Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……/30.01. |
Година 2019 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на десети октомври |
Година 2018 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 535 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл.45 ал. 1 т. 3 предл. второ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът М. „Д.Х.С.“ ЕООД *** твърди да е сключил с ответника Н.З.К.(НЗОК) Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 240800/24.02.2015 г.. С анекси, подписани, за да не бъде прекратен договорът с ответника при условията на чл. 59 ал. 3 ЗЗО с особено мнение, били определени стойности за месеците март-декември 2015 г. Излага довод, че при тези условия практически е лишен от възможност да договаря условията по анексите като счита за меродавен законът, задължаващ ответника да заплаща стойността на оказана медицинска помощ. За месеците април, май, юни, ноември и декември 2015 г. ищецът предоставил медицинска помощ на правоимащи лица, която счита да дължи по силата на закона. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сума в общ размер от 155 847,00 лв., включваща дейности по клинични пътеки и вложени консумативи. Ищецът претендира и обезщетение за законна лихва върху главницата за периода до 15.03.2018 г. общо в размер от 41 268,20 лв. като и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.03.2018 г., до окончателно изплащане на сумата.
В отговор по исковата молба от името на ответника НЗОК е застъпен довод, че разходите му са утвърдени със закон, което счита да е било известно на ищеца още при сключване на договора. Сочи, че макар и подписани с особено мнение, анексите информират ищеца за сумата, на която може да разчита по договора. Твърди се, че стойностите са актуализирани съобразно възможностите на Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. Счита, че определените с Приложение № 2 към договора стойности очертават лимита на отговорност на НЗОК. Застъпва теза, че с ПМС № 57 правото на свободен избор на лечебно заведение е гарантирано чрез приравняване достигнатите месечни стойности на липса на капацитет за хоспитализации. При тези условия твърди хоспитализацията да подлежи на планиране, като правото на пациентът да избере в коя болница да постъпи е гарантирано. Сочи и че случаите на спешна диагностика и лечение подлежат на отчитане и осигурено финансиране по друг ред.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. Т. от Адвокатска колегия – Стара Загора, конкретизира, че възприетите като надлимитни дейности са осъществени спрямо лица, насочени към лечебното заведение от личен лекар, съответно лица, нуждаещи се от спешно лечение или здравноосигурено лице, потърсило услугите на лечебното заведение. Излага довод, че при наличието на свободни легла в болницата няма основание да бъдат отказани прием и лечение. Навежда доводи в писмени бележки. Претендира разноски като представя списък съответно за държавна такса – 7884,61 лв. и адвокатско възнаграждение – 5500,00 лв.
Процесуалният представител на ответника юрк. П.-В.поддържа заявеното оспорване на предявените искове. Навежда доводи в писмени бележки като застъпва теза, че определеността по по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи съгласно чл. 4 ЗЗО лимитира отговорността на НЗОК до осигуреното финансиране по реда на ЗНЗОК. Счита, че заплащането на всички извършени дейности би довело до превишаване на разходната част, което счита за недопустимо.
С
оглед Определение № 3 от 19.01.2018 г. по
адм.д. № 78/2017 г., смесен 5-членен състав на ВАС настоящият състав приема, че
е компетентен да се произнесе по предявените искове. Като обсъди доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при
условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:
Страните
не спорят, а и от представения договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, изменен с анекс от 07.04.2015 г., се установява писмено
изразено съгласие от представители на страните, че ищецът, наричан в договора
изпълнител, се задължава да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени
лица по § 2 ал. 1 от Закона за бюджета на Националната З.К.за 2015 г. и на
лицата по § 7 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. по клинични пътеки от приложение към
член единствен на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Посочено е, че дейността следва да бъде
извършена съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения, ЗЗ, ЗЗО,
ЗБНЗОК за 2015 г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса
на професионалната етика и НРД за МД за 2015 г. Ответникът, наричан с договора
възложител, е поел задължение да заплаща дейностите съгласно Постановление № 94
от 24.04.2014 г. на Министерски съвет и Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г.
при условията, в сроковете и по реда, определени в Методиката за заплащане на
дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение № 2 към чл. 2 на ПМС №
94/24.04.2015 г. Съгласно чл. 20 т. 6 от договора възложителят заплаща на
изпълнителя за всеки отделен случай по клиничната пътека при условие, че
извършената и отчетена дейност е в рамките на стойностите, посочени в
приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени
продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична
медицинска помощ“. Съгласно чл. 32 от договора изпълнителят ежедневно отчита по
електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната по по договора дейност за
денонощие като всеки отделен случай следва да бъде определен (маркиран) като
такъв съответно „в рамките на стойността по чл. 42“ или като „надвишаващ
стойността по чл. 42“. Сред основанията за отхвърляне е посочено и дейност,
надвишаваща стойността по чл. 42. Според чл. 40 от договора стойността на
дейностите за болнична медицинска помощ се определя по предварително огласени
правила, заплащането е в рамките на стойностите, определени по реда на тези
правила и посочени в приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските
изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в
условията на болнична медицинска помощ“ съгласно чл. 24 ал. 4 т. 2 от НРД за МД
за 2015 г., а изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи
дейности/лекарствени продукти/медицински изделия на стойност, надвишаваща
утвърдената с приложение № 2 за съответния месец. Договорено е, че корекция на
стойностите по приложение № 2 се извършва на тримесечие, за което страните
подписват допълнителни споразумения, а съгласно чл. 40 ал. 4 от договора
разликата между стойността в приложение № 2 и отчетената стойност не може да увеличи
стойностите за следващите тримесечия. Съгласно чл. 42 ал. 1 стойността по
финансово-отчетните документи не следва да надвишава размера на определените
стойности на изпълнителя по реда на чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г., посочен в
приложение № 2, а стойности не се определят за дейностите, оказани на
здравнонеосигурени лица по § 2 ал. 1 или § 7 ал. 1 от преходните и
заключителните разпоредби на ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата с право на здравно
осигуряване, удостоверено от друга държава – членка на ЕС/ЕИП, от Конфедерация
Швейцария или съгласно двустранни спогодби. Според чл. 30 и 31 от договора
възложителят заплаща ежемесечно договорената, извършена и отчетена дейност след
проверка на предписаните документи и по реда, определен в Методика за заплащане
и договора.
С
допълнително споразмение от 06.04.2015 г. страните са посочили като приложими
за остойностяване на изпълнените дейности Постановление № 57 от 16.03.2015 г. и
приетите с него методики. Предвидено е ежеседмично възложителят да уведомява
изпълнителя за достигнато изпълнение на съответните месечни стойности. При
достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на
възложителя за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и
лечение, изпълнителят формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за
осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ. За случаите на спешна
диагностика и личение изпълнителят може да подаде към възложителя писмено
заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за
дейностите в ЕМП в приложения № 2 към договорите на изпълнителя за сметка на
стойностите за следващите месеци в размер до 5 % за съответното тримесечие или
до 5 % от стойностите за следващото тримесечие, което не се допуска през
четвъртото тримесечие. Посочено е, че при увеличение размера на стойността на
разходите за дейностите в БМП промените
в приложения № 2 се договарят между изпълнителя и възложителя в срока за
представяне на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец. Изразено
е съгласие изпълнителят задължително да спазва този ред като по изключение, при
особено тежки или сложни случаи по медицински показатели, както и случаи,
свързани с форсмажорни обстоятелства, изпълнителят писмено и незабавно
информира възложителя като мотивира очакваното заплащане. Случаите се внасят
чрез управителя на НЗОК за разглеждане от Надзорния съвет на НЗОК и от
Управителния съвет на БЛС, а решение за заплащането им се взема при наличие на
бюджетни средства.
Страните
не спорят, че определените помесечно суми в рамките на първоначално и
допълнително разпределени средства за ищеца са заплатени.
По
делото не се спори, че за процесния период – април-юни, ноември-декември 2015
г. ищецът е оказал болнична помощ на правоимащи според договора лица по
клинични пътеки. Няма и спор, че претендираната в процеса сума общо в размер на
155847,00 лв. касае предоставени здравни услуги по клинични пътеки над
договорените стойности на лица, отговарящи на заложените в договора критерии, потърсили
услугите на болничното заведение, хоспитализирани и лекувани при обещаното с
договора качество.
При
тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
По иска с правно основание
чл. 79 ЗЗД вр. чл. 45 ал. 1 т. 3 предл. трето ЗЗО
Ищецът
основава претенцията си на довод за неизпълнено от страна на ответника
задължение, произтичащо от сключен между тях договор. Договорът е признато от
закона средство за реализация на конкретен интерес, огласен при сключване на
договора. Очертаното в исковата молба съдържание на правоотношението не
разкрива особености в правоотношението между страните, дерогиращи очертания и
типичен за договорното право регулаторен механизъм.
По
делото не се спори, че ищецът е предоставил болнична медицинска помощ за
диагностика и лечение на заболявания на лица, легитимирани да я получат по
предписан от закона ред и условия. Повдигнатият
спор в процеса е ограничен до прамното значение на договорените суми като
гарантирани с бюджета на НЗОК. Ищецът счита, че предоставена услуга на лице,
легитимирано да я получи при указаните в договора условия ангажира ответника да
заплати стойността на осъществената дейност. Ответникът застъпва теза, че
законоустановената определеност на здравни дейности по вид, обхват и обем касае
и размера на разпределените средства за съответния изпълнител. Така очертаният
спор налага да бъде идентифициран интересът, обусловил сключване на договора, а
съдържанието му да бъде изведено при съблюдаване критериите на чл. 20 ЗЗД.
Настоящият състав счита, че договорът пряко обслужва интереси на трети за
правоотношението лица – ползващите се от здравни услуги.
Действително
страните са ограничили задължението за плащане до стойностно определен лимит,
очертан от предварително огласен дял за лечебното заведение. Обемът на дела на
ищеца от законоустановения и в този смисъл гарантиран ресурс с бюджета на НЗОК
е формиран на база предоставени услуги за предходната година. Както всяко
бюджетиране, така и нормативно утвърденото почива на прогноза и осигурява
финансово покритие на очаквани разходи за бъдещия период. Здравното осигуряване
обаче предполага пряк ангажимент на държавата при обезпечаване на основно
човешко право – достъпна медицинска помощ. Възниква въпросът за роля на НЗОК
при така очертаното обществено отношение и пряката отговорност на държавата при
управлението му. Регулираното от правния ред отношение предпостава участието на
носителя на конкретен, зачетен интерес и правен субект, пряко ангажиран с
реализацията му.
Процесният
договор не е средство за удовлетворяване
на пряк интерес за НЗОК, а за реализация на произтичащия от нормата на чл.
52 ал. 1 от Конституцията ангажимент за
държавата да обезпечи достъпно здравеопазване. Несъмнено на плоскостта на
планирането държавата е в правото си да формира политики и да обезпечава
финансово реализацията им. На тази основа и сключеният договор обезпечава
реализацията на пряко задължение за държавата. Персонализирайки грижата на
държавата НЗОК е овластена да разпредели планирания ресурс и да гарантира
ефективност и ефикасност при усвояването му. Това обаче не изчерпва ангажимента
на държавата в сферата на здравното осигуряване, олицетворена от НЗОК. Все в тази насока, видно и от самия текст на § 2 ДЗРЗБНЗОК
за 2015 г., в прерогативите на НЗОК е включено задължение държавното учреждение
да посредничи между държавата и изпълнителя на медицинска помощ, извършил
медицинска дейност по отношение на здравнонеосигурено
лице или лица със специфични заболявания – НЗОК извършва плащания с целево
предоставени средства от държавния бюджет извън планираните средства.
В
тази насока и нормата на чл. 52 ал. 2 от Конституцията на Република България
повелява, че здравеопазването на гражданите се финансира при условия и по ред,
определени със закон. Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗЗО НЗОК е държавно учреждение със
специфичен предмет на дейност – осъществяване на задължителното здравно
осигуряване. По силата на чл. 1 ал. 2 ЗЗО целево формираните средства се
разходват за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки,
предвидени в закона, националните рамкови договори и застрахователните
договори. По делото не се спори, че отчетените в случая дейности се включват в
обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Съгласно
чл. 2 ал. 1 изречение второ ЗЗО задължителното здравно осигуряване обхваща пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета
на НЗОК. В тази насока и чл. 22 ал. 1 ЗЗО определя бюджета на НЗОК като
основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства за осигуряване
на този пакет. Законът гарантира на здравноосигуреното лице право на избор
досежно изпълнителя на медицинска помощ – чл. 4 ал. 1 ЗЗО, а в контекста на
достъпната медицинска помощ пряко ангажира държавата
да финансира медицинската дейност, предоставена и на здравнонеосигурени лица
при нормативно очертани хипотези – чл. 82 от Закона за здравето.
Нормата
на чл. 4 ал. 1 от Закона за бюджета на Националната З.К.за 2015 г. предвижда в
рамките на обявените със закона стойности НЗОК да разпредели финансовия ресурс
като определи за всяка районна З.К.годишна обща стойност на разходите,
разпределени по месеци. На тази основа районните здравноосигурителни каси са
ангажирани да определят стойността на дейностите по договорите с отделните
изпълнители на медицинска помощ. Изпълнението на дейностите се контролира
помесечно и се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по
бюджета на НЗОК. Изпълнението на закона е възложено на органите на управление
на НЗОК, а Надзорният съвет е овластен и да приеме, съответно да огласи правила
за осъществяване на контрол и корекции на първоначално разпределените
стойности. Следователно, ролята на НЗОК е ограничена до управление на
осигурения ресурс и то с оглед удовлетворяване не на свой корпоративен интерес,
а на нуждите на лица, ползващи се от гарантирания пакет здравни дейности.
Съгласно
чл. 10 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на
стойностите по чл. 4 ал. 1 т. 1 и т. 2 и за използване на средства от резерва
по чл. 1, ал. 2, ред 1.4. от Закона за бюджета на Националната З.К.за 2015 г.,
стойностите на дейностите по договорите с изпълнителите на болнична медицинска
помощ подлежат на изменение с оглед неусвоените
средства в рамките на тримесечие според отчетените дейности от всички
изпълнители, актуална информация за дейността им, евентуални промени в цените
на медицинските дейности и актуалния размер на средствата по съответните
бюджетни подпараграфи за здравноосигурителни плащания. Тези промени се
отразяват в Приложение № 2 към индивидуалния договор за оказване на болнична
медицинска помощ.
Според
чл. 21 от Методика за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ
(Методиката), в сила от 20.03.2015 г. стойностите
на дейностите се определят съгласно чл. 4 от Закона за бюджета на Националната З.К.за
2015 г. и приетите правила от Надзорния съвет на НЗОК и са неразделна част от
индивидуалните им договори, идентифицирани като приложение № 2. Ежеседмично РЗОК уведомява
изпълнителя на болнична медицинска помощ за достигнатата стойност като
изравняването й с предвидената в
Приложение 2, води до изчерпване на капацитета за хоспитализации.
Както
всяка бюджетно обезпечена функция и закупуването на здравни дейности по смисъла
на ЗЗО предпоставя необходимост от планиране и контрол за ефективно усвояване
на обективно ограничен ресурс. От тази гледна точка финансовият план и
предписаните от закона правила са безусловна предпоставка за извършване на
финансово обезпечените плащания. Повдигнатият в случая спор не касае социалното
право, произтичащо от чл. 52 ал. 1 от Конституцията на Република България и
дефинирано от Конституционния съд с Решение №
2 от 22 февруари 2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. Настоящият
състав не поставя под съмнение извода, че реализацията на социалното право по
чл. 52 ал. 1 от Конституцията зависи изключително от потенциала на държавата да
осигури финансово тази дейност. Следва да се отчете и фактът, че така
формираният извод от Конституционния съд е в контекста на поставено под въпрос
съответствие на преценката на Народното събрание с предписаните от
Конституцията правила при разпределяне
на достъпните за държавата средства за нуждите на здравното осигуряване. Съдът
изрично обуславя ограничението до определени
по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Изрично също така е
посочено, че становището дали планираните средства са достатъчни е плод на
управленско решение, което предполага преценка по целесъобразност и
следователно остава извън обхвата на съдебния контрол. С други думи, утвърдена
е властта и отговорността на законодателната власт да приоретизира
социалнозначимите въпроси и на тази основа да разпределя публичния финансов
ресурс за обезпечаване решаването им. В рамките на допустимата и осъществена проверка
за съответствие на основния закон обаче Конституционният съд е заложил като неизменен
критерий принципа на равенство,
разбиран като еднакво отношение на закона към едни и същи лица, равни от гледна
точка на действащото право и с оглед целите на правното регулиране. Прието е,
че в контекста на обективно ограничените
средства законът не предвижда правило, игнориращо този принцип.
При така
очертаната регулаторна рамка възниква въпросът дали разпределеният според
правилата планиран ресурс определя границата на отговорност на НЗОК. Самият Закон
за бюджета на НЗОК за 2015 г. не предписва такъв ефект, а в контекста на
конституционосъобразност настоящият състав не намира основание подобно значение
да бъде извлечено по тълкувателен път. Както е посочено и в цитираното решение на
Конституционния съд принципът на равенство, прогласен с чл. 6 ал. 1 от Конституцията на Република България, предполага да се държи сметка за общата законова рамка, касаеща
конкретна сфера на обществените отношения. В тази насока еднозначно е
идентифициран указаният с чл. 5 т. 5 от Закона за здравното осигуряване принцип
на равенство за здравноосигурените лица при ползването на медицинска помощ.
Това ще рече, че при възникнала необходимост всяко задължително здравноосигурено лице е в правото си да се ползва от определен по вид, обхват и
обем пакет от здравни дейности – чл. 4 ал. 1 ЗЗО. Предвид
ограничения ресурс определеността е неизбежна, но и за да осигурят в пълнота
социалното благо – достъпна медицинска помощ, нормативно очертаните критерии
осигуряват яснота по въпроса на какви
услуги според естеството си (по вид),
при какви заболявания (по обхват) на
кои от необходимите дейности, съответно в каква степен на финансово покритие (по
обем) може да разчита
здравноосигуреното лице. При положение, че законът не признава на
здравноосигуреното лице дял от формирания фонд, а възможност да се ползва от предварително обявен пакет от услуги,
размерът на финансовия ангажимент за държавата не е меродавен. Стойностно
определеният лимит по необходимост придава значение на правилото първият по
време е по-силен по право, което, обаче противоречи на принципа на равенство
равенство при задължителното здравно осигуряване. Дори нещо повече, самият Закон
за бюджета на НЗОК за 2015 г. изрично овластява Надзорния съвет та НЗОК да
използва преизпълнението в приходната част на бюджета от здравноосигурителни
вноски и неданъчни приходи за допълнителни здравноосигурителни плащания над
утвърдените разходи – § 1 от Преходни и Заключителни разпоредби на ЗБНЗОК за
2015 г. Следователно нито финансовият план, нито специалният Закон за здравното
осигуряване не предписват бюджетната рамка като предел на отговорността на
държавата при обезпечаване достъпа до покрития от НЗОК пакет от услуги. Ето
защо настоящият състав не споделя тезата, че разходната част на приетия бюджет определя
лимит за отговорността и на НЗОК – учреждение, персонифициращо държавата в
дейността по управление на целево формирания ресурс, към изпълнителите на
болнична помощ. Предвидената възможност за дофинансиране на здравните дейности
еднозначно окроява приоритетното значение на проявила се необходимост пред
съблюдаването на бюджетното предписание.
Липсата на
изрична норма в ЗБНЗОК, ангажираща държавата спрямо здравноосигурените лица при
изчерпване на планирания ресурс не я освобождава от отговорността, прокламирана
с чл. 52 ал. 1 от Конституцията на Република България. В контекста на дължимото
равенство всеки нуждаещ се от медицинска помощ следва да има равна възможност за достъп до пакета от
здравни дейности и при равни условия –
гарантирано плащане с публични средства или по нормативно предписан друг ред,
осигуряващ достъпност на здравната услуга, основани на избора на пациента (в този смисъл и Решение № 8 от 2 април 1998 г.
по конституционно дело № 3 от 1998 г. на Конституционния съд). При положение,
че за здравнонеосигурените лица достъпът до здравна помощ е гарантиран при все,
че не участват в нормативно предписания механизъм за формиране на целевия фонд,
няма причина от тази възможност да бъдат лишени здравноосигурените лица, чиято
нужда се е проявила след изчерпване на целево предписаните средства.
Показателно в тази насока е и правилото на чл. 23 ал. 2 ЗЗО. Нормата на чл. 91
от Закона за публичните финанси изрично регламентира подход за финансово
обезпечаване при недостиг като нито буквата, нито смисъла на закона позволяват
ограничаване на тази възможност до съставения финансов план. Следователно,
държавата е създала на ниво закон нужната регламентация, гарантираща финансовия
й ангажимент към прогласеното право на равно третиране на здравноосигурените
лица. Оттук логично следва и извод, че отчитайки очертаното от Конституционния
съд разбиране за съотнасяне на закона, очертаващ финансовата рамка за
календарната година с установения в чл. 5 т. 5 от Закона за здравното
осигуряване принцип на равен достъп, незащитим от юридическа гледна точка е
поддържаният от ответника довод за лимитиран ангажимент на НЗОК спрямо
изпълнителите на болнична медицинска помощ до индивидуално договорените средства.
Освен това, според
§ 1 т. 2 ДРЗЗО пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК включва
определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за
лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички
здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в
Националния рамков договор. Националният рамков договор не е в състояние да
регламентира валидно обществените отношения, насочени към финансиране на
здравеопазването, а съставлява средство за обезпечаване ефективността и
ефикасността на бюджетно финансираната общественозначима дейност. В този смисъл
държавата идентифицира социалнозначимите дейности, осъществяването на които
поема да осигури финансово, а Националният рамков договор детайлизира
регламентацията на отношенията между финансиращата институция и частноправните
субекти, ангажиращи се да предоставят обещаната медицинска помощ. Този документ
също нито овластява изпълнителя на медицинска помощ при изчерпване на
договореното финансиране да откаже да предостави поискана помощ качествено и в
пълен обем, нито го ангажира да поеме финансовата тежест от предоставената
услуга без финансово покритие.
С оглед
нормата на 3 ал. 2 от Закона за нормативните актове регулаторният потенциал на
акт, издаден по силата на предписана със закон необходимост, е ограничен до
детайлизиране на обществени отношения, поддаващи се на трайна регламентация.
Както бе посочено вече по изричен текст на чл. 52 ал. 2 от Конституцията
огласеното с предходната алинея достъпно здравеопазване се регламентира със
закон. Очевидно отчитайки това принципно установено задължение за държавата нито
Методиката, нито издадените от Надзорния съвет на НЗОК правила не дефинират постулат,
ангажиращ изпълнителя на болнична медицинска помощ да финансира услуга от пакета
на здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Още по-малко подобен извод
може да бъде изведен по тълкувателен път.
В контекста на
ангажимента на държавата да обезпечи равнопоставеност при гарантирания от нея
достъп до медицинска помощ и по силата на договора НЗОК е в състояние в реално
време да наблюдава потреблението на услуги, включени в обхвата на
задължителното здравно осигуряване. Възложеното със закон задължение да
управлява целевите средства изключват нуждата ищецът да инициира процедура за
промяна на Приложение № 2. Освен, че при договорения механизъм за комуникация изпълнителят
обективно е лишен от възможност да прецени дали и доколко някой от останалите
изпълнители не е изчерпал заделените му при разпределението средства, няма
разумна причина да сезира НЗОК за очевидното – превишение на реално предоставените
услуги на и формирана стойност над планираните средства за съответния месец. Както
бе посочено вече основание за ищеца да получи плащане не е разпределеният му
ресурс, а качествено извършената и надлежно отчетена медицинска дейност. Няма
разумна причина утвърденото в частноправните отношения правило, че липсата на
пари не освобождава от отговорност длъжник в разменното правоотношение да плати
за удовлетворения му интерес, а държавата да се освободи, ограничавайки
отговорността си до размера на предвидения бюджет. След като от частноправният
субект се очаква да подходи отговорно при поемане на задължения и да стори
необходимото, за да ги изпълни надлежно, държавата също дължи да стори
необходимото, за да осигури обещаното – достъпна медицинска помощ за всеки
нуждаещ се. Няма разумна причина държавата да се счита освободена от
отговорност спрямо изпълнителя, осъществил обещаната от нея и финансово
обезпечена чрез бюджета на НЗОК медицинска помощ. Понеже законът възлага на
държавата да обезпечи финансово определен вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, нормата на чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. определя за меродавен именно
бюджетът на НЗОК. Бюджетът очертава обещаните средства, без обаче да лимитира
отговорността на НЗОК, опосредяваща отношението между държавата – пряко
ангажирана да обезпечи достъпно здравеопазване и лечебните заведения –
частнотправни субекти, поели задължението да го осигурят организационно.
Несъответствието между очаквания финансов ангажимент и наложилия се в рамките
на изпълнение на бюджета пряко ангажира държавата да осигури необходимия
ресурс.
Бюджетната
дисциплина задължава разпоредителя с публични средства да се съобрази с
предоставения му ресурс без обаче да го освобождава от отговорност към
адресатите на делегираната му държавническа функция. Ето защо адекватното
управление и на публичните средства предполага непосредствен ангажимент на
управляващия ги орган за своевременно посрещане на нуждите, недооценени в
процеса на съставяне на финансовия план. С тази практика именно може да бъде
обяснено и правилото на чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г. изрично ангажиращо
органите на управление на НЗОК (натоварени с изпълнението на закона съгласно §
12 ПЗРЗБНЗОК) периодично да анализират, а при необходимост и да коригират
разпределените суми в рамките на предвидените с бюджета средства за НЗОК при
предварително утвърдени процедурни правила (чл. 4 ал. 4 ЗБНЗОК). Въпрос на
държавна политика остава анализът на причините за явилото се несъответствие и
предприемане на необходимите действия за преодоляването им в разумни срокове.
Делегираните
функции на районните здравноосигурителни каси да разпределят заделената за
всяка от тях част от целево предвидените средства е предпоставка за отчитане на
специфичните нужди и реален способ за непосредствен контрол върху подотчетната
дейност. На плоскостта на планирането и в резултат на предходно констатирано
потребление на услугите РЗОК е в състояние да предположи нуждите за следващ
времеви период. По делото не се спори, а и от доказателствата се налага извод,
че в рамките на календарната 2014 г. ищецът е организирал ремонт, довел до
ограничаване на приема. За това ограничение НЗОК е информиран още през 2014 г.
По делото не се спори, че при разпределяне на ресурсите е отчетен обемът от
услуги, предоставен от лечебното заведение за календарната 2014 г. без да бъде
отчетен обективно ограниченият обем на дейност. Липсата на индивидуален подход
поставя ищеца в по-неблагоприятно положение спрямо изпълнителите на болнична
медицинска помощ, осъществявали медицинска дейност в обичайния й обем.
Доколкото обаче това е резултат на несъвършенство на нормативни правила, не е в
състояние да обоснове договорната отговорност на ответника.
Извън
хипотезата на първоначално разпределение оползотворяването на обективно
ограничения финансов ресурс изисква пренасочване на планираните, но неусвоени
средства за закупуване на реално предоставена медицинска помощ, покрита от
системата на задължителното здравно осигуряване. В тази насока и законът визира
тримесечния период като достатъчен за преценка необходимостта от корекция на
разпределения бюджет в рамките на предвидените средства на национално ниво и
преразпределянето им.
По силата на
чл. 45 ЗЗО ответникът дължи да закупи договорената и оказана медицинска помощ
на задължително здравноосигурени лица, което задължение еднозначно е
възпроизведено и в самия договор – чл. 18 ал. 1 т. 1. По делото не се спори, че
процесните суми произтичат от предоставена медицинска помощ на осигурени лица и
касаят покрити от системата за задължителното здравно осигуряване дейности. При
положение, че липсва закон, който да възлага в тежест на изпълнителя на
медицинска помощ да обезпечи финансово извършването на гарантирания с публични
средства пакет от здравни дейности, това не може да стане с подзаконов
нормативен акт. Ето защо и правилото по чл. 21 от Методиката, приравняващо
планираните стойности на капацитет за хоспитализация, не е в състояние нито да
ограничи правото на здравноосигуреното лице да получи своевременна и адекватна
медицинска помощ, нито правото на ищеца като изпълнител на болнична помощ да бъде
възнаграден за предоставена здравна услуга. По изложените съображения съдът
приема, че законът не лимитира отговорността на НЗОК при посрещане разходите за
предоставена медицинска помощ на здравноосигурени лица.
Възниква
въпросът дали сключеният договор е в състояние да лимитира отговорността на
НЗОК при разплащанията за извършена медицинска дейност към нуждаещи се
задължително здравноосигурени лица.
Както бе
посочено вече договорът е средство за реализация на конкретен, зачетен от
правния ред интерес. Всяка от страните по договора постига желаното при
сключването му, когато удовлетвори заявения интерес на насрещната страна чрез
изпълнение на поетото от своя съществено задължение. Правилото на чл. 20а ал. 1 ЗЗД придава на договора силата на закон за страните, доколкото те са свободни
да преценят дали да встъпят в правната връзка, за да постигнат желания резултат
и съответно при какви условия да се обвържат – какво са готови да направят, за
да получат желаното. Ответникът НЗОК обаче не е свободен в преценката си дали
да сключи договор, а дължи да стори това, когато изпълнителят на болнична
медицинска помощ докаже потенциал да осигури качествена медицинска помощ. Стана
дума също така, че самият договор се сключва, за да бъде осигурен в крайна
сметка интерес на трети на договора лица, нуждаещи се от описана в договора помощ.
Изрично е посочено и че НЗОК се задължава да заплаща изпълнената при тези
условия медицинска дейност при указани по вид, обхват и обем дейности и
единична цена. Според чл. 27 от договора НЗОК заплаща и медицинските изделия до
съответните стойности, посочени в Списъка, когато същите са предвидени и
вложени при изпълнение на определени клинични пътеки от приложение № 16 към НРД
за МД за 2015 г. Следователно, договорът
се явява средство за ангажиране на лице, разполагащо с потенциал да осигури
услугата и изразило готовност да обезпечи организационно основното и поради
тази причина неотменимо право на гражданина за достъпно здравеопазване. Поради
тази причина и законът очертава предметните рамки на договора между НЗОК,
представлявана от РЗОК и съответния изпълнител на медицинска помощ (чл. 58-62 ЗЗО). Същевременно разпределението на целево формираните средства, отредени от
държавата за реализация на законоустановеното благо от една страна ангажира
НЗОК да се увери, че се използват целево, а от друга – обособеният финансов
ресурс осигурява финансово ангажимента на откликналия изпълнител на медицинска
помощ на идентифицирана нужда. Съдържанието на сключения договор в контекста на
чл. 20 ЗЗД следва да бъде изяснено при съобразяване на очертаните насрещни
интереси. Именно защото НЗОК участвайки в договорното правоотношение отстоява
не свой, а чужди интереси – обществения като контролира целесъобразното
разходване на публични средства и частния – за обезпечаване качествена
медицинска помощ на нуждаещи лица, не разполага с правомощие да преурежда
нормативно регулираното обществено отношение при нормативно очертано
съдържание.
Освен това самият
договор не съдържа клауза, която да задължава ищеца като изпълнител на болнична
медицинска помощ след изчерпване на лимита да поеме обективно необходимите
разходи за лечение на здравноосигурени лица. Мълчанието по този въпрос би било
меродавно, ако подобен смисъл произтича от вложената в договора воля,
дефинирана според правилата на чл. 20 изр. първо ЗЗД. Възложителят не е дефинирал
това положение като свое изискване към изпълнителя. Въпросът обаче пряко
рефлектира на заявения от изпълнителя негов интерес – да бъде възнаграден за
качествено предоставена услуга. Ето защо невъзможен е извод за съгласувана воля
ищецът да поеме стойността на предоставена медицинска помощ на указани с
договора правоимащи лица. Липсва и указание, че действието на договора е
ограничено до усвояване на предвидените средства. Напротив, изрично е
предвидена възможност за промяна на определените суми и заплащане на дейности,
предходно определени като надлимитни. Клаузата,
че плащането е предпоставено от наличие на бюджетни средства не изключва задължението
за предоставяне на медицинска помощ, а обуславя насрещното задължение от целево
предвиден ресурс. Следователно ясно е изразена волята на ответника, че няма
да извърши плащания извън обещаните, съответно предоговорени лимити. Оттук
обаче по никакъв начин не следва извод, че отговорността на ответника е
лимитирана от бюджета.
Според описаните
задължения за изпълнителя с процесния договор ищецът като изпълнител на
медицинската помощ по смисъла на Националния рамков договор, дължи да осъществи
здравната дейност в определен обем със съответната клинична пътека. Пак според
сключения между страните договор – чл. 8 ал. 1, ищецът оказва помощ по клинична
пътека на здравноосигурено лице, на което е издадено „Направление за
хоспитализация“, а съгласно чл. 11 т. 1 се задължава да осигурява
непрекъснатост на болничната помощ по клиничната пътека и да преведе пациента
към друго лечебно, ако в хода на изпълнение на медицинските дейности констатира
дефицити, препятстващи достигане на очаквания резултат от клиничната пътека –
чл. 14 ал. 1 от договора. Следователно, самият договор определя като съществен
и за двете страни интересът на нуждаещото се от медицинска помощ здравноосигурено
лице. Това тълкуване удовлетворява и предписаната със закон цел на договора – постигане
на качествено лечение при осигурена възможност за контрол досежно начина на
използване на целевите финансови средства. След като по силата на договора
трети ползващи се от него лица са получили уговорената от ответника и обещана
от ищеца услуга, възниква въпросът за чия сметка това следва да стане.
На
законоустановеното право на осигуреното лице да избере лечебното заведение –
чл. 4 ал. 1 ЗЗО, съответства задължението на изпълнителя на медицинската помощ
да го приеме. В тази насока и чл. 31 т. 1 от Националния рамков договор
обвързва изпълнителя да му осигури необходимата медицинска помощ. При
положение, че законът освобождава осигуреното лице от задължението да заплаща
за здравни дейности, включени в гарантирания от НЗОК медицински пакет, а
изпълнителят на медицинска помощ дължи да приеме потърсилото го лице,
осъществената дейност не почива на свободната преценка на изпълнителя на
медицинска помощ. Меродавна се явява нуждата на здравноосигуреното лице. Установените
правила и със сключения между страните договор изискват от ищеца ежедневно да
отчита оказаната за денонощие дейност без оглед на обстоятелството дали се включва
в договорения лимит или го надвишава – чл. 30 ал. 4. Надвишеният лимит
предполага различен ред за отчитане (чл. 33 от договора). Следователно,
съблюдаването на бюджетната дисциплина овластява РЗОК да вземе решение за
плащане в оперативен порядък в рамките на делегирания й бюджет. Отчетената
медицинска помощ над планираните разходи обаче предполага друг ред за заплащане
– след решение на Надзорния съвет на НЗОК (чл. 42 ал. 4 от договора). Приложението
на този договорен ред се основава на осъществена дейност въпреки изчерпания
лимит. Това решение, предвид и безусловното задължение на изпълнителя да
предостави услуга, поискана от здравноосигурено лице, когато е включена в гарантирания пакет, отдават
определящо значение на нуждата от медицинска помощ, а не на договорената
финансова рамка.
Дори
хипотетично да се приеме, че изпълнителят е бил длъжен да идентифицира усвояването
на планираната сума като възприета от възложителя цел на договора и целено игнориране
нуждата на здравноосигурено лице, потърсило помощ след изчерпване на лимита,
подобно тълкувание лишава от предмет договора за периода от време от момента на
достигнатия лимит до началото на следващия календарен месец с осигурено
финансиране. Освен, че при подобен подход обезсмисля изрично утвърдено с договора
изискване, влиза в пряко противоречие с правото на задължително
здравноосигурените лица да разчитат на достъпна медицинска помощ. Достъпността
е предпоставена от информираност за здравноосигуреното лице за лечебното
заведение, гарантиращо му получаване на дължимата услуга. Този съществен
интерес е предопределен от трайност в отношението между НЗОК и изпълнителя на
болничната медицинска помощ и очевидно не би могъл да бъде осигурен при отказ
поради изчерпан лимит. В тази насока и самият договор предвижда задължение за непрекъснатост
на дейността – чл. 5 т. 8 и 9 от договора.
Ищецът е
обвързан от договор да предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК. Произтичащият от закона ангажимент за НЗОК не е обвързан с
броя на лицата, потърсили медицинска помощ. Гарантираният обем, видно и от
съдържанието на договора, е очертан от определени заболявания. Принципът на
равнопоставеност, на който се основава задължителното здравно осигуряване – чл.
5 ал. 5 ЗЗО изключва възможността от здравноосигурено лице да се изисква
плащане за покрита от пакета медицинска помощ (изрично е посочено и в чл. 5 т.
10 от договора), а възлагането на разходите в тежест на изпълнителя противоречи
на произтичащата от самия договор обща воля и на добросъвестността. Поддържаното
и в процеса очакване на ищеца, че предоставената медицинска помощ ще бъде
заплатена при договорените цени, очертава зачетен от правния ред интерес за ищеца
да участва в договора. Ако се приеме тълкуването, че този негов интерес е
предопределен от приспадащата му се според Приложение № 2 част при разпределяне
на общия бюджет, предвид нормативно утвърдената забрана да събира суми за
обещани на здравноосигурените лица здравни дейности, оказва се принуден от
договора да осъществява дейност, бидейки лишен от възможността да реализира
принципно признато му право да изиска плащане от пациента.
При тези
съображения настоящият състав счита, че логично произтичащият от договора
смисъл, съответстващ в пълнота и на законовата рамка, се явява гарантирана за
лечебното заведение възможност да разчита и в този смисъл да планира дейностите
си при ангажимент да предостави идентифицираната в договора медицинска помощ на
всяко нуждаещо се здравноосигурено лице.
По делото не
се спори, че ищецът не е спазил поетия с анекса от 06.04.2015 г. ангажимент да
планира за следващ момент поискано лечение, което не налага спешна намеса
според медицинските критерии. Това обстоятелство обаче не освобождава НЗОК от
задължението да заплати обещаната цена. Несъмнено реализацията на
конституционно утвърденото социално право на достъпно здравеопазване предполага
осигурен финансов ресурс. На тази нужда е призван да откликне и ЗБНЗОК.за 2015
г. Нормативно установената бюджетна рамка и основаният на нея договорно скрепен
лимит на финансово обезпечени дейности са предпоставка за регулярно усвояване
на обезпечения от държавата ресурс за финансиране на предполагаемите дейности –
арг. и от чл. 23 ал. 3 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната
медицинска помощ в сила от 20.03.2015 г.(Методиката). Без съмнение издадените
актове, установяващи реда за разходване на бюджетни средства и детайлизиращи в тази насока отношенията между
НЗОК и ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ, са предназначени да
осигурят общественополезен резултат – своевременно заплащане стойността за
реално предоставена услуга. Изчерпването на осигурения ресурс обаче поражда
единствено неяснота за момента на дължимото плащане.
Създаденият
механизъм за формиране на листа на чакащи е в състояние да осигури интереса на
изпълнителя да разчита на обещаните му средства, но не е годен да гарантира
адекватна грижа към потърсилите медицинска помощ, чийто интерес и според
произтичащата от процесния договор обща воля е водещ. При обективно ограничен
ресурс отложеното лечение би ангажирало средства за следващ период, лишаващо от
своя страна възможността да бъдат посрещнати нуждите на реално обслужени лица.
В контекста на
управление на обективно ограничените средства лечебното заведение дължи да
съобрази подлежащите на планиране дейности с текущите си ангажименти. От тази
гледна точка неоправдано е приемането на пациент, чието състояние не налага
спешна намеса при положение, че за текущия месец лимитът е изчерпан. НЗОК е в
правото си да откаже плащане за отчетените дейности в рамките на съответния
месец в разрез с очертаните правила. Разпределените помесечно средства
обезпечават възможността за изпълнителя на болничната помощ да отложи
медицинските дейности за следващия месец, за да се получи плащане при обещаните
условия – до 30-то число на месеца, следващ отчетената дейност. Въпрос на приоретизиране
на интереси от страна на ищеца остава дали ще се възползва от така договорения
механизъм и ще отложи медицинска услуга за следващ момент или при изчерпан
лимит ще предпочете да оползотвори наличния материален и експертен потенциял като
предостави очакваната услуга на поискалото здравноосигурено лице, разчитайки на
последващ ангажимент от страна на държавата да осигури допълнително
финансиране, за заплащане на договорените единични цени. От тази гледна точка предприетата
от ищеца организация по извършване на необходимите здравни дейности при все, че
плащането не му е гарантирано в указаните с договора срокове за ежемесечни
плащания, е израз на споделен от лечебното заведение ангажимент на държавата да
осигури своевременно ефективно здравеопазване.
От друга
страна според чл. 81 ал. 2 т. 1 от Закона за здравето своевременността на
медицинската помощ обезпечава прокламирания достъп до квалифицираната услуга.
Законът за здравното осигуряване ангажира изпълнителя при преценка за този
критерий да се води от добрата медицинска практика – чл. 46 ал. 3. При все това
обаче липсва обективна гаранция, че направената преценка към момента на
явяването ще запази констатираното състояние до момента на планирания прием.
Ищецът е в правото си предоставяйки своевременно поискана медицинска помощ да
очаква заплащането й както при договорените условия, така и с оглед утвърдената
възможност за корекция с чл. 4 ал. 3 ЗБНЗОК за 2015 г., ангажираща Надзорния
съвет на НЗОК да съобрази изпълнението на бюджета на национално ниво и да
преразпредели неусвоените средства за заплащане на оказаната правна помощ –
така изрично и чл. 10 ал. 2 от Правила за условията и реда за определяне и
изменение на стойностите по чл.4, ал.1, т. 1 и т.2 и за използване на средства
от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4. от Закона за бюджета на националната З.К.за
2015 г.
Израз на държавната
политика в сферата на здравното осигуряване са и подбора на модел за финансиране
на дейността, съответно определяне степента на участие на осигурените лица при
обезпечаване на необходимия ресурс. Стана вече дума, че самият ЗБНЗОК за 2015
г. не лимитира отговорността към изпълнителите на медицинска дейност, Законът
за здравното осигуряване – чл. 23 ал. 2, изрично регламентира ред за
преодоляване недостиг на средства при все, че предвижда бюджетното
осигуряване.на НЗОК. Законът за публичните финанси също така предвижда
възможност за преразглеждане на финансовия план и осигуряване на необходимите
средства – арг. от чл. 119 ал. 1. Именно защото държавата дължи да осигури
достъпно здравеопазване, а ответникът – да осъществи държавната политика, управлявайки
целево предвидените публични средства, финансовият план не е в състояние да лимитира
отговорността за плащане.
Дори да се
приеме, че предвидените със ЗБНЗОК за 2015 г. средства за преразпределение съответно дофинансиране на дейността са
изчерпани, предложеното от процесуалния представител на ответника тълкуване, че
Приложение № 2 определя границата на отговорност на НЗОК, не може да бъде
споделено. Като страна по сключения договор НЗОК дължи да опосреди отношенията
между държавата, гарантираща достъпа до медицинска помощ и изпълнителя на тази
специализирана дейност. При положение, че еднозначно произтичащата от договора
цел на процесния договор е финансовото обезпечаване на медицински дейности, а
не усвояването на планираната сума, основание за задължението за плащане се
явява предоставената здравна услуга. Ето защо осъществена медицинска дейност в утвърдения с НРД обем и качество и при
изчерпана финансова обезпеченост ангажира ответника да заплати договорените
единични цени. Следователно на общо основание приложимо е правилото на чл.
81 ал. 2 ЗЗД – ограничените финансови възможности не обосновават отпадане
отговорността на длъжник в правоотношението да плати дължимото за
удовлетворяването на обявения при сключването на договора интерес. Ако
длъжникът в частноправното отношение отговаря макар и да не разполага с
възможност да престира, няма причина ответникът да се счита освободен от
отговорност при реализация на делериганата му от държавата функция по силата на
договора. Още повече, че управителният му орган е в състояние да допринесе за формиране
на политиката за финансово обезпечаване на дейността. Възлагането на
финансовата тежест за предвиден от закона пакет от медицинска помощ върху върху
частноправният субект – лечебното заведение противоречи на чл. 52 от Конституцията на Република България.
По изложените
съображения и в обобщение настоящият състав приема, че правилното разрешаване
на повдигнатия спор налага да се държи сметка за обезпечения от закона и
доразвит в договора интерес – предоставяне на определена по вид, обхват и обем
медицинска помощ на здравноосигурени лица. Конституцията вменява в тежест на
държавата финансовото обезпечаване на достъпно здравеопазване и гарантира равен
достъп до очертания от държавата пакет от дейности за всички нуждаещи се
здравноосигурени лица посредством създаденото със закон учреждение – НЗОК. Държавата
не разполага с правен механизъм да ограничи финансовия си ангажимент при
обезпечаване на конституционно гарантирано право нито пряко, нито косвено,
лимитирайки отговорността на НЗОК. Такова ограничение не произтича и от смисъла
на договора, детайлизиращ законоустановената рамка на правоотношението,
насочено към интереса на трети нему лица. По тези съображения настоящият състав
не споделя съдебната практика, на която ответникът основава позицията си по
съществото на спора. Ето защо предявеният иск за заплащане на възнаграждение над
определения лимит за предоставена медицинска помощ за периода април, май, юли,
ноември и декември 2015 г. в общ размер от 155847,00 лв. е основателен и следва
да бъде уважен в предявения размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно
чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД закъснялото изпълнение предполага дължимото да
бъде престирано ведно с обезщетение за забава. Законът установява необоримо
предположение, че неизпълненото в срок парично задължение поражда вреда като
утвърждава и механизъм за определяне размера на обезщетението – чл. 86 ЗЗД.
Както бе посочено вече установеното вземане не се включва в детайлизираните
правила за обещаното регулярно плащане, поради което договореният срок за
плащане не е меродавен.
Понеже
средство за изпълнение на това задължение са реално обезпечени средства,
обективно е необходимо време за предприемане на предписаните от закона
действия, предпоставящи разходване на публични средства. Възприетият с договора
тримесечен период за преоценка възможностите за преразпределение на средствата
обосновава разумно очакване въз основа на ежедневно получаваната информация за
реално предоставените услуги НЗОК да предприеме необходимите действия било за
преразпределяне на неусвоени средства, било за ангажиране на нормативно
предписаните допълнителни източници при изчерпване на предоставения ресурс. Следователно,
едва изтеклото календарно тримесечие създава предпоставките за преценка на
източниците за осигуряване на необходимите средства за надлимитните здравни
дейности. Настоящият състав счита, че при липса на нормативно предписано
правило пряко приложение следва да намери Директива 2011/7/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне
на плащането по търговски сделки. НЗОК – възложител по силата на договора, е
публичноправен орган по смисъла на чл. 1 б. „а“ от Директива 2004/17/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година – юридическо лице,
създадено с цел задоволяване на обществени интереси без промишлен и търговски
характер, финансиран предимно от държавата. Предметът на договора между
страните е търговска сделка по смисъла на чл. 2 – предпоставя предоставена
услуга при договорено възнаграждение. Ето защо и с оглед правилото на чл. 4
параграф 3 от Директива 2011/7/ЕС – НЗОК не отговаря на критериите, установени
в параграф 4, настоящият състав приема, че срокът за заплащане на надлимитните
здравни дейности е 30 календарни дни. Съдът приема нормативно установения
механизъм за преразпределение на ресурси, съответно за осигуряване на
допълнителни средства за оправдан по смисъла на чл. 4 параграф 5. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дни от приключване на
съответното календарно тримесечие. По тези съображения съдът приема, че срокът
за плащане на извършените дейности през месеците април и май е изтекъл на 30.07.2015
г., за месец юли – на 30.10.2015 г., а за месеците ноември и
декември 2015 г. – на 01.02.2016 г. с оглед правилото на чл. 72 ал. 2 ЗЗД. Ето
защо и считано от следващия ден ответникът е в забава. Определен при условията
на чл. 162 ГПК размерът на дължимото обезщетение до 15.03.2018 г., включително за
възнаграждение за осъществената медицинска помощ възлиза съответно върху сумата
49604,00 лв. – 13220,72 лв., върху сумата 44898,00 лв. – 11966,44 лв., върху
сумата 27232,00 лв. – 6560,69 лв. и върху сумата 34113,00 лв. – 7326,24 лв.
Така предявеният иск следва да бъде уважен до установения размер общо възлизащ
на 39074,09 лв., а отреченото вземане за твърдяния период на забава –
01.06.2015 г. – 30.07.2015 г. следва да бъде огласено с решението.
По претенцията за законна
лихва, предявена при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Нормата
на чл. 214 ал. 2 ГПК не определя нито собствено съдържание за използвания
термин „лихви”, нито предпоставките, при които то възниква, поради което и
предвид систематичното й място тя има изключително процесуалноправен характер.
Ето защо и по тези въпроси приложение следва да намери материалното право.
Утвърденото с тази норма изключение обаче ангажира съда да утвърди вземането по
основание, а неговият размер подлежи на определяне към момента на погасяване на
главницата. По изложените вече съображения към указания с исковата молба момент
– датата на предявяване на иска, главницата е била изискуема и доколкото не се
установява вземането да е погасено до датата на приключване на устните
състезания, следва да бъде присъдено ведно със законната лихва до погасяването
му.
По разноските
При установения изход от спора ответникът
дължи да възстанови направените от ищеца и доказани в процеса разноски –
дължимата и заплатена държавна такса съобразно уважената част от исковете и
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.З.К.с адрес по делото:
гр. София, ул. „********“ да заплати на М. „Д.Х.С.“ ЕООД с адрес *** както
следва:
1.
на
основание чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД вр. чл. 45 ал. 1 т. 3 предл. второ ЗЗО сумата 155847,00 лв.– възнаграждение за оказана болнична медицинска
помощ по договор № 240800/24.02.2015 г. над договорения лимит за месеците март,
май периода март-август 2015 година, ведно със законната лихва на основание чл.
86 ЗЗД, считано от 17.03.2018 г. до окончателно изплащане на сумата;
2.
на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от
39074,09 лв. – обезщетение за забава
за периода 31.07.2015 г. – 15.03.2018 г., включително като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 2194,11 лв. – разлика до пълния предявен
размер както и за периода 01.06.2015 г. – 30.07.2015 г.;
3.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК
сумата 13235,62 лв. – разноски в
производството пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд –София в двуседмичен срок от връчване на препис
от настоящото, а в частта за разноските – по реда и при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: