Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 16.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав,
в публичното заседание на
06.01.2020, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Чавдарова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 2139/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Х.А., ЕГН **********
***580 от 19.12.2018г.
на началник сектор в РУ МВР-Пазарджик при ОД МВР-Пазарджик, с което на основание
чл.53 от ЗАНН, чл.257 ал.1 от
ЗМВР и за нарушение на чл.64 ал.4, във вр. с ал.2 и с ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до това, че атакуваното НП е материално и процесуално незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени
доказателства и излага съображения за отмяна на НП.
За ответникът по жалбата – АНО, се явява процесуален представител, който
оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят А. е санкционирана за това, че на 14.11.2018 год., около 14:40
часа, в гр.Пазарджик, на Главен път І-8, след като й било разпоредено от
полицай Б. – полицейски орган, в изпълнение на възложените му функции по охрана
на обществения ред и превенция, да не изскача и да не престоява на пътното
платно, с което създава предпоставки за ПТП, същата не се подчинила и не изпълнила
даденото й устно полицейско разпореждане.
Това било
установено от полицейският служител – св.А.Б.. На инкриминираната дата той
изпълнявал служебните си задължения, като с патрулен автомобил извършвал обход
по главен път І-8, в района на гр.Пазарджик. При такъв обход той видял Т.А.,
която била навлязла на около 1 – 1.5м в лентата за движение и престоявала на
пътното платно. Св.Б. я попитал дали чака някого, а тя отговорила отрицателно.
След това й казал, че така създава предпоставки за ПТП, след което й разпоредил
да не престоява на платното за движение. За
момента А. се съобразила с даденото й устно полицейско разпореждане и
напуснала пътното платно, като застанала на банкета и заявила, че няма да
навлиза в лентат аза движение.
След около час
обаче св.Б. извършил втори обход по пътя в района на гр.Пазарджик, при което отново видял Т.А., която стояла на
пътното платно, навлизайки на около метър и половина навътре, като махала с
ръце, правейки жестове към возещите се в преминаващите покрай нея
автомобили.
Това
поведение на А. съставлявало нарушение на чл.64 ал.4, във вр. с ал.2 и с ал.1
от ЗМВР, поради което против нея бил съставен АУАН № 3580 от 14.11.2018г.,
който тя подписала без възражения.
Въз основа на акта
било издадено и атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 22.10.2019г.,
а жалбата против него била подадена чрез АНО на 29.10.2019 год. , т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя - св.Б..
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени доказателства и показанията на актосъставителя, т. к.
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
Независимо че св.Б.
е полицейски служител и е налице служебна обвързаност между него и АНО, съдът
намери неговите показания за добросъвестни и незаинтересовани от изхода на
делото, т.к. се установи, че той няма никакъв личен мотив да уличава
нарушителя, като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е било
извършено.
От показанията на актосъставителя
стана категорично ясно, че по подробно описания по-горе начин, време и място, А.
е престоявала на платното за движение и правела жестове за преминаващите покрай
нея автомобили. Установи се, че св.Б. разпоредил устно на А. да напусне
платното за движение и да не създава предпоставки за ПТП, като за момента тя се съобразила с даденото й устно
полицейско разпореждане и се дръпнала от пътното платно на банкета, като
заявила, че повече няма да навлиза. Установи се категорично и това, че след около
един час Т.А., била заварена на същото място отново да стои на пътното платно и
да маха с ръце, правейки жестове към возещите се в преминаващите покрай нея
автомобили, т.е. не изпълнила даденото й устно полицейско разпореждане.
Именно
с това свое поведение тя нарушила императивната разпоредба на чл.64 ал.4 във
вр. с ал.2 и с ал.1 от ЗМВР. Първата алинея разписва, че полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица
и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции,
както и че разпорежданията се издават писмено. Втората алинея сочи, че при
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно
или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
Четвъртата алинея пък императивно предвижда, че разпорежданията на полицейския
орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно
за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му,
но в конкретния казус тези изключения не са били налице. Това е така, защото
процесното разпореждане на полицейския орган е имало за цел А. да не престоява
на пътното платно и да не прави жестове към преминаващите автомобили, създавайки
предпоставки за ПТП, което е било в нейн интерес и в интерес на водачите на автомобилите.
Това пък е така, защото с цялостното си противоправно поведение А. е създавала
реална опасност да бъде блъсната или пък да предизвика внезапно спиране, респ.
рязко отклонение от посоката на движение на съответен автомобил, с цел да се
избегне блъскането на пешеходката, но с това пък да се предизвика ПТП с този
автомобил и евентуално друг, движещ се срещу него, зад него или преминаващ
покрай него.
С оглед на всичко
това правилно е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност
по реда на чл.257 ал.1 от ЗМВР за неизпълнение на разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му.
При това положение
жалбата, с която се иска цялостна отмяна на НП е неоснователна.
Не
може да бъде споделено виждането на защитата в смисъл, че А. не била извършила
вмененото й нарушение виновно, т.к. имала заболяване – лека умствена
изостаналост, което било причината за евентуално нейно неадекватно поведение.
Действително по делото е прието като писмено доказателства експертно решение №
1989 от 10.12.2008г. на ТЕЛК при „ОДПЗС – София област” ЕООД, от което е видно,
че жалбоподателят А. е с 50% намалена работоспособност – пожизнено, т. к.
страда от лека умствена изостаналост. Това
обаче не значи, че А. е невменяема, респ. админисративнонаказателно
неотговорна. Служебно е известно на настоящия съдебен състав, че в РС-Пазарджик
е било образувано АНД № 1090/2019г., по което е направено предложение от
РП-Пазарджик за освобождаване на Т.А. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК, за престъпление по
чл.329 ал.1 от НК, извършено от нея в периода 17.07.2017г. – 17.01.2029г., на
Главен път І-8 /гр.Пазарджик – гр.Пловдив/. Служебно е известно и това, че по
горецитираното АНД е била изготвена съдебнопсихиатрична експертиза на А., която
е изследвала и дала отговор на въпроса относно вменяемостта й в посочения
период, а именно, че е била в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си.
Не може
да бъде споделено възражението във въззивната жалба за допуснато съществено
процесуално нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита, т. к. в НП не било
посочено кое е точното място на извършване на нарушението. Видно е, че в НП
мястото на нарушението е описано така „ … в гр.Пазарджик, на главен път І-8”.
От това следва недвусмислено, че нарушението е извършено в участъка на този
път, който попада на територията на гр.Пазарджик, а А. не би могла да твърди,
че не е съзнавала къде точно на пътя се е намирала на 14.11.2018г., около 14.40
часа, когато е извършила нарушението и против нея е бил съставен АУАН, т.к.
този акт й е бил предявен, респ. подписан от нея и то без възражения, т.е. била
е наясно с всички съществени елементи на нарушението – време, място и начин.
Не
може да споделено възражението за допуснато СПН, накърняващо правото на защита,
т. к. в НП нарушението не било описано достатъчно обстоятелствено и не ставало
ясно защо, на какво основание било дадено полицейското разпореждане, респ. защо
се твърди, че не било изпълнено. Видно е от НП, че в него е посочено ясно и
недвусмислено в какво се състояло даденото разпореждане – да не изскача и стои
на пътното платно, с което създава предпоставки за ПТП. Казано е недвусмислено
и това, че същата не се подчинила и не изпълнила разпореждането, като тази
формулировка не затруднява по никакъв начин жалбоподателя А. да разбере с какви
действия е обективирала неизпълнението на даденото й разпореждане. Очевидно със
същите, които е имала преди даването на разпореждането – стояла на пътното
платно и създавала предпоставки за ПТП.
Настоящият
съдебен състав намери, че наказващият орган е разполагал с материална
компетентност да издава НП. Видно е от отразеното в НП, че то е издадено от
началник на сектор в РУ към ОД МВР-Пазарджик, а видно от отразеното в Заповед №
8121з-1371/11.11.2015г. на министъра на вътрешните работи /т.1.16. от
заповедта/, че с нея началниците на сектори към РУ при СДВР/ОДМВР на
обслужваната територия, са оправомощени за издават НП по ЗМВР.
Нарушението
не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т. к. е със
завишена степен на обществена опасност предвид на това, че с поведението си и
като не е изпълнила полицейското разпореждане, А. е съставлявала опасност, както
за себе си, така и за останалите участници в движението и най-вече водачите на
преминаващите покрай нея автомобили, за което съображения се изложиха и по-горе.
Не
може да споделено възражението за допуснато СПН, т. к. описаното поведение на А.
на пътя би могло да се квалифицира като нарушение по ЗДП. Да, това е вярно,
доколкото с престояването си пътя, подробно изяснено по-горе, тя е извършила и
нарушение по ЗДП, но в същото време, като не е изпълнила разпореждането да не
стои на пътното платно и да не предпоставя настъпване на ПТП, тя е осъществила
и състава на настоящото административно нарушение.
При
цялостаната проверка относно законосъобразността на НП съдът обаче констатира,
че е налице явна несправедливост на наложеното наказание, при което наведеното
възражение в този смисъл се явява основателно. Нормата на чл.257 ал.1 от ЗМВР
предвижда наказание глоба от 100 до 500 лв. Очевидно АНО не е
индивидуализирал наказанието глоба по критериите, обективирани в разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН, т.к. наказанието е определено в максимален размер без да са
изложени каквито й да е мотиви за това.
Липсата на мотиви досежно размера на наложеното наказание само по себе си е нарушение, т.к.
нарушителят, а и съдът са лишени от възможността да разберат как е формирана
наказващата воля на АНО, след което да я оспорят, респ. контролират.
Изхождайки от степента на вината на жалбоподателя и за персонифицирането на
неговата отговорност съдът намира, че
целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати, като се
измени НП и се намали размерът на наложената
глоба, която бъде определена при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Това ще бъде и в съответствие с установените смекчаващи
обстоятелства – нарушението е извършено за първи път /няма данни за противното
в настоящото производство/, от него не са настъпили никакви реални вредни
последици, а също и недобро здравословно състояние на дееца. С оглед на всичко
това съдът намира, че глобата следва да бъде определена и индивидуализиран в
минималния размер от 100 лева.
С
оглед изхода на делото, респ. изменяне, а не отмяна на обжалваното НП, то
искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен
адвокатски хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от ГПК,
не следва да бъде уважавано.
Пак с
оглед изхода на делото, респ. изменяне, а не отмяна на обжалваното НП и фактът,
че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който своевременно
направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на ОД МВР-Пазарджик, доколкото
тази дирекция има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а
РУ МВР-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното НП, е структурирано
към същата областна дирекция по реда на чл.42 ал.3 от ЗМВР. Възнаграждението
следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращата разпоредба
на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба
на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа
в едно съдебно заседание, с разпит на
един свидетел и не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да
бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение от 80 лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на
установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 003580 от 19.12.2018 година на началник сектор в РУ МВР-Пазарджик,
с което на Т.Х.А., ЕГН ********** ***, на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.64
ал.4, във вр. с ал.2 и във вр. с ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500
лв. /петстотин лева/, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100 /сто/ лв.
ОСЪЖДА Т.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР-Пазарджик
разноски– юрискносултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: