Решение по дело №502/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1778
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20197040700502
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №1778  / 24.10.2019г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №502 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.215 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).

Жалбоподателят „Андонови” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник” , бл.113,вх.1, ет.2, ап.4, представлявано от управителя Кристиян Димитров Андонов, е оспорил заповед № 250/05.02.2019г. на заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при община Бургас, с която му е наредено да премахне незаконен строеж „Едноетажна постройка с размери 4,20м/6,30м – Обект № 2 по схема“, изпълнен от тухлена зидария, с покрив с дървена конструкция, покрит с хидроизолационен материал, построен в поземлен имот с идентификатор 07079.653.201 по КК на гр.Бургас, представляващ УПИ ХХІ-8, кв.142 по плана на ж.к. „Меден рудник“, гр.Бургас

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и е материално незаконосъобразна. Счита, че не може да бъде сочен като възложител, защото не е собственик или лице, на което е учредявано право на строеж, нито е имал такова право по закон. Твърди, че всички строителни дейности в поземления имот са извършвани от физическите лица Ж. и К. А., от името и за сметка на собствениците на имота – А.Г. и Никола Г. – въз основа на упълномощаване с пълномощно рег. № 980 от 19.03.2012г. Сочи, че търговското дружество „Андонови“ ООД било единствено наемател на поземления имот, а договорът за наем изтекъл през 2017 година, като дружеството е разполагало единствено преместваеми обекти за този период. След като „Андонови“ ООД е било отстранено от имота, след прекратяване на наемното правоотношение, то било възпрепятствано от наемодателите да премахне изградените обекти, в това число и процесния. Възразява, че след като за обекта има издадени разрешения за поставяне на преместваеми обекти, производството по чл. 225а от ЗУТ е неприложимо, а административният орган е следвало да проведе производство по чл.57а от ЗУТ.

Жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие адвокат Р., поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед. Представя писмени бележки.

Ответникът заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Ганева, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

 

ФАКТИ:

На 19.03.2012г. жалбоподателят, в качеството на наемател, е сключил договор с А.Н.Г. и Никола Атанасов Г., по силата на който последните са предоставили на „Андонови” ООД за временно и възмездно ползване 547 кв.м - урбанизирана територия съставляваща поземлен имот с идентификатор 07079.653.201, който по предходен план представлява УПИ ХХІ-8 в кв.142 по плана на ж.к. „Меден рудник“, гр.Бургас.

В наетия поземлен имот със знанието и съгласието на наемодателите Георгиеви, дружеството изградило за собствена сметка обект „автомивка“, за ползването на който е било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация № 223/19.12.2012г.

В периода на действие на наемното правоотношение, общинската администрация издала на дружеството разрешение № ІІІзона-000699/13.06.2012г. и разрешение № ІІІзона-001228/11.08.2015г. за поставяне на шест преместваеми обекти (павилиони) в поземления имот, по одобрена схема (6 бр. х 12 м², общо 72 м²), като срокът на последното разрешение бил до 01.06.2018 година (л.54 и л.59).

Срокът на наемния договор между наемателя „Андонови“ ООД и наемодателите Георгиеви е изтекъл на 19.03.2017г. и не е било постигнато съгласие за продължаването му. Между страните започнал правен спор за стойността на подобренията, направени от наемателя за времето, през което е имал фактическата власт върху имота.

 

На 15.08.2018г. в Община Бургас е постъпила молба с вх. № 94-01-18231/4/15.08.2018г. за установяване на незаконно строителство в имота, подадена от наемодателя А.Г. (л.17).

На 11.09.2018 година, специалисти от Община Бургас извършили проверка на поземления имот с идентификатор 07079.653.201 по КК на град Бургас, представляващ УПИ XXI – 8 в кв. 142 по плана на ж.к. „Меден рудник. При проверката, след съпоставка на издадените разрешение за строеж на временен обект – автомивка и двете разрешения за поставяне на преместваеми обекти от 2012г. и 2015г. с обектите, изградени на място, служителите на общината констатирали наличието на общо пет обособени обекта, от които единствено автомивката разполагала с надлежно разрешение за строеж. Обектите са описани поотделно като са изготвени и снимки. Служителите са установили, че обект № 2 по схемата представлява едноетажна постройка с размери 4,20м/6,30м, изпълнена от тухлена зидария, покрив с дървена конструкция, покрит с хидроизолационен материал. Посочено е, че постройката е трайно свързана с терена, електрифицирана и водоснабдена и към момента на проверката се използва като магазин за цветя от „Ю-АЛ“ ЕООД, ЕИК ********* (л.15 – 16).

Във връзка с постъпилата от наемодателя Г. молба с вх. № 94-01-18231/4/15.08.2018г., служители при Община Бургас извършили на 01.11.2018г. нова проверка на поземления имот, резултатите от която са отразени в констативен акт № 76В/01.11.2018г. (л.12-13). При проверката е установено, че в поземления имот на Г. наемателят „Андонови“ ООД е изградил обект № 2 по изготвената схема, представляващ едноетажна постройка с размери 4,20м/6,30м, изпълнена от тухлена зидария, покрив с дървена конструкция, покрит с хидроизолационен материал, представляваща едно помещение, трайно свързана с терена, електрифицирана и водоснабдена. Констатирано е, че за описания обект няма одобрени проекти, разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво. Строежът е категоризиран като „пета категория“, съгласно чл.10 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовите строежи и чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Като установени нарушения е посочено, че строежът е без одобрени проекти и без разрешение за строеж, а като нарушени разпоредби – чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ.

Констативният акт е изпратен на дружеството с писмо с регистрационен индекс 94-01-18231/10/07.11.2018г. (л.10), като видно от акт за резултатите от обявяване на КА № 77В/01.11.2018г. (л.11) в законоустановения срок от страна на дружеството не е постъпило възражение срещу констатациите.

На 05.02.2019г., въз основа на изводите в констативния акт, заместник – кметът на общината, е издал заповедта, оспорена в настоящото производство. В заповедта, е възпроизведена фактическата обстановка, установена с акта, а като неин адресат е посочено „Андонови“ ООД (л. 7 - 9).

По делото е разпитан свидетелят А.Н.Г. – собственик на терена, в който е изградена процесната постройка. Свидетелят заяви, че на 19.03.2012г. той и синът му са сключили договор за наем с Кристиян Димитров Андонов за пет години за наем на 547 кв.м, от които 12 кв.м е оставил за себе си да направи павилион за сина си. Твърди, че наемателят е построил четири павилиона през 2012г. без да го пита. Посочи, че Андонов не излизал от имота с аргумента, че трябва да му се платят подобренията, за което е завел и дело. На свидетелят бе предявен договора на л.183 и л.184, като същият потвърди, че това е договорът за наем, за който говори.  

Обжалваната заповед е съобщена на управителя на „Андонови” ООД по пощата на 13.02.2019г. (л.5). Жабата сезирала съда е подадена чрез административния орган на 27.02.2019г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях.

В процесния случай заповедта е издадена от инж. Ч. К., зам.кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие” на Община Бургас. Със заповед № 490/28.02.2018г. в т.21 кметът на Община Бургас е предоставил на този заместник – кмет правомощието по издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория (л.32-34).

Оспорената заповед е издадена в нужната писмена форма. Съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването й. Издадена е след проверка, извършена на място от служители на община Бургас, след която е бил съставен констативен акт № 77В/01.11.2018г. (л.12). Констативният акт е съставен от компетентни служители, съобразно изискването на чл. 225а, ал.2 във вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ. Това са двама служители от отдел „БКСВЕ” при общината.

По изложените съображения следва да се направи извод, че обжалваната заповед е издадена при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата, регламентирана за нейното издаване.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Процесният обект има всички характеристики на „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, съобразно описанието му в атакуваната заповед и съставения КА, тъй като е трайно прикрепен и по своята същност и конструктивни особености е надземна сграда с тухлени зидове и дървена покривна конструкция. Процесният строеж е V категория съобразно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, б.а от ЗУТ, поради което правилно заповедта е издадена от зам. кмета на Община Бургас, оправомощен със заповед № 490/28.02.2018г. на кмета на Община Бургас. 

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, приложена в процесния случай от административния орган, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. От събраните по делото доказателства се установява, че за процесния обект не е издавано разрешение за строеж, както и строежът е без одобрени инвестиционни проекти. Жалбоподателят съща не твърди, че описаният в обжалваната заповед незаконен строеж притежава разрешение за строеж.

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал. 2, или на части от тях, а съгласно чл.225, ал. 2, т.2 от ЗУТ строеж или части от него са незаконни, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, поради което след като за изграждането на строежа не е издадено надлежно разрешение и същият е без одобрени инвестиционни проекти, то той се явява незаконен и подлежи на премахване.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че неправилно „Андонови“ ООД е адресат на заповедта. Събраните по делото доказателства водят до извод, че „Андонови“ ООД е именно изпълнителят на процесния строеж – обект № 2 по изготвената схема, доколкото дружеството е било наемател на имота, в който е изградена процесната постройка в продължение на пет години и в този период (през 2012г. - 2015г.) на „Андонови“ ООД са били издадени разрешения за поставяне на шест броя павилиони по 12 кв.м, за които при извършените проверки на 11.09.2018г. и 01.11.2018г. е установено, че са изградени като масивни строежи, трайно свързани с терена, сред които е и процесната сграда.

Твърдението, че физическите лица Ж. и К. А. са извършили всички строителни дейности в наетия поземления имот от името и за сметка на собствениците на имота – А.Г. и Никола Г. – въз основа на упълномощаване с пълномощно рег. № 980 от 19.03.2012г. също е неоснователно. Соченото пълномощно касае строителството на автомивка, за която беше посочено по-горе, че притежава разрешение за строеж. По делото са представени строителните книжа за автомивката. Сред тях е пълномощното и договор от 21.07.2012г. (л.73 и сл.) сключен между наемодателите и наемателите от една страна, в качеството им на инвеститори и Нина Димова в качеството на изпълнител относно ръководенето на техническите работи на обект „Временен обект-автомивка“ в имот с идентификатор 07079.653.201 по КК на гр.Бургас. Не е спорно, че процесният обект е различен от автомивка. За него няма доказателства, които да обосноват извода, че строителството му е извършено от Живко и Кристиян Андонови като пълномощници на А.Г. и Никола Г..

Неоснователно е и последното възражение на жалбоподателя, че след като за обекта има издадени разрешения за поставяне на преместваеми обекти, производството по чл. 225а от ЗУТ е неприложимо, а административният орган е следвало да проведе производство по чл.57а от ЗУТ. По делото е доказано, че предметът на заповедта е строеж. Този факт не се оспорва дори от жалбоподателя. Обектът притежава всички характеристики визирани в легалната дефиниция на строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. За това правилно административният орган е приложил процедурата за премахване на незаконни строежи, вместо тази касаеща преместваемите обекти.

Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Община Бургас следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл.144 от АПК.

Мотивиран от горното, съдът Административен съд Бургас, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Андонови” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник” , бл.113,вх.1, ет.2, ап.4, представлявано от управителя Кристиян Димитров Андонов против заповед № 250/05.02.2019г. на заместник кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при община Бургас.

ОСЪЖДА „Андонови” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник” , бл.113,вх.1, ет.2, ап.4, представлявано от управителя Кристиян Димитров Андонов да заплати на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.                

 

                                                                  СЪДИЯ: