документация, като е извършила и личен преглед на ищеца,
вследствие на процесното ПТП ищецът е получил тежки увреждания, някои от които
и описани за живота. Тези увреждания са съсредоточени основно в областта на
гърдите, корема и гърба и представляват счупване на ребра, излив на кръв и
въздух в коремната кухина, подкожен емфизем (навлизане на въздух в подкожния
слой), контузия на белите дробове и разкъсване на левия бял дроб, разкъсване на
диафрагмата, излив на кръв в коремната кухина, счупване на опашната кост и
счупване на тялото на трети поясен прешлен (в областта на кръста).
Според медицинската експертиза и съгласно
показанията на свидетеля Г. Л.първоначално ищецът е приет в болница, където са
извършени операции чрез отваряне на гръдната и коремната кухина и гръбна
операция, при която е поставена и метална стабилизация на гръбначния стълб.
Тази стабилизация е премахната три години по-късно през 2017 г., за което е
извършена нова операция на ищеца. След триседмичен престой в болницата (при
първоначалните операции), лечението на ищеца е продължило в домашни условия около
половин година. Според медицинската експертиза при поставената гръбначна
стабилизация, ищецът е можел да се обслужва самостоятелно около 5-6 месеца след
получаване на травмите. Поради това следва да се приеме, че през по-голямата
част от периода на възстановяването си, включително при лечението в домашни
условия, ищецът не е можел да извършва сам обичайните всекидневни дейности,
като е имал нужда от чужда помощ (както сочи и свидетелят). Продължителността
на периода, през който ищецът не е можел да се обслужва самостоятелно в домашни
условия следва да се определи на поне четири месеца, като се съобрази
заключението на вещото лице и триседмичния престой в болницата, въпреки че
според свидетелят този период е бил по-кратък – около месец и половина. В
случая следва да се приеме, че спомените на свидетеля са неточни, доколкото
според медицинското заключение не е възможно при нормално възстановяване на
ищеца той да е бил в състояние да извършва самостоятелно дейности по-малко от
пет месеца след получаване на травмите.
При определянето на размера на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се съобрази както посочените
по-горе наранявания, получени от ищеца, които са били опасни за живота му, така
и свързаните с тях значителни нарушения на нормалния му начин на живот за
продължителен период от време, като през по-голямата част от първоначалния
период на възстановяването си (за около пет месеца – общо с болничния престой)
ищецът дори не е можел да се обслужва самостоятелно. Освен това ищецът през
този период е изпитвал и значителни болки (според вещото лице), продължили
около 4-5 месеца, като е имал и затруднения в съня (според свидетеля). Следва
да се отчете и обстоятелството, че на ищеца е извършена и допълнителна операция
(три годни след инцидента), за да се отстрани гръбначната стабилизация, която
също се е отразила на нормалния начин на живот на ищеца, а несъмнено е била
свързана и с допълнителни болки, които нормално съпътстват всяка хирургична
интервенция при последващия възстановителен процес (макар в случая този въпрос
да не е изследван от медицинската експертиза и свидетелят да не дава показания
за това).
От съществено значение при
определяне на размера на обезщетението е да се съобразят не само
непосредственото състояние на ищеца при лечението му от получените наранявания,
но също така и трайните последици за здравето му. Според експертизата и според
свидетеля дори четири години след процесното събитие и след премахването на
гръбначната стабилизация ищецът изпитва сериозни затруднения при навеждане,
ходене и седене, поради което не може и продължително да шофира, затруднени
като цяло са движенията от кръста. Докато е бил с поставена стабилизация на
гръбначния стълб ищецът не е можел да се навежда (според свидетеля), а към
настоящия момент не може и да вдига тежко. Освен това ищецът усеща дискомфорт
(придърпване) в областта на гръдната операция поради срастванията след
операцията (според експертизата), като има затруднения при спане, доколкото при
лежане на лявата страна се задушава. Ищецът продължава да изпитва и силни болки
в областта на кръста, особено при промяна на времето или натоварване, като в
тази връзка се налага да взема и болкоуспокоителни лекарства (според
свидетеля). При това следва да се има предвид и че според заключението на
експертизата не може да се очаква пълно възстановяване на ищеца, т.е. в бъдеще
посочените симптоми няма да отшумят напълно.
В допълнение следва да се отчетат
и белезите, получени при операциите на ищеца, които са с немалки размери – от
16 до 21 см според експертизата. Тези белези са обективно загрозяващи и макар
да са разположени на гърдите, корема и гърба, които части на тялото обикновено
са закрити от облеклото, не могат да не бъдат съобразени. Следва да се отчете и
че процесното събитие и причинените на ищеца увреждания са довели и до напрежение и стрес у него при пътуването
в автомобил, както сочи свидетелят.
Като се съобразят посочени
по-горе обстоятелства, свързани с получените от ищеца физически увреждания,
техният характер, продължителността на възстановяването му, както и трайните
последици за живота и здравето на ищеца, а също така и момента на настъпване на
процесното ПТП през 2014 г., когато ищецът е на 31 години, което също така
означава, че той ще търпи част от последиците на получените увреждания през
съществена част от живота си, съдът намира, че обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 110 000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване на процесните увреждания от ищеца поради непоставяне
на предпазен колан. Според заключението на медицинската експертиза по делото и
според посоченото от вещото лице при разпита му характерът на уврежданията на
ищеца води до извод, че той е бил с поставен предпазен колан, тъй като в
противен случай е щял да получи увреждания в областта на главата и лицето, а
получените от него увреждания могат да бъдат получени именно при рязко свиване
на тялото в кръста, което се получава при удар като процесния и когато е
поставен предпазен колан. Поради това следва да се приеме, че ищецът е пътувал
с поставен предпазен колан към момента на настъпване на процесното ПТП.
По делото е безспорно, като това се
установява и от посоченото в констативния протокол за ПТП, че гражданската
отговорност на водача на л.а. „БМВ 530Д“, причинил процесното ПТП, към момента
на ПТП е застрахована при ответника ЗАД „А.“. Поради това предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 110 000 лв.,
като се отхвърли в останалата част.
Съгласно чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ (отм.) ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на водача,
причинил процесното ПТП, отговаря и за лихвите за забава, за които отговаря
застрахованият водач. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане
лицето, причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на
настъпването на вредите. Следователно от този момент той дължи и законната
лихва за забава върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД),
поради което застрахователят на гражданската отговорност на това лице също
следва да заплати тази лихва от датата на застрахователното събитие. Поради
това в случая претенцията за лихва за забава от по-късна дата 16.01.2015 г.
следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноски по делото, съобразно на уважената част от иска, които
възлизат общо на 8 250 лв. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, тъй
като заплатеното от ищеца възнаграждение от 5 000 лв. не надвишава
съществено минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (който възлиза на 4 530 лв.). На ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК също следва да се присъдят разноски по делото,
съответно на отхвърлената част от иска, които възлизат общо на 186,67 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Г.В.К., ЕГН **********, адрес *** на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 110 000 лв. (сто и
десет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило
на 23.05.2014 г. на път III-801, причинено от водача на л.а. „БМВ 530Д“ с рег.
№******, заедно със законната лихва върху тази сума от 16.01.2015 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 150 000 лв. (предявен като
частичен иск от общата сума от 200 000 лв.).
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на Г.В.К., ЕГН **********, адрес *** сумата 8 250 лв. (осем
хиляди двеста и петдесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.В.К., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление *** сумата
186,67 лв. (сто осемдесет и шест
лева и 67 ст.) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: