РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. В., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Г. В. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр.В.,
ж.к.”С.”, бл1, вх.В, ет.3, ап.58 чрез адв. С. С. от АК-В. против Решение №163 от 15.04.22г.
по гр.д. №1940/2021год. на РС-В. в частта, с което е изменен определеният по решение №
419 от 26.06.2020г. по гр. д. № 747/2020 г. по описа на РС - В. режим на лични контакти на
детето Г. К. Б.а с ЕГН ********** с бащата К. С. Б. с ЕГН **********.
Първоинстанционното решение в останалата частта в която е изменен размера на
месечната издръжка, която К. С. Б. с ЕГН ********** е осъден да заплаща по гр.д. №
747/2020г. по описа на РС - В. на малолетното си дете Г. К. Б.а с ЕГН ********** в размер
от 160.00 лева на 220.00 лева месечно е влязло в сила.
Във въззивната жалба жалбоподателката Г. сочи, че решението на РС-В. в
обжалваната част е неправилно и необосновано, като същото противоречало на материалния
и процесуалния закон. Въззивницата, майка на малолетното дете Г. е недоволна от
определеният нов режим на лични контакти между детето и бащата. Излага, че съдът не е
изследвал в достатъчна степен най-добрия интерес на детето, като навежда доводи в тази
насока.
Моли ВОС да отмени решението в обжалваната част като остане предишния режим
на лични контакти на бащата с детето.Моли да бъде възложено изготвянето на актуален
1
социален доклад. Отправила е искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът К. С. Б. чрез адв. К. Г. е
подал писмен отговор,с който моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и
потвърдено първоинстанционното решение. По същество с писмения отговор оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Не представя
доказателства и не прави доказателствни искания. Иска присъждане на разноски.
От данните по делото във връзка с направените оплаквания, съдът приема за
установено следното:
Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание по чл. 59, ал. 9 от СК във
вр. с чл. 127, ал. 2 от СК от К. С. Б. от гр. В. против Г. В. Г. от гр. В. за изменение на
определеният по решение №419 от 26.06.2020г. по гр. д. № 747/2020 г. по описа на РС - В.
режим на лични контакти на детето Г. К. Б.а с ЕГН ********** с бащата К. С. Б. в насока
по-разширен режим на контакти от първоначално определеният.
С Решение №163 от 15.04.22г. по гр.д. №1940/2021год. РС-В. е изменил
определените с решение №419 от 26.06.2020г. по гр. д. № 747/2020 г. по описа на РС - В.
мерки за осъществяване лични контакти на детето Г. К. Б.а с бащата К. С. Б., като е
определил режим на лични отношения между бащата и детето Г. К. Б.а, както следва:
Бащата има право да вижда и взима детето при себе си с преспиване всяка четна
събота и неделя от месеца от 09.00часа в събота до 18.00 часа в неделя, след което да го
връща при майката, както и 20 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката.
Бащата им право да вижда и взима детето с преспиване и през половината дни на
Коледните празници всяка четна календарна година, както и през половината дни на
Новогодишните празници, в т.ч. Нова година всяка нечетна календарна година, както и
половината дни през пролетната ваканция на детето, след което да го връща на майката при
посочения по-горе часови период.
По делото между страните не е спорно, че са родители на малолетното дете Г. К. Б.а,
родена на 19.01.2017г. с ЕГН **********. Приложено е копие на удосотоврение за рждане
№*/24.01.2017 на Община Монтана.
От приложеното гр.д. № 747/2020г. по описа на РС - В., се установява, че с влязло в
сила на 26.06.2020г. решение № 419/26.06.2020г. бракът на страните е прекратен с развод по
взаимно съгласие. Утвърдено е постигнатото между тях споразумение, по силата на което
родителските права върху роденото от брака дете са предоставени за упражняват от майката,
като бащата има право да го вижда и взима при себе си всяка четна събота и неделя на
месеца от 09:00 часа до 19:00 часа, без преспиване до навършване на 10 годишна възраст на
детето, а след това с преспиване, както и по 15 /петнадесет/ дни през лятото, които да не
2
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по местоживеенето
му, което съвпада с местоживеенето на майката. Бащата се е задължил да заплаща месечна
издръжка за детето в размер на 160.00лв., считано от 01.06.2020 г., платима до последното
число на съответния месец, ведно със законната лихва за забава при просрочие, до
навършване пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства погасяващи това
задължение.
По делото пред първата инстанция е приет социален доклад изх№ ПР/Д-ВН/2-
001/14.01.2022г. от които се установява, че
Родителите на детето съжителствали от 2007г., а през 2015г сключили граждански
брак.
Грижите по отглеждането на детето са полагани и от двамата родители, подпомагани
от бабата по майчина линия до прекратяване на гражданският брак на страните с развод през
2020г. След прекратяване на брака с развод упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете е поето от майката, а на бащата е определен режим на
лични контакти с детето без преспиване до навършване на 10 годишна възраст. Посочено е,
че към изготвяне на социалния доклад детето се отглежда от майката на адрес:гр.В.,
ж.к.“Х.Б.“№*,вх.*,ет*, подпомагана от бабата по майчина линия и от съжителстващия с
майката, който работи в чужбина и се прибира периодично в страната.
Социалният работник не е установил детето да страда от хроничен заболявания или
заболявания, налагащи полагането на специални грижи.
В социалния доклад е посочено, че жилищните условия, в които се отглежда детето
са много добри и има самостоятелна детска стая. Жилищните условия при бащата също
били добри, като детето е отглеждано там до развода на родителите през 2020г . След
раздялата на страните, бащата пребивава повече време при родителите си в с. К.
При извършеното социално проучване социалният работник е установил, че са
задоволени базовите потребности на детето, осигурена му е сигурна и спокойна семейна
среда. Връзката с бащата не е прекъсната. Майката спазва режимът на лични контакти на
детето с бащата, определени със съдебно решение на ВРС. Социалният работник е посочил,
че майката е изразила съгласие малолетното дете да пребивава при бащата още един ден от
седмицата, който да компенсира обстоятелството, че детето не преспива при бащата до 10
годишна възраст. Майката е обосновала това си становище с ниската възраст на детето,
честото отсъствие на бащата от страната поради естеството на работа, с обстоятелството, че
бащата води детето при бабата и дядото по бащина линия в с. К. с които според майката,
детето контактува от лятото на 2021г.
В първата инстанция при изслушване на социалният работник, изготвил доклада, в
съдебно заседание проведено на 14.02.2022г. по гр.д.№1940/2021г. на ВРС е заявило, че
след изготвяне на доклада при проведен разговор с детето на 09.02.2022г. същото
споделило, че не желае да спи при баща си. Страните не са направили възражения по
3
социалният доклад и същият е приет от РС-В..
В производството пред РС-В. е назначена и прие по делото съдебно - психологическа
експертиза, изготвена от вещото лице ПМ. Вещото лице е дало заключение по т.1 и 2, че
детето се чувства добре при срещите си със своя баща. Времето, което прекарва при него,
свързва с игрите със своите братовчеди в с. К. Не се наблюдава Синдром на родителско
отчуждение относно бащата. Винаги, когато е искал да бъде с детето, майката му е
позволявала това.
Така даденото заключение вещото лице е обосновало въз основа на данни получени
от проведени разговори с родителите на детето и два теста с детски рисунки направени с
детето, предвид възрастта му. Детето е следвало да нарисува семейството си. Детето е
нарисувало три фигури, хванати за ръце, задружно тричленно семейство, като е посочило, че
в средата е тя, а от двете страни са мама и тати. В детската представа за щастливо
семейство на рисунката е приятелят на майката, когото тя нарича тати Мечо, а не
биологичния баща. И двамата родители имат родителски капацитет за отглеждане на детето.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по т. 1 и т. 2 като обосновано и
компетентно изготвено.
Експертът е дал заключение в т.3, че детето спи в едно легло с майката и е силно
превързано към нея. Досега е оставало при баща си с преспиване само веднъж и е било
неспокойно, плачещо за майка си. Не мисли, че преспиването в дома на бабата на детето е от
особена важност за подобряване и задълбочаване на емоционалната връзка между
биологичния баща и детето. По-скоро пълноценно прекараното време през деня би могло да
осмисли общуването между двамата.
Заключението по т.4. на вещото лице е, че детето се притеснява и донякъде се
страхува от С., който е с видимо изразена умствена изостаналост и живее в семейството на
бащата в с.К.
Съдът не кредитира заключението в частта по т. 3 изречение второ и т.4, относно
направените констатации от вещото лице, че детето като е останало да преспи при бащата, е
било неспокойно, както и по т. 4 относно това, че детето се страхувало от лицето, което
живее в семейството на бащата в с.К.
От обстоятелствената част на експертизата се установява, че по така направените
заключения липсва обосновка въз основа на какви факти и обстоятелства вещото лице е
достигнало до тези изводи, т.е. заключението е необосновано.
От друга страна, вещото лице заявява при разпита в съдебно заседание пред РС-В.,
че изводите в тази част от заключението, е направило по информация на майката. Също
така е заявило, че детето на практика казва, че се страхува от С., но то лесно може да бъде
манипулирано , за да каже някакво сравнение. Именно поради така изложените данни, съдът
4
не цени заключението в посочените части.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Л. Б.а - майка на ищеца заявява, че след развода на страните ищецът
живее през повечето време съвместно с нея в с. К. но пребивава и в гр.В.. Единият син
живее на единия етаж от къщата, а другия - на другия етаж. Посочва също, че ищецът взима
детето винаги, когато е определено и го води и във В., и в К. при тях. В с. К.детето си има
стая. Свидетелката посочва също, че ищцата не е казвала, че има условие детето да се
гледа във В. или да не ходи в К. но на сина е казвала, че не е искала да пуска детето в с.К.
Според свидетелката, понякога майката препятства контактите на бащата с детето.
Свидетелката установява, че при тях от 23 години живее момче, което не е с психични
отклонения, а с тежка умствена изостаналост. Според нея момчето е кротко, мълчи, работи,
помага, не е опасен за детето и то го познава. При семейството на ответницата, което живее
в с.К. също ходи такова момче да им помага.
Свидетелят Николай Димитров посочва, че познава страните от доста време. С ищеца
взаимно си гостуват. Той ходел със седемгодишната си дъщеря в с.К. а ищеца с Г. в с.Б. при
тях, за да си играе децата. Двете деца се разбирали. Детето Г. не е постоянно с баща си и той
му липсва, много пъти е мрънкало и е искало да остане още малко, както и да остане да
преспи.
Свидетелят посочва, че в семейството на К. има едно момче, което го приемат като
част от семейството. Детето не контактува с него. Когато децата си играят в К. бащите са до
тях и не са ги оставяли сами. Когато е с детето, К. не е употребявал алкохол, защото трябва
да връща детето във В. при майката, още повече, че е международен шофьор.
Свидетелят С.С. посочва, че познава страните от много време. Приятелка е с
ответницата, а ищеца го познава от нея. Свидетелката установява, че Г. се грижи за детето,
като при необходимост майка помага. Детето споделяло, че когато бащата го взима, ходят
в К. прекарва времето с бащата, бабата и дядото. Според тази свидетелка, при разговори с
детето, то казва, че иска да се вижда с баща си, не е казвало, че иска да ходи на село, не е
споделяло да иска да спи на село.
Свидетелката заявява, че преди около десет години е ходила в с.К.и тогава видяла
един човек с умствена изостаналост, който си живее там, ходи по двора, работи си, гледат
го, прави това, което му се казва, не изглежда нормален.
Свидетелят В. Г. - майка на ответницата, посочва, че с ищеца са от едно село от К.
