Р Е
Ш Е Н
И Е
№260035
гр. Русе, 27.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в закрито
заседание на 27 януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА Членове:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря …. и
в присъствието на прокурора ……
като разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА
в. гр. дело № 383 по описа
за 2020 г., за се произнесе, съобрази:
Производството е по
чл.247 и чл.250 от ГПК.
В три молби на Х.Г.Г.
са направени искания за допълване на решението относно частната жалба против
определението за разноските; искане за поправка
на допусната явна фактическа грешка в решението и искане за допълване на
решението в частта за разноските за въззивната инстанция.
Насрещната
страна не взема становище по молбите.
След преценка на
доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема
следното:
Молбите изхождат от процесуално легитимирано лице и са
депозирани в срок, поради което се явяват допустими.
По същество искането
за поправка на допуснатата в решението ОФГ, която съставлява грешка в
годината на образуване на делото, се
явява неоснователно.
Съгласно чл.247 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страната може да поправи допуснатите в решението очевидни
фактически грешки. ОФГ е налице при всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Мотивите на съдебния акт
не се ползват със сила на пресъдено нещо, само диспозитивът
е източник на СПН и очертава разрешението на спора. В диспозитива
се изразява волята на съда, поради което същият представлява решението на съда.
Мотивите не са част от решението, макар и да са материализирани заедно с него в
един и същ документ – писмения акт на решението – арг.
чл.235 ал.4 от ГПК. Отделянето на мотивите от решението е предприето от закона,
тъй като правилата, уреждащи поправката на явна фактическа грешка, тълкуването,
обжалването и пр. важат само за решението, а не и за мотивите към него (вж. с.336, ГПП - VI изд., проф.Ж.).
Или от аспекта на гореизложеното поправка на ОФГ се
извършва само, когато такава е допусната в диспозитива
на съдебния акт, където в случая съдът се е произнесъл по основателността на жалбите
срещу първоинстанционното решение. Годината на образуване на делото е към в мотивите на съдебния акт и няма място
в диспозитива му.
В конкретния случай не е налице такова несъответствие
между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението – неговия диспозитив. Предвид горното не е
налице ОФГ в решението, която да се отстрани чрез поправка.
Основателна е
молбата въззивното решение да се допълни, като съдът се произнесе по частната
жалба против определението на РРС по чл.248 от ГПК. Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правна
последица от неизпълнението на това процесуално задължение е въведена със
самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му
разноските. Следователно чл.80 изр. 2 от ГПК установява процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските.
Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на
решението, поради което искането се явява недопустимо /т.9 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК/. Предвид изложеното, правилно молбата е оставена без
разглеждане от районния съд, защото искането е за изменение волята на съда,
изразена в решението, относно отговорността за разноските в първата инстанция. Определението
на РРС следва да бъде потвърдено.
Третото искане за
допълване на решението относно искането за разноски във въззивната инстанция е
основателно.
Искането за разноски е направено в представения по делото
отговор на въззивна жалба. В релевирания
договор за правна помощ е видно, че в платеното адвокатско възнаграждение от 300
лв. се включва, освен изготвянето на въззивната жалба, и процесуалното
представителство на адвоката (включващо и отговора по жалбата на насрещната
страна), поради което и предвид неоснователността на жалбата на „Топлофикация“ в
полза на молителя следва да се присъдят 100 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция. Останалите разноски от молителя, които
са описани в списъка по чл.80 от ГПК за въззивната инстанция са направени по депозираната
от него въззивна жалба, която е неоснователна и
поради тази причина не следва да му се присъждат.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х.Г.Г. за
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260057/14.10.2020 г., постановено по в. гр. д. № 383 по описа за
2020 г. на Русенския окръжен съд.
ДОПЪЛВА решение № 260057/14.10.2020 г., постановено по в. гр. д.
№ 383 по описа за 2020 г. като във втория абзац на диспозитива,
след израза “сумата от 7112 лева като получена без основание” следва да се чете
текстът: “ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 375 от 17.01.2020 по гр. д. № 2084/2019 г. на РРС”.
ДОПЪЛВА решение № 260057/14.10.2020 г., постановено по в. гр. д.
№ 383 по описа за 2020 г. в частта за разноските, като в диспозитива
следва да се чете текстът: “ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - РУСЕ“ ЕАД да заплати на Х.Г.Г. сумата от 100 лева разноски за адвокат във въззивната
инстанция“.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: