РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. ХАСКОВО, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500285 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 29 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1155 по описа на съда за
2021 г., РС Харманли е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на И.Й.Г. от гр.***,
обл. Хасково сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ведно със следващата се законна
лихва върху главницата, считано от 12.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както е
отхвърлил като неоснователен иска в останалата част до пълния предявен размер от 5 000
лв.
Съдът е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на И.Й.Г. от гр.***, обл.
Хасково сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ведно със следващата се законна лихва върху
главницата, считано от 12.10.2021 г. до окончателното й изплащане, както е отхвърлил като
неоснователен иска в останалата част до пълния предявен размер
С цитираното решение съдът е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на
И.Г. Й. направените по делото разноски в размер на 700 лв.
Недоволен от постановеното решение, в частта,в която е осъден да заплати сумата от
3500 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е останал въззивникът -
1
Прокуратурата на Р България, който обжалва в срок. Твърди,че постановеното от
първоинстанционния съд решение в обжалваната част е неправилно, поради неговата
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Счита,че съдът не е отчел
в достатъчна степен обективните критерии, относими към определяне размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди – делото било приключило в разумни
срокове, била определена най-леката мярка за процесуална принуда, а това,че е бил обавен
за общодържавно издирване бил изцяло в резултат на недопросъвестно поведение от страна
на ищеца. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и постанови друго по същество, с което да
намали размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Моли
съобразно постановеното решение да бъдат съобразени и разноските в производството.
В срока по чл.263 е постъпил писмен отговор от въззиваемия. Счита,че подадената
въззивна жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено постановеното от РС Харманли
решение. Твърди,че не е имал недобросъвестно поведение и че неправилно органите на
досъдебното производство и съдът са го обявили за общодържавно издирване, при
условие,че от самото начало било известно,че живее и работи извън страната, както и че има
упълномощен защитник.
В съдебно заседание въззивникът не се явява.
В съдебно заседание Прокуратурата на Р България не изпращат представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково счита,че постановеното от
първоинстанционният съд решение в атакуваната от Прокуратурата на Р България част е
неправилно по изложените във въззивната й жалба доводи. Моли да бъде намален размера
на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценени по
същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, предявени от И. Й. Г. от гр.*** против Прокуратурата на
Р България за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди и за заплащане на сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявените искове са основателни и доказани в посочените
размери, в които ги е уважил. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на
основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Съдът правилно е преценил
всички обективни критерии, относими към определяне размера на обезщетението. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се
2
направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
На първо място, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на държавата за причинените на ищеца вреди от
дейността на правозащитните й органи и по-конкретно от органите на досъдебното
производство, срещу които е бил насочен иска. Според тази разпоредба държавата отговаря
за вредите, причинени от органите на дознанието, следствието и прокуратурата от
незаконно обвинение, ако лицето бъде оправдано. Следователно две са предпоставките за
ангажиране отговорността на държавата в този случай – 1. Незаконно обвинение в
извършване на престъпление и 2. Признаване на лицето за не виновно с влязла в сила
присъда. В случая са налице и двете предпоставки – обвинението е незаконно и ищецът е
бил признат за не виновен за престъплението, в което е бил обвинен. Тук следва да се
посочи, че всяко обвинение, по което подсъдимият е бил признат за не виновен, е незаконно.
Това е така, защото всяко обвинение, което не е било доказано в хода на съдебното
разглеждане на делото, следва да се счита за незаконно повдигнато и поддържано. В този
смисъл законодателят презюмпира незаконността на обвинението от самия факт на
недоказаността му. И това е така, защото органите на досъдебното производство, когато
повдигат и поддържат едно обвинение, следва да основават тази своя правозащитна функция
на достатъчно и надлежни доказателства, събрани по установения от закона ред. От друга
страна, тези органи следва да прилагат точно материалния закон, като подвеждат правилно
определени обстоятелства под даден престъпен състав. От тук следва извода, че ако липсва
една от тези предпоставки, то обвинението ще бъде повдигнато и поддържано или при
липса на доказателства в негова подкрепа или при неправилно приложение на материалния
закон. И в двата случая това ще доведе до оправдаване на лицето. Следователно всяко
обвинение, по което подсъдимият е бил оправдан с влязла в сила присъда следва да се счита
за незаконно и ще ангажира обективната отговорност на държавата за вредите, които
наказателното преследване е причинило на лицето, срещу което обвинението е било
предявено. Ето защо, съдът счита, че предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 от закона са налице.
Ответникът следва да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял в резултат на воденото
срещу него наказателно производство, по което е бил оправдан.
Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди - болки и
страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. С оглед
на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и съобразно
разпоредбите на материалния закон, следва да се приеме, че обезщетението в присъденият
от първоинстанционният съд размер от 3 500 лв. е справедливо и няма основание за
неговото намаляване. Материалният закон – чл.52 от ЗЗД е приложен правилно. Правилно
съдът е приел,че в случая са налице вреди над обичайните, изразяващи се в допълнителните
ограничения на правото на свободно придвижване и невъзможността да напуска пределите
на страната, съответно да полага труд поради обявяването му за общодържавно издирване.
Настоящият съдебен състав не споделя единствено доводът на съда,че ищецът сам с
3
поведението си е станал причина за обявяването му за общодържавно издирване, но това не
се отразява на правилността на постановеното решение. Деянието, за което е повдигнато
обвинение датира от 30.10.2019 г. На 01.11.2019 г. на И.Г. е връчено разпореждане на
полицейски орган да не влиза в пререкания и да не се саморазправя с А.Д.Ч. ДП е
образувано на 05.12.2019 г. В този период от време няма данни по отношение на Г. да е
имало наложени ограничения или вменени задължения да не напуща адреса, който е
съобщил при даването на писмени обяснения. Г. е обявен за общодържавно издирване за
връчване на призовка с постановление от 23.07.2020 г. За периода от 01.11.2019 г. до
23.07.2020 г., видно от представената на досъдебното производство справка за пътуванията,
същият е излизал и се е връщал на територията на страната през различни периоди от време,
като последно е пребивавал в страната от 04.04.2020 г. до 22.05.2020 г. Г. е привлечен като
обвиняем с постановление от 18.09.2020 г. и е определена мярка за неотклонение ***.
Изложеното сочи,че обявяването му за общодържавно издирване на фазата на ДП не е
резултат, както твърди представителят на обвинението, на недобросъвестно поведение от
страна на ищеца, с което той сам е допринесъл за това да бъде обявен за общодържавно
издирване и да търпи негативите от наложените ограничения.
Извод за недобросъвестно поведение от страна на ищеца не може да бъде изведен и
за фаза на съдебното производство. В РС Харманли е внесен обвинителен акт на 16.12.2020
г. и образувано НОХД № 522/2020 г. Делото е насрочено за разглеждане в съдебно
заседание на 08.02.2021 г., за която дата Г. е призован по телефона. В това съдебно
заседание защитникът на подсъдимия адв. А. е направил изявление,че Г. е уведомен, че
желае делото да се гледа в негово отсъствие и че явяването му по делото не е задължително.
Въпреки това съдът е приел,че същият е нередовно призован и го обявил за общодържавно
издирване с оглед установяване на местоживеенето му и връчване на призовка. Към този
момент съдът е разполагал с данни, че подсъдимият Г. има регистриран настоящ адрес от
13.01.2012 г. във ***, че е надлежно уведомен по телефона за насроченото съдебно
заседание, че изрично е заявил чрез защитникът си,че желае делото да се гледа в негово
отсъствие. Право на съда е да разпореди явяването на подсъдимия, но в този случай
неявяването му в съдебно заседание и обявяването му за общодържавно издирване от съда
не може да се отчете като недобросъвестно поведение от страна на подсъдимия. На
08.02.2021 г. е депозирана изрична молба от адв. А. за отмяна на обявяването за
общодържавно издирване на подсъдимия. С Разпореждане на съда от 09.02.2021 г. призовка
за съдебно заседание и обвинителен акт са връчени на защитника адв. А.. Въпреки това
съдът е отменил обявеното общодържавно издирване с определение от 17.06.2021 г. През
този период от време ищецът е търпял ограничения в свободното си придвижване и
напущане пределите на страната, като неговото поведение,както вече се посочи, не може да
бъде определено като недобросъвестно и да бъде основание за намаляване размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Водим от горното съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29 от 14.03.2022 г. на РС Харманли, постановено по
гр.д. № 1155 по описа на съда за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5