Решение по дело №2459/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Жалбоподателят М. В. И., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [адрес], е оспорил експертно решение № 495 от 174-^то заседание, проведено на 05.12.2023г., на НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, с което частично е отменено експертно решение (ЕР) № 546 от 28.09.2023г. на ТЕЛК І-^ви състав към „УМБАЛ - Бургас“ АД, като е продължена временната неработоспобност до 28.09.2023г. и е определена нова дата на инвалидизиране – 29.09.2023г., а в частта, в която е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години (до 01.09.2025г.) решението на ТЕЛК е потвърдено.

В жалбата се твърди, че оспореното експертно решение на НЕЛК е необосновано и неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с приложимите материалноправни норми. Жалбоподателят заявява, че с медицински протокол на лекарска консултативна комисия (ЛКК) от 20.09.2023г. е бил насочен към ТЕЛК за освидетелстване за временна неработоспособност поради изтичане на разрешения му непрекъснат отпуск от 180 дни. Твърди, че с протокола на ЛКК е бил насочен към ТЕЛК за освидетелстване за временна неработоспособност, а не за трайно намалена работоспособност, каквото искане не е било заявено от И.. Според жалбоподателя проведеното в случая производство пред ТЕЛК е с правно основание чл.6, ал.4 от Наредба за медицинската експертиза и същото изисква задължително провеждане на контролен медицински преглед, какъвто не е бил направен, нито насрочван, като това изискване не може да бъде пренебрегнато чрез прилагане разпоредбата на чл.40, ал.1,т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, на която норма се е позовала ТЕЛК. Този факт е бил пренебрегнат и от НЕЛК, която въз основа на собствени констатации, но също при опорочена процедура, като не е установила липсата на извършен контролен преглед от ТЕЛК, е разрешила продължение на временната неработоспособност на жалбоподателя само до 28.09.2023г. И. счита, че определената по документи крайна дата на временната му неработоспособност (28.09.2023г.) не съответства на здравословното му състояние, в което се е намирал към този момент. Иска съдът да отмени оспореното решение на НЕЛК и да върне преписката на органа за ново произнасяне.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си К. И. и чрез представител по пълномощие адв. К., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска обжалваният административен акт да бъде отменен. Допълнително аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки (л.247-251).

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия София, редовно призован, не изпраща представител. В представени по делото писмени молби от 26.02.2024г. и 11.04.2024г., чрез процесуален представител юрисконсулт А., оспорва жалбата и развива доводи за нейното отхвърляне като неоснователна (л.44-45 и л.85). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Заинтересованите страни – Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ – Бургас“ АД, Агенция за хора с увреждания София, Териториално поделение на Националния осигурителен институт Бургас, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Бургас и Р. здравноосигурителна каса Бургас, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по съществото на спора.

ФАКТИ:

Според данните в епикриза ИЗ №20670 от 04.11.2022 г., издадена от Отделението по нервни болести към „УМБАЛ-Бургас“ АД, М. И. е бил хоспитализиран на 31.10.2022г. поради оплаквания от световъртеж, двойно виждане и залитане в неопределена посока от изминалата нощ (л.146). След проведени медицински изследвания му е поставена диагноза „Исхемичен мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“ – МКБ I63.3, КП 50.1. Н. 04.11.2022г. жалбоподателят е бил изписан от лечебното заведение с подобрение, назначена му е медикаментозна терапия и е насочен към рехабилитация в домашни условия, балнеосанаторни заведения или хосписи.

През периода от 04.10.2022г. до 23.09.2023г. на И. са били издавани 13 болнични листи за временна неработоспособност, последният от които е болничен лист №Е20232123208, издаден от „Ел Масри“ ООД за временна неработоспособност за периода от 24.08.2023г. до 22.09.2023г., диагноза „последици от мозъчен инфаркт“ (л.171).

По време на последната временна неработоспособност жалбоподателят отново е хоспитализиран поради претърпян втори инсулт (реинсулт). Съгласно епикриза ИЗ №17925/17.09.2023 г., издадена от „УМБАЛ-Бургас“ АД (л.58-59), на 13.09.2023г. М. И. е постъпил за диагностично уточняване и лечение в неврологичното отделение на болничното заведение с диагноза „исхемичен мозъчен инсулт в б.на ДСМА (басейн на дясна средна мозъчна артерия) – МКБ I63.3“. Изписан е на 17.09.2023г. с подобрение, вертикализиран с левостранна латентна хемипареза и препоръка за продължаване на лечението – амбулаторно, под контрол на невролог.

Н. 18.09.2023г. от „УМБАЛ Бургас“ АД е издаден болничен лист №20232120090 за временна неработоспособност на жалбоподателя за периода от 13.09.2023г. до 17.10.2023г. - 35 календарни дни (л.60). Издаденият болничен лист е бил анулиран поради надвишаване на 360 дни с прекъсване на отпуск за временна неработоспособност за три години назад, включително в текущата година.

Н. 19.09.2023г. И. е бил прегледан от специалист-невролог, който в съставения амбулаторен лист №23263D04F4F1/19.09.2023г. поставил диагноза „последици от мозъчен инфаркт“ и придружаващи заболявания „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ (л.61). Жалбоподателят бил насочен към ЛКК с мнение за явяване пред ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност.

Съгласно медицински протокол №80 от 20.09.2023 г. ЛКК към ДКЦ „Ел Масри“ ООД жалбоподателят е бил насочен към ТЕЛК за освидетелстване за временна неработоспособност (л.63-64).

С експертно решение №546 от 28.09.2023г., на основание чл.40, т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), първи състав на ТЕЛК при „УМБАЛ – Бургас“ АД след преглед на наличната медицинска документация (в полето „начин на вземане на решение“ е отбелязано „по документи“) извършил освидетелстване на жалбоподателя, като му определил 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години – до 01.09.2025г. (л.122). Определена била дата на инвалидизация – 23.09.2023г., от която дата лицето може да работи при облекчени условия на труд. В решението са посочени водеща диагноза – „последици от мозъчносъдова болест“ и общо заболяване – „МКБ I69 с-е след исхемичен реинсулт в БДСМА м.09 и м.10.2022г. с остатъчен дискоординационен синдром лека степен“. Експертното решение е получено от М. И. на 05.10.2023г. (л.121).

Недоволен от така постановеното решение на ТЕЛК, на 10.10.2023г. жалбоподателят е подал жалба до НЕЛК чрез Регионалната картотека на медицинската експертиза (л.120). С жалбата е поискано комисията да се произнесе за освидетелстването за временна неработоспособност на основание чл.6, ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза, според която норма когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване, отпускът се разрешава след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца при условие, че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. В постъпило на 13.10.2023г. допълнение към жалбата (л.128) И. твърди, че ТЕЛК не се е произнесла относно искането на ЛКК за освидетелстването за временна неработоспособност и не е наредила на ЛКК издаване на болничен лист за отпуск по болест за периода след 22.09.2023г., към който момент е изтекъл разрешеният му предходен отпуск за временна неработоспособност (до 22.09.2023г.).

Според епикриза ИЗ №21220 от 2023 г., издадена от отделението по Ендокринология и болести на обмяната при „УМБАЛ-Бургас „АД (л.65-67), И. отново е постъпил в болничното заведение на 31.10.2023г. по повод влошен гликемичен контрол и неврологични смущения (л.107-108). Поставена му е диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“ с неврологични усложнения и придружаващи заболявания „диабетична полиневропатия“, „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, „мозъчносъдова болест, неуточнена“ и „последици от мозъчен инфаркт“. Изписан е на 06.11.2023г. с подобрение и препоръки за хигиенно-диетичен режим и медикаментозна терапия. С медицински протокол №50 от 06.11.2023 г. ЛКК към „УМБАЛ-Бургас“ АД е насочила жалбоподателя към ТЕЛК за освидетелстване за временна неработоспособност (л.68). Н. следващия ден е издаден болничен лист №20231477228/07.11.2023г. за временна неработоспособност на И. за периода от 31.10.2023г. до 20.11.2023г., диагноза „неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения“ (л.69).

С експертно решение № 495 от 174-^то заседание на 05.12.2023г., Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, [населено място], е отменил частично експертно решение № 546 от 28.09.2023г. на Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Бургас“ АД, като е определена нова дата на инвалидизация – 29.09.2023г., а в останалите части ЕР на ТЕЛК е потвърдено (л.116-117). В мотивите на решението на НЕЛК е посочено, че последният болничен лист Е20232123208 на И. с поставена диагноза „исхемичен мозъчен инсулт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“ е за 30 дни, считано от 24.08.2023г. до 22.09.2023г. (л.171). В хода на тази временна неработоспособност жалбоподателят е получил реинсулт и по спешност е хоспитализиран в „УМБАЛ Бургас“ АД с ИЗ №17925/13.09.2023г. В заключение е отбелязано, че поради малката давност на повторния остър съдовомозъчен инцидент НЕЛК разрешава продължение на временната неработоспособност до 28.09.2023г. (денят на освидетелстването в ТЕЛК), но отменя ЕР на ТЕЛК в частта относно датата на инвалидизиране и определя нова такава – 29.09.2023г. (края на временната неработоспособност съгласно чл.70, ал.2 от НМЕ). Посочено е, че на основание чл.78, ал.2 от НМЕ лицето може да работи като служител при спазване на противопоказните условия – „психо-физическо претоварване“.

Експертното решение на Специализирания състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, [населено място] е връчено на жалбоподателя и на работодателя му - МВР дирекция „Вътрешна сигурност“, съответно на 13.12.2023г. и 11.12.2023г., съгласно представените известия за доставяне (л.33). Решението е връчено чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, ТП на НОИ – Бургас, „УМБАЛ Бургас“ АД (л.34-35).

По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза (л. 226-232), от заключението на която се установява, че според представената по делото епикриза ИЗ №17925 от Отделението по нервни болести към „УМБАЛ Бургас“ АД жалбоподателят е изписан с окончателна диагноза „Исхемичен инсулт в басейна на ДСМА“. Вещото лице посочва, че исхемичният инсулт е остро нарушение на мозъчното кръвообращение в резултат на недостатъчен приток на кръв, кислород и глюкоза към мозъка, при който настъпват необратими и обратими увреждания на мозъчната тъкан. Необратимите повреди се проявяват с трайни неврологични и/или психични нарушения. Клиничната картина и възстановяването зависят от размера, локализацията и скоростта на настъпване на инсулта, като при леките инсулти възстановяването настъпва за по-кратко време (от няколко до 6 месеца). При средно тежките и тежки исхемични инсулти възстановителният период е по-дълъг и остатъчната симптоматика е по-тежка.

В издадената епикриза от „УМБАЛ Бургас“ АД е описано подобреното състояние на жалбоподателя, който е бил изписан на 17.09.2023г. Посочено е наличие на вертикализация на пациента и остатъчна левостранна латентна хемипареза, като е дадена медикаментозна терапия за дома и препоръки за рехабилитация и амбулаторен контрол.

Според вещото лице продължителността на хоспитализацията е различна и зависи от тежестта на инсулта. Лечението и рехабилитацията продължават в амбулаторни условия, като при по-тежки остатъчни неврологични симптоми се налага хоспитализация в рехабилитационни структури.

Жалбоподателят е прекарал лек исхемичен инсулт, обосновано от липсата на общомозъчна симптоматика и остатъчна латентна хемипареза.

Вещото лице посочва, че латентната хемипареза е най-леката степен на увреждане на силата и обема на движение на крайниците от едната страна на тялото (лява ръка – ляв крак или дясна ръка-десен крак). Същата е видима при натоварване на крайниците. Според експерта лечението на жалбоподателя е следвало да продължи в домашни условия с контролни амбулаторни прегледи. Състоянието и видът на заболяването обуславят временната му неработоспособност, като в случая може да се предполага с голяма вероятност, че И. ще се възстанови в следващите няколко до 6 месеца.

При прегледа от невролога д-р Б., извършен на 19.09.2023г., обективно е установен дискоординационен синдром с нистагъм и атаксия (нестабилна походка) и хемихипестезия вляво. Хемихипестезията представлява намалена чувствителност в половината на тялото и крайниците от същата страна, която съпътства хемипарезата. Н. 20.09.2023г. на И. е бил извършен и преглед от д-р Ч., като тогава е изготвен медицински протокол на ЛКК №80, с който жалбоподателят е бил насочен към ТЕЛК за продължаване на временна неработоспособност.

Вещото лице констатира, че И. е бил лекуван и в отделението по ендокринология и болести на обмяната в „УМБАЛ Бургас“АД от 31.10.2023г. до 06.11.2023г., съгласно представената епикриза ИЗ №21220. Изписан е с диагноза „неинсулинов захарен диабет, придружен с неврологични усложнения“. Захарният диабет и хипертоничната болест са заболявания, които не започват внезапно. Обикновено се диагностицират месеци, а не рядко и по-дълго след началото им. И двете са едни от най-честите етиологични фактори за развитие на мозъчно-съдова болест и в частност на мозъчните инсулти.

При разпита в съдебно заседание вещото лице поясни, че хемипарезата на жалбоподателя е продължила кратко и е била установена, когато е бил приет с втория инсулт, като след това е бил изписан без наличие на такава. Краткият престой показва, че хипотетично би могла да се възстанови работоспособността, но не може да съществува категоричност по този въпрос, защото съдовите болести са непредсказуеми. Вещото лице посочва, че когато болен се изписва от инсулт от неврологично отделение, независимо колко тежък е този инсулт, обикновено се предлага болничен лист за 30 дни временна неработоспособност, защото в това време пациентът е неработоспособен и се изисква активно лечение и наблюдение. Друг е въпросът в какъв срок ще продължи временната неработоспособност след първоначално дадените 30 дни – това зависи от контролния преглед, който се извършва след изтичането на 30-^те дни. Вещото лице обясни, че ТЕЛК и НЕЛК често съкращават този срок: ТЕЛК го съкращава до срока на предходния болничен лист, а НЕЛК – до датата на явяване на ТЕЛК. Максималният срок, който може да даде ЛКК, е именно 30 дни след изписването, не и повече. В рамките на тези 30 дни продължава субострият стадий на инсулта, а след този срок поведението и временната неработоспособност подлежат на отделна преценка.

П. И.:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустима за разглеждане.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, съгласно разпоредбата на чл.103, ал.2 и 4 от ЗЗ, във връзка с чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ - специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза – „последици от мозъчен инфаркт“ и с оглед представените по делото доказателства за квалификацията на членовете на комисията – дипломи за завършено висше образование и за призната лекарска специалност (л.47-54).

Спазена е установената от чл.59 от АПК форма, доколкото Закона за здравето и чл.49 от ПУОРОМЕРКМЕ не съдържат специални изисквания в тази насока. Издаденото експертно решение е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по образец, утвърден от министъра на здравеопазването съгласно чл.4 от Наредбата за медицинската експертиза.

При постановяването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната му само на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл.43, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. Задължението НЕЛК да се произнесе въз основа на медицинската и друга документация е регламентирано и в чл.50, ал.1 от същия правилник. В настоящия случай специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл именно след анализ на наличната медицинска документация, съобразно разпоредбите на чл.43, т.1 и чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато от ТЕЛК процесуално нарушение, изразяващо се в постановяване на решението въз основа на съдържащите се в медицинското досие документи, без извършен клиничен преглед на лицето.

Съгласно чл.40, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ (в приложимата редакция – ДВ, бр.50 от 01.07.2022 г., в сила от 01.07.2022г.) териториалните експертни лекарски комисии могат да вземат решение само по документи без преглед на лицата, когато представената медицинска документация обективизира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и консултации.

Според разпоредбата на чл.39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ лекарите в ТЕЛК извършват преглед на представената медицинска документация и при необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи:

а) когато необходимите за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар;

б) когато наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на състоянието;

в) когато НЕЛК е отменила и е върнала експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви „а“ и „б“, както и с указания за извършване на контролни медицински изследвания;

Анализът на цитираните норми предпоставя извод, че клиничният преглед на място на лицето от ТЕЛК или назначаването на допълнителни изследвания или консултации със специалисти не са задължителни във всеки случай, а само в изчерпателно установените в закона хипотези, посочени по-горе, които в конкретния случай не са налице. Това е така, защото в приложеното по делото медицинско досие на жалбоподателя са налични достатъчно актуални медицински документи (епикризи, амбулаторни листи, данни от електромиография и от кръвни изследвания), удостоверяващи извършените прегледи и консултации от специалисти – невролози, кардиолози и специалисти по вътрешни болести, необходими и достатъчни за диагностичното и функционалното изясняване на здравословното състояние към датата на издаване на решението на ТЕЛК.

Вярно е, че в противоречие с нормата на чл.39, ал.2, т.2, буква „а“ от ПУОРОМЕРКМЕ (в относимата редакция) председателят на ТЕЛК не е уведомил жалбоподателя за това, че ТЕЛК ще се произнесе само по представената медицинска документация. Следва да се има предвид, че на И. му е била предоставена възможност да оспори постановеното решение на ТЕЛК и същото му е било надлежно връчено на 05.10.2023г. съгласно приложеното известие за доставяне (л.121). След като в случая не е било необходимо извършване на преглед на жалбоподателя и на същия е било връчено решението на ТЕЛК, то въпреки допуснатото нарушение на чл.39, ал.2, т.2, б.„а“ от ПУОРОМЕРКМЕ (изразяващо се в неуведомяването, че ТЕЛК ще се произнесе по документи), не е налице толкова съществено нарушение, което по същество би ограничило правата на жалбоподателя до степен, че същият е бил лишен от право на защита. Още повече, че това право е било надлежно упражнено от него с подаването на жалба против решението на ТЕЛК.

По приложението на материалния закон:

ЛКК, след като е констатирала, че М. И. е бил в отпуск по болест за периода от 04.10.2022г. до 22.09.2023г., т.е. повече от 180 дни непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност, на основание чл.28, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ е насочила жалбоподателя към ТЕЛК. В съответствие с нормата на ал.3 на чл.28 насочването за освидетелстване от ТЕЛК е станало с издаване на медицински протокол на ЛКК - с №80 от 20.09.2023г., по образец съгласно приложение №9 (л.123). В този протокол ЛКК е изразила мнение за продължаване на временната нетрудоспособност на жалбоподателя.

С експертно решение №546 от 28.09.2023г., на основание чл.40, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, първи състав на ТЕЛК при „УМБАЛ – Бургас“ АД след преглед на наличната медицинска документация извършил освидетелстване на жалбоподателя, като му определил 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години – до 01.09.2025г. (л.122).

Жалбоподателят твърди, че ТЕЛК не е следвало да му определя трайно намалена работоспособност, като това било сторено без да има изрично отправено искане и е в противоречие с мнението на ЛКК за продължаване на временната неработоспособност. Посоченото възражение не може да бъде споделено.

Решенията, постановени в производство по експертиза на трайно намалена работоспособност, са свързани с установяване на здравословното състояние на лицата преди и към момента на произнасянето от ТЕЛК. Съгласно чл.32, ал.1, т.3 от ПУОРОМЕРКМЕ освидетелстването на лицата по повод трайно намалената им работоспособност е в изричната компетентност на ТЕЛК и при произнасянето си тази комисия не е обвързана по никакъв начин от мнението на ЛКК, която може само да насочва лицата към ТЕЛК за съответното освидетелстване. Следователно ТЕЛК има правото на самостоятелна преценка за това какъв следва да е видът на освидетелстването.

Жалбоподателят не оспорва, че определеният от ТЕЛК процент трайно намалена работоспособност за заболяването му съответства на предвидения процент в посочените отправни точки на Приложение №1 съгласно чл.63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), според която норма установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение №1.

Съдът счита, че съставът на ТЕЛК е приложил правилно материалноправната норма на чл.62 от НМЕ, която поставя изискване видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност да се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система. Взето е предвид, че се касае за диагноза по МКБ I69 „състояние след исхемичен реинсулт в БДСМА м.09 и м.10.2022г. с остатъчен дискоординационен синдром лека степен“, съгласно представените епикризи и медицинския протокол на ЛКК. Експертната преценка за степента на установения дефицит на увреждането в предвидените диапазони е извършена въз основа на данните от медицинската документация и е израз на професионално вътрешно убеждение на членовете на комисията.

Наред с това, от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установи, че жалбоподателят е прекарал лек исхемичен инсулт (втори), обосновано от липсата на общомозъчна симптоматика и остатъчна латентна хемипареза, като лечението му е следвало да продължи в домашни условия с контролни амбулаторни прегледи. Вещото лице е категорично, че посоченото състояние на жалбоподателя и видът на неговото заболяване обуславят неговата временна неработоспособност, като с голяма вероятност може да се предполага, че И. ще се възстанови в следващите няколко до 6 месеца.

Временна неработоспособност с решението на ТЕЛК обаче не е била определена на жалбоподателя. В съответствие с правомощието си по чл.51, т.2 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска комисия е констатирала този пропуск и е отменила решението на ТЕЛК в частта относно определената дата на инвалидизация и е продължила временната неработоспособност на И. за срок от деня на последния разрешен отпуск по болест до деня на освидетелстването му от ТЕЛК, т.е. за периода от 23.09.2023г. до 28.09.2023г. (6 календарни дни).

Според обясненията на вещото лице в съдебното заседание, не може да съществува сигурност кога ще бъде възстановена работоспособността на жалбоподателя, тъй като съдовите болести са непредсказуеми. В тази връзка експертът посочи, че когато пациентът се изписва от инсулт от неврологично отделение, независимо колко тежък е инсултът, му се предлага болничен лист за временна неработоспособност в размер на 30 дни. В този период болният е неработоспособен и се изисква активно лечение и наблюдение. В рамките на тези 30 дни протича субострия стадий на инсулта, а след изтичането на този срок временната неработоспособност и състоянието на пациента подлежат на по-нататъшна преценка.

В случая НЕЛК е определила временна неработоспособност на жалбоподателя до датата на първото освидетелстване, като в решението липсват мотиви по въпроса относно възстановяване на работоспособността на жалбоподателя, а това е релевантен факт за определяне крайната дата на временната неработоспособност. В решението на НЕЛК единствено е посочено, че „поради малката давност на повторния остър съдовомозъчен инцидент, НЕЛК разрешава продължение на временната неработоспособност до 28.09.2023г. – деня на освидетелстването в ТЕЛК“. Тази констатация сама по себе си не е достатъчна и не може да се приеме за надлежно мотивиране на акта, доколкото не касае основния релевантен факт, а именно възстановяването на работоспособността на жалбоподателя. Налице е и противоречие с констатациите на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, според които независимо от формата на инсулта след прекарване на такъв, на пациента следва да се предложи болничен лист за временна неработоспособност в размер от 30 дни, още повече, че в случая инсултът е втори. Никъде в мотивите на органа, а и в административната преписка, няма аргументи защо определеният от НЕЛК отпуск по болест е само в размер на 6 календарни дни. Изясняването на този въпрос е от съществено значение, доколкото съгласно нормата на чл.14, ал.2 от НМЕ в случаите, когато след болничното лечение болният се нуждае и от домашно лечение, при изписването се издава един болничен лист от ЛКК, в който се включват дните за болничното лечение, включително денят на изписването, както и не повече от 30 дни за домашно лечение. От посоченото в мотивите на обжалваното решение, че НЕЛК продължава временната неработоспособност до деня на освидетелстването в ТЕЛК, не може да се направи извод какво точно е имал предвид органът, постановявайки съответното.

Не на последно място следва да се посочи, че в хода на настоящото производство бяха събрани доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице, според които здравословното състояние на жалбоподателя е обуславяло временна неработоспособност и за периода след 28.09.2023г. Доказано е, че И. е бил лекуван в отделението по ендокринология и болести на обмяната в „УМБАЛ Бургас“ АД за периода от 31.10.2023г. до 06.11.2023г., като е бил изписан с диагноза „неинсулинов захарен диабет, придружен с неврологични усложнения“. Според вещото лице захарният диабет и хипертоничната болест са фактори за развитие на мозъчно съдова болест и в частност на мозъчни инсулти, т.е. налице е връзка между заболяванията, за които е бил хоспитализиран. Посочените доказателства индицират факта, че работоспособността на жалбоподателя не е била възстановена към 28.09.2023г., респ. преценката на НЕЛК е необоснована.

Времето, в което следва да се разреши отпуск поради временна нетрудоспособност, определено с оспореното ЕР, е за минало време, но това съответства на изключението по чл.9, ал.1 от НМЕ, тъй като болничният лист е продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето, а не от деня, в който се установи временната неработоспособност.

При това положение решението на НЕЛК като постановено при неизяснена фактическа обстановка следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната обратно на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение. При новото произнасяне следва да се извърши преценка относно момента на възстановяване работоспособността на жалбоподателя и определянето на последващ период на временна неработоспособност, за което следва да се издаде съответния болничен лист.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, но в случая такива не са поискани.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, А. съд - Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ експертно решение № 495 от 174-^то заседание, проведено на 05.12.2023г., на НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, с което частично е отменено експертно решение № 546 от 28.09.2023г. на ТЕЛК І-^ви състав към „УМБАЛ - Бургас“ АД.

ВРЪЩА преписката на Национална експертна лекарска комисия – [населено място], за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Р България.