След раздялата на страните, контактите на бащата с детето не са прекъсвани. Детето е много
привързано към майка си и според нея няма как това дете да спи при бащата, след като не
5
искало да спи дори с нея, която го гледала. Свидетелката посочва за случай, след развода и
разказан от ответницата, когато една вечер детето е останало да спи при бащата, и през
нощта е ревало. Детето често се връщало от посещения при бащата с сини, драскотини, като
в един от случаите детето казало, че Ани затворила вратата на тоалетната и тя се ударила.
Съдът кредитира показанията на свидетелите само в частта, в която са
непосредствени, в резултат на техни лични впечатления и възприятия, като се съобрази с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК и ги преценява с оглед всички други данни по делото, като
взе предвид тяхната възможна заинтересованост.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В ОС намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Решението в обжалваната част, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е
подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 59, ал. 9 от СК във вр. с чл. 127, ал. 2 от
СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК ако обстоятелствата се изменят, съдът
по молба на всеки един от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или
служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови, а в
6
конкретният случай това са личните отношения на детето с бащата.
Производството по делото е такова по спорна съдебна администрация, по което
съдът следва да разреши спора на родителите във връзка с режима на лични контакти с
детето.
От постановяването на решение № 419 от 26.06.2020г. по гр. д. № 747/2020 г. по
описа на РС - В., с което е утвърдено постигнатото споразумение между молителите по чл.
51 СК, включително и досежно режима на лични отношения между бащата и детето, към
настоящия момент са изминали повече от две години, като по време на утвърждаване на
споразумението, детето е било на три години, а към датата на постановяване на решението
на първоинстанционният съд на 5 години и 6 месеца, като същото вече посещава детска
градина, поради което настоящият съдебен състав намира, че е настъпило изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от СК.
Режимът на лични отношения следва преди всичко да кореспондира с най-добрия
интерес на детето и да бъде съобразен с обстоятелството, че детето е пораснало, посещава
детска градина, възприема взаимоотношенията на родителите и най-близкият социален
кръг, като модел на семейство и поведение, поради което следва да общува с бащата по-
продължително.
Най-добрият интерес за детето следва да се преценява съгласно даденото в параграф
1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД критери , а именно: "Най-добър интерес на детето" е преценка на
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности
на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на обстоятелствата.
ВОС приема, че присъствието на бащата в живота на детето Г. и пълноценното
общуване помежду им е от съществено значение за правилното формиране на малолетното
дете, като фактът, че родителите не живеят заедно, не би следвало да ограничава детето от
възможността да общува пълноценно със всеки един от тях.
По делото е установено, че и двамата родители имат родителски капацитет за
отглеждане на детето, живеят в едно и също населено място – в гр.В., като семействата и на
двамата живеят в с.К. По делото няма данни установяващи бащата с поведението си да
застрашава здравето и интересите на детето. Бащата изразява желание и има необходимост
да прекара повече време с малолетното дете Г., от първоначално определения по-
рестриктивен режим на лични контакти. Няма данни да е нарушавал първоначално
определения режим на лични контакти.
От данните по делото се установява, че и в двете жилища на бащата в гр.В. и
с.К.напълно се задоволяват социално битовите нужди на детето. За детето има обособени
7
детски стаи. При необходимост може да бъде подпомаган от своята майка и баба на детето
свидетелката Л. Б.а. Бащата проявява загриженост и осигурява подходящ социален кръг на
детето за пълноценно общуване с най-близкия семеен кръг /баба, дядо, братовчеди/, както и
с други деца.
Съгласно СПЕ няма данни за синдром на родителско отчуждение. Връзката родител-
дете между детето и бащата не е прекъсната, което се установява от изслушването на
страните, социалния доклад,СПЕ и свидетелските показания.
Настоящият състав счита, че определеният от РС-В. нов режим на лични отношения
между детето и бащата не накърнява интересите на детето, като и не е накърнена равната
възможност на двамата родители да общуват пълноценно с детето в почивните дни през
месеца, през ваканциите,празниците и през лятото, което ще осигури укрепване на
необходимата емоционална връзка дете-родител.
РС-В. е определил с обжалваното решение, т.н „обичаен режим“ на лични отношения
утвърден в практиката на съдилищата, изразяващ се в разпределението на почивните дни в
края на всяка седмица от месеца , през празниците и през лятото. Детето Г. е на 5години и 8
месеца и както правилоно е съобразил първоинстанционният съд , подходящо е бащата да го
взема при себе си с преспиване от дома на майката всяка четна събота и неделя от месеца от
09.00часа в събота до 18.00 часа в неделя, след което да го връща при майката; 20 дни през
лятната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; през
половината дни на Коледните празници всяка четна календарна година, както и през
половината дни на Новогодишните празници, в т.ч. Нова година всяка нечетна календарна
година, както и половината дни през пролетната ваканция на детето, след което да го връща
на майката при посочения часови период.
Настоящият състав напълно споделя изводите на РС-В., че е налице обезпокоително
обстоятелство от установения факт от приетата по делото съдебно-психологическа
експертиза, че Г. визуализира за свой баща не биологичния такъв, а приятеля на майка си,
когото също нарича „тати“. Детето формира възприятия за двама бащи едновременно, без
ясно разграничение за ролята на всеки един в живота й. За правилното развитие на детската
психика е необходимо детето да има възможност да общува по-често с биологичния си
баща, за да изгради реалната представа за родова принадлежност.
Така определения от РС-В. режим на лични контакти на детето при бащата с
преспиване ще спомогне във възможно най-пълна степен за укрепване на връзката между
тях при настоящата му възраст,тъй като по този начин не се накърнява връзката с другия
родител.
Предвид изложеното наведените възражения от въззивника, че определения нов
режим на лични отношения не съответства на най-добрия интерес на детето са
неоснователни.
Следва да се отбележи, че въззиваемата страна не е ангажирала доказателсва,
8
установяващи твърдението , че детето е било неспокойно, когато е останало да спи при
бащата.
Съдът не кредитира заключението в частта по т.3 и т.4, изречение второ относно
направените констатации от вещото лице, че детето като е останало да преспи при бащата, е
било неспокойно, както и по т. 4 относно това, че детето се страхувало от лицето, което
живее в семейството на бащата в с.К.
Настоящият състав е констатирал, че в обстоятелствената част на експертизата се
установява, че по така направените заключения липсва обосновка въз основа на какви факти
и обстоятелства вещото лице е достигнало до тези изводи. Следва да се отбележи, че по
делото няма данни за тези обстоятелства, обосноваващи изводите на вещото лице.
От друга страна, при разпита на вещото лице пред първата инстанция същото е
заявило, че изводите в тази част от заключението е направило по информация на майката.
Също така е заявило, че детето на практика казва, че се страхува от С., но то лесно може да
бъде манипулирано, за да каже някакво сравнение. Именно поради така изложените данни,
съдът не цени заключението в посочените части, в този смисъл са и изразените от ВРС
мотиви, които настоящият състав счита за правилни и обосновани.
Разпитаната по делото пред РС-В. свидетелка В. Г. – майка на въззивната страна е
заявила, че при преспиване на детето при бащата било неспокойно. Настоящият състав не
кредитира тези показанията на свидетелката поради обстоятелството, че не са
непосредствено и лично възприети от нея впечатления, а са и предадени, разказани от
въззивната страна, която е заинтересована от изхода на делото.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивника са неоснователни.
Несъгласието на въззивника с изводите на първоинстанционния съд не се отразява върху
правилността на решението. Решението на РС-В. е постановено след обсъждане на всички
относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решението
следва да се потвърди.
По разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по делото е
такова на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно режим на лични
отношения, предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение.
Съдебното решение се постановява за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, незавиС. от изхода на спора.
9
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №163 от 15.04.22г. по гр.д. №1940/2021год. на РС-В. в
частта, с което е изменен определеният по решение № 419 от 26.06.2020г. по гр. д. №
747/2020 г. по описа на РС - В. режим на лични контакти на детето Г. К. Б.а, родена на
19.01.2017г. с ЕГН ********** с бащата К. С. Б. с ЕГН **********.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10