Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.П.,
24.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.ски районен съд, в
публично заседание на 25.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Г. Николова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.4040/17г., за да се произнесе, взема предвид:
ИСК с правно основание
чл. 59 ал. 9 от СК.
Делото е образувано по
искова молба на М.Д.Ц. против В.П.К.. Ищецът твърди, че с Решение по гр.дело
3571/2011г. на РС П. е утвърдено споразумение между него и ответницата, по
силата на което упражняването на родителските права върху двете деца С.М.Ц. с ЕГН ********** и Д.М.Ц.с ЕГН ********** е предоставено на
майката В.П.К.. Твърди, че от влизане в сила на решението до момента е изплащал
редовно определената за двете деца издръжка.
Твърди, че през последните месеци детето Д.е изразявала многократно
желание да не живее със семейството на своята майка. Ищецът твърди, че причина
за това било отношението на съжителя на ответницата и постоянните конфликти с
него породени от грубо и назидателно отношение. Твърди, че на детето са
налагани наказания да не напуска жилището, лишавана е от телефон си,
ограничавани са паричните средства за ежедневни нужди, свързани с пътуване до
училище, забранявано и е да посещава извънкласни мероприятия. В заключение моли
съда да постанови решение, с което да измени решението по гр.дело №3571/2011г.
по описа на РС П. като му предостави упражняването на родителските права върху
непълнолетната Д.М.Ц.и да осъди ответницата да и заплаща месечна издържка от
180 лева. В хода на делото се твърдят настъпили нови обстоятелства при ищеца –
промяна на местоживеенето му, като по този начин се конкретизира искането за
промяна в местоживеенето на детето – то да бъде в ***; твърди и промяна в
местоработата си, която в хода на делото е променена.
Ответницата оспорва предявения иск. Твърди, че живее на
семейни начала с лицето П.М.К.и от брачното съжителство имат родено едно дете,
родено през месец февруари 2014г., в семейството са изградени отношения на
привързаност и близост, като двете по-големи
деца – С.и Д.– помагат при отглеждане на по-малката си сестра. Твърди, че тази
помощ засилва привързаността към децата. Оспорва, че тя и нейния съжител
тормозят и злоупотребяват с чувствата и уменията на децата, а напротив –
възпитават ги в умения да си помагат и да се грижат един за друг. Твърди, че
това показва висок родителски капацитет и възпитателен подход. Оспорва, че
съжителят ѝ тормози детето МД., а сочи, че той се грижи за нея като за
свое дете, но тя е във възраст, в която желае да и бъде предоставена повече
свобода и не приема подчинение по отношения на никого. Твърди, че тези нейни
желания, типични за възрастта и понякога изострят отношенията им и детето Д.търси
криворазбраната свобода на баща си. Заявява също и че бащата често пътува и
отсъства от дома си, а когато е с детето и позволява неща, които тя и съжителят
ѝ приемат за нередни и това е причина за враждебното отношение на МД..
Ответницата твърди, че ищецът има нова съпруга, която има свое дете и това не
би и позволило да обръща достатъчно внимание на МД..Твърди се, че в момента
самата тя и съжителят и налагат норми на поведение, които изискват
съпричастност в домакинството и семейната среда, което от своя страна ги прави
неприемливи за детето МД.. Твърди, че ищецът няма собствено жилище, а желанието
му за промяна на родителските права е породено от нежелание да заплаща
издръжка. Ответницата твърди, че тя полага грижи за трите деца като им
осигурява нормални условия за живот, докато ищецът не е осъществявал режима на
лични контакти с децата си.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намери за установено следното: От
представеното удостоверение за раждане по акт № 773 от 03.06.2002 г. на
Община П., се установява, че детето Д.М.Ц.,
ЕГН **********, в момента на 15 навършени години е с баща – ищеца М.Ц. и майка
– ответницата В.К.. Страните имат и друго общо дете – С.М.Ц., роден на *** г. С
решение по гр.д.№ 3571 от 2011 г. на ПлРС, на основание чл.50 от СК бракът
между родителите е прекратен по взаимно съгласие, като съгласно споразумението
между страните упражняването на родителските права върху двете деца е
предоставено на майката В.К., а за двете деца бащата е осъден да заплаща по
80.00 лв. месечно. Ищецът има и друго дете – М.Ц., родено на ***г. съгласно
представения акт за раждане № 854 от 2013 г. на Община П.. Не е спорно между
страните, че и ответницата има родено след прекратяване на брака малолетно дете
от настоящия си съжител. Съгласно служебна бележка № 116 от 19.04.2017 г.,
детето Д.е била ученичка в 8 „а“ клас през учебната 2016-2017 г. в Национално
училище по изкуствата „Панайот Пипков“ гр. П.. Съгласно представените 14 бр.
грамоти и дипломи от различни конкурси, детето Д.се изявява успешно в областта
на народното пеене, като е получавала отличия в периода 2009-2016г. Не е спорно
между страните, че и понастоящем майката осъществява упражняването на
родителските права върху детето в жилището си в град Д.Д., а детето посещава
училище в град П., като пътува с абонаментна карта, която за месец април 2017
г. е била на стойност 36.00 лв. При подаване на исковата молба, бащата е
работил като шофьор на товарен автомобил - международни превози при „КАЕМ 87“
ООД, при възнаграждение от 465.00 лв., съгласно представен трудов договор от
09.09.2016г. В хода на делото той е сменил местоработата си и е представил
трудов договор с „Палфингер Продукц.Б.“ ЕООД – гр.Ч.Б., к-с Бета, за длъжността
„стругар“, при възнаграждение от 600.00 лв., считано от 18.10.2017г. Също така
първоначално той е живял в гр.Т., а в хода на делото представи доказателства,
че е променил местоживеенето си и понастоящем то е ***. Съгласно
удостоверението за регистриран настоящ адрес от 19.09.2017 г. той е регистриран
в гр.***. Не е спорно по делото, че към момента и двамата родители имат
образувани трайни съпружески съжителства с други лица – родителите на третите
им деца – ищеца М.Ц. - с Е.Д„., а ответницата В.К. - с П.К..
При изслушването на
родителите на основание чл.59, ал.6 от СК същите заявиха следното: Бащата
посочи, че мотивите му за завеждане на иска са били, че майката на детето Д.е
поискала да го прехвърли да учи в гр.Д.Д., и че детето е имало проблеми със
съжителя на майка си. Ищецът твърди, че желае да вземе детето при себе си, не
за да бъде то свободно, и че дори когато в миналото е работил в С. и е говорил
с МД., тя го е слушала и той е можел да я контролира от чужбина. Счита, че
детето му казва всичко и споделя всичко с него. Няма проблеми с нея и въпреки,
че не може да каже, че майката не се грижи за детето, смята, че той следва да
упражнява родителските права. Не отрича, че детето е облечено, но сочи, че
децата му твърдяли, че не са задоволени от пари в къщата на майката, и че Д.е
искала от него пари в размери от 30 лв. в края на учебната година на 8 клас и в
други случаи, когато детето е било без пари. Майката, от своя страна, заявява,
че се противопоставя на предявения иск, че от 2008 г. досега е отгледала
децата, въпреки че до развода през 2011 г. бащата не ѝ е пращал пари за
тях. Заявява, че няма трудности при отглеждане на детето, не прави разлика
между двете си деца както я прави бащата. Заявява, че не е искала да мести
детето в друго училище, а само го е заплашвала за това по повод бягствата от
училище на МД., за които е била уведомявана от нейната класна. Установявала е,
че вместо да ходи на училище, детето е ходила при жената на ищеца, която работи
в заведение в центъра на П.. Заяви, че си говори с детето, но понякога трудно
осъществяват комуникация, тъй като Д.крие неща от нея; че я наказва; че държи
да има контрол; но това не харесва на детето. Счита, че детето няма конфликт с
нейния мъж, а по-строгото отношение към нея сега не се харесва на детето,
въпреки, че когато заживяла с този мъж, той и детето се разбирали много добре.
Заяви, че детето често си мени мнението. Сочи като проблем за детето, че са му
вземали телефона под формата на наказание заради това, че има чатове и
неприлични снимки, което го афектирало. Посочи, че детето има час, в който да
се прибира и граници - кое може и кое не може, но това не му допада. Твърди, че
и осигурява парични средства доколкото е редно, и че по 5.00 лв. за джобни са
достатъчни, а по повод абитуриентския бал не и дала 30 лв., защото нямала да
даде толкова и на другото дете, и тогава Д.се обадила на баща си, оплакала му
се, че не и стигат парите и той ѝ е дал.
По делото бяха събрани и
гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло, независимо от близките
отношения на свидетелите със страните и вероятната им заинтересованост от
изхода на спора. Свидетелката Е.Д„., която живее на съпружески начала с ищеца,
посочи, че от месец и половина живеят в град П., познава и е в добри отношения
с МД., разбират се, но не се виждат много често – за последните две години
двете деца на бащата са идвали максимум четири пъти у тях. Същевременно посочи,
че в последните три месеца поне шест пъти Д.е ходила при нея, за да взема пари,
предадени от бащата, като сумите са били 5-10 лв., но не повече. Пили са кафе.
Детето ѝ се оплаквало, че майката не позволява много неща, че ѝ
взема телефона и ѝ забранява да говори с баща си. Оплаквала се, че втория
съпруг на майка ѝ се кара и има проблеми. Била изнервена и притеснена, че
майка ѝ иска да я премести да учи в гр.Д.Д.. Детето се притеснявало, че
когато закъснява, втория съпруг на майка ѝ, ако е пийнал ѝ се
карал. Ищецът отсъствал до 3, 4 до 5 дена максимум от къщи във връзка с
работата си. Когато е бил в Б. е пробвал да звъни на дъщеря си, но е имало
случаи, когато тя не е имала телефон и не е можел да се свърже с нея. Самата
свидетелка твърди, че може да упражнява контрол над детето, защото винаги
когато то е ходило при нея, са се разбирали. Детето я слушало, връщало се в
определения от нея час и тя ѝ е казвала, че не ѝ пречи и че е
съгласна да дойде да живее при тях. Счита, че майката иска да я премести в град
Д.Д., тъй като е закъснявала и нямало с какво да се прибира от П.. Заявява, че
преценили, че след като детето иска да отиде при тях, трябва да се преместят от
гр. Т. в гр.П.. Заяви, че много пъти в учебно време детето е идвало при нея в
механата, в която работи. Пиели кафе. Свидетелката знаела, че детето пуши, но
не е пушило пред нея и не е споделяла, че е избягала от час. Известно ѝ
е, че бащата и дъщерята са говорили да стане певица в кръчма и са имали
уговорка тя да пее в заведение. Работодателя на свидетелката е разпитвал Д.и
искал да я чуе как пее, но не за да работи при него. Посочи, че знае, че детето
изявява желание да пее и да работи в заведение. Посочи също, че когато попитала
Д.защо ѝ е взет телефона, тя и отговорила, че не са и дали обяснение.
Свидетеля С.С., който е бил съсед на ищеца в гр.Т. посочи, че често се събират
заедно и познава семейната му обстановка. По времето, когато са живели в Т.,
децата от предишния му брак са идвали, виждал е Д.5-6 пъти в дома на М.. През
това време не е чули пререкания. Виждал е, че се уважават, че детето помага на
втората съпруга на бащата. По делото беше разпитан и бащата на ищеца Д.Ц.,
който посочи, че е в лоши отношения със сина си и даже сина му се заканил, че
ако се яви на делото ще му потроши кокалите. Посочи, че от банка търсят сина му
за пари, че финансово синът му е зле. Продал е земята на майка си, защото
трябвало да плати 2000 лв. натрупана издръжка. По този повод съжителката на
ищеца се карала с ответницата защо търси парите за издръжка и е имало скандал.
За ответницата, бащата на ищеца посочи, че си гледа децата и се грижи добре за МД..
Не я е виждал гладна или мръсна. Д.обаче сега стояла настрана от него, вероятно
защото той се е карал с баща ѝ. Свидетеля заяви, че държи Д.да бъде при
майка си, и че сегашната жена на сина му е причина да са нещастни децата.
Посочи, че ответницата и сегашната съжителка на ищеца са братовчедки и
свидетелката Д„. е разсипала семейството им. Свидетеля посочи, че ищеца може да
говори като баща с детето МД., но пътува и го няма и детето иска да е при него,
за да няма контрол. Заяви, че детето „търси лекото и мекото“. Заяви, че когато
е имало контакти с децата, именно той е ходил да вземе децата с колата, водил
ги е в неговата къща, децата са спяли при него и в неделя той ги е връщал.
Съдът кредитира и тези показания, независимо от заявените лоши отношения между
ищеца и неговия баща, т.к. този свидетел няма никаква заинтересованост от
изхода на спора – той нито е роднина с ответницата, нито би си осигурил
по-чести срещи с детето, ако то живее при бащата. По делото беше разпитан в
качеството на свидетел П.К. – втория съпруг на ответницата, в дома на който
живее понастоящем МД.. Той заяви, че с Д.са в добри и нормални отношения, но от
миналата есен започнали проблеми. Хванали я, че си е правила неприлични снимки
на дупето по прашки и ги е пращала някъде. За това ѝ взели телефона за
една седмица. Тя обещала, че няма повече да прави така и ѝ върнали
телефона. В рамките на месец и нещо я засекли втори път, че си е срязала
гърдата с бръснарско ножче с някакъв приятел, който си режел ръцете. Снимали се
по телефоните. Тогава пак се скарали с нея. Той установил, че тя контактува с
непознати и си изпращат снимки, когато се порежат. По този повод още веднъж
телефона и е бил взет за една седмица и детето пак обещало, че ще се поправи и
те ѝ го върнали. Всичко било наред до началото на месец април 2017г.,
когато детето пак се издънило и и взели телефона. Заяви, че Д.по цяла нощ си
пише с непознати и води видеочатове и за това взели смартфона и и и дали
обикновен телефон с безплатни и неограничени минути. С този телефон тя можела
да има контакти с майка си, с него, с баща си. Тогава детето се ядосало, че
няма да има смартфон и отишло при баща си за един-два дена. След като
майката образувала дело за увеличение на
издръжката, свидетеля счита, че бащата е дал обещания на детето само и само да
отиде при него. Свидетеля разбрал, че бащата е водил детето в някакво заведение
в град П. да пее, но това разбрал от леля си, която видяла детето напудрено,
нагримирано и начервено, и детето казало на нея, че отива да пее. Заяви, че
нито той, нито майка ѝ са знаели за такова нещо, че тогава тя е била на
14 години и не и приличало да е така начервена и нагримирана. След като
попитали детето, то казало на майка си, че ще пее вечер за 30 лв. в заведение в
П.. Знае само за един случай, че е ходила да пее без тяхно разрешение и зад
гърба им. Заяви, че не оставят детето до късно, но в Д.Д. са я оставяли до
22.30-23.00 ч. вечер като са и казвали след 21.00 ч. да се събира с други на
улицата пред къщата им. За случая, в който са взели за последно телефона на
детето посочи, че е било по повод постановка, която Д.направила с неговата
дъщеря от първия брак – Д.се обадила на майка си и и казала, че бившата му
съпруга ще ги прибере, а на бившата му съпруга казали, че той ще ги прибере.
След като разбрали, че децата ги лъжат, действително бившата му съпруга ги
прибрала и по този повод телефона на Д.бил взет. Свидетеля посочи, че Д.му се
качила на главата и не слушала, и той я предупредил, че ако продължава да прави
простотии ще я премести в Д.Д., ще я води на училище и на обяд ще я прибира.
Заяви, че ако детето остане при майка си, ще я гледа както я е гледал досега, и
желае да подпомага майката при отглеждането на детето.
При изслушването на
детето Д.Ц. по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДетето в съдебно заседание на
26.09.2017г., детето заяви, че знае за какво е в съда, че всеки от родителите
ѝ иска да упражнява родителските права. Посочи, че вече е на 15 години,
учи в 9 клас в Музикалното училище и учебната година е започнала спокойно.
Заяви, че иска да живее при баща си, че там няма кой да я заплашва, че ще я
мести от П. в Д.Д.. Посочи, че с баща си се разбира повече, говорят си на
всякакви теми, играят, ходят на разходки. На нея ѝ е спокойно и се
разбира с жената на баща си много по-добре отколкото с мъжа на майка си. С него
тя заяви, че е имала проблеми. Счита, че той се държи подигравателно с нея все
едно вече не я иска. Заяви, че в момента няма телефон от страната на майка си,
а баща и е дал карта и телефон. Посочи, че свидетеля П.К. и е вземал телефона,
че действително си е правила снимки с този телефон, за които съжалява много и
донякъде разбира за какво са ѝ го взели.Счита, че не го е лъгала заедно с
неговата дъщеря, и че е станало недоразумение когато се разбирали кой да ги
прибере. Смята, че не са ѝ се карали с право. Заяви, че много пъти е била
свидетел как съжителя на майка и удря брат и с предмети, което „психически“ я
натъжавало. Заяви, че майка ѝ не говорила с нея за училище, защото нямала
време да ѝ отдели, тъй като имала още две деца и трябвало да готви и да
пере. Заявява, че майка ѝ я пренебрегва и мисли само за брат и и детето
от втория мъж. Счита, че майка ѝ не и дава пари за училище, че има
проблеми с парите, и миналата седмица я била пратила само със 7 лв. за цялата
седмица. Въпреки всичко, когато било образувано дело за увеличение на
издръжката от баща и тя заявила, че не иска увеличение, защото не виждала и
стотинка от тези пари. Твърди, че тези пари отивали за другите деца, за разходи
за къщата, консумативи, но не и за нея. Разсъжденията на детето са, че когато
баща ѝ и дава издръжката от 80 лв., майка ѝ също трябва да и даде
80 лв., като накрая я е накарала да се съгласи да и дава всяка седмица по 20
лв. Въпреки всичко детето заяви, че е наясно, че издръжката не е за нейните
джобни, но все пак счита, че издръжката от бащата трябва да бъде само за нея да
си ги харчи. Детето заяви, че е имало скандали, че е имало случай, когато
съжителя на майката се е почерпил и те се прибрали вечерта всеки по стаите си,
а той вдигнал скандал на майка ѝ, че тя ги крие. Детето заяви, че
съжителя ѝ е крещял, посягал и е, и че е казвал на майка и, че с такъв
човек няма как да живее. Посочи случай, в който на лаптопа му си играел брат
ѝ и екрана му се развалил, а след това съжителя на майката се карал на
брат ѝ, но гледал само нея, все едно тя била виновна. По делото са
представени два социални доклада от ДСП-Д.М., един от ДСП-П. и в съдебно
заседание е изслушан социален работник от ДСП-Д.М.. Първия социален доклад на
ДСП-Д.М. сочи, че Д.и брат ѝ живеят при майка си в Д.Д. в жилище,
собственост на съжителя на майката. Жилището е с нови и съвременни мебели. В
него Д.разполага със самостоятелна стая обзаведена по нейно желание и вкус.
Хигиената в жилището е много добра. То разполага със зелена площ и обособен
детски кът. В близост е до обществени ресурси, училище и медицински център,
общинска администрация и други. Майката получава заплата от 550 лв. в шивашки
цех, в който работи 5 дни в седмицата на 8 часов работен ден и е финансово и
морално подкрепена от своя съжител.
Детето е в добро здраве. Облечено с чисти и подходящи според сезона и
възрастта дрехи. С добра лична хигиена. При разговор насаме е заявила, че
желанието и е основно да живее при баща си, където била по-добре и по-спокойна.
Заявила е, че когато му е на гости никой не я кара да прави нещо ако тя самата
не реши, че сама е взела решение да отиде при него. Посочила е, че при баща си
спяла до 10 ч. сутрин, закусвала, гледала телевизия, излизала на разходка и
така минавал деня и без никой да и прави
забележки. Друга ясна причина за своето желание детето не е изтъкнало. Докладът
сочи, че на 25.04.2017 г. майката е депозирала искова молба за промяна на
размера на издръжката на детето, но в хода на делото детето променило желанието
си и производството е било прекратено. Това е и служебно известно на съда, т.к.
именно той е разделил настоящия иск, като насрещен по претенцията за увеличение
на издръжката. Съгласно соц.доклад, в
семейната среда на майката е осигурен качествен контрол и грижи. Вторият доклад
от ДСП-Д.М. е изготвен след изявленията на детето в съдебно заседание за
оказван от съжителя на майката физически и психически тормоз. Изследван е
родителския капацитет на свидетеля П.К. и не са установени белези и признаци на
оказван тормоз от негова страна върху МД.. При срещата с детето то е отрекло
твърденията си за нанесен тормоз, а самия П.К. поддържа желание и има
възможности да подкрепя майката при изпълнение на родителските си задължения.
След преместването на ищеца в град П., ДСП-П. е извършило проучване и е дало
становище, че бащата и детето се разбират много добре, разговарят, детето има
респект от баща си, приема съветите му как да успее и да се реализира в живота.
При разговор с детето то отново е
споделило, че майка му няма време за него и го пренебрегва, като е използвало
същите думи, които използва и пред съда. Жилищните условия при бащата са много
добри, поддържа се отлична хигиена в наетия от него апратамент. За детето е
осигурена самостоятелна стая и има лично пространство. Към този момент бащата е
работил като международен шофьор, а съжителката му не е работила, предстояло
ѝ започване на работа. Бащата е подготвил документи за работа в Б. при
първоначално възнаграждение от 600 лв. и предвиждано бъдещо такова от 1500 лв.
с работно време 2 дни първа смяна, 2 дни втора смяна, 2 дни нощна смяна и 2 дни
почивка. Емоционалната връзка между бащата и дъщерята е оценена като силна,
установено е, че детето зачита авторитета на бащата, не го прави за пари. При
изслушване на социалния работник от ДСП-Д.М., той заяви, че при последното
проучване за родителския капацитет на съжителя на майката, детето категорично
отказало да разговарят насаме, детето е било запознато, че това което е казало
се протоколира и изнася в социалния доклад. Социалния работник посочи, че има
разлика в поведението на детето в зависимост от това дали с него се разговаря
насаме, в присъствието на бащата или в присъствието на майката - при всеки един
случай на един и същи въпрос, детето отговаряло по различен начин. Отговаряло
неточно, но не било нападателно към двамата си родители, когато са насаме.
Когато било в присъствието на един от двамата, детето вземало страната на този
родител, който в момента присъства с нея.
По делото бяха събрани и
писмени доказателства относно доходите на страните - видно от трудовия договор
на бащата той е с възнаграждение от 600 лв. от 18.10.2017 г., а дохода на
майката расте ежемесечно като за месец 09.2016 г. е бил в размер на 348.85 лв.,
а за м.08.2017 г. е бил в размер на 737.29 лв., видно от удостоверението на „П.
1999“ ООД от 12.09.2017 г.
От така обсъдените
доказателства, и с оглед изразените от страните становища, съдът прави следните
изводи: Предявеният иск на осн чл. 59 ал. 9 от СК, предполага промяна в
обстоятелствата, при които по-рано са били постановени мерките относно
родителската грижа за детето МД.. В случая, мерките са били постановени при
прекратяване на брака на родителите по взаимно съгласие, т.е. – двамата
родители доброволно са взели решение и са се съгласили, че майката е този
родител, който е по-подходящ да упражнява родителските права върху двете родени
от брака деца – детето Д.и нейният по-малък брат С.. От постановяване на
решението по бракоразводното дело между страните, е изтекъл шестгодишен период
от време, през който са настъпили множество промени – детето е пораснало – в
момента е на 15 години, всеки един от родителите е образувал съжителство с
друго лице, от които съжителства има родено по едно дете. За това време детето Д.е
живяло, както е постановено с решението, при своята майка в гр. Д.Д., учило е в
гр. П., в НУИ П.Пипков, участвало е в множество конкурси за народно пеене, в
които е показало отлични резултати. При преценката си дали следва да измени
определените родителски права през 2011г., съдът намира, че следва отново да
обсъди за всеки един родител, критериите, визирани в разпоредбата на чл.59,
ал.4 от СК, за да прецени основателно ли е искането на неговия баща
родителската грижа за детето Д.да бъде поверена на него: По отношение на
възпитателските качества на родителите, съдът намира, че майката е този
родител, който проявява по-добри такива – тя е човекът, който е въвел дисциплина
в ежедневието на детето, която е съобразена както с обстоятелството, че детето
пътува ежедневно до училище в друг град, но и с трудната възраст, в която се
намира детето. При установяване на поведение на детето, което е опасно за
неговата възраст – рязане на гърдата, събличане пред обектив, лъжи от кого ще
бъде прибрано вечер у дома, детето е наказвано, но с адекватни за това мерки –
отнемане за един месец на смартфон, чрез който публикува снимките, и заменянето
му с обикновен телефон, за да не остане детето без комуникация с който и да е
от родителите си. Въпреки че този вид наказание е прекалено тежко приет от
детето /като цяло от изявленията на ищеца и детето се установява, че инициатор
за започване на производството е самото дете и то именно заради този вид
наказания/, то от възпитателна гледна точка това е мярка, която е взета от
отговорен родител, който не само иска с нея да покаже на детето, че е направило
нещо нередно, а и да препятства възможността на детето да продължи да прави
такива неща. Факт е, че това се е случило трикратно в рамките на една учебна
година, което сочи, че детето отказва да приеме, че върши нередни за възрастта
си действия, които го поставят в риск. Бащата от своя страна също е посочен с
добри възпитателски качества в представения доклад от ОЗД П., изградил е добри
отношения с детето, но реално той не изразява критично отношение към
поведението на детето, когато то има поведение, недопустимо за възрастта
ѝ – напротив, подкрепя я във възмущението ѝ, че е наказана, без да
осъзнава, че причина за наказанията са нейните повтарящи се постъпки. На този
етап именно той е осигурил телефон на детето в разрез с решението на майката и
показва на детето, че при разногласия между родителите, то може да се възползва
от тях в свой интерес. Същевременно по желание на детето, той му е осигурил
прослушване да пее в заведение, като това му решение не е било сведено до
знанието на упражняващата родителските права майка, а тя го е научила случайно.
Това поведение на бащата сочи, че неговите възпитателски качества се свеждат до
това, че той изпълнява желанията на 15-годишната си дъщеря, некоординирайки
действията с другия родител, настройвайки по този начин детето срещу майката,
която се старае да въведе ред в режима на детето, да поставя граници на
поведението му, за да не попада то в ситуации, застрашаващи авторитета или
здравето му. По отношение на полаганите до момента грижи и отношения към детето
– безспорно майката е осигурила адекватни за детето грижи в семейната си среда,
при отглеждането при нея, то е постигнало високи резултати на конкурсите по
специалността, която изучава. В хода на делото детето е заявило, че независимо
от проблемите преди това, те вече са се разбрали и финансовия проблем, който е
бил важен за него – това какви джобни суми получава, е решен. Бащата също има
поведение на загрижен родител, не е прекъсвал връзка с детето, по негово
желание е завел настоящето производство, давал му е пари, когато то е искало
дребни суми, които не са му достигали в училище, въпреки че съдът не намира, че
само финансирането на дребни финансови нужди и даването на телефон е достатъчно
грижите за детето да се характеризират като по-добри от тези на майката. Отношението на родителите с детето не е еднакво
– бащата изцяло и безкритично се съобразява с желанията на детето, а майката,
въпреки че се разбира с детето, поставя граници и условия, които водят до
недоволство и напрежение в определени моменти между тях. При завеждането на
делото бащата е работил като международен шофьор, като е разчитал, че при
отсъствията му от страната детето ще бъде отглеждано от неговата съжителка.
Понастоящем той работи в град Ч.Б., което също предпоставя липса на
постоянно присъствие в град П., където
детето учи и възможност за пълен контрол върху поведението на детето, каквато е
ситуацията и на майката, живееща и работеща в град Д.Д.. По отношение на
желанието на родителите – и двамата имат такова да упражняват родителските
права върху детето. Привързаността на детето към бащата е много по-силна и явно
и категорично изразена от него пред съда, самите родители, социалните работници
и свидетелите. Привързаността към майката също е налице, но детето свързва
майка си с ограничения и забрани, знае че е хващана в лъжи и неприлично
поведение, което го дистанцира и плаши. Възможност за помощ от трети лица –
близки на родителите, са налице и при двамата родители – ищецът има помощ от
своята съжителка, която е с добро отношение към детето Д.и двете се разбират
много добре, но явно детето не споделя с нея всичко, тъй като не ѝ е
казвала какви са причините да бъде взет смартфона от майката, а само се е
оплакала от този факт. Помощ в отглеждането на детето както финансова, така и
морална получава и майката – от своя съжител. Той, въпреки, че е виждал поведението
на детето и е установявал кога то лъже майка си, и въпреки, че детето в момента
е изразило отрицателно отношение към него, също продължава да изявява готовност
и желание да подпомага майката при упражняване на родителските права върху
детето. Установи се, че твърденията на детето за оказан тормоз от този съжител
са били невярни и самото дете ги е отрекло, влошените отношения между тях са
само по инициатива на самото дете, което много добре е запознато, че това би
повлияло на изхода на процеса. По отношение на материалните възможности – и
двамата родители са осигурили във своите домове много добри такива възможности.
Родителите са със сравнително еднакви доходи, като се грижат и за други деца в
своите семейства. Съобразно критериите пол и възраст, за 15 годишната МД.,
съдът намира, че майката е по-пригодна за отглеждането ѝ в настоящия
момент. В пубертетната възраст, в която се намира детето МД., с присъщите за
нея бунтове и неприемане на ограничения, именно майката е този родител, който би
могъл да прецени кое е по-подходящо поведение, гримиране, облекло за едно
момиче, както и какви опасности и проблеми може да срещне то при неподходящо
или неприлично поведение. Бащата, въпреки че разговаря много повече с дъщеря
си, явно не е запознат с нейните прояви, станали повод за отнемане на телефона,
или ако е бил запознат не изяви по никакъв начин отношението си към тях пред
съда. Явно е, че детето говори различни неща за случващото се около него пред
родителите си, пред социалните работници и пред съда, като се стига до там, че
обвинява в тормоз съжителя на майката, а в последствие отрича това. Съдът
намира, че при тези разнопосочни изявления на детето, майката е този родител,
който по-ясно оценява поведението на детето и взема мерки да го контролира и да
му показва, че е наясно с действителното положение. За социалното обкръжение на
родителите по делото не бяха събрани отрицателни данни за нито един от тях.
При така обсъдените критерии, и независимо от
изразеното желание на детето да живее при баща си, съдът намира, че по-добър
родителски капацитет се установява при майката. До този момент тя е упражнявала
съвестно родителските права спрямо детето Д.и само обстоятелството, че детето
не приема грешките си и не разбира, че наказанията, които му се налагат, са
последица от неговото неподходящо за възрастта поведение, не следва извод, че
родителския капацитет на майката е по-нисък от този на бащата, който от своя
страна не създава проблеми на детето. Действително при бащата има редица промени
в обстоятелствата, които са значими за детското отглеждане възпитание и
непосредствен контрол на детето МД., но като краен извод, съдът намира, че
майката е родителят, който би се справил по-успешно с отглеждането на детето и
най-вече с неговото възпитание и предпазване от грешни решения на етапа, на
който се намира детето МД.. Изложеното сочи, че предявения иск на основание
чл.59, ал.9 от СК за предоставяне на родителската грижа за детето Д.на бащата,
се явява неоснователен, и промяна в упражняването на родителските права не
следва да бъде допускана. Поради
горното, предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на
делото, основателна се явява претенцията на ответницата за заплащане на
разноски от ищеца, поради което на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата заплатения адвокатски хонорар в размер
на 700.00 лв
Като взе предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.Ц., с ЕГН **********, иск на основание
чл.59, ал.9 от СК, срещу В.П.К. с ЕГН **********, за промяна на местоживеенето,
упражняването на родителските права, определяне на издръжка и режим на лични
контакти по отношение на детето Д.М.Ц.с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М.Д.Ц. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на В.П.К. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер
на 700.00 лв.
Решението може да се
обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от датата на получаването му от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: